М О Т
И В И
към
Присъда
№ 185/19.11.2019г. по НЧХД № 3938 от 2018
по описа на БРС
Съдебното производство е образувано по тъжба на
М.Н.Т., ЕГН
********** против Г.Д.А., ЕГН **********, с обвинениe
за извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр. „първо“ и „второ“, вр. ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147,
ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане е приет и
предявения от тъжителя М.Н.Т., ЕГН **********
граждански иск срещу Г.Д.А., ЕГН
********** за сумата от 100 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане причинено с
инкриминираното деяние.
Тъжителят чрез повереника
си ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на обвинението. Моли за
осъдителна присъда. Повереникът му, пледира за основателността и доказаността
на обвинението, съответно пледира за уважаване и предявения граждански иск.
Подсъдимият оспорва
обвинението, дава подробни обяснения. Заедно с процесуалния си представител ангажира
доказателства, оспорва описаното в тъжбата обвинение и пледира за оправдателна
присъда, поради несъставомерност и недоказаност на обвинението.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът
приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 22.02.2018 г., подс. Г.Д., К. Б. и А. Б. - общинските съветници от групата на НФСБ и СЕК,
организирали и провели пресконференция в гр. Б., хотел „Б.”, под мотото „С. б.”,
във връзка с решение на Общински съвет в гр. Б. за продажба на ДКЦ III в кв. „М.
р.” на търговско дружество „Б.” ООД, ЕИК: ..., в което тъжителят бил съдружник с най - висок дял. За
направените от горепосочените общински съветници изявления, тъжителят узнал на
23.02.2018 г. от свои служители и колеги, както и от разпечатки от сайтове: burgas- podlupa.com, под заглавие „Поликлиниката в „М. р.к“
е продадена незаконно, твърди бургаски общински съветник; burgasinfo от
22.02.2018г. в 13.36 часа под заглавие:; “Общински съветници от опозицията в Б.:
Има три безобразия при продажбата на поликлиниката в „М. р.“; flagman :
„Лидерът на опозицията в Б. К. Б. със смущаващи разкрития за лобизма в ОбС; desantnet от 22.02.2018 г.: „Б. съветници разкриха
скандални подробности около сделка с медицински център“ и др.
Тъжителят Т. присъствал
на заседанието на 26.09.2017 г. на Общинския съвет - гр. Б., когато се обсъждала
продажбата на Медицински център III в ж.к. „М. р.” на „Б.” ООД и обяснил за състоянието, в което се намира
сградата и здравеопазването, а именно, че 70% от кабинетите са празни, няма
лекари, особено специалисти, няма персонал. Тъжителят обяснил за инвестиционните
намерения на „Б.” ООД, че ще задържат лекарите, ще закупят високо специализирана
апаратура, че са доказан инвеститор в здравеопазването в България.
Тъжителят Т. се запознал
със становището на подсъдимия и другите общински съветници. Запознал се със
записа на пресконференцията, изявлението на св. Б. и подс.
Д. Почуствал се силно засегнат и обиден от
изявленията на подсъдимия, тъй като според него Д. не бил запознат с
обективните факти и документацията по случая и успял да внуши, че е разкрил
порочна корупционна практика.
В изявлението си, подс. Д., употребил термини като „имотна мафия”, „имотна
измама с общински имот”, „1 200 000лв. по-ниска цена
от данъчна оценка”, „нарушение на две наредби без търг и без конкурс”,
„привилегировано положение на едно търговско дружество и възможност да извлича
свръх печалба”, „съмнение за корупция” и „ основание да уведомя апелативния
прокурор”, които според тъжителя били насочени към неговата личност и към
дружеството „Б.” ООД, които тъжителят възприел като насочени към него.
Горепосочената
информация била препредадена в следните статии на
електронно издания: DarikNew от 22.02.2018 г. с материалът: „С манипулиран
протокол, Общинският съвет продаде поликлиниката в „Меден рудник“; bnr.bg*burgas, радио Б., с автор М. И., материалът: „К. Б.:
Продажбата на поликлиниката в „М. р.“ е незаконна“;
flagman от 23.02.2018 г. - интервю на „Е. М., БСП-Б.: Заставаме твърдо зад
Медицинския факултет, лични амбиции могат да провалят идеята“; Flagman.bg - 22.02.2018 г. със заглавие: „ГЕРБ: Работим в Б.
да има студенти по медицина, а опозицията откри предизборната кампания“;
desantnet от 22.02.2018 г. с материал: „Бургаски съветници разкриха скандални
подробности около сделка с медицински център“; Gramofona.com публикация със
заглавие: „Б. отговориха на обвиненията на Б. и Д.”; B. Daily 22 февруари 2018
г. Б.: „Продадоха поликлиниката в М. р. без съгласието
на общинските съветници“; za istinata.com, на 26.03.2018 г. с публикуван
материал „Скандал в Общински съвет – Б., с обвинения за незаконна продажба и
поправка на документи“; OFFNEWS на 23.02.2018 г. в 18.33 часа с материал: „Б.“
ще съди бургаски общински съветници“.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и не се оспорва от подсъдимия в частта за казаното от него, по отношение на
извършената имотна сделка. Твърдението на Д. е, че същият е обществено
ангажирана личност и негов дълг е да коментира проблемни въпроси, касаещи
Община Б., като в неговите изказвания няма конкретни обвинения към личността на
тъжителя, още по –малко клеветнически такива.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По делото са разпитани
свидетелите З., Я., Б. и С. Свидетелите З. и Я.
подкрепят обвинителната теза. Независимо от твърдението им при снемане на
самоличността им в съдебно заседание, че нямат родствена или служебна
обвързаност със страните, анализирайки показанията им, настоящият състав намира,
че е налице служебна зависимост с тъжителя Т., тъй като същите са служители на
МЦ „Б.“, понастоящем закупен от „Б.” ООД, в което Т. е съдружник.
Независимо от
гореизложеното и независимо от факта, че в някои моменти показанията на
свидетелите са противоречиви, Съдът намира, че няма основание същите да не
бъдат кредитирани, още повече, че се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Двете свидетелки потвърждават безспорния по
делото факт, а именно, че ДКЦ III в кв. „М. р.” е било
закупено от „ Б.” ООД, ЕИК: ..., в което тъжителят е съдружник. Същите
потвърждават, че към момента на закупуването, ДКЦ III не е било в добро
състояние, от към апаратура и медицински специалисти, което не се оспорва от
подсъдимия и няма отношение към настоящото производство. Заявяват, че сумата за
закупуване е била 3400000 лв., която сума, видно от
представените по делото доказателства е била под данъчната оценка на имота. –
4525280.70 лв. Двете отричат лично да са чули изказване от подсъдимия,
клеветящо тъжителя, но заявяват, че така са възприели термина „имотна мафия“ –
клеветящ тъжителя, като заявяват, че въпросният термин им е препредаден
от тъжителя или прочетен в някоя медия.
От своя страна, св. Б. –
свидетел, оборващ обвинението заявява, че именно продажбата на ДКЦ III на цена,
по-ниска от данъчната оценка и обстоятелството, че е обществено ангажиран като
общински съветник в гр. Б., го е провокирало да свика пресконференция по този
въпрос, заедно с подсъдимия, като подробно описва всичко, което лично е проучил
по въпроса и отрича да са били отправени конкретни нападки към личността на
тъжителя, както от негова страна, така и от страна на подсъдимия.
Показанията на св. С.
нямат отношение към горепосочения казус. Същите са насочени към личността на
подсъдимия, който е обществено ангажиран с проблемите на Бургас, от една
страна, предвид обстоятелството, че е общински съветник, а от друга
ангажираността му в движение „Антимафия“, свързано с
борба срещу незаконни сделки с недвижими имоти и оказване на помощ на хора,
пострадали от такива сделки.
По делото е изготвена
съдебно техническа експертиза на пресконференцията на св. Б., на която, според
тъжителя, подсъдимият е изрекъл клеветническите твърдения, по отношение на
неговата личност. От заключението става ясно, че подсъдимият „води битки с т. нар
имотна мафия“, възприема продажбата на ДКЦ III като незаконосъобразна, с оглед
по-ниската от данъчната оценка продажна цена и съобщава, че е сезирал
отговорните институции за това. В изказването му се съдържа името „г-н Т.“, във
връзка с коментар за изготвена от последния докладна,
но казаното, не съдържа клеветнически твърдения, каквото е виждането на
тъжителя.
Съгласно разпоредбата на
чл. 304 от НПК, с оглед на установена по делото фактическа обстановка и след
цялостен анализ на всички събрани доказателства, съдът намери, че подсъдимият подсъдимия
Г.Д.А., ЕГН **********, не е
извършил деянието, предмет на обвинението с правна квалификация по чл.148, ал.2
пр.„първо” и „второ”, вр.
ал.1, т.1, т.2 и т.4 вр. чл.147, ал.1 НК.
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК са тези
обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на
човека в обществото и положителната обществена оценка за личността.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез действие и се осъществява чрез две
форми - разгласяване на неистински позорни обстоятелства или приписване на
престъпление. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само
умишлено (пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК) -
деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не
отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което
оклеветеният не е извършил, или като допуска, че обстоятелствата са неистински,
т.е., че пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с
настъпването на престъпния резултат. Отсъствието на всеки един от посочените
обективни или субективни признаци води до липса на престъпление, какъвто е и
настоящият случай.
Предмет на клеветата са
винаги твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определени факти или обстоятелства, които трябва да са позорни, т.е. да са
недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
еднозначна негативна оценка на обществото. За да е налице клевета е необходимо
клеветническите обстоятелства или приписването на престъпление да бъдат
доказани конкретно по време, място и лице, а не да бъдат разпространени в
абстрактна форма. Деецът следва да излага пред трети лица твърдения, че
пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно ясно
описано, макар и не напълно конкретизирано, като това да е довело до
заблуждение в съзнанието на определено лице или лица. В този смисъл е и
константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция - Решение № 87 от 1971 г. на ІІ н.о., Решение
№ 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о., Решение № 70 от
25.02.2009 г. по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о., Решение № 75 от 2012 г. по н.
д. № 3142/2011 г., II н. о. и др.
В конкретния случай, по
безспорен начин се установи, че до знанието на тъжителя е достигнала
информацията, представена от подсъдимия и св. Б. на пресконференцията от м. февруари
2018 г., както и тази отразената в медиите. В представената информация се
съдържат констатации за продажбата на ДКЦ III на цена, по-ниска от данъчната
оценка, което е безспорен факт. Използваният от подсъдимия термин „имотна
мафия“, видно от показанията на св. С. е използван за всички незаконосъобразни,
според подсъдимия сделки, но в конкретния случай, не са посочени конкретни
имена, свързани с използвания термин.
Според настоящия състав,
в изказването на подсъдимия, не се съдържат никакви позорящи обстоятелство, по
отношение на тъжителя М.Т., като името „Г-н Т.“ е
споменато единствено във връзка с изготвен доклад. На съда е служебно известно,
че в гр. Б. има няколко лица с тази фамилия, поради което, не би могло да бъде
прието, че и това споменаване на името „Г-н Т.“, може безспорно да бъде
свързано с личността на тъжителя. Не са налице и внушения от страна на
подсъдимия, че именно тъжителят е свързан със „съмнения за корупция“ или други
нечисти сделки, поради което и обвинителната теза се явява неоснователна.
Отразеното в тъжбата са лични и субективни възприятия и тълкувания от страна на
частния тъжител, повлияли и на възприятията на св. З. и
Я., което същите потвърждават при разпита им в съдебно заседание, но нито една
част от изказването на подсъдимия на пресконференцията и отразеното в
посочените електронни медии не съдържа конкретни факти, които да бъдат позорящи
или да имат унизителен характер, поради което и не може подсъдимият да носи
наказателна отговорност за тези изводи и предположения.
Подсъдимият е упражнил
своите граждански права на свободно изразяване на мнение и правото му като цяло
да разпространява значима обществена информация, гарантирани му от разпоредбите
на чл. 39, ал. 1, чл. 40, ал. 1, и
чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България и
от чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
без да засяга правата и доброто име на тъжителя. В случая, подсъдимият
категорично е съзнавал истинността на изнесените факти, която истинност се
доказа от събраните по делото доказателства, поради което е действал със
съзнанието, че с избраната форма на комуникация информира обществото за
посочените от него факти и обстоятелства, още повече, че
самият той е обществено ангажирана личност, поради обстоятелството, че е
общински съветник в гр. Б. Затова, целта му не е била да клевети някого /вкл. тъжителя/,
а единствено да ангажира вниманието на обществото с поставените въпроси.
По делото липсва
доказателствена основа, от която да се извлече наличието на признаци от
обективната и субективната страна на престъплението клевета, както по основния
състав по чл. 147 от НК, така и по квалифицираните състави по чл. 148 НК.
Предвид изложеното съдът
счита, че не са доказани съставомерните признаци на
престъплението, за което е повдигнато обвинение с тъжбата, а именно хипотезите
по чл. 148, ал. 2, предл. първо и второ, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК - отправяне на клеветнически твърдения публично,
разпространено чрез печатно произведение или по друг начина, от представител на
обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му, от
които са настъпили тежки последици.
Поради липсата на съставомерност на деянието, съдът постанови оправдателна
присъда по обвиненията срещу подсъдимия, като призна същия за невиновен в
извършване на приписаното му с тъжбата престъпление.
ПО
ГРАЖДАНСКО-ПРАВНАТА ПРЕТЕНЦИЯ:
С оглед изложеното,
съдът намира предявения от тъжителят М.Н.Т., ЕГН ********** граждански иск срещу подсъдимия Г.Д.А., с ЕГН ********** за сумата от
100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата
на извършване на деянието – 22.02.2018 г., до окончателното им изплащане, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане от клеветата, същият с правно основание чл. 45 ЗЗД, като изцяло неоснователен и недоказан.
Относно разноските, на
основание чл. 190, ал. 1, предл.
първо от НПК във вр. с чл. 189, ал. 1 от НПК, съдът
осъди частния тъжител да заплати на подсъдимия сумата от 1000 лева,
представляваща разноски за адвокатска защита.
Мотивиран от горните
съображения Бургаският районен съд постанови присъдата.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.