РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Смолян , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
Секретар:Софка М. Димитрова
Прокурор:Недко Симов
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205400600073 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК
Образувано е по протест на З.Д. – районен прокурор на РП Д. срещу присъда №
20007/18.09.2020 год. постановена по НОХД № 147/2019 год. по описа на районен съд Д., с
която подсъдимият П. К. Т., с ЕГН ********** е признат за невиновен и на осн. чл.304 от
НПК във вр. чл.9, ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.346, ал.1 от НК
В протеста са изложени доводи за необоснованост на присъдата, тъй като същата не
отговаря на доказателствата по делото и противоречи на материалния и процесуалния закон.
Иска се отмяна на присъдата, като подсъдимият П. К. Т. бъде признат за виновен
по повдигнатото обвинение.
Представителят на окръжна прокуратура С. поддържа протеста и предлага да бъде
уважен, тъй като подсъдимият не е имал съгласие да ползва автомобила, което се установява
от надлежно приобщените в хода на съдебното дирене свидетелски показания. Неправилно
районния съд е приложил чл.9, ал.2 от НК, тъй като е акцентирал единствено на съдебното
1
минало на дееца, но не е отчел поведението на подсъдимия като водач на МПС, тъй като се
касае за престъпление по транспорта. От приложената справка за подсъдимия като водач на
МПС се установява, че същият има 5 НП за нарушение на ЗДвП, което го характеризира
като водач с висок риск. Неправилно съдът е приел, че за приложението на чл.9, ал.2 от НК
следва да се вземе предвид роднинската връзка между подсъдимия и собственика на
автомобила, тъй като се установява, че отношенията между двамата са влошени. Предлага
присъдата да бъде отменена, като се постанови нова, с която съдът да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение и му се наложи наказание.
В с.з. подсъдимият П. К. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява
служебния му защитник адв. З. Ч., който пледира протеста да бъде оставен без уважение и се
потвърди присъдата на районен съд Д., като правилна и обоснована.
Съдът, като взе предвид изложеното в протеста, становището на страните изразено
в с.з. и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Протеста е подаден от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което
е процесуално допустим.
При разглеждането му по същество, съдът установи, че е неоснователен по
следните съображения:
С присъда № 20007/18.09.2020 год. постановена по НОХД № 147/2019 год. по
описа на районен съд Д. подсъдимият П. К. Т. – роден на ****., в гр. Д.общ. Д., обл. С.****,
с ЕГН ********** е признат за невинен, в това, че на 24.02.2019г., около 07.30 часа, в гр. Д.,
общ. Д., обл. С. на ул.“К.П.в.“ № *, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство, а именно лек автомобил, марка и модел „Ауди А4", с рег. № ****, собственост на
П. К.Т. от гр. Д., обл. С., от владението на К. П. Т., от гр. Д. обл. С., без негово съгласие и с
намерение да го ползва, поради което и на основание чл.304 НПК, във връзка с чл.9, ал.2 НК
е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.346, ал.1 НК.
Въззивният съд, след като прецени събраните писмени и гласни доказателства
отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Т.и пострадалия П. Т. са братя. Свидетелят К. Т. е син на
пострадалия П.Т., а свидетелят Д. Т.е син на подсъдимия П. Т.. Свидетелят Х. Т. е баща на
подсъдимия П. Т. и свидетеля П.Т..
Свидетелят Х.М.Т. живее заедно със съпругата си З.Т.на първия етаж от собствена
къща, находяща се в гр. Д., ул.“К. П.В.“ № *. Вторият етаж от къщата се ползва от по -
големия му син П.Т., а на третия етаж от къщата живеят подсъдимият П. Т.и неговия син Д.
Т..
2
П. Т. и неговия син К. Т.от доста време работят в чужбина и рядко ползват
жилището в къщата на този адрес.
П.Т.заминал да работи в чужбина, като оставил в гаража на бащината си къща в
гр.Д. собствения си лек автомобил „Ауди А4", с рег. № ****. Ползването на автомобила
предоставил на своя баща Х.Т., като ключът си стоял на контактното табло. Автомобилът се
ползвал и от синът на собственика К.Т..
На 24.02.2019г. подсъдимият П.Т. решил да вземе автомобила на брат си, който бил
в гаража, а ключът от автомобила бил поставен на таблото. Подсъдимият имал лична работа
в гр. С. и тъй като единственият автобус, който пътувал от гр. Д.за гр. С. бил в 11.00 часа и
този час бил неудобен за ангажимента му, решил да вземе автомобила на брат си.
От показанията на свидетеля П.Т.дадени пред съдия, които са приобщени по реда
на чл.281, ал.1, т.3 от НПК се установява, че е дал разрешение на баща си да ползва
автомобила и не е казал изрично да не го дава на трети лица да го ползват. Свидетелят сочи,
че всеки, който е искал да ползва автомобила го е ползвал, за да си свърши някоя работа,
включително и брат му е ползвал автомобила, за да си свърши някоя работа. Брат му е
ползвал автомобила няколко пъти със знанието на родителите му, на синът му. В конкретния
случай не е знаел защо брат му е взел автомобила и за колко време се е налагало да ползва
автомобила.
От показанията на свидетелят К.Т.дадени пред съдия, които са приобщени по реда
на чл.281, ал.1, т.3 от НПК се установява, че братовчед му Д.Т.му звъннал и му казал, че
чичо му П. Т.е взел колата и от трети човек разбрал, че пътува за гр. С. След като звъннал на
баща си П.Т., последният му казал да се обади на 112 и да обяви колата за открадната, тъй
като чичо му е взел колата без да пита никой.
От показанията на свидетеля Х. Т. се установява, че колата е на големия му син
П.Т. и се ползва от неговия внук К. Т.. Преди да вземе колата, подсъдимият попитал майка
си З.Т.дали може да вземе колата, тъй като спешно му трябвала. От майката знае, че тя не му
разрешила да вземе колата. Разбрал, че подсъдимият е взел колата, когато отишли в дома му
полицаи. Друг път подсъдимият не е вземал колата. Внукът му К. Т.казал, че колата я няма,
че не знае кой е взел колата. Подсъдимият е взел колата, за да си свърши работата, мислил,
че няма да има проблеми, защото колата е на брат му и я върнал, не я откраднал.
От приложение протокол за оглед на местопроизшествие на 24.02.2019г. и
фотоалбум се установява, че автомобилът е върнат в гаража на бащината им къща, от където
е взет от подсъдимия без повреда на МПС.
Подсъдимият е неосъждан и има добри характеристични данни.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обосновано
3
и законосъобразно районния съд е приел, че деянието осъществено от подсъдимия П. К. Т.
формално осъществява признаците на престъпление по чл.346, ал.1 от НК, но неговата
обществена опасност е явно незначителна, поради което същото не е престъпно.
По безспорен начин се установява, че на 24.02.2019г., около 07.30 часа, в гр. Д.,
общ. Д., обл. С., от гараж на ул.“К. П.в.“ № *, подсъдимият противозаконно е отнел чуждо
моторно превозно средство, а именно лек автомобил, марка и модел „Ауди А4", с рег. №
***, собственост на П.К.Т., от владението на К.П.Т. без негово съгласие и с намерение да го
ползва.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, което макар и формално да покрива признаците на състава по чл.346 ал.1 НК в
конкретния казус е явно незначителна. От показанията на свидетеля Х.Т. се установява, че
подсъдимият преди да вземе автомобила е поискал разрешение от майка си, като на същата
е обяснил, че автомобила му е нужен, за да свърши спешна работа. Подсъдимият не е
получил разрешение от майка си, но тя е знаела, че той е взел автомобила. От приобщените
към делото показания на свидетеля П. Т. се установява, че подсъдимият и друг път е вземал
този автомобил и го е ползвал за свои нужди. Свидетеля сочи, че всеки, който е искал да
ползва автомобила го е ползвал, за да си свърши някоя работа, включително и брат му е
ползвал автомобила, за да си свърши някоя работа. Брат му е ползвал автомобила няколко
пъти със знанието на родителите му, на синът му. Свидетелят не сочи, че за да се ползва
автомобила трябва да има изрично разрешение, а информираност, знание от страна на
неговите родители или синът му. В конкретния случай се установява от показанията на Х.Т.,
че майката на подсъдимия е знаела, че той ще вземе колата. Независимо, че тя не е била
съгласна подсъдимият да вземе автомобила е знаела, че той го е взел. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Т.и свидетеля К.Т., че подсъдимият не е ползвал автомобила преди
това, тъй като техните показания се опровергават от показанията на собственика на
автомобила П. Т..
Обосновано районния съд при преценка на обществената опасност на деянието е
отчел близките родствени връзки, тъй като собственикът на автомобила и подсъдимият са
братя. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на представителя
на обвинението, че родствената връзка не следва да се отчита при определяне на
обществената опасност, тъй като двамата братя били във влошени взаимоотношения. От
четените показания на свидетеля П.Т.се установява, че с брат си П.Т. не са в много добри
отношения, но той се ядосал, че не е знаел защо брат му е взел автомобила, за къде е тръгнал
и за колко време, т.е. свидетеля е реагирал не на самото вземане на автомобила, а тъй като
не е имал информация за причината за ползването. Автомобила е бил ползван от
подсъдимият многократно, но не се събраха доказателства, че от страна на собственика П.Т.
и синът му К.Т. е имало ответна реакция на несъгласие. Установи се, че П.Т. е знаел, че брат
му ползва автомобила, но не се е противопоставял.
4
Неоснователно е и възражението на представителя на обвинението, че
обществената опасност на деянието не е явно незначителна, тъй като подсъдимият имал
лоши характеристични данни като водач на МПС. От приложената справка за нарушител
водач се установява, че на подсъдимият са съставени пет наказателни постановления, като
последните две са от 2011 година и като водач на МПС не е лишаван от право да управлява
МПС. При теза данни въззивният съд намира, че подсъдимият не се характеризира като
недисциплиниран водач на МПС.
Не се установиха други противообществени прояви на подсъдимия и с оглед
чистото съдебно минало и с оглед установените конкретни обстоятелства свързани с
деянието, въззивният съд намира, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна, поради което деянието макар формално да осъществява признаците на
престъпление по чл.346, ал.1 от НК не е престъпно, поради което обосновано и
законосъобразно подсъдимият е бил признат за невиновен и на осн. чл.304 от НПК във вр.
чл.9, ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.346, ал.1 от НК.
При цялостната проверка на присъдата, въззивния съд не установи нарушения на
процесуалния или материалния закон, които да обуславят нейното изменение и тъй като
протеста е неоснователен, ще следва да бъде потвърдена, като обоснована и
законосъобразна.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20007/18.09.2020 год. постановена по НОХД №
147/2019 год. по описа на районен съд Д.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5