Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. П., 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 868 по описа за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П.,постановено по
гр.д.№1951 по описа на съда за 2019 година е осъдена Община П., ЕИК ********* с
адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от кмета Т.П., да заплати на И.А.Д.,
ЕГН ********** *** обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 27.09.2018 г. до 26.12.2018 г. в размер на
2 157,75 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до окончателното й изплащане, както
и сумата от 719,25 лв., представляваща обезщетение, дължимо от работника или
служителя при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до окончателното
й изплащане
Присъдени са разноски и държавна такса в тежест на
Община П..
В срок така постановеното решение е обжалвано от
Община П..
Молят решението да бъде обезсилено ,поради
недопустимост на предявените искове.
Такъв иск за обезщетение на същото основание вече
бил предявен от Д. *** и по образуваното гр.д. № 3116/2018 г. по описа на
Районен съд П., искът е бил уважен и е налице влязло в законна сила решение.
Този иск дело не е бил предявен като частичен и не е уважен като частичен
/уважен е в по-малък размер от предявения, тъй като е доказан в този размер, с
оглед заключението на ССЕ/; т.е. по гр. д. № 3116/2018 г. на Районен съд П.
ищецът не е претендирал част от вземането - не е заявил, че претендира част от
спорното право. Считат,че въпросът за
обезщетението на Ив. Д. е решен окончателно с влязлото в сила решение по
посоченото дело.
След като по гр.д. № 3116/2018 г. искът не бил
предявен като частичен, а за цялото вземане за обезщетение, то било недопустимо
ищецът да предявява допълнително нова претенция за обезщетение на същото
основание /чл. 225, ал. 1 от КТ/.
Позовават се на приетото в Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3/2016 г. ОСГТК .
Недопустимо било обжалваното решение и по отношение
на претенцията, предявена по чл. 55 от ЗЗД, за връщане на удържаната сума от
719.25 лв., тъй като по предходното дело гр.д. № 3116/2018 г. по описа на
Районен съд П. ищецът не бил претендирал това вземане, а твърдял, че търпи
имуществени вреди от неполучаваното брутното трудово възнаграждение в
продължение на три месеца, считано от 27.06.2018 г. до 26.09.2018 г.
Спорът за заплащане на удържаната сума на основание
чл. 221, ал. 2 КТ е трудов спор и с оглед предметната връзка на спора с
трудовото правоотношение между работника и работодателя, и за него е приложим
КТ, като специален нормативен акт, изключващ общия такъв - ЗЗД.
Тази сума ищецът не бил претендирал по гр.д. №
3116/2018 г. на Районен съд П., по което е предявил своето субективно право в
пълен обем и са уредени изцяло отношенията свързани с дисциплинарното уволнение
и това решение се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на
непредявената част от вземането.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът не оспорва допустимостта на жалбата , но я
намира за неоснователна ,като счита ,че решението е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ, при
незаконно уволнение на работник, признато по надлежния ред, работодателят му
дължи обезщетение за времето, което е останал без работа, но не за повече от
шест месеца.
Уволнението било отменено с влязло в сила решение по
гр. дело № 3116/ 2018 год. Със същото решение е уважен и иска по чл.225 ал.1 от КТ, за периода за който доверителят ми е останал без работа, считано от
27.06.2018 год. до 26.09.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, към
момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.
дело № 3116/2018 год.
Предявения иск е за три месеца и бил частичен, с оглед
предоставения от законодателя срок от шест месеца. Последния при депозиране на
исковата молба не е бил изтекъл.
Законодателя определил, че обезщетение може да се
търси за срока на оставане без работа, но не повече от шест месеца. Когато
претенцията се предявява за по-малък период, който изрично е конкретизиран с
начало и край, то е налице частичност на иска и за да се приеме, че е такъв не
е необходимо да се изписва, че е частичен. Към момента на предявяване на иска
не са били изтекли шест месеца за оставане без работа, за да се предяви в пълен
размер, а са били изтекли само три месеца, поради което е предявен и за такъв
период от три месеца.
Предявения иск не бил за целия размер, както се твърди
в отговора на исковата молба, тъй като в петитума не се сочи, че е за период от
шест месеца, а за три месеца оставане без работа.
Излага доводи за допустимост и на втората претенция.
Правилно първостепенният съд не възприел възражението
на ответника, че този иск трябвало да се предяви по гр. дело № 3116/2018 год.,
както и, че непредявяването му тогава го прави недопустим по настоящето дело.
Моли решението да бъде оставено в сила .Претендира
разноски.
Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,намира,че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
Доводите за недопустимост на решението , поради
недопустимост на исковете са изцяло неоснователни.
В исковата си молба против Община П. ищецът И.Д.
твърди,че е работел при ответника на трудов договор.Наложено му било наказание
„дисциплинарно уволнение“,което бил отменено с влязло в сила решение по гр.д.№
3116/2018 година.
С това решение била уважена и заявената от него
претенция за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение на за период от 27.06208 до 26.09.2018 година.
Твърди,че е останал без работа и след този момент и
търпи имуществени вреди,като е лишен от възнаграждение и след посочената в
решението крайна дата до 26.12.2018 година в размер 2157,75 лева
Претендира и законната лихва върху тази сума.
Овен това, при уволнението на основание чл.222
ал.2 от КТ му било удържано и
едномесечно възнаграждение в размер на 719,25 лева.Счита ,че с отмяната на
уволнението е отпаднало основанието за удържане на тази сума и ответникът му
дължи връщането и,ведно с лихвата от момента на предявяване на иска.
В писмения си отговор ответникът е оспорил
допустимостта на исковете ,като е изложил съображения , идентични с тези
,подържани в жалбата.
Съдът намира постановеното решение за допустимо и
правилно,като с оглед нормата на чл.269 от ГПК ,отчитайки оплакванията в
жалбата ,прецени налице ли е нарушение на императивни правни норми.
Фактическата обстановка е безспорно установена.
Със заповед на зам.кмета на Община П. на ищеца е било
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.
Ищеца е атакувал наложеното му наказания ,като е
заявил претенции по смисъла на л.344 ал.1
т.1 и 2,както и претенция за присъждане на обезщетение за оставането му без
работа в размер на 2340 лева , за периода 27.06.2018 – 26.09.2018 година.
С решение на РС П. са уважени исковете му ,като
уволнението е признато за незаконно и отменено , възстановен е на заеманата
преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение за оставането му без
работа за посочения в исковата молба период в размер на 2157,75 лева.
Така постановеното решение е обжалвано от Община П. и е потвърдено с решение на въззивната
инстанция на 21.12.2018 година.
Съобразно нарочното отбелязване решенето е влязло в
сила на 5.02.2019 година.
Предявения иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за
посочения в исковата молба период е напълно допустим.
В нормата на този текст е закрепено право на
работника да получи обезщетение от работодателя в хипотезите на незаконно
уволнение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Първоначално
претенцията е заявена за период от три месеца,конкретизиран с начало и край и е
уважена.Би могъл да се обсъжда теоретичния спор дали се касае за отделни искове
или за частично предявен иск,но в конкретния случай не се налага подробното
обсъждане на този въпрос ,защото крайния резултат би бил все един и той е –
допустимост на исковете.Тук следва да се посочи ,че дори в съдебната практика е
прието за допустимо и предявяването на претенция за обезщетение за период,за
който заявената такава е била отхвърлена , поради това ,че не е бил изтекъл
съответния период от време / напр. определение № 273/ч.гр.д.№278/2010
г.ВКС;опр.358 по ч.гр.д.№ 375/2009 г. ВКС/.
По различни изводи не могат да се
направят и от приетото в цитираното
Тълкувателно решение.Когато дължимо обезщетение е претендирано за част от
периода,за който ищецът твърди,че му се дължи ,то не се касае за частичен иск
по смисъла на процесуалния закон.В тази хипотеза частичен ще е иска ,ако
претенцията е заявена за целия период на частично по размер.
Именно и поради това е прието в
съдебната практика ,че меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че
спорното право съществува или не съществува, е денят на приключване на устните
състезания по делото. Настъпилите след този момент факти не се преклудират от
силата на пресъдено нещо. Когато времето е част от правопораждащия юридически
състав, то може да обуслови разлика в предмета на спора, съответно в предмета
на силата на пресъдено нещо.
В случая към момента на постановяване на първоинстанционното
решение е бил изтекъл част от периода,за който се дължи обезщетение. Дори искът
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да е уважен
за този период и е отхвърлен за останалите четири месеца е допустим иск за последващ
период.
Съдът намира иска за допустим и изцяло
споделя съображенията на първоинстанционния съд .
Допустим
е и втория предявен иск.Претенцията е за връщане на сума , за удържането на
която е отпаднало основанието.Правната квалификация е именно нормата на чл.55
ал.1 пр.3-то от ЗЗД , както правилно е приел първоинстанционния съд.Няма
никаква пречка тази претенция да бъде предявена в отделно производство и няма
никакво основание да се счита ,че ищецът е бил длъжен да заяви и тази си
претенция в рамките на трудовия спор.
Цитираната
от ответника съдебна практика в тази връзка изобщо не противоречи на този
извод.
Разликата
между разгледаната в съдебното решение хипотеза и настоящата е точно в начина ,по който сумата е попаднала у
работодателя.
Спора
в цитираното съдебно решение е била относно характера на спора – трудов или
облигационен,съответно относим към погасителната давност.
В
разглежданата от ВКС хипотеза работодателят не е изплатил трудово
възнаграждение на работника ,удържайки го заради задължението му по чл.221 ал.2
от КТ , поради което спора за неизплатената сума е приет за трудов .
В
конкретния случай ,именно поради наложеното му дисциплинарно уволнение
работникът е изпълнил вмененото му от закона задължение да заплати на
работодателя си едномесечно брутно трудово възнаграждение като обезщетение
,като е внесъл тази сума в касата на Общината с приходен касов ордер.
След
отмяната на уволнението,това плащане се явява на отпаднало основание и именно
на това основание претенцията следва да се уважи ,както правилно е сторил
първоинстанционният съд.
От
събраните по делото доказателства , безспорно се установява и основателността
на претенциите.
По
изложените съображения , въззивният съд приема ,че обжалваното решение е
допустимо и правилно.
С
оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски – 300
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П.,постановено
по гр.д.№1951 по описа на съда за 2019 година, с което е осъдена Община П., ЕИК ********* с адрес: гр. П., бул.
„Б.“ № 2, представлявана от кмета Т.П., да заплати на И.А.Д., ЕГН ********** ***
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от
27.09.2018 г. до 26.12.2018 г. в размер на 2 157,75 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
16.05.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 719,25 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо от работника или служителя при
дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до окончателното й изплащане и
съответно присъдени разноски.
Осъжда Община П., ЕИК ********* с адрес: гр. П., бул.
„Б.“ № 2, представлявана от кмета Т.П., да заплати на И.А.Д., ЕГН ********** *** 300
лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.