Номер 37620.11.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 20.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500289 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 267 ГПК.
С Решение №260031 от 30.09.2020 г. по гр.д.№ 429/2020г. по описа на
РС – Исперих е уважил исковете, предявени по реда на чл.357 КТ от С.Д.К.
против Регионална Дирекция по горите – Русе, като на осн. чл.344, ал.1, т.т.1
и 2 КТ е признал уволнението му за незаконосъобразно и го е възстановил на
заеманата до уволнението длъжност. На осн. чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл.225
КТ е осъдил работодателя да му заплати обезщетение в размер на 2 772.00,
като частично исковата претенция е отхвърлена.
Недоволен от така постановеното решение, ответника Регионална
Дирекция по горите – Русе обжалва същото като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. На релевираните основания моли за отмяна на
решението и за постановяване на ново такова, с което по същество, съдът да
отхвърли предявените срещу нея искове изцяло като неоснователни и
недоказани.
В законоустановения и предоставен й за това срок, ответната по
жалбата страна е депозирала отговор, с който намира жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът, намира, че жалбата е подадена в срок и от легитимираща
интерес от обжалването страна, но е нередовна от формална страна. Към
същата липсва в приложение документ, доказващ внесена по см/ка на РОС
1
държавна такса, изискуема се за допустимостта й, съответно в размера на:
40,00 лв. по иска за отмяна на уволнението по чл.344, ал.1, т.1
КТ,
40,00 лв. по иска за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност по чл.344, ал.1, т.2 КТ,
55,44 лв. по иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл. 225 КТ.
Съгласно задължителната за съдилищата практика, проведена с т. 10
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, уредените в чл. 84, т. 1 ГПК изключения за неотносими към
защитимите в производството по чл.357 КТ интереси. Уточнено е изрично, че
трудовите спорове са извън обхвата на облекченията по чл. 84, т. 1 ГПК: –
„Държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и
касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за
парични вземания на държавните служители по Закона за държавния
служител“. Така и Определение № 592 от 25.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4359/2014 г., III г. о., ГК.
Предвид изложеното и на осн.чл.80 ПАС, производството пред РОС
следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанциония съд за
администриране на жалбата в съответствие с дадените в мотиви указания.
Такава е и практиката на Окръжен съд – Разград по сходни казуси намерила
израз в Определение № 373 от 19.11.2020г. по вгрд № 286/2020г. по описа на
РОС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд № 289/2020 г. по опис на РОС
и
2
ВРЪЩА делото на РС- Исперих за администриране на въззивната
жалба в съответствие с дадените в мотиви указания.
След отстраняване нередовността на въззивната жалба, делото да се
изпрати на РОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3