№ 360
гр. Плевен, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500309 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен
е образувано на основание въззивна жалба от „***“ ЕООД с ЕИК*** срещу
Решение № 4/ 07. 01. 2022 г. по гр. д. № 404/ 2021 г. по описа на РС- Н..
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, като
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна М. ЦВ. К. е изразил становище , че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за нищожни по
предявения от М. ЦВ. К. иск срещу „***“ ЕООД иск за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит *** № ***/ 11. 10. 2019 г.
клаузите на чл. VІ относно уговорената възнаградителна лихва за размера над
30 % до 41% годишно и за закупен пакет от допълнителни услуги в общ
размер на 4400 лв. Съдът се е произнесъл с решението и по разноските в
производството.
За да постанови решението си районният съд е приел за установено
въз основа на доказателствата по делото , че уговорената възнаградителна
лихва в размер на 41 % противоречи на добрите нрави, поради което следва
да бъде прогласена за нищожна над уговорените 30 %.Съдът се е позовал на
ТР № 1/ 2009 от 15. 06. 2010 г. на ВКС, ОСТК и на допълнителна
многобройна практика на ВКС при изложението на правните си изводи.
По отношение на клаузата за закупен допълнителен пакет услуги съдът
е приел, че същата е нищожна на основание чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като
заобикаля цитираната правна норма относно ограничението в размер на ГПР,
тази сума следва да се включи в размера на ГПР като част от компонентите по
чл. 19, ал.1 ЗПК. Районният съд е установил, че при включване на
доптълнителния пакет услуги в състава на ГПР размерът надвишава
ограниченията по чл. 19, ал.4 ЗПК. Изложени са доводи и за противоречие с
разпоредбата на чл. 10а ЗПК.
Въззивният съд възприема изложените мотиви от първоинстанционния
съд, като счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. В случая предвид размера на главницата по договора за кредит
от 5000 лв. и размера на уговорения лихвен процент при възнаградителната
лихва става ясно, че кредитополучателят е поставен в неравноправно
положение при връщането на кредита и безспорно е нарушен принципа за
справедливост (аргумент от ТР №1/ 2009 г. от 15. 06. 2010 г. на ВКС, ОСТК).
По отношение на закупения допълнителен пакет услуги за приоритетно
разглеждане и гъвкав погасителен план съгласно раздел пети от договора.
2
Въззивният съд счита, че този допълнителен пакет услуги представляват
услуги по усвояване и управление на кредита предвид раздел пети от
договора, поради което е налице забраната на чл. 10а , ал.2 ЗПК да се
изискват такива услуги при усвояването и управлението по кредита и тези
услуги не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал.1
ЗПК. В този смисъл тази клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал.2
ЗПК на основание чл. 26, ал.1 , пр. 1 ЗЗД, поради което също се явява
нищожна.
По изложените съображения съдът счита, че решението на районния съд
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК, чл.
38, ал.1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения въззивникът следва да
заплати на процесуалния представител на въззиваемия адвокатско
възнаграждение в размер на 538 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 4/
07. 01. 2022 г. по гр. д. № 404/ 2021 г. по описа на РС- Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК, чл. 38, ал.1, т. 2
ЗА и чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „***“ ЕООД с ЕИК*** да
заплати на адвокат Д.М. като процесуален представител на М. ЦВ. К.
адвокатско възнаграждение в размер на 538 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4