Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5
гр. Перник, 02.02.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря А.М. и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, Като разгледа докладваното от
съдия Стефанова КАНД № 226/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, Централно
управление, главна дирекция „Фискален контрол“ против Решение № 203/04.11.2021
г., постановено по АНД № 20211720201123/2021 г. по описа на Районен съд –
Перник, с което е отменено Наказателно постановление № 567487-F574214/25.03.2021 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
Националната агенция за приходите, с което на ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от Г.Е.Б. на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт,
поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът счита, че при правилно установена
фактическа обстановка районният съд неправилно е приел, че в АУАН и в НП не е
посочена нарушената правна норма. Излага подробни аргументи за
законосъобразност на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.
Искането към касационния състав е да отмени обжалвания съдебен акт и да реши
спора по същество, като потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – ЕТ „***“, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е
представил писмен отговор.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П.П. поддържа жалбата и моли касационния състав да отмени обжалваното съдебно
решение и да потвърди наказателно постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат С.,
оспорва касационната жалба. Пледира по аргументи, изложени в съдебно заседание
решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Заявява претенция за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник чрез прокурор Моника Любомирова
дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на касационния състав
да остави в сила решението на Районен съд – Перник.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
За
да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 25.09.2020
г. в 16.08 ч. свидетелят И.Л.И., в
качеството си на инспектор по приходите в ТД на НАП – София извършил проверка в
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Перник, ул. ***,
стопанисван от ЕТ „***“. Преди да се
легитимира, извършил контролна покупка на 0.350 кг. нектарини на стойност 1.02
лв. Заплатил сумата от 1.00 лв., която била приета от продавач-консултанта в
обекта Д.К., като тя не издала фискален бон от монтирано в обекта и намиращо се
в работен режим фискално устройство модел „TERMOL S21“, с ИН на ФУ ZK128069
и ИН на ФП № *********, регистрирано в НАП с потвърждение № 4058527/06.03.2019
г.
За
така установеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, И.Л.И. – инспектор по
приходите в ТД на НАП – София на 07.10.2020 г. в присъствието на двама
свидетели и едноличния търговец, съставил АУАН № F574214/07.10.2020 г. Въз основа на него началник на отдел
„Оперативени дейности“ – София в Централно управление на Националната агенция
за приходите издал наказателно постановление № 567487-F574214/25.03.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС наложил на ЕТ „***“, ЕИК *** „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд е приел, че АУАН и
НП не отговарят на изискванията съответно на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН, тъй като не е посочена относимата към описаното деяние правна норма, а
именно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите, което е ограничило процесуалното право на привлеченото към
административно наказателна отговорност лице да разбере кое е нарушението,
вменено му във вина. По тези съображения Районен съд – Перник е приел, че
независимо, че в хода на административнонаказателното производство е установено
извършването на административно нарушение, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, издаденото за санкционирането му наказателно
постановление е незаконосъобразно и е отменил последното.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и
допустимо.
Решението
е неправилно по следните съображения:
При спазване принципите на чл. 13 и чл.
14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил
фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към
всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Фактическите изводи са
формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неправилен
е решаващият извод на районния съд за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Видно
от АУАН № № F574214/07.10.2020 г. същият е издаден
от компетентно за това лице съгласно чл. 193, ал. 1 от ЗДДС, в присъствието на
двама свидетели и нарушителя. Подписан е от съставителя, свидетелите и нарушителя
и е предявен и връчен на последния.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
във вр. с т. 1.1 от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП в предписаната от закона писмена форма и е подписано от издателя му.
АУАН
и НП отговарят на изискванията за съдържание, посочени съответно в чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Настоящият касационен състав не споделя извода на Районен съд –
Перник за неизпълнение на разпоредбите на чл. 42, т. 5 от ЗАНН/редакция ДВ, бр. 59 от 1992 г./
и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Цитираните текстове предвиждат като част от
задължителното съдържание на АУАН и НП посочването на нарушените правни норми,
вменени във вина. В случая актосъставителят и административнонаказващият орган
са посочили като нарушена нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Същата въвежда
задължение за регистрираните
и нерегистрираните по ЗДДС лица да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Неизпълнението
на това задължение представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6
от ЗАНН. Цитираната законова норма е императивна и ясно формулира правилото за
поведение. Тя не е препращаща или бланкетна. Затова посочването и като нарушена
е достатъчно за квалифицирането като
нарушение на деянието, което представлява нейно неизпълнение. Наличието на
идентична като съдържание разпоредба в подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите не представлява различно правило за поведение, нито
допълва признаците на въведеното със закона такова. Затова посочването на чл.
25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите не е
необходимо за квалифициране на нарушението, санкционирано с наказателното постановление,
предмет на съдебен контрол. Отразяването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Районният съд е направил различен извод, което е
довело до постановяване на неправилен съдебен акт.
Тъй
като в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и са изяснени всички относими факти, касационният състав
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да реши
спора по същество.
От
събраните писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че 25.09.2020 г. в 16.08 ч.
при извършена контролна покупка в магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в
гр. Перник, ул. ***, стопанисван от ЕТ „***“
на 0.350 кг. нектарини на стойност 1.00 лв. , която сума е заплатена от орган
по приходите Ивайло Илиев и е приета от продавач-консултанта в обекта Д.К., не
е издаден фискален бон от монтирано в обекта и намиращо се в работен режим
фискално устройство модел „TERMOL S21“,
с ИН на ФУ ZK128069 и ИН на ФП № *********, регистрирано
в НАП с потвърждение № 4058527/06.03.2019 г. Така осъщественото деяние
представлява нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За извършването му от
едноличен търговец, какъвто е настоящия случай, чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагане на имуществена санкция в размер от 500 лв. до 2000 лв. Административно
наказващият орган е преценил всички обстоятелства за индивидуализирането и и
правилно я определил при наличие само на смекчаващи такива в минималния размер
от 500 лв.
С
оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че наказателното
постановление е законосъобразно. Като е достигнал до различен извод, Районен
съд – Перник е нарушил закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН. Затова на основание чл. 221, ал. 1,
във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН постановеното от
него решение следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се
потвърди наказателното постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, във вр. с
ал. 3 от ЗАНН в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 80 лв. за всяка от съдебните
инстанции или общо 160 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№ 203/04.11.2021 г., постановено по АНД № 20211720201123/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 567487-F574214/25.03.2021
г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление на Националната агенция за приходите, с което на ЕТ „***“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***, представлявано от Г.Е.Б.
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 500 лв./петстотин лева/ за нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ***,
представлявано от Г.Е.Б. да заплати на Централно управление - София при Национална
агенция по приходите сумата от общо 160 лв. /сто и шестдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/