Определение по дело №139/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд   гражданско       отделение

в   закрито    заседание на  13.03.2019г     в състав:

 

   Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

        ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова

   в.ч.гр.      дело N` 139     по описа за  2019   г.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.413,ал.2 вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на"БАНКА ДСК"ЕАД,ЕИК***, със седалище и адрес за призоваване в гр.София представлявана от изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н.,чрез пълномощника ю.к.М.С. против разпореждане № 856/01.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 327/2019г. по опис на ВрРС,с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Н.Н..Излагат се подробни съображения,според които, за да пристъпи към действия по подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хипотеза на чл.417,т.2 ГПК,банката-кредитор, е изпълнила изцяло приетите от ВКС в т.18 от ТР №4/2014г. действия по обявяването на дадения на длъжника кредит предсрочно изискуем.Пристъпила към обявяването на тази предсрочна изискуемост чрез връчване на нотариална покана на длъжника при спазване на направените с разпоредбата на чл.50 ЗННД препращания към съответни текстове на ГПК по връчването й,като редът затова е бил спазен изцяло.Поддържа се,че след като длъжникът не е бил намерен на постоянния и настоящ адрес,съвпадащ с този посочен в заповедното производство,нотариусът е изпълненил на предвидената в чл.47 процедура по връчването на нотариалната покана чрез залепване на уведомление,като не е бил задължен да извършва действия по чл.47,ал.3 ГПК и издирва местоработата,съответно местослуженето на длъжника,тъй като според тази разпоредба такова задължение е вменено само на съда.Посочва се,че в ЗННД няма препраща норма към този законов текст на ГПК,което изключва такова задължение за нотариуса.Освен това е изпълнена изцяло и процедурата по залепване на уведомлението на входната врата на жилищния блок,като се посочва,че след като това е извършено така,това очевидно означава,че до входа на блока,респективно пощенската кутия на длъжника, не е имало достъп.Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за извършване на действия по издаване на поисканата заповед за незабавно изпълнение и изпъл-нителен лист против длъжника.Представя се писмен документ, про-изхождащ от НОИ,отразяващ данни за местоработата на последния.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на частната жалба,като съобрази наведените в нея доводи и съображения и сам,от своя страна,прецени и обсъди съб-раните в производството доказателства,от фактическа и правна страна приема следното:Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК,има необходимото съдържание и реквизити, произ-хожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление  вх. № 1488/30.01.2019 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, депозирано от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, срещу длъжника Г.Н.Н., ЕГН **********, за следните суми: 9 893 лева – главница, представляваща дължима сума по Договор за кредит за текущо потребление от 02.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 29.01.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 953,85 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.03.2018 г. до 29.01.2019 г., сумата от 31,95 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 11.04.2018 г. до 29.01.2019 г., сумата от 120 лева, представляваща заемни такси, сумата от 219,98 лева – платена държавна такса и сумата от 150,00 лева – юриконсултско възнаграждение,като заявителят се е позовавал на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за което длъжникът бил уведомен с нотариална покана.

Представен е документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на заявителя към 29.01.2019 г.

Към заявлението по чл. 417 ГПК е приложена нотариална покана рег. № 5107/25.10.2018 г., том 2, акт № 163 на нотариус Е.С./л.15-ти от делото/, адресирана до Г.Н.. В оформения от нотариус С. протокол по нотариалната покана е удостоверен начина на нейното връчване,чрез извършени три посещения на адреса длъжника,едно от които в неприсъствен ден,и след като е било установено,че е невъзможно да бъде  намерен, нотариусът е пристъпил към процедура по залепване на уведомление по реда на чл.47,ал.1,изр.1-во ГПК.Приел е,прилагайки чл.47,ал.5 ГПК,че нотариалната покана следва да се счита за редовно връчена към дата 12.12.2018г.

Проследявайки и обсъждайки съдържащите с производството данни,придружаващи подадено заявление,районният съд е приел предсрочната изискуемост не е редовно обявена на длъжника,поради липсата на извършена от нотариуса  проверка относно регистрирани трудови/граждански договори на адресата или място на упражняване на дейност,с оглед връчване по месторабота,както и липса на отбелязване относно наличие/липса на пощенска кутия на адреса на връчване,при което процедурата по връчването е опорочена,а уведомлението не е залепено,при спазване на законовите изисквания, при което е отхвърлил подаденото заявление.

Указал е на заявителя,че следва да предяви иска по чл.415, ал.1 ГПК в едномесечен срок.

Въззивната инстанция при така установеното по отношение на връчването на нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането на банката-заявител счита, че правните изводи направени от районния съд, в частта им,досежно неизпълнението на разпоредбата на чл.47,ал.1,изр.1-во от ГПК от страна на нотариуса,извършил действия по връчване на нотариалната покана следва да бъдат споделени.В случая,както правилно е приел и районния съд,разпоредбата на чл.50 ЗННД препраща към приложение на разпоредбите на чл.37-58 ГПК при връчване на съобщения и книжа от страна на нотариуса,което от своя страна означава,че на общо основание,той следва да прилага разпоредбата на чл.47 във всичките й хипотези.Правилно е прието,че след като длъжностното лице по връчване на съобщението,не е отбелязало причината поради която уведомлението не е било поставено  на вратата или пуснато в пощенската кутия на установените за длъжника адреси,поради това че до тях не е осигурен достъп,при което е било поставено на входната врата,съдът не може да проследи дали залепването е направено при спазване на установените от ГПК законови правила, което прави и констатацията на нотариуса за надлежно уведомяване неправилна.

Що се отнася до приетото от районния съд,че в случая не е изпълнена и законовата процедура по чл.47,ал.3 от ГПК за уведомяване,след като адресатът,на който е следвало да бъде връчена нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на заявителя,не е бил намерен на известните му адреси-постоянен и настоящ,нотариусът е следвало да предприеме действия по извършване на справка за месторабота, респективно връчване по месторабота на лицето или по място на осъществяване на стопанската му  дейност,изводите принципно са правилни,но при доказателствата,които са били представени пред районния съд.

В тази връзка частният жалбоподател навежда доводи,от които се извлича следното:При изменение на разпоредбата на чл.47 ГПК,с ДВ,бр.86/2017г.,и въвеждане изискването за връчване по месторабота на адресатите,местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност,не са въведени изменения на съответните разпоредби на чл.19 от ЗННД,както и на чл.74,ал.1,т.4 ДОПК,които  да дават възможност на нотариусите за достъп до данни представляващи данъчна и осигурителна информация,от което следва,че нотариусът няма задължение да извършва такова връчване.

В тази връзка въззивната инстанция приема,че действително се констатира  разминаване между вменените с разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК задължения за издирване на местоработата на адресатите и липса на предоставени правомощия на нотариусите за достъп до тази информация по реда на чл.74 ДОПК,като противоречащите си разпоредби са в нормативни актове от един и същ ранг.

 Констатираното противоречие не може да отстранено по тълкувателен път,с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.74 ДОПК,но не би могло да се извърши и корективно тълкуване на разпоредбата на чл.47,ал.3 ГПК като се изключи от приложимия за нотариусите ред за връчване на книжа изискването за връчване по месторабота,доколкото предвиденият в чл.47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението,при наличието на точно определени предпоставки.

Прилагането и неприлагането на изречение последно на чл.47,ал.3 от ГПК в зависимост от субекта/нотариус,съдебен из-пълнител,съд/е в разрез с целта на изменението на нормата,тъй като цели,правата на ответника,респективно длъжника в заповедното производство да бъдат достатъчно охранени и същия да може да реализира защитата си.

В тази връзка и при констатираното противоречие,при липсата на разписани правила за достъп до осигурителна информация, нотариусите не могат да прилагат разпоредбата на чл.47,ал.5 от ГПК,когато не е извършено връчване до длъжника по месторабота, стига такава да е съществувала към същия момент,т.е. в случая не може да се приеме,че е налице надлежно известяване на длъжника за наличие на обявена предсрочна изискуемост.

Това се приема в решение № 682/21.02.2019г. по ч.т.д. № 189/2019г. по опис на ОС-Варна,така и по в.ч.гр.д.№ 698/ 2018г. по опис на ВрОС,като те се споделят и от настоящия съдебен състав.

В конкретния случай обаче пред въззивната инстанция, от банката-заявител е представена надлежна справка от НОИ,Регистър на трудовите договори,от която се установява,че към датата на връчване на нотариалната покана,длъжникът не е бил зает по трудово правоотношение,при което не е имало задължение на нотариуса да извършва връчване по месторабота,местослужене или място на осъществяване на стопанска дейност.

Посоченото по-горе обаче за неизпълнена редовно процедура по залепване на уведомлението по реда установен от чл.47,ал.1, изр.1-во от ГПК, е достатъчно основание да се приеме, че няма редовно извършено известяване на длъжника и от тук настъпила обявена предсрочна изискуемост,при което не е изпълнен фактическия състав на чл.417,т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника,при което обжалвания съдебен акт на районния съд постановил същия резултат следва да бъде потвърден.

Частният жалбоподател не губи правата си,тъй като има възможност да предяви иск за установяване на вземането си.

Разноски на същия не се следват,с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

               

 

                О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 856/01.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 327/2019г. по опис на РС-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........