№ 915
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110140112 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
09.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 40112/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба oт „..............“ ООД срещу „...................“ ООД, в която се
твърди, че страните се намирали в договорни отношения, като бил сключен договор от
05.05.2021 г. Поддържа, че по силата на договора ответника срещу заплащане поддържал и
1
обслужвал дигиталните тахографи, които били поставени в превозни средства на ищеца.
Навежда доводи, че задълженията на ответника били да извлича данните от паметта на
дигиталните тахографи и картата на водача, както и да калибрира последните. Излага
съображения, че представители на ответника ходели в гаражите, където се намирали
превозните средства на ищеца и извършвали уговорените услуги. Твърди, че тахографът на
превозно средство с рег. № СВ ............ РТ бил обслужван единствено от ответника,
включително и по силата на процесния договор, като при извършената проверка ответника
бил удостоверил, че тахографът отговаря на изискванията. Поддържа, че при извършен
международен превоз с превозното средство в Словения била извършена проверка на
тахографа, като проверяващите били констатирали съмнение за манипулиране на
записващото устройство, като с оглед на това били иззели свидетелството за регистрация на
превозното средство и била извършена извънредна проверка на тахографа. Навежда доводи,
че извършената проверка била на стойност 212,46 евро, като било констатирано, че е налице
изключен KAN сигнал на тахографа, което било в нарушение на чл. 32, ал. 1 от Регламент №
165/2014 г. на ЕС, както и на нормите на правото на Словения. Развива съображения, че с
оглед констатираното нарушение била наложена парична глоба в размер на 7500,00 евро, а
отделно от това на шофьора била наложена глоба в размер на 2000,00 евро. Сочи, че на
място ищецът бил заплатил половината от наложените глоби. Излага аргументи, че предвид
наличието на облигационна връзка между страните, ответникът бил неизправна страна по
договора, като в причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на ответника,
ищецът бил претърпял имуществени вреди. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми, както и сторените по делото деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
действително ответникът на 05.05.2021 г. бил извършил действия по обслужване на
тахограф на ищеца, но за друг автомобил с рег. № СО ................ СХ. Поддържа, че от
ангажираните от ищеца доказателства и от посоченото основание за налагане на твърдените
глоби се установявало, че в случая се касаело за нарушение на водача. Навежда доводи, че
никое дружество, което извършвало монтаж, ремонт и настройки на тахографи не носела
отговорност по глава IV на Регламент № 165/2014 г. Излага съображения, че от
представените доказателства за извършена проверка се установявало, че се касаело за
съмнение за манипулация – изключен KAN сигнал, което касаело съвместната работа на
автомобила и тахографа и нямало отношение към техническата поддръжка на тахографа.
Твърди, че на 08.02.2021 г. друго дружество било извършило ремонт на тахографа на
автомобил с рег. № СВ ............ РТ, което обосновава подробно, като сочи, че не била
установена повреда или проблем с тахографа. Поддържа, че дружества извършващи
международен превоз са длъжни да спазват съответното местно законодателство, което
изключвало отговорността на ответника. Иска отхвърляне на претенциите.
С Протоколно определение от 29.11.2021 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал изменение на основанието на иска, като процесните вреди произтичат от
неизпълнение от договор от 22.02.2021 г.
2
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Представена е Фактура № **********/22.02.2021 г., която е издадена от „................“
ООД на „..............“ ООД, в която е описано, че се дължи сумата от 216,00 лева за настройка
на дигитален тахограф и проверка на инсталация на тахограф.
От приложени към фактурата фискален бон се установява, че е заплатена сумата от
216,00 лева.
Фактурата, особено когато е двустранно подписана обективира всички съществени
елементи на договора – предмет, субект и цена.
Фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с
осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението по тях. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за
търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете
страни, както и е ползван данъчен кредит по нея – така Решение № 45 от 28.03.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
593/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т.
о., ТК.
Приложен е Протокол от проверка № BG13/********** за автомобил „...................
R410“, рег. № СВ ............ РТ от 22.02.2021 г. за проверка на тахораф „St. Electronics”, сериен
№ **********, като в протокола резултата от проверката е приет без възражение.
Представени са писмени доказателствени средства – протокол от пътна проверка,
удостоверение за временно отнемане на документи или вещи, разпореждане от 09.05.2021 г.,
работно задание, фактура от 10.05.2021 г., данъчна тайна от 10.05.2021 г., като се
установява, че е извършена проверка на автомобил „................... R410“, рег. № СВ ............ РТ
и е наложена санкция от 7500,00 евро от държавни органи в Република Словения, които са
констатирали „съмнение за манипулиране на записващото устройство“, т.е. на тахографа,
като са установили, че същият е изключен от „KAN сигнал“.
От представени платежни нареждания и фискални бонове (л. 32 в кориците на
делото) се установява, че са заплатени сумите от 1000,00 евро, 240,00 лева, 2500,00 евро и
212,46 евро.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. ВС.
От казаното от св. С се установява, че работи при ищеца като шофьор от 12-13
години. Процесният камион бил управляван предимно от него, като дружеството го
ползвало предимно в дейността си от месец февруари тази година. Свидетелства, че
тахографите се били обслужвали от КЧ и дружеството „...................“ ООД, за което знаел.
3
Когато било необходимо ги викали в гаража или пък с камиона отивали в сервиза. Изяснява,
че до момента на глобата никой друг, освен „..................“ ООД не обслужвал тахографите.
Не помнел кога ги били глобили, но било през пролетта, около месец май. Сочи, че МПС-то
в Република Словения било шофирано от него, като санкцията била наложена за
неизправност, която той не знаел. Но била за тахографа, който не бил свързан с някакви
датчици.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. С за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същият е изрично заявява, че е управлявал предимно той процесното МПС.
Обстоятелството, че свидетелят работи при ищеца не може изначално да изключи
възможността последният да свидетелства и да дава достоверни показания, а е само индиция
за съда, за да при преценка на казаното от този свидетел да се подходи със завишена доза
критичност. В случая по делото нито се твърди, нито се доказва, че свидетелят е
заинтересован от изхода на правния спор или изопачава, респ. затаява познание за факти, за
които има пряко лично впечатление, поради което доколкото казаното от него кореспондира
с останалите доказателтва по делото, то и показанията му следва да бъдат кредитирани.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че тахографът
е бил монтиран на товарен автомобил „...................“, рег. № СВ ............ РТ от „ТБ“ ЕООД.
Вещото лице е посочило, че на 22.02.2021 г. е извършена настройка и проверка на тахографа
от „...................“ ООД, като вещото лице е посочило, че е извършена настройка и проверка на
инсталацията на тахографа. Експертът е посочил, че от представените останали
доказателства по делото не може да се направи извод за кое превозно средство са извършени
съответните дейности.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно чл. 202 ГПК намира, че
следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно.
Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват
доказателства, че вещото лице е заинтересовано от изхода на правния спор или е
недобросъвестно.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
4
установено следното от правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да
са се намирали в облигационно отношение по договор изработка; 2) изпълнителят да не е
изпълнил задължението си да извлича данните от паметта на дигиталните тахографи и
картата на водача, както и да калибрира последните; 3) да са налице вреди под формата на
претърпени загуби, т.е. да е налице намаляване на активна на имуществото на ищеца или да
е увеличен пасива на имущество, или да са сторени разноски; 4) наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и вредите, което е да било
предвидимо към момента на сключва на договора; 5) наличието на виновно поведение при
неизпълнението на договора.
В представената Фактура № **********/22.02.2021 г., съдът намира, че са
обективирани всички необоходими елементи на сключен договор – страни, предмет и цена.
Фактурата е частен диспозитивен документ, в който е обективиран процесния
договор, като доколкото същата е двустранно подписана и неоспорена, то същата
обективира волеизялвения по процесния договор, като при липсата на доказателства за
неавтентичност на договора, последният обвързва страните с обективирани изявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за
изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои
средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се
задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа
възнаграждение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа –
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при
приемането – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – чл.264,
ал.3 ЗЗД. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване
на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя,
така и правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
5
което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен
с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение – така Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
1056/2009 г., II т. о., ТК; Решениe № 1661 от 6.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 972/99 г., V г.
о. В случая от представените по делото доказателства се установява, че нито са направени
надлежни възражения по отношение изработено, а напротив работата е не само приета без
възражение, но и дължимото възнаграждение е платено, т.е. налице е извънсъдебно
признание на факти от страна на ищеца – възложител. А извънсъдебното признание на
факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК. Тоест, налице са доказателства от които може да се направи извод, че договорът, който
е сключен между страните е изпълнен – противно на твърденията на ищеца, като съдът
отчита и обстоятелствата, че липсват твърдения и доводи за наличието на скрити
недостатъци по изпълнението на изработката, както и доказателства в тази насока.
Напротив, освен доказателствата обективиращи извънсъдебно признание, извод в подобна
насока – за изпълнение на договора е и заключението на кредитираната САТЕ, както и
отговорите на вещото лице, които са дадени в о. с. з. от 31.01.2022 г.
За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява
необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се
счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива преклудира
единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за
недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Или неправилното според закона е некачественото
изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или в недостатъци, с които
работата е извършена от изпълнителя. Следователно, възраженията на възложителя за
неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в чл. 264,
ал. 3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на изпълнителя както чрез
кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното без основание
възнаграждение, така и като защитно средство при предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. – така
Решение № 94 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г., II т. о., ТК.
На следващо място, съдът намира, че следва да изясни въпросът за наличието на
причинно-следствена връзка.
В случая за да е налице причинно-следствена връзка трябва неизпълнението на
договора да е необходимо условие за настъпване на вредата тъй като при мислено
изключване на поведението на ответника, тя не би настъпила, тоест, ако при това
изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на неизправната страна по договора и настъпилия
6
вредоносен резултат (т. нар. адекватна теория за причинно-следствената връзка).
Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно,
а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при
обичайно стечение на обстоятелствата. – така Решение № 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Предвидимостта на
вредите, при неизпълнение на договорно задължение се преценява във всеки конкретен
случай с оглед вида на вредите, клаузите на съответния договор и събраните доказателства,
вкл. представените при сключването на договора документи и при съобразяване
специалните правила на приложимия, за съответния вид договор, подзаконов нормативен
акт и общите правила на ЗЗД, за отговорността за изпълнение на договорите. Преценката за
предвидимост се осъществява към момента на сключването на договора. Изискването за
предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване. Предвидими
са вредите, които нормално би следвало да се допуснат при пораждане на задължението,
като закономерен резултат от неговото неизпълнение, вредите, които длъжникът, при
полагане на дължимата грижа, е могъл да прогнозира според обстоятелствата, които са му
били известни при сключването на договора или които са могли да му бъдат известни – в
този смисъл Решение № 245 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3625/2015 г., I т. о., ТК;
Решение № 240 от 7.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 317/2014 г., I т. о., ТК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че от представените доказателства нито може
да се направи извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка, още по-малко за
предвидимост на вредите. Както беше посочено в случая изобщо липсва неизпълнение на
договора. Отделно от това са представени и фактури от 14.01.2021 г. и 05.05.2021 г., които
обективират договори със сходен предмет на процесния, което допълнително разколебава
обстоятелствата за това от евентуалното неизпълнение на кой от договорите би могло да
произтичат процесните вреди, респ. предвид наличието на договор със сходен предмет от
05.05.2021 г., дали причинно-следствената връзка (ако изобщо е налице неизпълнение) не е
опосредена, доколкото нормата на чл. 82 ЗЗД изисква същата да бъде пряка. В тази насока
съдът отчита и факта, че от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че
процесният тахограф не е инсталиран от ответника, а от трето лице за процесния спор.
На последно място от представените по делото платежни нареждания и фискални
бонове (л. 32 в кориците на делото) от който се установява, че са заплатени сумите от
1000,00 евро, 240,00 лева, 2500,00 евро и 212,46 евро, не може да се направи категоричен
извод, че плащанията са извършени от ищеца, респ. за какво и на кого са извършени. Тоест,
липсва пълно и главно доказване, че твърдените имуществени вреди по делото действително
са настъпили. Като с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност –
7
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно
доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато
за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава
вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване
може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките
доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т.
нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата
от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други
косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко
доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени
средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите
лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански
процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват
поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са
несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се
установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината
относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената
тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно
убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването
се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се
доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни разноски и
не е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не
следва да му се присъждат такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „..............“ ООД, ЕИК: ................., със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу „...................“ ООД, ЕИК: ..................., със
седалище и адрес на управление: гр. ..................., за заплащане на основание чл. 79, ал. 1, пр.
2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, на сумата от 7989,90 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби за неизпълнение на договор за
изработка по настройка на дигитален тахограф и проверка на инсталация на тахограф,
обективиран във Фактура № **********/22.02.2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9