Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 1051 Година 2020, 22.06. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 13.05.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 2894 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Г.З.Х. ***,
пл.„Кочо Честименски“№5, ет.1, ап.1 срещу Решение №
2153-15-223 от 06.08.2019г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане № ********** по Протокол
№N01246/19.06.2019г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване/ПО/ при същото поделение, с което на
основание чл.99 ал.3 КСО му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст/ЛПОСВ/, считано от 08.02.2018г.
Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в
депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни
съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения.
Изначално със заявление вх. №2113-15-1343/10.04.2018г. от Х. е поискано
отпускането на ЛПОСВ по реда на чл.68 ал.1 и ал.2 КСО, към което са представени
документи по чл.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. В резултат, с Разпореждане №********** по Протокол № N01297 от 06.08.2018г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл.68 ал.1 и ал.2 КСО,
считано от 08.02.2018г. на Х. е отпусната ЛПОСВ.
Впоследствие, със заявление вх. №2109-15-120/22.08.2018г. Х. прави искане
за изменение на ЛПОСВ на основание чл.99 ал.3 КСО, като към заявлението
представя документи за осигурителен доход, както следва: обр.
УП-2 №1 от 12.06.2018г., издаден от „Мултипол“ЕООД
гр.Пловдив за периода от 01.08.1995г. до 31.12.1995г.; обр.
УП-2 №003 от 28.06.2018г., издаден от „Скил-Микс“ЕООД
гр.Пловдив за периода от 01.01.1996г. до
30.11.1996г.; 2 бр. осигурителни книжки- №**********-0/21.02.1992г. и
№32453-0/23.04.1997г. и Годишни данъчни декларации - №5788/14.04.1999г. за
1998г. и №1609а975/13.04. 2001г. за 2000г.
В тази връзка са извършени проверки по разходите на ДОО, приключили с
Констативен протокол №КВ-5-15-00567427/17.05.2019г. и Констативен протокол
№КВ-5-15-00573662/23.05.2019г. на отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Пловдив, и въз
основа на издадените документи за положен стаж и представените от лицето
такива, е постановено Разпореждане №********** по Протокол № N01246 от 19.06.2019г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с
което ЛПОСВ на Х. е изменена по отношение на осигурителния доход за периода
01.02.2000г. до 31.12.2000г., заверен в осигурителна книжка № **********/23.04.1997г.
с корекция на осигурителния доход за м.10., м.11. и м.12.2000г.
При определяне размера на ЛПОСВ не са включени
възнагражденията по трудово правоотношение на длъжност „управител“ по обр. УП-2 №1/12.06. 2018г., издаден от „Мултипол“ЕООД
гр.Пловдив за периода от 01.08.1995г. до 31.12.1995г., тъй като същият е
анулиран. За да стори това пенсионният орган е приел за установено, че видно от
КП №КВ-5-15-00567427/17.05.2019г. за периода по трудово правоотношение при осигурител
„Мултипол“ЕООД гр.Пловдив не може да се извърши
проверка, тъй като няма съхранени разплащателни ведомости и друга първична
документация, като в тази връзка Х. е представил декларация за анулиране на
УП-2 №1/12.06.2018г., както и е посочил, че не съхранява ведомости, както и
други първични документи, освен част от документите в трудовото досие.
Не са включени също така и възнагражденията по трудово правоотношение на
длъжност „управител“ по обр. УП-2 №003/28.06.2018г.,
издаден от „Скил-Макс“ЕООД гр.Пловдив за периода 01.01.1996г. до 30.11.1996г. Ръководител „ПО“ е приел, че
съгласно КП №КВ-5-15-00573662/23.05.2019г. Х. фигурира във ведомостите на „Скил-Микс“ЕООД гр.Пловдив, назначен по трудово
правоотношение. За периода на проверката на лицето е заверена осигурителна
книжка в периода 1992г. – 1999г. като самоосигуряващо
се лице към „Мултипол“ЕООД гр.Пловдив и като
управител на трудов договор в друго юридическо лице, а съгласно чл.2 ал.2 от
Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия
или търговия или работещи без трудово правоотношение/Наредбата/, лицата са
осигурени за всички осигурителни случаи в този период. Посочено е също така, че
от 01.03.1996г., съгласно изменението на чл.147 и новия чл.147а от Дял Трети на
Кодекса на труда е въведена осигурителна вноска за сметка на осигурените лица в
размер на две на сто върху брутните трудови възнаграждения. Тази вноска се
внася от всички лица, които подлежат на осигуряване за всички осигурителни
случаи и се удържа от трудовото им възнаграждение при изплащането му. Вноската
се превежда от работодателя с отделно платежно нареждане. А за периода от
01.03. 1996г. до 31.12.1996г. в разплащателните ведомости липсват данни за
удържани от лицето 2% лични вноски в приход на ДОО, т.е. няма безспорни
доказателства в разплащателните ведомости за наличие на осигурителна вноска в
прихода на ДОО за периода от 01.01.1996г. до
31.12.1996г., водещи до заключението, че лицето е по трудов договор.
И най-сетне, не са включени и възнаграждения за работа без трудово
правоотношение за 1998г., тъй като е установено, че има декларирани суми, но
няма данни за удържани вноски към бюджета на ДОО.
Недоволен от така постановеното разпореждане, Х. го е оспорил по
административен ред, като допълнително е представил и следните документи: ГДД
№5788/14.04.1999г. за 1998г.; осигурителна книжка №32453/23.04. 1997г.;
Удостоверение №160191901773354/18.07.2019г., издадено от ТД на НАП гр.Пловдив,
както и копия на служебни бележки на „Марчолини“ЕООД,
„Бета-98“ЕООД, „Брайтекс“ЕООД и „Сириус-98“ЕООД.
Констатирано е, че съгласно представеното удостоверение от ТД на НАП – Пловдив,
в информационния масив на НАП е подадена ГДД за 1998г. с вх.№5788/14.04.1999г.,
като е деклариран доход от свободна професия – консултант от „Марчолини“ЕООД, „Бета-98“ЕООД, „Брайтекс“ЕООД
и „Сириус-98“ЕООД. Прието е обаче, че съгласно чл.1 от Наредбата за
общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия
или работещи без трудово правоотношение/отм. от 01.01.2000г./,
се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост физическите лица, които
упражняват трудова дейност като ЕТ, съдружници в
търговски дружества, членове на кооперации и упражняващи свободна професия или
извършващи услуги след регистрация по установения ред, но съгласно чл.2 на
цитираната наредба, лицата по чл.1 се осигуряват задължително за своя сметка за
пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и за наследствена пенсия върху двукратния размер на минималната
месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание - върху
избран месечен осигурителен доход не по-висок от десеткратния
и размер. Месечният осигурителен доход се определя с декларация на осигурения
еднократно за всяка календарна година и може да бъде променен преди изтичането
й само при изменение на максималния размер на пенсиите или на минималната
работна заплата за страната. Декларацията се подава в съответната организация,
действаща като осигурител съгласно чл.5.
При това положение, ответният
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е приел, че в изпълнение на чл.2 от Наредбата/отм. 01.01.2000г./,
при отпускане на ЛП ОСВ правилно е взет предвид завереният от „КПК“ при ТП на
НОИ – Пловдив осигурителен доход за 1998г. в осигурителна книжка №32453/23.04.
1997г., когато лицето е било самоосигуряващо се лице
– собственик на „Мултипол груп“ЕООД
в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. Или
иначе казано, при осъщественото задължително административно обжалване пред
ответника били събрани допълнителни писмени доказателства, но извършената от
него повторна преценка по същество, не довела до изводи, различни от
възприетите от долустоящия пенсионен орган, поради
което жалбата на Х. била оставена без уважение.
В хода съдебното производство е изслушано и прието
заключение по съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на събраните по
делото доказателства, вещото лице е достигнало до следните експертни изводи.
Размерът на трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя,
превърнат към трета категория труд, съгласно чл.104 КСО е 43 години 08 месеца и
05 дни.
Размерът на ЛПОСВ на Х. е определен съобразно действащото
законодателство – КСО към датата на отпускане и всички последващи
нормативни изменения, като подробно в заключението от вещото лице е проследено
как е сторено това.
По отношение на дохода за 1998г. експертът е посочил, че
при отпускането на ЛПОСВ на Х. е зачетен осигурителен доход за 1998г., съгласно
представените документи – заверена осигурителна книжка №32453-0 от 23.04.1997г.
в размер на 617 360,00 лв. Съгласно КП №КВ-5-15-00573662/ 23.05.2019г. за
извършена проверка по разходите на ДОО и след преглед на представените служебни
бележки и ГДД за 1998г., е установено, че сумите са декларирани, но няма данни
за удържани вноски към бюджета. И в изпълнение на чл.2 от Наредбата/отм. 01.01.2000г./,
при отпускане на ЛПОСВ е взет предвид завереният от „КПК“ при ТП на НОИ –
Пловдив осигурителен доход за 1998г. в Осигурителна книжка №32453-0 от
23.04.1997г., когато жалбоподателят е бил самоосигуряващо
се лице – собственик на „Мултипол груп“ЕООД
в размер на минималната работна заплата, установена за страната.
Експертът е направил изчисления и какъв би бил размерът на индивидуалния
коефициент и размерът на отпуснатата пенсия при зачитане на твърдяните
като внесени осигурителни вноски за 1998г., касаещи получените от Х. суми за
консултантски и преводачески услуги. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде
коментирано при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран
по делото доказателствен материал.
Други доказателства в хода на
настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Оспореният
административен акт – решението на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е постановен
от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира
между страните по делото.
Спорът в случая се
свежда до законосъобразността на постановеното разпореждане, като се
концентрира в отговора на въпроса правилно ли е определен осигурителния доход
на Х. и по-конкретно следва ли към него да бъде прибавен и доходът му, получен от свободна професия –
консултант в „Марчолини“ЕООД, „Бета-98“ЕООД, „Брайтекс“ЕООД и „Сириус-98“ЕООД през периода 01.01.1998г. – 31.12.1998г.
С оглед правилното
разрешаване на текущия административноправен спор, на
първо място, следва да бъде съобразено, че правната уредба на отношенията по обществено
осигуряване през процесния период, е изградена на принципите на всеобхватността
и задължителността по отношение на заетите на работа лица, независимо от
характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането и.
Съгласно чл.145 ал.1 от Дял III на Кодекса на
труда/КТ/ от 1951г./отм./ държавното обществено осигуряване се разпростира
задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени,
кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения
или организации, или при частни лица, независимо от характера и
продължителността на тяхната работа и начина на заплащането и. Задължени за
внасяне на осигурителните вноски са физическите и юридическите лица -
работодатели и лицата по чл.145 ал.4, букви „а“, „б“ и „в“, които се осигуряват
за тяхна сметка. Съгласно ал.6 на чл.145 КТ, условията за осигуряването на
изброените категории лица по ал.4 се определят с наредба, като е предвидена
възможност по същия начин да се включат за задължително или доброволно
осигуряване и други категории лица.
Такава наредба в случая се явява Наредбата
за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или
търговия или работещи без трудово правоотношение/отменена от 01.01.2000г./, но действала през процесния период. Съгласно чл.1 т.1 от тази
Наредба, съдружниците в търговски дружества попадат в кръга на лицата,
подлежащи на осигуряване за тяхна сметка като упражняващи свободна професия или
търговия.
Няма спор по делото, че за процесния
период/1998г./ Х. е бил самоосигуряващо се лице в „Мултипол-груп“ЕООД, като негов собственик, и е бил осигурен
за всички осигурителни рискове в този период.
Все в тази насока следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.2 ал.2 от Наредбата изключва от кръга на подлежащите на
осигуряване лица по ал.1, във вр. с чл.1 тези от тях,
които са осигурени за всички или за посочените осигурителни случаи на друго
основание или са пенсионери за изслужено време и старост.
Безспорно
разглежданото възнаграждение, получено от Х. през 1998г., се явява такова по
сключени граждански договори за изработка с „Марчолини“ЕООД,
„Бета-98“ЕООД, „Брайтекс“ЕООД и „Сириус-98“ЕООД.
При това положение, и
доколкото, бидейки вече осигурен за всички осигурителни рискове през 1998г. в
качеството си на едноличен собственик на „Мултипол-груп“ЕООД,
Х. не подлежи на повторно осигуряване по този ред. Изхождайки от липсата на
основание за осигуряване на жалбоподателя по посочените по-горе граждански
договори, органът на ПО, както и решаващият орган законосъобразно при
определяне размера на ЛПОСВ не са взели предвид осигурителния доход за
процесния период. Наличието на самоосигуряване за
всички осигурени рискове като едноличен собственик на „Мултипол-груп“ ЕООД през 1998г.,
изключва приложението на реда по чл.13 ал.1 от отменената понастоящем, но
действала към спорните периоди Наредба/в този смисъл Решение
№98 от 04.01.2012г. на ВАС по адм. д. №8732/2011г.,
VI о., Решение
№3969 от 3.05.2005г. на ВАС по адм. д. №6797/2004г.,
I о. и др/.
Предвид последното, съдът счита, че за крайния
извод на пенсионния орган е било без значение обстоятелството дали има данни за
удържани вноски към бюджета на ДОО, доколкото спорният пред него въпрос е бил
от правно естество, а не е бил обвързан от внасянето или не на декларираните
суми.
Действително, към момента на придобиване правото
на пенсиониране, е била действаща разпоредбата на чл.4 ал.3, т.6 КСО, съгласно
която лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които са осигурени на
друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото
възнаграждение са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване
за старост и за смърт. Разпоредбата е материалноправна
и се прилага след 01.01.2003г., тъй като не и е
дадена обратна сила, поради което е неотносима към
доход по гражданско правоотношение от 1998г.
Изложеното до тук налага да се приеме, че в хода
на административното производство от страна на органа са предприети всички
необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния
стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно
начало, възведени в чл.7 и чл.9 АПК. Правилно е определен е самият размер на
ЛПОСВ, в каквато насока е и заключението на вещото лице.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за
неоснователна жалбата на Х., поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На НОИ се дължат разноски в размер на 100 лева за
осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото
на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ
състав:
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.З.Х. ***, пл. „Кочо Честименски“№5,
ет.1,ап.1 срещу Решение № 2153-15-223 от 06.08.2019г. на Ръководител ТП на НОИ
– Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане № **********
по Протокол №N01246/19.06.2019г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при същото поделение, с което на
основание чл.99 ал.3 КСО му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 08.02.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Г.З.Х. ***, пл.„Кочо Честименски“№5, ет.1, ап.1 да заплати на
Национален осигурителен институт – София сумата от 100/сто/ лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: