Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно
дело № 605 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и следв. от АПК, приложим на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба от „Газтек – инженеринг“ ЕООД със седалище гр. Русе, представлявано
от управителя Д.Д.Иванов чрез пълномощника адв. Ф.М., против Заповед № 301-ФК/13.10.2020
г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а"
от ЗДДС на
дружеството е наложена принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект – офис, находящ се в гр. Русе, ул. „Костур“ 20, офис 10,
стопанисван от дружеството и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
В
жалбата се оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че
посочената в заповедта и протокола за извършена проверка дата и част не е
извършвано описаното в тях нарушение. Развиват се и възражения, че с процесната
оспорена заповед се преследват цели, различни от законово дефинираните.
Неиздаването своевременно на наказателно постановление за установеното
нарушение пък от своя страна възпрепятства дружеството както от една страна да
се защити срещу установяването на самото нарушение, така и от друга страна да
заплати наложената санкция с цел наложената принудителна мярка да бъде
предсрочно прекратена.
По
този начин налагането на ПАМ се явявало самоцелно и единствения резултат, който
се постигал с нея е да се ограничава неправомерно търговската дейност на
жалбоподателя.
Поради
това счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде
отменена. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по делото Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена при пълно
съобразяване на относимите правни норми и без да са допуснати в хода на
производството процесуални нарушения.
Поради
това моли за потвърждаване изцяло на заповедта като обоснован, правилен и
законосъобразен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
съвкупна преценка на изявленията на страните и представителите им, както и на
приетите по делото писмени доказателства, като взе предвид разпределението на
доказателствената тежест, указана на страните с определението за насрочване на
откритото съдебно заседание по делото, съдът достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес за оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Няма
спор между страните и от доказателствата се установява, че на 11.08.2020 г.
органи на сектор „Мобилни групи“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
посетил офис, находящ се в гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 18, ет. 2,
офис 13, стопанисван от жалбоподателя и установили, че „обекта не работи“. Тази
констатация била отразена в бланков Протокол за извършена проверка (ПИП) №
0384440/11.08.2020 г. (л. 7-10 от преписката). На следващия ден проверяващите
посетили друг офис на дружеството, намиращ се на адрес гр. Русе, ул. Костур“ №
20, офис 10. Резултатите от проверката в този офис били отразени в ПИП № 0387042/12.08.2020
г. (л. 11-15 от преписката), в който се посочва, че в обекта е налично 1 брой
фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Установено е, че в
обекта липсват средства като касова
наличност, но това съответства и на данните от фискалното устройство. В
протокола е вписано, че към момента на проверката не е установено неиздаване на
фискални касови бележки (ФКБ).
Със
същия протокол на проверяваното лице били дадени указания да представи в ТД на
НАП – Варна, офис Русе декларация за дейността на фирмата с посочване на това
какви документи се издават и как и къде се приемат плащания. Исканите документи
били представени от жалбоподателя на 04.09.2020 г. Сред представените документи
е изготвена от жалбоподателя справка „Дейности извършени в периода м.май и м.
юни 2020 г.“. В справката са отразени издадените за периода фактури за
извършени услуги от жалбоподател, срещу които е посочено, че начина на
плащането им е чрез платежно нареждане. Посочени са и извършени пет годишни
технически прегледа на адрес (всичките
на адрес гр. Русе, ул. Ангел Кънчев 27), които били извършени на 23.06.2020 г.
За тези ГТП като начин на плащане е посочено „брой“ и стойността на прегледа
като за един от прегледите е посочено, че е платен на 05.08.2020 г. Към представените
от жалбоподателя документи пред НАП са приложени и съставените при тези ГТП
ревизионни актове, три от които са с номер 13, един е под номер 6 и един под
номер 11, всичките от дата 23.06.2020 г.
Във
връзка с изисканите и представени от проверяваното лице документи на 29.09.2020
г. била извършена нова проверка на жалбоподателя, този път по документи в
служебните помещения на ТД на НАП – Варна, офис Русе. При проверката, според
отразеното в ПИП № 0385929/29.09.2020 г., проверяващите установили, че търговецът
не е издал фискална касова бележка за получени в брой плащания за извършени
годишни технически прегледи като са описани петте такива прегледи, извършени на
потребители на адрес ул. „Ангел Кънчев № 27. И в петте случая е посочено, че е
налице съставен ревизионен акт със съответния номер от 23.06.2020,
удостоверяващ извършения технически преглед, за който било заплатена в брой
сумата от 15 лева за всеки преглед, за което плащане жалбоподателя не издал
фискална касова бележка. Последното се установявало от изведен КЛЕН от
фискалната памет на фискалното устройство. От доказателствата по преписката е
видно, че става въпрос за изведените при предходната проверка – на 12.08.2020
г. дневни отчети от фискалното устройство на жалбоподателя, според които за датата
23.06.2020 г. липсват отразени продажби, респективно регистрирани приходи.
Последвало
издаване на АУАН № F574686
от 12.10.2020 г., в което проверяващият екип отразил установеното като
нарушение на чл. 25., ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Непосредствено след това била издадена и оспорената в настоящото производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 301-ФК/13.10.2020
г., с която е разпоредено запечатване на търговски обект – офис в гр. Русе, ул.
„Костур 20, офис 10 и забрана на достъпа до него за 14 дни. В заповедта като
фактическо основание за издаване на акта е описана констатацията на
проверяващите, съдържаща се в съставения ПИП от 29.09.2020 г., но само по
отношение на един годишен технически преглед от извършените пет на 23.06.2020
г. – този на СГИ на адрес гр. Русе, ул. Ангел Кънчев 27, вх. В, ет. 3, за който
е издаден ревизионен акт № 13/23.06.2020 г. и била заплатена в брой сумата от
15 лв. от клиент Надежда Цветкова. В заповедта е посочено, че това е нарушение
на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства. Административният орган изрично при произнасянето си се е позовал
на ПИП № 0385929/29.09.2020 г.
При
тази фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган.
Видно
от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3
и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в
Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 116 от преписката). В
случая процесната заповед е издадена в условията на заместване, съгласно
Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главния секретар на НАП (л. 114-115 от
преписката).
Предвид изложеното съдът
приема, че е налице компетентност на издателя на оспорвания индивидуален
административен акт.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички
действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението са документирани по надлежния ред – с Протокол за извършена
проверка № 0385929 от 29.09.2020 г.,
съставен в присъствието на представляващия дружеството. В протокола са посочени
проверените документи.
Обжалваната заповед е
материално незаконосъобразна.
В конкретния
случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ.
Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., вяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., в редакцията на нормата към датата на извършване на твърдяното от
ответника нарушение, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25,
ал. 4, изр. І и ІІ от Наредба № Н-18/2006 (Изм. -
ДВ, бр. 8 от 2020 г. – сега ал. 6), фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка.
За нарушения на посочените разпоредби санкционната норма
на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена
санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция,
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в
конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
(в редакция - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) – не е
спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на
нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН № F574686/12.10.2020
г., с който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., а именно: неиздаване на
фискална касова бележка.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона
следва да се извършва в съответствие с характера на нарушението във всяка една
от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, мярката „Запечатване на търговски обект“ има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя.
Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът,
че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от
конкретни обективни данни, от които може да се изведе обоснован извод, че е
извършено нарушение и нарушителят може да извърши друго такова. Това е така,
тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията
за форма установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в
акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на
акта.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт
следва да отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е
обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел.
В тежест на административния орган е да установи всички
фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това
именно за определения в заповедта срок.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, че
нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ не е доказано. Съображенията
за това са следните:
Не се спори, че
„Газтек- инженеринг“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, е задължен субект по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., както и че
стопанисва търговския обект, спрямо който е наложена процесната ПАМ, както и че
към момента на извършване на проверката и на датата, на която се твърди, че е
извършено нарушението, дружеството е имало въведен в експлоатация ЕКАФП, с
изградена дистанционна връзка с НАП. Процесното фискално устройство при
извършената проверка от контролните органи на НАП на 12.08.2020 г. се е
намирало именно в този офис на жалбоподателя, въпреки, че от изведените дневни
отчети е видно, че е регистрирано без стационарен обект и на адрес ул. Църковна
независимост“ № 18, който офис е установено, че не работи. В този смисъл
възраженията на жалбоподателя, че неправилно е определен обектът на запечатване
са неоснователни.
От събраните
доказателства, коментирани в протокол за извършена проверка № 0385929/29.09.2020
г., на който изрично административният орган се е позовал при издаването на
оспорената заповед, безспорно се установява, че на 23.06.2020 г. е извършен
годишен технически преглед на пет съоръжения, на адрес гр. Русе, ул. Ангел
Кънчев 27, вх. В, едно от които е сградната газова инсталация (СГИ) на входа,
за което е издаден Ревизионен акт № 13/23.06.2020 г. (л. 37 от преписката).
От изведен КЛЕН
от фискалната памет на ФУ било установено, че за посочената дата липсва
издадена фискална касова бележка за заплатена от клиента Надежда Цветкова сума
15 лева за извършената услуга – годишен технически преглед. Следва да се
посочи, че посочения КЛЕН е изведен а 12.08.2020 г. при предходната проверка на
жалбоподателя, когато е формулирана констатация за липса на установени случай
на неиздаване на касови бележки от една страна и на следващо място за липса на
несъответствия между наличността по фискално устройство и касовата наличност в
обекта. В тази връзка следва да се отбележи, че в оспорената заповед всъщност
няма позоваване на изготвения ПИП от 12.08.2020 г. Позоваването само на
протокола от 29.09.2020 г. в който са коментирани събрани доказателства при
проверката от 12.08.2020 г. само по себе си не означава, че административният
орган мотивира акта си и с доказателствата събрани при предходната проверка.
За да е налице
твърдяното от органа нарушение следва по делото да е безспорно доказано
извършено от клиента плащане, за което жалбоподателят не е издал ФКБ. В случая
такова доказване, което е в тежест на административния орган, не е осъществено.
Напълно неясни са причините, поради които органът е приел, че за извършените
годишни технически прегледи на съоръжения на адрес ул. Ангел Кънчев 27 и в
частност на посочената в оспорваната заповед СГИ е извършено плащане на
дължимата такса от 15 лв. Такъв извод не би могъл да се направи и от
представената от самия жалбоподател справка на извършените дейности за м.май и
м. юни 2020г., в която са описани извършените прегледи и начина по-който същите
ще бъдат заплатени, а именно в брой. Единствено обаче по отношение на
клиента Парашкев Енчев е налице изрично
отбелязване, че плащането е извършено на 05.08.2020 г. За останалите прегледи
липсва отбелязване дали същите са платени или не и кога. Така твърдението,
развито в ПИП от 29.09.2020 г. и поддържано и в оспорената заповед, че
дължимата сума за извършения преглед е платена в деня на извършването му –
23.06.2020 г., не се подкрепя от нито едно от събраните по преписката
доказателства.
Както вече се
посочи обаче съгласно чл. 25, ал. 4 (сега ал. 6) от Наредба № Н-18/2006 г.
задължението за издаване на ФКБ възниква от момента на получаване на плащането,
който момент случая не може да бъде
установен от данните по делото.
Изводът за
извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006
г. се разколебава от факта, изрично посочен в протокола за проверка, че
нарушението се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 23.06.2020
г., като не са релевирани други доказателства от органа.
След като не е доказано извършването на нарушение на чл.
25, ал. 1, във вр. ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да се отмени.
В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение №
11733/03.10.2018 г. по адм. д. № 3687/2018 г.; Решение № 11250/25.09.2018 г. по
адм. д. № 1871/2018 г.; Решение № 6391/16.05.2018 г. по адм. д. № 11883/2017 г.
и др.
По изложените съображения
съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Предвид изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „Газтек
– инженеринг“ ЕООД, със седалище гр.Русе, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 301 – ФК от 13.10.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на
търговски обект“ – офис, находящ се в гр. Русе, ул. „Костур“ № 20, офис 10,
стопанисван от „Газтек – инженеринг“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, както и
„Забрана за достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.
186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: