Решение по дело №1266/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез юрк. Д. П., против Решение № 728/12.05.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 625/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 683942-****/30.12.2022г., с което за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС и на основание 179, ал.1 ЗДДС, на „АМАТРОН“ ЕООД (сегашно наименование „БОГАД - 1248“ ЕООД), ЕИК ********* е наложена имуществена санкция, в размер на 500,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 400лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Конкретно сочи, че процедурата по спиране на административнонаказателното производство след щателно издирване на нарушителя е законосъобразно проведена, както и че извършването на нарушението е безспорно установено. Сочи, че за съставяне на АУАН на нарушителя е връчена покана, но същият не се е явил. Твърди, че актосъставителят е предприел необходимите действия по щателно издирване на нарушителя и е постигнал целта по чл.43, ал.4 ЗАНН. Действията са включвали посещения на място на адреса на управление на дружеството, обективирани в протоколи, които се ползват с материална доказателствена сила и удостоверяват щателното издирване на нарушителя. Не споделя извода на ВРС, че АУАН е следвало да бъде връчен от органите на МВР, т.к. НАП – Варна има кадрова обезпеченост от връчители.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Д. П., която поддържа жалбата. В допълнение към нея сочи, че нарушението не е маловажно, т.к. декларацията е подадена с година закъснение. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – „БОГАД – 1248“ ЕООД, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор вх.№ 41428/02.06.2023г. В съдебно заседание се представлява от адв.Н.Ч., който моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Намира за правилен извода на ВРС за нарушения на процедурата по връчване на документите по административнонаказателното производство. Отделно сочи и че се касае за маловажен случай, т.к. не е нанесена вреда на бюджета. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 04.03.2022г. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна извършил проверка в ИМ на НАП, при която установил, че „АМАТРОН“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 11.01.2022г. и не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП по регистрацията си – ТД на НАП-Варна, справка - декларация по ЗДДС за последния отчетен период – 01.01 – 11.01.2022г., в законоустановения срок до 14.02.2022г. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС, за което срещу него бил съставен АУАН № ****/05.04.2022г. На 18.08.2022г. производството било спряно на основание чл.43, ал.6 ЗАНН, като препис от АУАН бил връчен на представител на дружеството на 21.12.2022г. Въз основа на АУАН било издадено НП № 683942-****/30.12.2022г., с което на основание чл.179, ал.1 ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според ВРС двукратното посещение на адреса на управление на дружеството не изпълнява изискването за щателно издирване на нарушителя. В тази връзка е съобразено, че от съставените протоколи не става ясно по кое време са извършени посещенията, а доколкото се касае до адрес на търговско дружество, обосновано може да се предположи, че същото има определено работно време. Тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя е прието, че връчването е следвало да бъде извършено по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН. Според ВРС редът за връчване на съобщения по глава VI ДОПК, вкл. в съответствие с изискванията на чл.32 ДОПК, касае само административните производства, не и административнонаказателните такива. В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР – съответната служба по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН, като служителите на МВР имат задължението в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, не са били налице фактически и правни основания за спиране на административнонаказателното производство по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН, поради което НП се явява издадено след 6-месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Прието е, че нарушението е особено съществено, ограничава правото на защита на дружеството и е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактите по случая, обсъдил е всички събрани доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и от доказателствата извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, т.к. е издадено след срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.

Обосновано от събраните по делото доказателства ВРС е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано основанието за спиране по чл.43, ал.6 ЗАНН.

Не се спори, че в конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като според настоящия състав не е изпълнено условието за това по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Липсват каквито и да било данни по делото представител на „АМАТРОН“ ЕООД да е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и да не се е явил. До дружеството е изготвена покана изх. № 53 – 17/04.03.2022г., изпратена на два пъти чрез пощенски оператор „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД на адреса на управление на дружеството. Според приложените по преписката известия за доставяне и пощенски пликове, пратката се е върнала в цялост с отбелязване „непотърсена“, което не отговаря на нито едно от условията, за да бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя.

Освен че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, не са спазени и разпоредбите на чл.43, ал.4 и ал.6 ЗАНН. Разпоредбите са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи.

Съгласно чл.43, ал.4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43, ал.6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Целта на закона е посредством спирането да се осигури допълнителна процесуална възможност за издирването и връчването на нарушителя на съставения му АУАН.

В конкретния случай, лицето е взело участие в административнонаказателното производство едва на 21.12.2022г., на която дата според разписката към АУАН, същият е бил връчен на представляващия дружеството. Съставеният обаче в отсъствие на нарушителя АУАН е следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, който ред в случая не е спазен.

Както правилно е приел ВРС, действията на органите по приходите, документирани с приложените по преписката протоколи за посещение на адрес от 10.08.2022г. и 18.08.2022г. не покриват критериите за щателно издирване по чл.43, ал.6 ЗАНН. Доколкото посещенията от органите по приходите за целите на връчване на АУАН не са извършени в рамките на изрично предвидена от ЗАНН процедура и не са представени доказателства за това, същите тези органи по приходите да са част от „съответната служба" по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН, то съставените протоколи за посещения на адрес не се ползват с удостоверителна доказателствена сила. Освен това, същите не са съставени в присъствието на трети, незаинтересовани от производството лица, не е посочен и час, в който са извършени посещенията, поради което ВРС обосновано е приел, че не е доказано изпълнението на изискването на чл.43, ал.4 ЗАНН.

Спиране на производството е допустимо само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. В случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно производството, са протоколите за посещение на адрес, като липсват данни да е събирана информация за промяна на адреса на дружеството, да е търсен адресата на акта на друг адрес, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване.

Отделно, извършените действия по посещения на адрес са част от фактическия състав на връчването по особения ред на чл.32 ДОПК – чрез прилагане към данъчното досие, който при изричната регламентация на чл.33 ДОПК не е приложим за връчване на актове, документи и книжа за реализиране на административнонаказателната отговорност, т.к. за тях се прилага ЗАНН. От друга страна не са ангажирани доказателства и да е довършен фактическия състав на връчването по особения ред – да е изготвено и публикувано на сайта на НАП съобщението по чл.32 ДОПК.

След като са липсвали основания за спиране на производството, в нарушение на чл.34, ал.3 ЗАНН наказателното постановление се явява издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН.

При горните съображения като е констатирал допуснатите нарушения на чл.40, ал.2, чл.43, ал.4 и ал.6, и чл.34, ал.3 ЗАНН, ВРС правилно е отменил наказателното постановление. Обжалваното решение не страда от твърдените в жалбата пороци, не са допуснати твърдените с жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, поради което обжалваното решение като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените в производството разноски.

Основателно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № ****/01.06.2023г., и платежно нареждане от същата дата, е в размер на 500,00лв. - изплатени по банков път. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, при материален интерес до 1000,00лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00лв. Случаят не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което претендираното възнаграждение следва да се редуцира до предвидения минимален размер.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 728/12.05.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 625/2023г.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Варна да заплати на „БОГАД - 1248“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от И. Ц. Ц., разноски за производството в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно!

	Председател:
	Членове: