Решение по дело №1343/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1345
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 29 януари 2022 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20214110101343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1345
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101343 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ал. 1
ЗЗД, и съединени с тях в условията на евентуалност /при отхвърляне на
установителните искове/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че на 12.11.2019г. е
сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1911082651260192, по силата
на който му отпуснал кредит в размер на 2219, 80 лв., който е следвало да върне в срок
до 15.12.2021г., ведно с възнаградителна /редовна/ лихва във фиксиран размер от 4, 85
% за първите 12 месеца от договора, а след тяхното изтичане в размер формиран от
променлив референтен лихвен процент и надбавка от 4, 740 пункта. Ищецът уточнява,
че кредитополучателят е следвало да погаси кредита на 24 месечни анюитетни вноски с
падеж 5-то число на месеца, с размер на вноската за първите 12 месеца от 97, 24 лв.
Ищецът допълва, че при забава в плащането на вноските ответникът дължи неустойка
/наказателна лихва/ в размер на 10 пункта към дължимата възнаградителна лихва.
Твърди, че кредитополучателя не е заплатил месечните вноски с падежни дати от
05.01.2020г. до 05.07.2020г., което представлява неизпълнение на договора по см. на
чл. 8.1. от него, което му дава право да обяви кредита за предсрочно изискуем на
основание чл. 9.2. Ищецът сочи, че на 17.07.2020г. е обявил на ответника волята си да
направи кредита предсрочно изискуем с писмо от 18.06.2020г. Уточнява, че поради
1
липса на изпълнение е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, като към него момент задълженията на ответника по договора за кредит възлизат
на сумата от 625, 41 лв. – редовно падежирала главница по вноските за периода от
05.01.2020г. до 05.07.2020г., на сумата от 1594, 39 лв. – предсрочно изискуема
главница, на сумата от 62, 72 лв. – изискуема редовна /възнаградителна/ лихва за
периода 12.11.2019г. – 16.07.2020г. и на сумата от 175, 49 лв. – обезщетение за забава
върху главниците за периода от 05.01.2020г. до 22.02.2021г. Ищецът твърди, че за тези
си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 614/2021г. на ВТРС,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, с което обосновава правния си
интерес от предявяване на установителния иск. По тези съображения моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по
заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно й изплащане. В условията на
евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени от съда, поради
липсата на предсрочна изискуемост, ищецът моли исковата молба да се счита като
уведомление за предсрочна изискуемост и моли ответника да бъде осъден да му
заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху всяко отделно
претендирано вземане, считано от датата на исковата молба до окончателното им
плащане. Претендира разноски, както за исковото, така и за заповедното.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава,
че е сключил процесния банков договор, но отрича да е усвоил отпуснатия му кредит.
Възразява, че преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ищецът не е обявил
надлежно волята си да направи кредита предсрочно изискуем респ. че такава не може
да се обявява с исковата молба на особения му представител в процеса. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит
№ 1911082651260192 от 12.11.2019г. се установява, че ищецът е отпуснал на ответника
кредит в размер на 2219, 80 лв., чието усвояване се извършва чрез превод на отпусната
сума по посочена в договора банкова сметка, разкрита на името на кредитополучателя
/чл. 3/. Съгласно чл. 4 от договора за ползвания кредит последният дължи на кредитора
договорна лихва в размер определен по реда на чл. 4.1 за първите 12 месеца и в размер
по чл. 4.2. за остатъка от срока. Съгласно чл. 4.4 от договора общата дължима сума от
ответника към датата на сключването му възлиза на 2551, 28 лв., като същият се е
задължил да я върне в срок от 05.01.2020г. до 05.12.2021г., на 24 анюитетни месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на вноските за първите 12 месеца от 97,
2
24 лв., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. /чл. 5.2./. Според чл.
5.4. от договора дължимите суми по кредита се издължават по посочена в него банкова
сметка, по която кредитополучателят е длъжен ежемесечно да осигурява средства на
падежната дата – 5-то – число на месеца. В случай, че последният просрочи плащане на
която и да е вноска или част от вноска, върху забавената сума, без да обявява
предсрочна изискуемост, кредиторът начислява наказателна надбавка от първия ден на
забавата /чл. 9.1./. При просрочие на коя да е вноска или част от вноска за повече от 31
дни от съответната падежна дата, кредитодателят има право едностранно, с писмено
уведомление до длъжника, да обяви всички усвоени и непогасени суми по договора,
начислена лихва /евентуално наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и
незабавно изискуеми /чл. 9.2. вр. чл. 8.1./. Съгласно чл. 11.7 всички уведомления и
изявления във връзка с договора се правят в писмена форма и се считат за получени от
ответника, ако чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска
форма с обратна разписка, достигнат до адреса му за кореспонденция, посочен в
договора или в уведомлението за промяна в адреса.
С исковата молба е представена справка по смисъла на чл. 366 ГПК, от която е
видно, че ответникът е не е извършил нито едно плащане по кредита, считано от
първата падежна дата 05.01.2020г. В тази връзка кредиторът е изготвил до него писмо с
дата 18.06.2020г., с което го уведомява, че поради неплащане на дължимите месечни
вноски в периода 05.01.2020г. – 18.06.2020г. е налице случай на неизпълнение на
договора, поради което обявява за предсрочно изискуеми всички дължими по него
суми за главница и лихва. Писмото е изпратено на адреса на длъжника посочен в
договора, но не е върнало като непотърсено в срок на 17.07.2020г.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ и от обясненията на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че на 12.11.2019г. банковата сметка, чийто
титуляр е ответника е заверена със сумата 2219, 80 лв. Последният не е извършил нито
едно плащане по кредита и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
непогасените задължения по процесния договор за кредит са в размер на 625, 41 лв. –
редовно изискуема главница по падежирали вноски, в размер на 1594, 39 лв. –
предсрочно изискуема главница, в размер на 62, 72 лв. – начислена редовна
възнаградителна лихва за периода 12.11.2019г. – 16.07.2020г., в размер на 77, 62 лв. –
начислена наказателна лихва за периода 05.01.2020г. – 16.07.2020г. и в размер на 97, 87
лв. за периода от 17.07.2020г. до 22.02.2021г. Този размер на задълженията е идентичен
към датата на изготвяне на заключението, тъй като липсват погашения по кредита.
Договорната лихва е начислявана до датата на предсрочната изискуемост в уговорения
между страните първоначален лихвен процент, който не е променян едностранно от
банката – кредитор. След датата на предсрочната изискуемост е начислявана само
наказателна лихва, като по отношение на нея е съобразена забраната във връзка с
обявеното извънредно положение /лист 6 от заключението/.
3
От приложеното ч.гр.д. № 614/2021г. по описа на ВТРС е видно, че позовавайки
се на уредената в чл. 9.2. от процесния договор предсрочна изискуемост, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника, имаща за предмет горепосочените
вземания по договора за потребителски кредит от 12.11.2019г. Същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, което обосновава правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният главен иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно отношение между него и ответника по договора за потребителски
кредит, усвояването на кредита от страна на кредитополучателя, настъпила
изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се установява възникването
на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника по договор за
банков кредит от 12.11.2019г., който отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 430 ТЗ. Договорът е сключен в предвидената за действителност писмена форма
/чл. 430 ал. 3 ТЗ/ и съдържа всички съществени елементи на този вид сделки – размер
на кредита и валута, в която се предоставя, срок и начин на издължаване, размер на
възнаградителната и наказателните лихви. Ответникът признава, че е сключил
процесния договор и предвид неговата действителност се явява валидно обвързан от
клаузите му. Ищецът се явява изправна страна по облигационното правоотношение,
тъй като е изпълнил поето от него задължение да предостави на ответника кредит в
размер на 2219, 80 лв. Видно от заключението на изслушаната ССчЕ кредиторът е
предоставил процесната парична сума в разпоредителната власт на ответника, чрез
превода й по банковата му сметка посочена в договора. Ето защо оспорването му за
липсата на доказателства за реално получаване на кредита се явява изцяло
неоснователно. Реалното усвояване на предоставената в заем сума е породило
задължението на кредитополучателя да я върне в срок до 05.12.2021г., ведно с
договорената лихва по чл. 4.1 и чл. 4.2. от договора, на 24 анюитетни месечни по
погасителен план неразделна част от договора за кредит.
4
От доказателства по делото безспорно се установи, че ответникът не е извършил
каквото и да е плащане за погасяване на задълженията си по кредита. В тази насока е
заключението на ССчЕ, което съдът цени като компетентно и обективно дадено.
Забавата в плащанията на вноските е породила за кредитодателя вземане за
наказателна лихва по смисъла на чл. 9.1 от договора, дължимо поради забавено
изпълнение на съответната парична престация. Съгласно заключението на вещото лице
към датата на сезиране на съда със заявлението по чл. 410 ГПК непогасените
задължения по процесния договор за кредит са в размер на 625, 41 лв. – редовно
изискуема главница по падежирали вноски, в размер на 1594, 39 лв. – предсрочно
изискуема главница, в размер на 62, 72 лв. – начислена редовна възнаградителна лихва
за периода 12.11.2019г. – 16.07.2020г., в размер на 77, 62 лв. – начислена наказателна
лихва за периода 05.01.2020г. – 16.07.2020г. и в размер на 97, 87 лв. за периода от
17.07.2020г. до 22.02.2021г.
За да обоснове изискуемостта на тези вземания към посочения момент – датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът е посочил, че част от тях са с
настъпил падеж, а за другите се е позовал на уредената в чл. 9.2. от договора хипотеза
на предсрочна изискуемост – просрочие на коя да е вноска или част от вноска за повече
от 31 дни от съответната падежна дата. Безспорно падежиралите в периода 05.01.2020г.
– 05.07.2020г. месечни вноски са изискуеми в съответствие с действащия между
страните погасителния план, поради което частта от тях за вземането за главница в
размер на 625, 41 лв. се явява дължимо от ответника. Съгласно задължителните
разяснения дадени с т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК,
на ВКС, а и с оглед уговореното между страните, за да се прояви действието на
предсрочната изискуемост по чл. 9.2. от договора не е достатъчно да е налице забава в
плащане на погасителна вноска за повече от 31 дни, а необходимо кредиторът да
доведе до знанието на длъжника волята си, че прави изискуеми преди крайния срок
всички непадежирали вноски. При липсата на извършени плащания по кредита към
датата на изпращане на писмото до длъжника /18.06.2020г./ е било налице просрочие
над 31 дни в погасяването на месечните вноски от първа до пета. Налице е
неизпълнение по смисъла на чл. 8.1. от договора, което дава право на кредиторът да го
обяви за предсрочно изискуем, за което следва да уведоми длъжника. В случая,
въпреки липсата на фактическо връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, следва да се приеме, че то е достигнало до длъжника. В договора за
кредит страните са уговорили, че съобщенията до кредитополучателя се считат за
получени от него, ако чрез изпращане по пощата достигнат посочения адрес за
кореспонденция /чл. 11.7./. При наличието на такава уговорка е допустимо да се
фингира като получено недоставеното или само изпратеното от банката съобщения до
длъжника /Решение № 40/ 17.06.2015 г. по т.д.№ 601/14 г. и Решение № 148/ 02.12.2016
г. по т.д.№ 2072/15 г., двете на I т.о., на ВКС/. Видно от представените с исковата
5
молба доказателства уведомлението за предсрочната изискуемост е изпратено и
достигнало до адреса на кредитополучателя посочен в договора, но се е върнало
невръчено като непотърсено в срок. В съответствие с горепосочената съдебна практика
следва да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа да доведе до знанието
на длъжника изявлението си, че е упражнил правото си на направи кредита предсрочно
изискуем. Липсата на фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от
страна на получателя, тъй като не е отишъл да получи изпратеното до него съобщение.
По изложените съображения настоящият състав на ВТРС намира, че кредиторът
надлежно е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Следователно след датата на фингираното връчване на съобщението /17.07.2020г./
всички непадежирали месечни вноски са били незабавно изискуеми и дължими в
установения по заключението размер от 1594, 39 лв.
Само за пълнота на изложението, доколкото е налице оспорване от ответника,
чрез особения му представител, за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост
следва да се посочи, че същата може да бъде обявена на длъжника с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, когато в тях е обективирана волята
на кредитора да преобразува кредита в предсрочно изискуем. Това обстоятелство като
релевантен към спора факт, макар и настъпило след предявяване на иска, следва да се
съобрази по правилото на чл. 235 ал.3 ГПК. В този смисъл т. 9 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК, ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК; Решение №
10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на II Т.О. на ВКС и др. В тази връзка вземанията
на ищеца по процесния договор за револвиращ кредит, за които има издадена заповед
за изпълнение се явяват изискуеми към приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, тъй като с получаване на исковата молба и приложенията към
нея от особения му представител, същият е уведомен за волята на кредитора да отнеме
преимуществото на срока. Връчването на особен представител съставлява надлежно
уведомяване на длъжника – ответник за предсрочната изискуемост и в тази насока е
трайната съдебна практика като Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на
ВКС.
Относно вземането за договорна лихва следва да се има предвид, че то
представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на кредита за срока на
договора. Следователно до крайния срок на договора респ. до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита договорната лихва е дължима, съгласно
уговорения между страните погасителен план. След настъпване на предсрочната
изискуемост договорна лихва не се дължи /т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело №
3/2017г. на ОСГТК/. В случая договорната лихва в съответствие със задължителните
тълкувателни указания се претендира от падежа на първата неплатена вноска
/05.01.2020г./ до датата на предсрочната изискуемост на кредита /16.07.2020г./. Липсва
претенция за договорна лихва след датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
6
Според заключението на вещото лице за релевантния период размера на договорна
лихва възлиза на 62, 72 лв. и е изцяло дължим от ответника.
Съдът кредитира заключението на изслушаната ССчЕ и по отношение размера
на начислената на длъжника наказателна лихва по смисъла на чл. 9.1 от договора,
поради допусната от него забава в плащанията на вноските, считано от 05.01.2020г. и
намира, че сумата от 77, 62 лв. - наказателна лихва върху редовно падежирали
главници за периода 05.01.2020г. – 16.07.2020г., както и сумата от 97, 87 лв. –
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, са изцяло дължими от него.
Ответникът не доказва да е платил или погасил по друг начин горепосочените
вземания, поради което предявените срещу него установителни искове по чл. 422 ГПК
се явяват основателни и доказани в пълен размер. В тази връзка следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 625, 41 лв. - общ
размер на редовно падежирали главници за периода от 05.01.2020г. до 05.07.2020г.,
сумата от 1594, 39 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2021г.
до окончателното им изплащане, сумата от 62, 72 лв. - изискуема редовна лихва за
периода 12.11.2019г. – 16.07.2020г., сумата от 77, 62 лв. - наказателна лихва върху
редовно падежирали главници за периода 05.01.2020г. – 16.07.2020г. и сумата от 97, 87
лв. – наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода 17.07.2020г.
– 22.02.2021г., всичките представляващи вземания по договор за потребителски кредит
№ 1911082651260192 от 12.11.2019г., за които има издадена заповед за изпълнение №
268/25.02.2021г. по ч.гр.д. № 614/2021г. по описа на ВТРС.
Уважаването на установителната претенция по чл. 422 ГПК представлява
процесуална пречка за съда да се произнесе по предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск за присъждане на процесните вземания.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 139, 63 лв., за депозит за вещо лице 220 лв. и за депозит за особен представител 400
лв. В процеса ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл.
78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв. В тази връзка и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за исковото производство в размер на 909, 63 лв. За заповедното
производство на заявителя се дължат разноски в присъдения размер от 199, 16 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. К. Д., ЕГН: ********** с
постоянен адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул.
"Никола Вапцаров" № 55, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и
ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 625, 41 лв. /шестстотин
двадесет и пет лева и 41 стотинки/ - общ размер на редовно падежирали главници за
периода от 05.01.2020г. до 05.07.2020г., сумата от 1594, 39 лв. /хиляда петстотин
деветдесет и четири лева и 39 стотинки/ - предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 24.02.2021г. до окончателното им изплащане, сумата от 62, 72 лв. /шестдесет и
два лева и 72 стотинки/ - изискуема редовна лихва за периода 12.11.2019г. –
16.07.2020г., сумата от 77, 62 лв. /седемдесет и седем лева и 62 стотинки/ - наказателна
лихва върху редовно падежирали главници за периода 05.01.2020г. – 16.07.2020г. и
сумата от 97, 87 лв. /деветдесет и седем лева и 87 стотинки/ – наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода 17.07.2020г. – 22.02.2021г., всичките
представляващи вземания по договор за потребителски кредит № 1911082651260192 от
12.11.2019г., за които има издадена заповед за изпълнение № 268/25.02.2021г. по ч.гр.д.
№ 614/2021г. по описа на ВТРС
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. "Никола Вапцаров" № 55 СУМАТА от 909,
63 лв. /деветстотин и девет лева и 63 стотинки/, представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 199, 16 лв. /сто
деветдесет и девет лева и 16 стотинки/, представляваща направените в заповедното
производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 614/2021г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8