РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 75599
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110110233 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 37831/25.02.2022г. на /фирма/,
ЕИК ********** срещу Г. ХР. В., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1 747,18 лева (хиляда
седемстотин четиридесет и седем лева и 18 стотинки), представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 21.08.2018г., ведно със законната лихва за период
от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 97,50 лева (деветдесет и
седем лева и 50 стотинки), представляваща лихва за периода от 03.12.2021 г. до 24.02.2022
г., сумата в размер на 288,76 лева (двеста осемдесет и осем лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2018 г. до 03.12.2021 г., сумата в
размер на 741,43 лева (седемстотин четиридесет и един лева и 43 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 15.11.2020 г. до 03.12.2021 г. и за сумата
в размер на 1791,08 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 18.08.2022 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника ГПК за сумата в размер на 1 747,18 лева (хиляда
седемстотин четиридесет и седем лева и 18 стотинки), представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 21.08.2018г., ведно със законната лихва за период
от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 97,50 лева (деветдесет и
седем лева и 50 стотинки), представляваща лихва за периода от 03.12.2021 г. до 24.02.2022
г., сумата в размер на 288,76 лева (двеста осемдесет и осем лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2018 г. до 03.12.2021 г., сумата в
размер на 741,43 лева (седемстотин четиридесет и един лева и 43 стотинки), представляваща
1
неплатено договорно възнаграждение за период от 15.11.2020 г. до 03.12.2021 г. и за сумата
в размер на 168,40 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
размер на 1791,08 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 21.08.2018 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, чийто размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения кредит,
обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с
оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва
да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 37831/25.02.2022г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на „/фирма/”, с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, представлявано от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., против Г.
ХР. В., ЕГН ********** за сумата в размер на 1791,08 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
2
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3