ПРОТОКОЛ
№ 1157
гр. Пазарджик, 20.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220100236 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
А1 България ЕАД (ищец), редовно призован чрез П. И. П., юрисконсулт,
не изпращат представител.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба по хода на делото вх.№
17527/19.06.2025 г. от „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД), вписано в Търговския регистър, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: София, ул. ”Кукуш” № 1.
Не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Оспорват обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба. На
първо място считат, че е налице валидно волеизявление от страна на
ответника да сключи всички приложени по делото договори и приложения
към тях. В тази връзка заявяват изрично, че ще се ползват от тях и имат
готовност да ги представят в оригинал. Излагат доводи за падежа на
задълженията. Молят да се допусне съдебно-техническа експертиза, която да
даде отговор на въпроса предоставени ли са услугите по договора, в какъв
обем и за какъв период, правилно ли са отчетени и осчетоводени те и подлежи
ли процесът на манипулиране. В случай, че ищецът оспори стойността на
предоставените услугите в процесните фактури, молят съдът да допусне
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса правилно ли са
изчислени и фактурирани услугите в процесните фактури и правилно ли е
1
формиран размера на неустойките
З. А. И. (ответник), редовно призован чрез А. Г. Г. - особен представител,
адвокат от АК-Пазарджик, назначен за особен представител с определение
2086/12.07.2024 г. от съда, не се явява и не се представлява.
СОсобеният представител в отговор на дадените указания уточнява, че
оспорва съществуването на оригиналите на документите, представени от
ищеца с исковата молба - договор, ОУ, приложения и представените фактури.
Ако ищецът заяви, че ще се ползва от тях, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК
моли да бъде задължен да представи оригиналите.
В случай, че се окаже, че съществуват оригинали на тези документи,
оспорва тяхната истинност като неавтентични и неподписани от ответника.
Прави искане за съдебно-графологична експертиза, която да отговори на
въпроса съдържа ли подпис на ответника „Допълнително приложение към
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 към договор № ********* - Условия за ползване на
Екстра Дигитални услуги за абоната на тарифни планове за мобилен интернет
А1 Surf XS, S, M и L специални“, което представлява страница л. 21 от делото
(стр. 21 от файла „ИМ с-у З. А. И. и д-ва.‘).
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
СЪДЪТ на основание чл.140 от ГПК пристъпи доклад на делото.
Производството по делото е образувано по искова молба на „А1
България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: София, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А. Д . и М. М., чрез пълномощник
юрисконсулт П. П. мобилен номер: ********** електронен адрес:
***********адрес регистриран в ЕПЕП: ************** против З. А. И., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Бошуля, ул. „Първа“ № 54, п.к. 4481,
иск с правно основание чл. 415 ГПК.
2
Твърди се, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД) и З. А. И., с ЕГН: ********** е бил сключен договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с
неговия уникален номер ********* от 21.08.2019 г., към който са
предоставяни услуги с партиден номер М6372297. Към горепосочения
договор са сключени съответните Приложения № 1, с които били уговорени
услуги с тарифни планове без ДДС. Услугата за домашен телефон е с два
номера ***********/***********. Към горепосочения договор са закупени
следните устройства на изплащане:
• Апарат А1 Smart N9 Bla+PH A1Smart N9tra - с договор от 23.08.2019 г.
на изплащане като при закупуването му към номер ********** е използвана
отстъпка от цената с оглед двугодишното тарифно обвързване.
За периода от 23.09.2020 г. - 22.03.2021 г. е било извършено изпълнение
от страна на дружеството ни. Ответникът не е заплатил съответно
възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите
условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за
неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за
посочения период. В тази връзка на 02.04.2021 г., услугите по договор №
********* със системен партиден номер М6372297 са прекратени поради
неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена
неустойка в размер на 971,38 лв.
Предвид гореизложеното за периода 26.10.2020 г. до 17.05.2021 г.
ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1710,04 лв. по
договор № ********* от 21.08.2019 г. формирани както следва - 738,66 лв. -
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 971,38 лв. -
общ размер неустойки. Върху посочената обща сума е начислена мораторна
лихва в размер на 454,27 лв.
В тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК предявяват иск за
установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 2164,31 лв.,
от които 1710,04 лв. по договор № ********* от 21.08.2019 г. формирани
както следва - 738,66 лв. - неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги, 971,38 лв. - общ размер неустойки, 454,27 лв. и
мораторна лихва.
От страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
3
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 4170/2023 г., на РС - Пазарджик, 28 с-в. Срещу издадената заповед за
изпълнение е депозирано възражение.
Направено е искане служебно да изискате от РС - Пазарджик към
настоящото дело да бъде присъединено ч. гр. д. № 4170/2023 г., на РС -
Пазарджик, 28 с-в.
Оформен е петитум, с който се иска съдът и да постанови решение, с
което да приеме за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по
отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че
ответникът З. А. И., ЕГН: ********** му дължи за периода 26.10.2020 г. до
17.05.2021 г. сума в размер на 2164,31 лв., от които 1710,04 лв. по договор №
********* от 21.08.2019 г. формирани както следва:
- 738,66 лв. - неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги, 971,38 лв. - общ размер неустойки, 454,27 лв. и
мораторна лихва за периода 21.11.2020 г. - 20.11.2023 г.,
както и законната лихва върху сборната сума 1710,04 лв. от датата на
образуване на ч. гр. д. № 4170/2023 г., на РС - Пазарджик, 28 с-в. до
окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4170/2023 г., на РС - Пазарджик, 28 с-в..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил по делото вх.№ 20871/19.08.2024
Отговор на искова молба от З. А. И. ЕГН **********, постоянен адрес: общ.
Пазарджик, с. Бошуля, ул. „Първа“ № 54, чрез особен представител А. Г.,
вписан в АК Пазарджик с личен №***********, съдебен адрес гр. Пазарджик,
ул. „Иван Вазов“ № 18, ет. 2, офис 6, тел. **********, електронен адрес, на
който желая връчване ***********, ЕПЕП
Становище: Исковете за главница, неустойки и лихви са допустими, но
неоснователни.
Възражение за липса на съгласие за сключване на договор/липса на
сключен договор за комуникационни услуги. Договорът не е подписан от
лицата, които имат право да представляват страните по договора. Договорите
и приложенията към него са сключени при липса на съгласие и от лице без
представителна власт да сключва договори от името на "А1 България" ЕАД,
4
ЕИК *********.
Не са възникнали предпоставките за дължимост на неустойките. От
договорите за далекосъобщителни услуги, договор за продажба на изплащане
и приложенията към тях се установява, че между страните е налице
съглашение, по силата на което в случай, че договорът бъде прекратен,
ищцовото дружество има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до дата на
изтичане на определения срок за ползване, като когато абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка,
както и в този случай абонатът дължи възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане),
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Следователно безспорно се установява, че основанията за прекратяване на
процесните договорите са регламентирани в Приложенията към тях и общите
условия (ОУ) на ищцовото дружество, където е предвидена възможност за
едностранно прекратяване на облигационната връзка от страна на мобилния
оператор при виновно неизпълнение на задълженията на абоната, в който
случай последният дължи неустойка. В конкретиката на казуса, за да възникне
вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са налице
кумулативно следните предпоставки- договорно неизпълнение от страна на
абоната на задължението му да заплаща стойността на ползваните услуги и
прекратяване на договора за мобилни услуги. Прекратяването на действието
на договора с едностранно волеизявление от изправната страна - доставчик на
мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява по същество
разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната
връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на абоната. С оглед
характера на насрещните престации (за продължително изпълнение)
развалянето на договора има действие занапред. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок,
е основание за развалянето му, според нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма,
5
изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди, както
и не са представени доказателства договорът между страните да е прекратен
по предвидения в закона ред - едностранно, с писмено предизвестие от
мобилния оператор, отправено до абоната ответник, поради виновно негово
неизпълнение. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца за вреди от
прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения
срок, доколкото фактическия състав за възникване това право не е завършен.
Ето защо Искът с правно основание чл. 422, от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД
е неосноватлен (Решение № 260043 от 28.09.2020 г. на ОС - Пазарджик по в.
гр. д. № 548/2020 г.)
В т 3.5 от анекс/23.08.2019 г. е посочено, че „Абонатът дължи на
Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер“.
Това означава, че се изисква прекратяване, което обаче не е направено и не се
твърди. Неустойките не са уговорени в договора и приложенията към него,
нито в ОУ
Възражение, че договорите за мобилни услуги и за продажба на
изплащане не са прекратени поради липса на договорна клауза, дерогираща
действието на чл. 87 от ЗЗД. Според чл. 54. 1. от ОУ ищецът има право
едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до ползваните мрежи при неплащане на дължими суми след изтичане
срока за плащане. Тази разпоредба не предвижда, че при изпадане на абоната в
забава договорът се прекратява автоматично, а само дава право на оператора
да го прекрати, което означавало, че волята на оператора за разваляне на
договора следвало да достигне до абоната, за да породи правни последици и
тъй като такова изявление липсва, следва да се приеме, че договорите не са
развалени по реда, предвиден в закона.
Възражение за липса на изискуемост на вземането. Няма спор, че
задълженията нямат падеж и не са дължими към конкретна дата.
Няма изпълнение на услугата по договорите от страна на ищеца,
съответно не са ползвани такива услуги. Дори от представените фактури е
видно, че разговори не са провеждани и не е реализиран трафик на интернет
6
данни. В ИМ се твърди, че изпълнението приключва на 22.03.2021 г., а
задълженията на ответника се твърди, че се отнасят за период до 17.05.2021 г.,
т.е. за период по-голям от периода, през който са били предоставяни услугите.
Чрез ИМ се потвърждава частично, че услугите не са доставени нито от
ищцовото дружество, нито от „Хемимонд“ АД. Не е извършена регистрация
на www.disk.bg, което е отлагателно условие, „за да се ползва услугата“
съгласно т 4.11 от Приложение 1 за мобилен интернет, подписано на
23.08.2019 г. За процесния исков период от време ответникът не е ползвал
изобщо мобилни услуги по договора и такива фактически не са били
предоставени, поради което ответникът не ги е ползвал, поради което и не
дължи плащането по исковата молба. Ответникът не е имал достъп до
мрежата, този достъп не е спрян по негова вина.
Спрямо претендираното вземане е изтекла кратката 3-годишна давност
за периодични плащания.
Според договора е следвало операторът да прекрати предоставянето на
услугата при неплащане за 125 дни, което не е направено, т.е. налице е
забава/неизпълнение на ищеца, в резултат на което периодът на претенцията
вместо да бъде 125 дни, вече е 6 месеца.
За една от услугите - тази по Приложение 1 от 23.08.2019 г., наречена
„А1 Xplore TV Standart”, e посочено в т 3.2 от приложението, че се ползва
„след регистрация“. Безспорно е, че такава регистрация липсва. Но тъй като в
претендираната сума в ИМ липсва разделение как общото задължение се
формира поотделно от всяка от услугите, то услугата „А1 Xplore TV Standart”
не може да се извади от общото задължение по ИМ. Така общото задължение,
а с това и претенцията в ИМ остават недоказани.
В приложение 3 от 21.08.2019 г. е посочено, че за част от разговорите ще
се плаща по 0,06 лв./мин, а за други по 0,59 лв./мин. Тази десетократна
разлика е значителна. Във фактурите обаче не е посочено колко от разговорите
са по едната и колко по по-високата цена, което прави сумата във фактурите
недоказани по начина, по който следва да се формират, а именно като
произведение от времето на разговорите по единичната цена.
При приложение 1 от 21.08.2019 г. - цени и условия за ползване на пакет
- фиксиран интернет през мобилна мрежа и телевизия през сателитна
технология, не е посочено дали се сключва за една или две години. Не е
7
посочено с кое от двете възможи цитирани устройства ще се ползва.
Съответно не може да се определи коя от общо четири възможни варианта на
цени е избрана. На стр. 3 от 4 от същото приложение, в т 8.2 е посочено, че
неустойката за невърнато оборудване възниква при прекратяване на договора.
Няма спор, че прекратяване няма, а настоящият иск е за реално изпълнение,
т.е. не е възникнала договорната хипотеза за дължимост на неустойката за
невърнато оборудване.
В нито един от договорите за продажба на вещи не е предвидено
собствеността да преминава в по-късен момент в купувача, т.е. купувачът
става собственик с подписване на договора. Не е предвидено задължение за
връщане на вещите, което означава, че няма как да възникне неустойка поради
неизпълнение на задължение за връщане на вещи. Такава може да възникне
при разваляне на договора, каквото не е направено.
Договорите за продажба са нищожни, тъй като са с липсващ предмет. Не
е чаен предметът, като навсякъде се говори за „вещ“, без същата да е
индивидуализирана, нито родово определена. Такава индивидуализация има в
предавателните протоколи за предаване на вещи, но протоколите не могат да
се отнесат към нито един договор за продажба, тъй като липсва подобно
посочване в самите протоколи. Следователно договорите за продажба са
нищожни поради липса на съгласие в предмета и ищецът не може да черпи
права от такива договори, което прави предявеният иск неоснователен.
Липсва действащ ценоразпис на оператора, по който според
приложенията следва да се определи стойността на оборудването.
ОУ на А1 са нищожни. Чл. 234, ал. 2 от Закна за електроните съобщения
е защита за потребителите норма, предвид систематичното и място - глава 14
„Защита на интересите на крайните потребители“. Нормата забранява на
операторите да ползват ОУ, които не съответстват на типовите ОУ,
публикувани от Комисията за регулиране на съобщенията
(https://www.crc.bg/files/bg/1855.pdf). От приложените с случая ОУ на ищеца и
типовите е видно, че няма никаква прилика досежно неустойките. В типовите
ОУ неустойки могат да са дължат само от оператора на потребителя (т 21.6 и
21.7), а в ОУ на ищеца неустойки се дължат само от потребителя на оператора.
Искът за законна лихва е неоснователен предвид неоснователния
основен иск.
8
Моли се съдът да обяви клаузите от договорите, анексите и
приложенията, с които се на ответника се определят неустойки, за нищожни.
В този смисъл е Решение № 145 от 11.10.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д.
№ 488/2021 г., в което е прието, че „С прекратяване на договора от
потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на
друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като
ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв
начин.“
Оспорва истинността на представените от ищеца с исковата молба
документи - договор, ОУ, приложения и представените фактури по основание
и размер с отразените в тях факти и обстоятелства. Видно от предоставените
фактури, същите касаят само месечни такси, а не реално ползвани услуги.
Съдът указва на страните, че ищецът носи тежестта да докаже
сключването и съдържанието на договорите. Ответната страна носи тежестта
да докаже, че положеният подпис в представените документи не е на З. И..
С оглед оспорването от ответната страна и изявлението на ищеца, че ще
се ползва от представените документи съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Задължава ищцовата страна да представи оригиналите на договора, общите
условия, приложенията и представените фактури.
За момента съдът не счита, че е нужно изслушването на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани от ищеца, още
повече, че претендираните суми представляват абонаментни такси и
неустойки, пряко уговорени в договора, не зависят от размера на потребените
услуги и и не се твърди мобилната връзка да не е била предоставена.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
9
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 03.10.2025 година от 13:30 часа, за която дата и
час страните уведомени по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:15 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10