МОТИВИ към присъдата по НОХД №3896 по описа на
Варненски
районен съд за 2020г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.Д.Р. по обвинението за извършено
престъпление от общ характер по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт
е посочено, че:
ПОДС. Д.Д.Р.:***,
без надлежно разрешително, държала високорисково наркотично вещество -
метамфетамин с нетно тегло 0,45 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент-метамфетамин 72,4% на стойност 11,25 лева.
-престъпление
по чл. 354а ал.3 т.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен.
Защитникът на подс.Р. моли съда
да наложи наказание в минимален размер на осн. чл.354а ал.5 от НК.
Подс. Р. се признава за виновен и съжалява
за извършеното.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства :
В около 02:20 ч. на 19.07.2018 г., при
обход на района, на ул."Орлово гнездо" в гр. Варна, до № 25
свидетелите Калчев и Стоянов видели паркирани два автомобила. До единия
автомобил стояла подс. Р., а около другия, стояли три лица, които по-късно били
установени като Кирил Альошев, Георги Атанасов и Иво Вълков. Полицейските
служители извършили проверка на всички лица и поискали съдействие от свои
колеги - ПП 390 - свидетелите Григор Сотиров и Ангел Кирилов. По време на
проверката свид. Сотиров разпоредил на подс. Р. да извади и остави върху задния
капак на автомобила всички вещи, които се намират в нея, след което тя оставила
торбичка от плат, тъмна на цвят, с връзки в горния край, в която се намирали
пари и прозрачно, полиетиленово пликче, самозалепващо се в горния край, с бяло
кристалообразно вещество в него. За торбичката с кристалообразно вещество в
нея, подс. Р. заявила, че съдържа кристали /наркотик/ и ще го предаде
доброволно, което и сторила с протокол за доброволно предаване от 19.07.2018 г.
В останалите лица не били установени забранени вещи. Подс. Д.Д.Р. била отведена
в районното управление заедно с останалите лица. Видно от заключението на
назначената и изготвена е физико-химическа експертиза е, че обектът,
представляващ бяло, кристално вещество с нето тегло 0,45грама, съдържа метамфетамин с процентно съдържание на
активния компонент 72,4% тегл.
Изготвен бил протокол за
оценка на наркотичното вещество, съгласно който метамфетамин с нетно тегло 0,45
грама и съдържание на активен, наркотично действащ компонент метамфетамин 72,4
%, възлиза на 11,25 лева.
Наркотичното вещество - метафетамин по СФХЕ с № 20/нар-47/20.01.2020 г.
-0,45 грама, е било изпратено на 15.09.2020 г. на съхранение в Централно
митническо управление, отдел „МРР-НОП" - София.
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимата
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се е съгласила да не се събират доказателства относно тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е
обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимото лице при постановяване на
присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимият,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството
за съдимост, заключенията по назначените експертизи и всички други писмени
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и
авторството, съдът :
ПРИЗНА
ПОДС. Д.Д.Р. :
ЗА
ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ :
На 19.07.2018г. в гр. Варна,
без надлежно разрешително, държала високорисково наркотично вещество -
метамфетамин с нетно тегло 0,45 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент-метамфетамин 72,4% на стойност 11,25 лева, като деянието
представлява маловажен случай.-престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК.
На осн. чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимата по
първоначално възведеното обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
Горното
решение, съдът взе по следните правни съображения :
Субект
на престъплението пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна
страна престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действия –по придобиване и държане на наркотично вещество-
метамфетамин. По делото категорично бе установен характера на наркотичното
вещество. Съгласно ЗКВНП метамфетамините попадат в групата на вещества с висока
степен на риск за общественото здраве. Метамфетамините са включени в
приложение №1 към чл.3 ал.2 на ЗКВНП. Доколкото по делото не се установи
подсъдимата да е държала
високорисковите наркотични
вещества, въз основа на лицензия за придобиване,
преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при реда и условията
на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то
следва да се приеме, че посочените действия, подсъдимият е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за
същото.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същата
е съзнавала обществената опасност на деянието,
предвиждала е общественоопасните му последици и
пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както
обстоятелствата, че упражнява практическа власт върху наркотично вещество, от
вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по
отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за
това.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно
деянието представлява маловажен случай, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното. При разискване на въпросите, които поставя
правната квалификация на осъщественото при условията на чл. 93, т. 9 НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина
маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в
своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите
относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и
пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите
инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните
отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността
на извършителя на неправомерния акт. Конкретиката на
приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя
маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване
комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното
посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на
обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В случая определящо за правната квалификация на
деянието е количеството и стойността на предмета на престъплението, като един
от обективните белези на деянието. Касае се до наркотично вещество с нищожното
тегло от 0,45 грама и ниска стойност от 11,25лева. Касае се до наркотично
вещество, което е било предназначено за лична употреба, държано по-малко от
един ден. Подсъдимата е в млада възраст, зависима от наркотични вещества, която
съжалява за постъпката си. Разбира се всички тези обстоятелства не са
извинителни и не декриминализират простото държане на наркотично вещество, но
във всички случаи, в аспекта на изискванията на чл. 93, т. 9 от НК,
следва да се отчетат като аргумент в полза на тезата, че случаят е маловажен.
Всички тези обстоятелства преценени в своята съвкупност, са от категорията на
тези, които дават основание за преквалифициране на престъпното деяние като
маловажен случай, по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. В
този смисъл е и съдебната практика - Решение № 362 от 15.07.2011 г. на ВКС по
н. д. № 1776/2011 г., III н. о., НК, Решение № 408 от 23.10.2012 г. на ВКС по
н. д. № 1337/2012 г., I н. о., НК, Решение № 523 от 9.01.2009 г. на ВКС по н.
д. № 560/2006 г., III н. о., НК . Решение от 3.05.2007 г. на ВКС по к. д. №
1014/2006 г., II н. Наистина подсъдимата има две предходни осъждания. Лошите
характеристични данни на подсъдимата обективирани в нейното съдебно минало,
обаче не са факт сам по себе си изключващ извода за маловажност на
деянието - Решение № 25 от 19.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 694/2007 г., II н.
Ето защо тези предходни осъждания, не промениха извода на съда за „маловажност“
на настоящото деяние.
Предвид горното съдът прие, че деянието е маловажен случай по смисъла на
чл.354а, ал.5 от НК и призна подсъдимата за виновна в извършването именно на
това престъпление.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
младата възраст и обстоятелството, че подс. Р. страда от вредна употреба на
наркотични вещества, с оглед данните за личността и по делото.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – предишна съдимост.
Причини
за извършване на деянието са ниската степен на правна култура у подсъдимия,
незачитане на законоустановения ред в страната.
Деянието се отличава с по ниска степен на обществена опасност сравнено с
други от същия вид. Относно обществената опасност на дееца съдът отчита, обстоятелството, че подсъдимта е млад човек, осъждана, със
средно образование е, работи и употребява наркотични вещества. Смекчаващите
вината обстоятелства в случая не са нито
изключителни, нито многобройни, поради
което и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко. С оглед на това и като взе предвид високата степен на
обществена опасност на подс.Р. и ниската
степен
на обществена опасност на конкретното престъпление, съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК,
респективно чл.58 „а” ал.5 от НК и определи наказание на подс. Р. при условията
на чл.54 от НК, а именно „ГЛОБА” в размер на 1000 лева- в максималния размер съобразно
разпоредбата на чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК. При определяне размера на
наказанието Глоба, съдът взе предвид имотното състояние и доходите на подс. Р..
По този начин и с това наказание
съдът счита, че по отношение на подсъдимата ще бъдат постигнати целите, както
на специалната, така и на генералната превенция на наказанието визирани в чл.36
от НК.
Като
веществено доказателство по делото е било иззето високорисково наркотично вещество. Същото
е предмет на престъпление по чл. 354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от
НК, предвид което и на основание чл. 354а ал. 6 от НК, съдът постанови
отнемането му в полза на държавата.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в
тежест на подсъдимата.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: