Р Е Ш Е Н И Е
260008/8.1.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №887 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К, №3524353 от 10.04.2020 год., издаден от ОД на МВР
– Шумен, с който на Р.Б.В., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и излага
допълнителни мотиви в подкрепа на направеното искане.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издадения електронен фиш да
бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2020 год. около 09.42 ч. жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „Опел Астра Г ЦЦ“ с рег.№Н0488ВХ, като се движел
в гр.Шумен, по бул.“Велики Преслав“, в посока от кв.Дивдядово към центъра на
гр.Шумен. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система за контрол на
скоростта на МПС „ARH CAM S1“ №11743С3. При
ограничение на скоростта на движение в населено место до 50 км/час.,
автомобилът се движел със скорост от 100 км/ч. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила на жалбоподателя
Р.Б.В., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по.конкретно от разпита на свидетеля С.С.К., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на
същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 10.04.2020 год. в 09.42
часа лек автомобил марка „Опел Астра Г ЦЦ“ с рег.№Н0488ВХ се е движел в
гр.Шумен, по бул.“Велики Преслав“, в посока от кв.Дивдядово към центъра на
гр.Шумен, като посоченият пътен участък е в рамките на населено место, поради
което ограничението на скоростта за движение е била до 50 км/ч. В същото време
от материалите по делото се установява по безспорен начин, че автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя и че същият се е движил със скорост 100 километра в
час. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в
настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARHCAMS1 №11743С3. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила 103 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 100
км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 10.04.2020 год. в 09.42 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост е Н0488ВХ. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съдът не споделя твърденията, изложени в жалбата,
че не са били спазени техническите изисквания за използване на посоченото
техническо средство за измерване на скоростта. Видно от представените като
писмени доказателства по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система от 13.04.2020 год. и Снимков материал техническото средство, с което е извършено
заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията,
въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи,
обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В същото време видно от представените като
писмени доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка №76-С-ИСИС/29.10.2019 год.,
системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в периода 28.10.2019 год. - 29.10.2019
год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в
рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. В същия смисъл е и Писмо №20-00-95-1/12.12.2019 год. на БИМ.
С оглед на изложеното
се налага извода, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел с посочената скорост от 100 км/ч. и то в рамките на населено место
при ограничение на скоростта от 50 км./ч. при което следва да се
приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата
разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда за водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, при превишаване над 40 км./ч - глоба в размер на 600 лева.
Съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
електронния фиш, изразяващи се в неточно посочване на мястото на извършване на
нарушението. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че в издадения на жалбоподателя електронен фиш е посочено,
че нарушението е било констатирано в гр.Шумен, на бул.“Велики Преслав“ до №71,
като в същото време в Снимковия материал, изготвен от техническото средство, с което е извършено
заснемането и засичането на скоростта са посочени GPS координати: 43.254980 26.935862. От представеното
като писмено доказателство по делото Писмо изх.№20-65899/07.10.2020 год.,
издадено от Началника на СГКК-Шумен става ясно, че от данните от одобрената
кадастрална карта на гр.Шумен се установява, че съществуват два имота, които се
водят на адрес бул.“Велики Преслав“ №71, като в същото време от Удостоверение
изх.№25-245942/08.10.2020 год. се
установява, че при извършена трансформация на посочените GPS координати: 43.254980
26.935862 в кадастрални координати точката на пресичане попада в поземлен имот
с идентификатор 83510.10.509, за който в кадастралната карта няма въведен
административен адрес, като в близост се намира административен адрес - бул.“Велики Преслав“ №71, с идентификатор
83510.677.403, който е на 85 метра от посочената по-горе точка. В този смисъл,
въпреки, че е налице разминаване между посочените координати и отразения в
електронния фиш административен адрес съдът намира, че с оглед липсата на друг
административен адрес, който да отговаря на посочените координати, посочването
на бул.“Велики Преслав“ до №71 не е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, доколкото същият независимо от посоченото по-горе е могъл да
разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, кога го е извършил и че
същото е било извършено именно при
движението му по посочения булевард и в указаната и посочена посока на
движение. Следователно изложеното несъответствие не е съществено процесуално
нарушение и не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до
невъзможност същия да организира защитата си по един адекватен начин.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден
изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона
за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №3524353
от 10.04.2020 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Р.Б.В., с ЕГН**********,
с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
600 /шестстотин/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р.Б.В., с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: