и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по жалба на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД - гр. Пловдив против заповед № 537/08.08.2003 год. на кмета на Община Кърджали и се движи по реда на ЗАП. В жалбата си жалбодателят твърди, че за попълване и поправка на кадастъра била изпратена молба от жалбодателя с изх. № 1389/09.05.2002 година до Община Кърджали. Бил съставен акт, който не бил подписан от молителя. Не било съобразено изискването на чл. 53 ал. 9 от Наредба № 5/21.05.2001 година за правила и нормативи за устройство на територията. Материализирането на границите могло да стане при съставянето на акта за допълване на кадастралния план. Твърди се още в жалбата, че около енергийните обекти се създавали сервитутни зони съгласно чл. 60 ал. 4 във вр. с ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ, а в чл. 67 ал. 3 от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията се определяло разстояние от всички страни на трафопоста най- малко 3 м. В баланса на дружеството, съгласно заповед № 60/11.02.1997 г. ДМА /земя/, са били увеличени само с 1 м. от всички страни на трафопостовете, за което жалбодателят претендирал. Моли съда да се постанови решение, с което да се отмени заповед № 537/08.08.2003 год., като бъде издадена нова, с която бъде одобрено допълването на кадастралния план според приложения акт за държавна собственост. В писмена защита по същество поддържа жалбата против заповедта на кмета в частта, с която е отказано допълване на кадастралния план на гр. Кърджали кв. “Възрожденци” с останалата част от земята, извън границите на сградата- трафопост. В писмената защита се излагат допълнителни съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа се също, че когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за материално право, спорът се решава предварително по съдебен ред, което в случая не било сторено. Освен това, актът за непълноти в кадастралния план от 10.01.2003 год. не бил подписан на място от жалбодателя като молител, а му бил изпратен с писмо изх. № 1173/18.04.2003 година. Били нарушени формата и производството по издаване на административния акт, който не бил мотивиран. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена. В представената писмена защита излага подробни съображения. Счита жалбата за недопустима, тъй като се претендирало право на собственост, което било недопустимо в административното производство, а следвало да се реши предварително по съдебен ред. Поддържа се, че съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС- Д.В. бр. 96/1999 г. собствеността върху земите около трафопостовете била общинска като съставеният АДС нямал правопораждащо действие. Алтернативно излага съображения за неоснователност на жалбата, ако съдът приемел жалбата за допустима. Акта за непълноти в одобрен кадастрален план бил подписан от молителя и съставителя. Обратното означавало да се откаже допълването на кадастралния план със сградата- трафопост и земята под него. Сочи се също, че границите на сградата били материализирани, но земята не можела да бъде материализирана, тъй като липсвали граници и същата се намирала в жилищен квартал. След като претендираната земя нe била индивидуализирана по местоположение и граници, липсвал съществен реквизит, който препятствувал издаването на заповед за допълване на кадастралния план със земя. Що се касае до създаването на сервитутни зони, то те възниквали по силата на чл. 60 от ЗЕЕЕ, но сервитутното право не било право на собственост, още повече, че въпроса за определяне на сервитутните отстояния от трафопостовете не подлежало на обжалване в административното производство и е от компетентността на съответните технически органи. Твърди се също, че капитала на жалбодателя бил увеличен с прилежащата земя, върху която е построен трафопоста, но не и с обслужващата земя, която била собственост на Общината и каквато земя, видно от представената скица, липсвала. Претендира направените по делото разноски. Прокурора от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за основателна, като моли същата да бъде уважена. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването на административния акт в частта му, с която е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали кв. “Възрожденци”, поради което е допустима. Съдът не приема довода, изложен в писмената защита на ответната страна за недопустимост на жалбата, поради претендирано право на собственост върху земя, което било недопустимо в административното производство. Безспорно е, че в административното производство не могат да се предявяват и разглеждат претенции за собственост. Но в конкретния случай е налице издаден индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на жалбодателя, поради което този административен акт подлежи на обжалване по реда на ЗАП, във връзка с разпоредбите на ЗУТ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Със заповед № 60/11.02.1997 год. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, издадена на основание § 34 от ЗИД на ЗППДОбП, чл. 221 т. 2 във вр. с чл. 192 ал. 1 от ТЗ, чл. 15 т. 2, във вр. с чл.10 ал. 1 и чл. 11 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 год. е увеличен капитала на “НЕК” ЕАД - гр. София със 74 956 000 лева, чрез издаване на 74 956 нови поименни акции по 1000 лева всяка. Увеличението било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя с площ 485289 кв. м., ползувана от клон “Електроснабдяване- Хасково”, в т. ч. и ползуваните земи от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали” съгласно приложение № 1 към заповедта. Видно от писмо на “НЕК” ЕАД, изпратено до жалбодателя, с вх. № 3208/25.10.2002 год. при последния, в същото е посочено, че увеличението на капитала на “НЕК” ЕАД било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя, ползувана от клон “Електроснабдяване- Хасково”, в това число и ползуваната земя от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали”. Приложение № 1 към заповедта съставлявало рекапитулация на размера и стойността на ползуваната земя, включваща прилежащите терени на сгради, трафопостове и ел. проводи.Посочено е също, че земите, заети от трафопостовете на “Електроснабдяване - Кърджали” били с обща площ 32 370 кв. м. На 05.12.2001 год., на основание чл. 148 ал. 1 и 3 от ППЗДС, бил съставен Акт № 460 за частна държавна собственостна недвижим имот, находящ се в гр. Кърджали, кв. “Възрожденци”, със следния вид и описание на имота: земя- 95 кв. м. и трафопост № 137- застроена площ 60 кв. м. на 1 етаж, ПК, построен през 1990 год. В т. 11 на АДС е посочено също, че имотът е включен в капитала на търговско дружество- “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД - гр. Пловдив, клон Кърджали. С молба изх. № 1389/09.05.2002 год., изпратена до кмета на Община Кърджали, “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД - гр.Пловдив, клон Кърджали е поискал да бъде допълнен одобрения кадастрален план на населените места в Община Кърджали за трафопостовете, собственост на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали, съгласно приложен списък. Към молбата приложили и актове за държавна собственост на трафопостовете. С писмо изх. № 1169/07.06.2002 год. Община Кърджали е уведомила жалбодателя за необходимостта да допълни материалите към молба № 1389/09.05.2002 година с приложение № 1 към заповед № 60/11.02.1997 год., с оглед приключване на преписката. По повод молбата на жалбодателя, на 10.01.2003 год. бил съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план. В акта било констатирано, че масивна сграда- трафопост- частна държавна собственост, съгласно акт № 460/05.12.2001 год. не е нанесен в действуващия кадастрален план. С акта било констатирано още, че за останалата площ, съгласно АДС не може да се извърши допълването на кадастралния план, тъй като няма материализирани граници и имота не може да бъде идентифициран. Към акта е приложена скица. Отбелязано е също, че новозаснетия имот пл. сн. № 6593- сграда и земя под нея, е включен в капитала на търговско дружество “Електроразпределение” ЕАД- Пловдив, клон Кърджали. Акта е подписан от подалия молбата за допълване /поправка/ на одобрен кадастрален план – инж. Недю Славчев, за когото не се спори между страните, че към тази дата е бил управител на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД, клон Кърджали, след като му е бил изпратен от Община Кърджали с писмо изх. № 1173/18.04.2003 год. Акта за непълноти е бил подписан и от Областния управител на област с административен център Кърджали и от съставителя. На основание чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и чл. 135 ал. 3 от ЗУТ по направеното искане от жалбодателя, кмета и гл. архитект на Община Кърджали са предписали да се извърши допълване на кадастралния план на кв. “Възрожденци”, община Кърджали, относно имот, попадащ в парцел /УПИ/ VIII, отреден за жилищен комплекс и подземни гаражи в кв. 2, като се обособи нов имот за сградата на трафопоста, ведно със земята под него. Със заповед № 537/08.08.2003 год, издадена от кмета на Община Кърджали, на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. 1 от ППЗТСУ във вр. с чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ, по повод писмо вх. № 1389/09.05.2002 година и № 1169/05.11.2002 г. на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали и изготвен акт от 10.01.2003 година за непълноти в одобрен кадастрален план на гр. Кърджали кв. “Възрожденци”, е одобрено допълването на кадастралния планна гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” с нов имот пл. № 6593 в кв.2, представляващ сграда- трафопост, ведно със земята под него и нови граници за имот пл. № 6593. Със същата заповед е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” с останалата част от земята, извън границите на сградата с мотиви: “За трафопоста няма обособен самостоятелен парцел /УПИ/, попада в парцел VIIІ, жилищен комплекс с гаражи - земята е общинска собственост и в тези случаи, съгласно писмо изх. № 90- 04-729/20.06.2001 година на Министерство на регионалното развитие и благоустройство е следвало да се актува единствено сградата на трафопоста. Предвид това и факта, че на място няма материализирани граници, площта на земята, съгласно АДС № 460/05.12.2001 г. не може да бъде идентифицирана”. От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- техническа експертиза, която е приета от съда и не се оспорва от страните, се установява, че няма обособен самостоятелен парцел за изградения трафопост, както и че имотът посочен в АДС няма материализирани граници. Посочено е също в заключението, че посочената в АДС площ била минималната необходима площ за обслужване на трафопоста и се намира около самата сграда. Установява се също, че парцел VIIІ в кв. 2 по плана на кв. “Възрожденци” бил отреден за “Жилищен комплекс и подземни гаражи”. Така издадената заповед № 537/08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали е законосъобразна. Съображенията на съда за това са следните: Не се спори между страните по делото, че кадастралния план на гр. Кърджали и свързаната с него документация не е предадена на Агенцията по кадастъра, а и не са представени доказателства, установяващи противното, поради което компетентен да издаде процесната заповед, е бил кмета на община Кърджали. В тези случаи, разпоредбата на § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ препраща към приложението на чл. 86 ППЗТСУ /отм./ в зависимост от конкретната хипотеза. С оглед на това и предвид фактическите основания за издаване на заповедта, съдържащи се в нея и в документите по издаването й, настоящият състав приема, че правните основания за издаването на атакуваната заповед - разпоредбата на § 6 ал. 6 изр. 1 от ПРЗУТ, във вр. с чл. 86 ал. 1 от ППЗТСУ и във вр. чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ, са правилно приложени. Съдът намира, че неправилното посочване като правно основание за издаване на заповедта на разпоредбата на чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ не опорочава същата, тъй като производството по издаването й правилно се е развило при изпълнение на процедурата по чл. 86 ал. 1 от ППЗТСУ /отм./. Безспорно е, че приложеният по делото акт за частна държавна собственост с № 460/05.12.2001 год., издаден на основание чл.148 ал. 1 и 3 от ППЗДС и съставен по надлежния ред, има доказателствена сила, с каквато се ползуват и отразените в него обстоятелства, до доказване на противното с влязло в сила решение по общия исков ред, което доказване обаче, е допустимо извън рамките на настоящия административен процес. Безспорно е също, че актът не създава право на собственост, но удостоверява принадлежността на това право, до установяване на противното. До отмяната или оборването на АДС по исков ред, същият има доказателствена сила. Или, безспорно е, че приложения към делото акт за държавна собственост удостоверява правото на собственост на жалбодателя върху земя и трафопост, описани в акта за държавна собственост. Във връзка с подадената молба за започване на процедура по допълване на одобрен кадастрален план на гр. Кърджали за трафопостовете, собственост на жалбодателя, е бил съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план на 10.01.2003 г. от техническата служба на Общината по реда на чл. 86 ал. 1 от ППЗТСУ. Няма спор, че актът за непълноти се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересовани собственици. В процесния случай, актът е подписан от съставителя и от молителя. Обстоятелството, че подписа е положен от представляващото последния лице не на самото място при установяване на непълнотите в кадастралния план, а по- късно - след като му е бил изпратен с писмо от Общината, не опорочава акта за непълноти, още повече, че той е бил уведомен за неговото съставяне и за започналата процедура по реда на ППЗТСУ. Основното изискване на разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ППЗТСУ е непълнотите или грешките в кадастралния план да се установят на самото място от техническите служби с акт. Подписването на акта от съставителя, молителя и пряко заинтересованите собственици е задължително, но без да е необходимо това да стане на самото място. Безспорно е установено и това, че жалбодателят е бил в правото си да откаже да подпише акта за непълноти, ако не е съгласен с отразените в него констатации. Ако някоя от заинтересованите страни, какъвто е бил и жалбодателят, откаже да подпише акта, то това не е пречка производството по установяване на непълнотите в кадастралния план да продължи. При това положение, страната, която поддържа, че очертаното на самото място фактическо положение не отговаря на имуществените й права, тя трябва да установи това по съдебен ред. Установява се също по делото, че в акта за непълноти не са посочени и не са се подписали заинтересованите собственици. Съставът на съда приема, че липсата на тези реквизити не опорочава акта, тъй като от данните по делото безспорно се установява, че заинтÕресован собственик в случая се явява единствено Община Кърджали, чийто технически органи са съставили акта за непълноти в кадастралния план, респ. същият е известен за започналото административно производство за допълване на кадастралния план на града и за констатираното на място фактическо положение. Със съставения акт за непълноти в одобрения кадастрален план на гр. Кърджали е констатирано, че масивната сграда- трафопост- частна държавна собственост, съгласно АДС № 460/05.12.2001 год., не е нанесен в действуващия кадастрален план. Поради това, с атакуваната заповед в необжалваната й част, е одобрено допълването на кадастралния план на гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” с нов имот пл. № 6593, представляващ сграда- трафопост, ведно със земята под него и нови граници за имот пл. № 6593. С акта за непълноти е констатирано и това, че за останалата площ съгласно АДС, не може да се извърши допълването на кадастралния план, тъй като няма материализирани граници и имота не може да бъде идентифициран. Когато на място няма ясно очертана гранична линия, което в конкретния случай се установява и от заключението на вещото лице по делото по назначената съдебно-техническа експертиза и показанията му в съдебно заседание, които съдът кредитира, и съгласно които, имота по АДС няма материализирани граници, то границата може да се установи само по съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. А ако някой възразява по положението на границата, или се спори за собствеността на имота, то тогава е налице спор за имуществено право, който следва да бъде решен предварително по съдебен ред. В случая от данните по делото може да се направи извода, че между страните по делото и участници в производството по чл. 86 ал. 1 от ППЗТСУ е налице спор за имуществено право, намерил израз и в мотивите на атакуваната заповед, в частта й, с която е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали, където изрично е посочено, че останалата част от земята извън границите на сградата е общинска собственост, а и на място няма материализирани граници. Впрочем, в самият Акт за частна държавна собственост на недвижим имот № 460/05.12.2001 год. за граници на имота е посочено от всички страни общинско място. Че в случая е налице спор за имуществено право, по същество се поддържа и от самия жалбодателя в писмената защита на процесуалния му представител. С оглед изложеното, и след като основателно в атакуваната заповед в частта й, с която е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали, кмета на Община Кърджали, излагайки мотиви по същество за наличието на спор за имуществено право между самата Община и дружеството- жалбодател, както и за липсата на място на материализирани граници като площта на земята по АДС не може да бъде идентифицирана, правилно и законосъобразно административния орган е отказал допълването на кадастралния план на гр. Кърджали с останалата част от земята, извън границите на сградата. Ако с атакуваната заповед, кмета на Община Кърджали бе одобрил допълването на кадастралния план на града, въпреки наличието на спор за материално право, то тогава заповедта би била незаконосъобразна. Издаването на заповед за одобряване на допълване на кадастралния план при липса на материализирани граници, би била издадена при липса на съществен реквизит, който би препятствувал надлежното й изпълнение. Настоящият състав на съда намира, че доводите на жалбодателя - че било налице нарушаване на формата и производството по издаване на обжалвания административен акт, както и за липсата на мотиви в същия, са несъстоятелни. Не може да има спор, че са спазени както формата, така и изискванията на материалния и процесуалния закон в производството по издавате на акта, с оглед изложените вече по- горе подробни съображения, във връзка с проведеното производство по издаване на акта. Освен това, административният орган, както вече се изложи по- горе, за да откаже допълването на кадастралния план на гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” за останалата част от земята, извън границите на сградата, е изложил подробни мотиви като е приел, че за трафопоста няма обособен самостоятелен парцел /УПИ/, земята попада в парцел VIII - за комплексно жилищно строителство с подземни гаражи, респ. че тази земя е общинска собственост. Мотивирал се е и с т¯ва, че съгласно писмо № 90-04-729/20.06.2001 година на МРРБ, следвало е да се актува единствено сградата на трафопоста. Освен това, органът е взел пред вид и обстоятелството, че на място няма материализирани граници, като площта на земята по АДС не може да бъде идентифицирана. Довода, че на място е могло да бъдат материализирани границите на имота, е несъстоятелен. Това би могло да бъде така, ако имота беше точно индивидуализиран и между страните няма спор за имуществено право, какъвто очевидно не е настоящият случай. Несъстоятелно се поддържа от жалбодателя, по повод заключението на вещото лице, че имота, посочен в АДС бил с минимална необходима площ за обслужване на трафопост на разстояние 1 м. от него, съгласно Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, отменила Наредба № 5/2001 г., с оглед на което при съставянето на акта за непълноти, на място е могло да бъдат материализирани границите на имота. Очевидно е, че по този начин се прави смесване на правото на собственост върху земята, каквото право е твърдял, че притежава жалбодателят при подаване на молбата за допълване на кадастралния план, и правото на ползуване на прилежащата, необходимата площ за обслужване на трафопостовете, респ. по същество сервитутното право по смисъла на чл. 60 от ЗЕЕЕ /отм./, което възниква за съществуващите енергийни обекти по силата на този /ЗЕЕЕ/ закон. Съгласно сочената разпоредба, около енергийните обекти, каквито са и трафопостовете по смисъла на т. 17 на § 1 от ДРЗЕЕЕ, се създават сервитутни зони. Такава зона, съгласно т. 51 на § 1 от ДРЗЕЕЕ, е зоната около енергиен обект, върху земя - чужда собственост, в която енергийното предприятие има право на прокарване и право на преминаване при изграждане, поддържане и ремонт на енергийни съоражения, която е с размери, съобразени с изискванията за безопасна експлоатация, т. е. в случаите като настоящия, създаването на сервитутна зона и възникването на сервитутно право върху чужд недвижим имот става по силата на закона и не представляват основание за изменение на кадастралния план, какъвто е предмета на настоящото административно производство. Както вече бе посочено, претенции за собственост върху земя или каквото и да било друго имуществено право следва да бъдат решени предварително извън административния процес. При преценката си за законосъобразност на обжалвания акт, съдът изхожда от правните и фактически основания, посочени в него, като съдебния контрол обхваща компетентност и форма, спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби при издаването му и съобразяването му с целта на закона. В случая съдът приема, че обжалваният административен акт отговаря на тези изисквания. Издаден е в съответната форма, от компетентен орган, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му, спазени са процесуалноправните и материалноправните разпоредби при издаването му, като същия е съобразен с целта на закона. Поради това, и на основание чл. 42 ал. 1 от ЗАП следва да бъде отхвърлена жалбата на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив против заповед № 537/08.08.2003 год. на кмета на Община Кърджали, като неоснователна. При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата, представляван от юрисконсулт, направените разноски по делото, в размер на 80 лева. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив против заповед № 537/08.08.2003 год. на кмета на Община Кърджали, издадена на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. 1 от ППЗТСУ, във вр. с чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ, по повод писмо вх. № 1389/09.05.2002 год. и № 1169/05.11.2002 год. на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД, клон Кърджали и изготвен акт от 10.01.2003 год. за непълноти в одобрен кадастрален план на гр. Кърджали, кв. “Възрожденци в частта, с която е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” с останалата част от земята, извън границите на сградата - трафопост. ОСЪЖДА “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив да заплати на Община Кърджали направените разноски по делото, в размер на 80 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |