№ 484
гр. Ловеч, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600424 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :
С определение № 203/10.09.2021 г. постановено по ЧНД № 20214320200188/2021 г.,
Луковитският районен съд, е отменил Постановление от 18.06.2021 г. на Районна
прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 213/2017 г. по описа на РУ- Луковит за престъпление по чл.343,
ал.1, б. „б“ от НК и е върнал на прокурора ДП № 213/2017 г. по описа на РУ на МВР -
Луковит.
Срещу цитирания съдебен акт, в предвидения от закона срок е подаден протест от Атанаска
Маринова, прокурор в РП – Ловеч, ТО – Луковит. Счита, че определението на ЛРС е
необосновано и неправилно. Твърди, че л.а. „Ф.П.“, управляван от Т. се е намирал на
разстояние 5,45 м. от мястото на удара към момента в който водачът е имала техническа
възможност и е възприела преминаващия велосипед върху пешеходната пътека. Излага, че
дължината на опасната зона за спиране съобразно скоростта на движение 20,66км./ч., към
момента, в който Т. е имала техническа възможност да възприеме велосипедиста и
непосредствено преди удара е 9,29 м. Сочи, че водачът на лекия автомобил се е движела в
своята лента и не е променяла направлението от момента на възприемане на велосипедиста
до момента на установяване в покой, като в насрещната лента срещу нейната посока на
движение са се движели колона от МПС, в непосредствена близост до пешеходната пътека е
имало спряло МПС с височина по - голяма от тази на велосипедиста, което е ограничавало
видимостта й.
Твърди, че максимално разрешената скорост за движение в процесния участък от пътя е
била 30 км/ч, водача се е движела с 20,66 км/ч , а за да може да се движи и реагира със
спиране за да предотврати ПТП в случай на възприемане на опасност, максимално
1
възможната би била 13,34 км/ч, което реално и технически означава движение на първа
скорост или потеглящо МПС с минимално ускоряване за следваща предавка, без
включването й.
Счита, че Т. няма вина за настъпилото произшествие , тъй като се е намирала на разстояние
5,45 м, което е по - малко от опасната й зона за спиране - 9,29 м в момента, в който се е
открила видимостта й към опасността на пътя, в случая велосипедиста. Счита, че в тази
ситуация тя не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, а и не е имала техническа възможност да стори това,
защото дори и да е реагирала с аварийно спиране е нямало как да предотврати удара, защото
е възприела пешеходеца, чак когато се е сблъскал в предния калник на колата. Счита, че тя е
била поставена в невъзможност да избегне последиците, като за това са допринесли и
поведението на пострадалия - управлявал велосипеда по пешеходната пътека и спрелия бус,
който е скривал видимостта й към пешеходната пътека. Счита, че тук следва да се съобрази
и факта на конструиране на пешеходната пътека - не на самото пътно платно, а обхваща и
част от паркинга за автомобили /без да е имало разграничение път - паркинг/ и свършваща в
отбивката на отсрещната страна .
Във връзка с изложеното посочва съдебната практика - Решение № 162 от 20.IV. 1987 г. по
н. д. № 122/87 г., и Решение № 579 от 28.VI.1981 г. по н.о.х.д. № 425/81 г. двете на IІІ Н.О.
на ВС.
Счита, че в случая безспорно е установено, че Д. Л. е управлявал велосипеда пресичайки
пешеходната пътека, с което е нарушил разпоредбата на чл.107, т.2 от ЗДвП : „Пешеходец е
всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не
извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата ...т.2. които бутат велосипед,
мотопед или мотоциклет. Счита, че посоченото обстоятелство не е било съобразено от
съда в определението.
Изтъква, че според съда в постановлението не било обсъдено дали водачът на лекият
автомобил е съобразила поведението си със задълженията по чл.119, ал.2 от ЗДвП. Твърди,
че според същия : „Пpu заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно
средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци.“ Изтъква, че в случая обаче водачът на лекия автомобил се е движела в своята
лента и не е променяла направлението от момента на възприемане на велосипедиста до
момента на установяване в покой.
Сочи, че след анализ на събраните по делото доказателство счита, че водачът на лекия
автомбил не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, а и не е имала техническа възможност да стори това.
В заключение моляи настоящата инстанция да отмени обжалваното определение с
произтичащите от това законни последици.
Срещу така подадения протест е постъпило становище от Л.Б. С. - Л.а, от гр.Луковит, като
2
родител и законен представител на малолетния Д.М. Л., с ЕГН ********** чрез повереника
си адв. Н.Д. от САК. Заявява, че поддържат изцяло аргументите изложени в жалбата си до
РС – Луковит срещу Постановление от 18.06.2021 г. на Районна прокуратура - Ловеч, ТО –
Луковит, като предлагат на настоящия състав да потвърди обжалваното определение.
Въззивният съд като съобрази изложеното с жалбата, становището и материалите по
делото приема за установено следното :
Производството е по реда на чл.243, ал.4 - 6 от НПК.
Образувано е по жалба от малолетния пострадал Д.М. Л., действащ чрез своите родители и
законни представители М. В. Л. и Л.Б. С. - Л.а, подадена чрез повереника му адв. Р.Л.,
срещу постановление на РП - Луковит от 18.06.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 213/2017 г. по описа на РУ– Луковит.
Досъдебно производство № 213/2017 г. по описа на РУ Луковит е образувано на 24.08.2017
г. със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие срещу Ц.К. Т. от с. Дерманци,
обл. Ловеч за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК за това, че на
24.08.2017 г., около 16.00 ч., в гр. Луковит, обл. Ловеч, на ул. „М.“ № 16, при управлението
на моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „....“ с
............ АХ, нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на велосипедиста Д.М. Л. от гр.Луковит, изразяваща се във фрактура
на лявата ключица.
Настоящото прекратяване на наказателното производство по ДП № 213/2017 г. по описа на
РУ - Луковит е трето по ред. Първоначално наказателното производство е било прекратено с
постановление от 04.06.2018 г. на наблюдаващия прокурор на основание чл.243, ал.1, т.2 от
НПК, поради недоказаност на обвинението. Прекратителното постановление е отменено от
РС - Луковит в инициирано пред него производство по чл.243, ал.4 от НПК с определение от
13.11.2018 г., и досъдебното производство е върнато за допълнително разследване, като с
определение от 08.01.2019 г. ЛОС е потвърдил определението на РС - Луковит.
След това наказателното производство е било прекратено с постановление от 08.06.2020 г.
на наблюдаващия прокурор на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Прекратителното постановление е било отменено от РС - Луковит с определение от
23.10.2020 г. по ЧНД № 148/2020 г . и досъдебното производство е върнато за допълнително
разследване, като с определение от 26.11.2020 г. ЛОС е потвърдил определението на РС -
Луковит.
По делото няма привлечено обвиняемо Л..
От доказателствения материал събран в хода на разследването се установява следното :
От показанията на св.Л. Л.а / л.100/ е видно, че на 24.08.2017 г. около 15.30 ч. тя е излязла
със сина си Д. Л. на 8 г. да карат велосипеди, като и двамата били с поставени каски.
Трябвало да отидат до офис на ул. „В..................“ в гр.Луковит за да заредят тонер за
принтера и както обичайно Д. карал пред нея, за да може тя да го наблюдава.
3
Стигнали до ул. „М.“ - площада пред РУ МВР Луковит и спрели пред пешеходната пътека
за да изчакат преминаващите автомобили, тъй като тогава движението било двупосочно. От
лявата им страна спрял неустановен по делото товарен автомобил, като водача им дал знак с
ръка да преминат и Л.а казала на детето да тръгват. Когато последното навлязло в
пешеходната пътека /управлявайки велосипеда/, от лявата им страна /посока Плевен/ се
появил червен автомобил, който не намалил, не спрял на пешеходната пътека и с дясната
броня блъснал детето. Колата спряла, от нея слязла непозната за Л.а жена, която обиколила
автомобила и след като видяла, че детето е станало, качила се обратно в автомобила и
потеглила посока гр.София.
Детето било силно изплашено, държало се за лявото рамо, но не казвало дали го боли.
Двамата отишли в поЛ.йското управление, оставили там велосипедите и едва тогава детето
започнало да плаче, че го боли лявата ръка. За това Л.а уведомила съпруга си и завела
детето в болницата, където след рентген се оказала счупена лява ключица. Вечерта Д. се
оплакал на майка си, че изпитва болка, а на следващия ден се консултирали по телефона с
лекар - ортопед от гр.Плевен, който извършил преглед чак на 28.08.17 г. тъй като до тогава
бил в чужбина. Обяснил им, че оперативна намеса в случая не е нужна, тъй като детето е
малко.
Малко след деянието, когато майката и пострадалото дете влизали в РУ МВР Луковит те се
срещнали с поЛ.йски служител П.Й. / л. 101/ на когото Л.а разказала подробно за случилото
се. Св. Й. възприел, че детето се държи за лявата ръка и видимо изпитва болка. Прегледал
камерите записващи в района на въпросната пешеходна пътека, видял самото ПТП, както и,
че детето е управлявало велосипеда, а не го бута. Установил, че удара бил между предната
дясна част на автомобила с предната гума на велосипеда. След това прегледал и камерите за
видеонаблюдение на града. Същата кола която видял в произшествието възприел да
преминава 30 сек. по - рано покрай СОУ „А.Константинов“ и тогава разчел
регистрационния й номер. Направил справка в базата данни и установил собственика – Ц.
Т.. Свързал се с нея по телефона, извикал я и тя веднага отишла в управлението. Не отрекла
пред него за настъпилото ПТП, обяснила, че си е тръгнала, тъй като на детето нищо му
нямало. След като се установило, че ключицата на Д. е счупена, Й. изпробвал водачката с
дрегер за наличие на алкохол и пробата била отрицателна. Съставил констативен протокол
за ПТП, който бил подписан от нея, като й бил връчен екземпляр.
Така изложените факти от св. Й. са били потвърдени и от другия поЛ.йски служител – св.
Ц.Н.Г. /л.103/ участвал с колегата си Й. по изясняване на случилото се. В показанията си св.
Г. освен горното е допълнил, че след произшествието се получило задръстване, тъй като
движението било двупосочно.Той също бил изгледал записа и възприел спрял бял бус преди
пешеходната пътека, малко по - вдясно и е категоричен, че същият е пречел на видимостта
на водачката на автомобила.
Веднага след това бил извършен оглед /л.14, л.65/ на велосипеда управляван от Д. Л. и на
автомобил „Ф.“, модел „....“, с ............ АХ предоставен от Т.. При огледа на последния се
установило, на преден десен калник наличие на деруга с дължина 0,20 м. черна на цвят, до
4
нея следа от ожулване, бяла на цвят с размери 6/1см. За велосипеда било измерено
междуосие, височина на седалка и височина на кормило.
Бил разпитан и пряк свидетел на случилото се – св. М.М. /л.102/. Същият заявил, че този
ден е бил спрял на паркинга с микробус. Видял, че на пешеходната пътека чакат двама да
преминат, а именно Д. Л. и неговата майка, които познавал. По пътеката първо тръгнало
детето, което карало колелото и тогава в посока от към гр.Плевен дошъл червен автомобил,
който заобиколил спрелите коли и блъснал детето. Момчето паднало в дясно, жената слязла
от колата, минала от дясната страна й, след което се качила и си тръгнала.
При повторен разпит св. Л.а / л.104/ е уточнила ръста на сина си, като е допълнила, че колата
която го е блъснала се е движела в лявата лента по посока на движението си, нямала спомен
за марката и модела на буса, който им е дал път да преминат, както и не е видяла
автомобила да е правил маневра да заобикаля.
От приложената справка на Национален институт по метеорология и хидрология - Филиал
Плевен изх.№ 89/07.09.2017 г. /л.40/ е видно, че на 24.08.2017 г. от 15.30 ч. до 16.30 ч. в
землището на гр.Луковит времето е било ясно, без регистрирани валежи и намалена
видимост.
Според информация на ОПУ - Ловеч и представена схема на пътен участък І-3 в гр.Луковит
ул.„М.“ към 24.08.2017 г. /л.42, 43/, поради извършваните ремонтни дейности по ул.
„В..................“ движението и в двете посоки София - Плевен е осъществявано по ул. „М.“.
От приложената схема от км.138+975 до 139+ 267 е видна хоризонталната и вертикална
/постоянна и временна I пътна маркировка в участъка на настъпилото ПТП. В посока
Плевен - София от км. 139+042 до км. 139+139 са били поставени следните пътни знаци : А
18 (пешеходна пътека), В 26 (забранено е движението със скорост по - висока от 30 км/ч), В
27 (забранени са престоят и паркирането), В 24 (забранено е изпреварването на автомобили
и мотоциклети с кош), А 30 (двупосочно движение).
Наред с изисканите още на 28.08.2017 г. / л.35/ справки за водач на МПС / Ц. Т. / и
собственост на л.а. „Ф.П.“ с ............ АХ , разследващия орган е изискат да му бъде
предоставен и запис от видеокамерата наблюдаваща паркинга пред РУ МВР Луковит,
заснела настъпилото ПТП между процесния автомобил и велосипедиста Л..
Информацията за статус на водач на МПС, собственост и наличие на административни
санкции е предоставена, с изключение на въпросния запис, като от докладна записка рег.№
297р- 13964/31.08.17г. /л.36/ е видно, че записът не може да бъде предоставен, тъй като
дискът от системата за видеонаблюдение на който е бил записан е дефектирал. По делото са
наЛ. доказателства, че въпросният диск поради тази причина е бил унищожен от комисия в
ОД МВР Ловеч.
Били са указани и извършени повторни разпити на трима свидетели :
Св. Г. е потвърдил първоначалните си показания - изгледал е записа от катастрофата,
възприел е спрял бял бус преди пешеходната пътека, който пречел на жената и според него
тя не видяла велосипеда. Същият не може да каже дали буса е бил просто спрял за престой
5
или да пропусне пешеходците. Категоричен е, че водачката не е променяла движението си
да заобиколи спрели МПС, карала си е в дясното платно.
Св. Й. също е потвърдил показанията си. Заявил, че е гледал записа, категоричен е, че е
нямало спрял бус който да пречи на видимостта й, като Т. е била сама в платното си. Според
него причина за настъпване на инцидента е рязкото тръгване на велосипедиста по
пешеходната пътека. Спомнял си, че водачката не е предприела маневра наляво за да
избегне велосипедиста, тъй като тогава движението било двупосочно и имало насрещно
движение.
Св. М.М. е депозирал показания, че тогава е управлявал мини ван, син на цвят и е спрял на
паркинга пред полицията, от дясната страна на пътуващите в посока за София, а не на пътя
и е говорил със свой приятел. Твърди, че не е пропускал пешеходци по пътеката и не си
спомнял да е имало превозно средство, което да им е давало път. Спомнял си, че
движението било двупосочно, тъй като се ремонтирала главната улица и цялото движение
се осъществявало покрай полицията.
При извършен повторен оглед в присъствието на участниците и двамата поЛ.йски
служители цитирани по - горе на 03.09.19 г. е било описано, измерено и заснето следното : в
района на ПТП няма осева линия и линии ограничаващи платното за движение, пешеходната
пътека започва на 2 м. върху паркинга и завършва в отбивката на отсрещната страна, по
показания Л.а е била спряла с велосипеда си на 2 м. след началото на пътеката, белият бус е
бил върху платното за движение с предна част непосредствено до пешеходната пътека, с
което е закривал видимостта на движещите се в посока Плевен – София, обстоятелство
потвърдено от Г. и Т. по време на огледа. Т. е заявила, че не е имала видимост към
велосипедите и когато буса е спрял тя не е видяла такива, била е малко след него в ляво на
платното си. Възприела е велосипедиста в средата на пътеката и то чак когато той се
сблъскал в преден десен калник на колата.
По делото е била изготвена тройна съдебно - автотехническа експертиза /л.75-87/. Вещите
лица позовавайки се на събраните в хода на ДП доказателства са дали заключение, че Д. Л. е
пресичал пешеходната пътека на ул. „М.“ срещу № 16 управлявайки велосипеда си със
скорост 2,22м/сек. В същия момент в посока София са се движели попътно - товарен
автомобил, а зад него лекия автомобил „Ф.П.“ с ............ АХ със скорост 20,66км/ч. Водачът
на товарния автомобил виждайки велосипедиста е спрял пред пешеходната пътека. В този
момент велосипедист и водач на лек автомобил са се движели един към друг в продължение
на 2,05 сек без да се възприемат. В рамките на това време автомобилът е изминал 11,71 м, а
велосипедът - 4,51 м. На 5,45 м преди мястото на удара водачът на автомобила е възприел
велосипедиста и предприел спиране. Въпреки това е последвал страничен удар между
странична предна дясна част на автомобила и преден десен калник и предна гума и джанта
на велосипеда. Последвало отхвърляне на колелото и падане на Л. на пътното платно.
Според експертите, лекият автомобил се е намирал на разстояние 9,29 м до мястото на удара
когато е възприел велосипеда. Това е и неговата опасна зона за спиране при движение с
20,66км/ч. Велосипедистът също е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като
6
слезе и бутайки велосипеда да премине през пешеходната пътека и достигайки лявата ъглова
част на спрелия товарен автомобил да спре и се убеди, че отсъстват МПС в близост до
пешеходната пътека, които биха застрашили неговото движение.
Водачът на лекия автомобил се е движела в своята лента и не е променяла направлението от
момента на възприемане на велосипедиста до момента на установяване в покой. В
насрещната лента срещу нейната посока на движение са се движели колона от МПС, в
непосредсетвена близост до пешеходната пътека е имало спряло МПС с височина по -
голяма от тази на велосипедиста, което е ограничавало видимостта й. Лекият автомобил не е
навлизал в насрещната лента за движение.
Вследствие дадените указания от страна на PC - Луковит в Определение № 260060/23.10.20
г. по ЧНД№ 148/20 г. на вещите лица е била поставена допълнителна задача, поради което
същите са изготвили и допълнително заключение /л.235-241/. Според експертите, скоростта,
при която водачът на автомобила е имал техническа възможност да шофира и към момента
на възприемане на велосипедиста да предприеме ефективно спиране, да спре и предотврати
ПТП е 13,34км/ч или по - малка от тази стойност. Тази числена стойност на скоростта с
оглед пътните условия, конкретната видимост и механизъма на ПТП може да се приеме като
максимално възможна, за да бъде предотвратено произшествието.
В процесното постановление представителят на държавното обвинение приема, че от
субективна страна се извежда извод, че Т. няма вина за настъпилото произшествие , тъй като
се е намирала на разстояние 5,45 м, което е по - малко от опасната й зона за спиране - 9,29 м
в момента, в който се е открила видимостта й към опасността на пътя, в случая
велосипедиста Л.. Счита, че в тази ситуация тя не е била длъжна и не е могла да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, а и не е имала техническа възможност да
стори това, защото дори и да е реагирала с аварийно спиране е нямало как да предотврати
удара, защото е възприела пешеходеца, чак когато се е сблъскал в предния калник на колата.
Прил е, че Т. е била поставена в невъзможност да избегне последиците и няма вина за ПТП,
като за последното са допринесли - поведението на пострадалия, управлявал велосипеда по
пешеходната пътека и спрелият бус, който е скривал видимостта й към пешеходната пътека.
Протестът е подаден в законноустановения съгласно разпоредбата на чл.243, ал.7 от НПК,
видно от приложената разписка на л.6 от ВЧНД № 424/2021 г., но разгледан по същество е
неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, а определението на РС -
Лукови да се потвърди като обосновано и законосъобразно.
Както е посочил и първостепенният съд, целта на съдебния контрол в производството по
чл.243, ал.4 и сл. от НПК е да се провери обосноваността и законосъобразността на
постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство.
Настоящият състав приема, че несъответен на събраните доказателства се явява изводът на
прокурора за наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, каквито индиции се
навеждат в процесното постановление. В конкретния случай обаче, прокурорът не е обсъдил
хипотезата дали водачът Т. сама не се е поставила в тази ситуация, в каквато връзка са
7
събраните по делото доказателства.
В случая Т. като водач на процесното МПС, при възникнала опасност, е била длъжна да
изпълни задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДвП по отношение режима на скоростта, като
предприеме действия по нейното намаляване или спиране на автомобила. В тази връзка
горецитираната АТЕ е установила, че водачът на лекия автомобил „Ф.П.“ се е движела със
скорост от 20,66 км/ч, която е под максимално разрешената скорост (30 км/ч с оглед
поставения пътен знак В26). Видно от приложената по делото схема в процесния пътеен
участък са били поставени следните знаци: А 18 (пешеходна пътека), В 26 (забранено е
движението със скорост по-висока от 30км/ч), В 27 (забранени са престоят и паркирането),
В 24 (забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош), А 30 (двупосочно
движение).
В настоящия казус, както и правилно е приел решаващият съд, при избиране на скоростта Т.
е била длъжна да се съобрази с два фактора - наличието на пешеходна пътека и наличието на
неустановен по делото товарен автомобил (бял бус), който е бил спрян в дясната страна на
платното за движение непосредствено пред пешеходната пътека. Наличието на пешеходна
пътека като място, където пешеходците безопасно могат да пресичат път винаги следва да
бъде съобразено от водачите на МПС, като възможност там да възникнат затруднения
свързани с безопасността на движението. На следващо място, водачът Т. е следвало да
съобрази скоростта на движение и с пътната обстановка, а именно със спрелия
непосредствено в дясно пред пешеходната пътека товарен автомобил, който й е ограничавал
видимостта към пешеходната пътека (отдясно), поради което е била длъжна да избере по-
ниска скорост, която да й позволи да избегне произшествието.
От допълнителната АТЕ се установява, че съобразената с конкретните пътни условия и
конкретната видимост скорост на движение на л.а. „Ф.П.“, за да може към момента на
възприемане на велосипедиста да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП е 13,34
км/ч и всяка стойност над тази следва да се приеме за несъобразена с конкретните условия,
при които е реализирано ПТП. Именно несъобразяването на скоростта от страна на водача
на процесния л.а. „Ф.П.“ с конкретните пътни условия и с конкретните условия на видимост
се намира в пряка причинна връзка със съставомерните последици. В конкретния случай
определената от вещите лица безопасна скорост от 13,34 км/ч, с оглед пътните условия,
конкретната видимост и механизъма на ПТП може да се приеме като максимално
възможната, за да бъде предотвратено произшествието дори „реално и технически това да
означава движение на първа скорост или потеглящо МПС с минимално ускоряване за
следваща предавка, без включването й“, в каквато връзка е и възражението на прокурора.
На следващо място, настоящата инстанция не приема становището на прокурора във връзка
с изводите му досежно наличието на евентуално нарушение по чл.119, ал.2 от ЗДвП от
страна на водача на лекия автомобил. Според представителя на държавното обвинение
нелогично и правно абсурдно е да се изисква и съответно вмени във вина поведение, което
не се е следвало - водачът да шофира с 13,34 км/ч, и по-малко от тази стойност, „за да може
евентуално и незнайно кога да премине по пешеходната пътека пешеходец и по този начин
8
евентуално да се предотврати настъпване на ПТП“. Разпоредбата на чл.119, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост,
която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци. В конкретния случай при приближаването си кьм пешеходната пътека,
непосредствено преди която се е намирал спрелия товарен автомобил, водачът Т. е следвало
да се съобрази с намалената си видимост и обстоятелството, че пред спрелия автомобил
може да излезе пресичащ пешеходна пътека човек, като в тази връзка при предприетата
маневра заобикаляне тя е следвало да намали скоростта си до безопасната такава, съгласно
заключението на вещите лица.
Въззивната инстанция не приема становището на прокурора касаещо неправимерно
поведение от страна на малолетния велосипедист Д. Л., който факт не бил съобразен от
решаващия съд при постановяване на обжалваното определение. В тази връзка се сочи, че
по делото е безспорно установено, че Л. е управлявал велосипеда, пресичайки пешеходната
пътека, с което е нарушил разпоредбата на чл.107, т.2 от ЗДвП : „Пешеходец е всеки
участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не
извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата : ...т.2. които бутат велосипед,
мотопед или мотоциклет.“ Действително, по делото е безспорно установено, че Л. не е
бутал процесния велосипед по време на пресичане на пешеходната пътека, а е управлявал
същия. Определено, както сочат и вещите лица велосипедистът Л. е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, като слезе от велосипеда и бутайки го да премине пеша
през пешеходната пътека, но това обстоятелство поначало, ако се приеме от прокурора,
както се сочи и в протеста, би водело до извод за някаква степен на „съпричиняване“ на
обществено опасния резултат, но не би могло да се изведе извод за виновност за
настъпилото ПТП само и единствено от страна на Л., още повече, че към инкриминираната
дата последният е бил малолетен.
С оглед данните за съпричиняване обаче следва да се има предвид и разпоредбата на чл.119,
ал.5 от ЗДвП : „При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие.“
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция приема, че протестът се явява
неоснователен, което налага потвърждаването на обжалвания съдебен акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 203/10.09.2021 г. постановено по ЧНД №
9
20214320200188/2021 г., от Луковитския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10