Решение по дело №614/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1141
Дата: 20 юни 2018 г. (в сила от 20 юни 2018 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова
Дело: 20182100500614
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер ІV-63                                20.06.2018 г.                                     град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, IV граждански въззивен състав,

На двадесет и осми май, две хиляди и осемнадесета година,

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева

              ЧЛЕНОВЕ: Веселка Узунова      

                                                Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Ваня Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 614 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод въззивната жалба на Община Бургас против Решение № 300/23.02.2018 г., постановено по гр.д. № 2431/2017 г. по описа на PC-Бургас, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 168,78 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице за вреди от ПТП, настъпило на 16.08.2016 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лв. – разноски по делото. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано в обжалваната част, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на процесуалния закон, поради което моли то да бъде отменено в тази част и вместо него въззивният съд да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявената от застрахователното дружество искова претенция като неоснователна и недоказана, както и да присъди на въззивника направените разноски в настоящото производство. В жалбата се твърди, че претендираните увреждания не са в резултат от попадане на предното дясно колело на автомобила в пропаднала настилка около правоъгълната шахта, а се дължат на неправилни действия на водача на автомобила при маневрата „паркиране“, поради което съдът е следвало да обсъди въпроса за наличие на съпричиняване на вредите и да отхвърли иска, евентуално да го уважи за половината от стойността на щетата. Изложени са подробни доводи в подкрепа на твърденията на въззивника. В съдебно заседание се явява процесуален представител на Община Бургас, който поддържа жалбата, не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, поради което същата е допустима.

С депозирания по делото отговор въззиваемото дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорени се твърденията на въззивника за наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача на увреденото МПС, като се твърди, че произшествието е настъпило поради пропадане на предното дясно колело в неравност на пътното платно, вследствие на което гумата се е завъртяла и се е получил удар на дясното колело и бронята с бордюра, т.е. произшествието не би възникнало, ако неравността на пътното платно не съществуваше или ако тя беше обозначена по виден за водачите начин. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, който поддържа отговора и моли решението на БРС да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.  Не са ангажирани нови доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по предявен от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против Община Бургас иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 168,78 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице за вреди от ПТП, настъпило на 16.08.2016 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на посочената дата Фина Меранзова е управлявала МПС „Тойота Корола“ с рег. № СВ 9089 ВА, собственост на „СОЖЕЛИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ползвано от „Фьоникс Фарма“ ЕООД, като при паркиране на улица, намираща се от лявата страна на магазин „Билла“ в ж.к.*** предната дясна гума на автомобила е попаднала в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно (правоъгълна отводнителна шахта под нивото на пътната настилка), при което са били увредени предната броня и предната дясна джанта на автомобила, за които увреждания ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 168,78 лв. по сключен със собственика на автомобила договор за застраховка „Каско стандарт“. Ищецът счита, че вина за настъпилото ПТП носи Община Бургас като собственик на улицата, на която е настъпило произшествието, като твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение.

Ответната Община Бургас е оспорила иска по основание и по размер. Твърди, че по делото не са доказани по несъмнен начин както факта на настъпването на твърдяното ПТП, така и неговия механизъм, настъпилите вреди и причинната връзка между тях. Заявено е и възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача, като се твърди, че с поведението си той е допринесъл за тяхното настъпване. На следващо място се твърди, че с договор от 27.04.2015 г. Община Бургас е възложила на „АБ ИНВЕСТ НН“ ЕООД (понастоящем „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД) поддържането и ремонта на улиците, пътните платна и общинските пътища на територията на ЦАУ „Освобождение“, включително и на улицата, на която се твърди, че е настъпило процесното ПТП, за срок до 27.04.2019 г., поради което ако се докаже, че щетите са възникнали от това ПТП, то те са резултат от неизпълнение на поетите от изпълнителя задължения по този договор. По искане на ответника като трето-лице помагач на негова страна е конституирано „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, като Община Бургас е предявила и обратен иск против това лице за сумите, които са предмет на главния иск.

С обжалваното решение БРС е уважил изцяло предявените искове против Община Бургас, като е приел за доказани механизма на възникване на ПТП, наличието на неравност на пътната настилка, настъпването на вредите и плащането на застрахователно обезщетение за тези увреждания. В решението си районният съд е приел, че въпреки че няма пряка причинно-следствена връзка между пътната неравност и уврежданията, тази неравност е онова условие, без което вредите не биха настъпили, поради което е счел, че Община Бургас, в качеството й на собственик на уличната пътна мрежа, следва на осн. чл. 50 от ЗЗД да понесе претендираната от ищеца регресна отговорност в пълен размер. В мотивите на решението си БРС е приел, че водачът е допуснал осуркване на бронята с тротоара, защото през цялото време на маневрата „паркиране“ се е опитвал да избегне пътната неравност, както и че ако не беше налице пропадане на пътната настилка около шахтата, водачът би могъл спокойно да съобрази разстоянието между колата и тротоара без притеснението, че ще пропадне в потъналата повърхност на пътя, и така да избегне удара в бордюра. Съдът е уважил и предявения обратен иск, като е осъдил третото лице-помагач да заплати на Община Бургас сумата от 168,78 лв. – главница, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, както и сумата от 306 лв. – разноски по делото.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.

По наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, съдът приема следното:

След извършване на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС счита, че фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, поради което на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението на БРС в тази им част.

По отношение на правните изводи обаче, настоящият състав на БОС намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Община Бургас следва да носи пълната регресна отговорност за процесните увреждания на автомобила, причинени в резултат на настъпилото ПТП. Според въззивния съд в случая от събраните по делото доказателства и в частност от съдебната автотехническа експертиза се налага извода за наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача на МПС, тъй като вещото лице изрично е посочило при отговорите на поставените от ответника въпроси (т.нар. допълнение към САТЕ), че претендираните увреждания не се дължат на пропадането на настилката около шахтата, а са в резултат от възникналия при маневрата „паркиране“ удар на предната дясна страна на автомобила с високия 23 см бордюр. Според вещото лице в случая действията на водачката при изпълнение на маневрата „паркиране“ до тротоара са довели до ударно съприкосновение на предната дясна страна на автомобила с бордюра, при което е станало възможно настъпването на претендираните увреждания – охлузване на десния край на предната броня и предната дясна джанта. Вещото лице също така е посочило, че произшествието е станало в светлата част на денонощието, поради което водачката е имала видимост за пътната обстановка пред автомобила си и е могла да възприеме пътната неравност отдясно на движението в близост до тротоара. Въпреки това водачката е решила, че ще успее да паркира безопасно, поради което и опитвайки се да заобиколи препятствието, което според вещото лице е било невъзможно, тя е насочила автомобила твърде близко до високия бордюр и се е стигнало до ударното съприкосновение на предната му дясна част с бордюра и до възникване на щетите.

При така установените от вещото лице механизъм на ПТП и причините за настъпването му, въззивният съд намира, че вина за настъпване на произшествието имат както собственикът на улицата – Община Бургас, която не е изпълнила задължението си по чл. 31 от ЗП да поддържа в изправност и да ремонтира общинските пътища, така и водачката на автомобила, която е имала обективна възможност да възприеме наличната пътна неравност и да съобрази действията си по управлението на автомобила с тази неравност, но въпреки това е предприела маневра „паркиране“ именно на мястото, където се намира тази неравност, като вследствие на нейните действия при извършване на маневрата „паркиране“ е настъпил удар на предната дясна част на автомобила в бордюра и са били причинени процесните увреждания. Поради това и предвид факта, че вредите не са настъпили в резултат на удар на предната част на автомобила в самата неравност на пътната настилка, а от удар в бордюра на улицата, съдът намира, че вина за настъпването на вредите има и водачката на автомобила.

С оглед на горното БОС намира, че в случая се налага извод за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила в равна степен със собственика на улицата, поради което регресната отговорност на Община Бургас следва да бъде ангажирана до ½ от размера на вредите или за сумата от 93,39 лв., до който размер искът против Община Бургас е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата му част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид горното въззивният съд намира, че постановеното от БРС решение по предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против Община Бургас главен иск е неправилно и следва да бъде отменено в частта за сумата над 93,39 лв. до предявения размер от 168,78 лв., ведно със законната лихва върху тази част от главницата, а в останалата му част решението на БРС по този иск следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора решението на БРС е неправилно и следва да бъде отменено и в частта за присъдените в  полза на ищеца разноски като вместо него бъде постановено ново решение, с което в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 250 лв., съразмерно с уважената част от иска (при направени разноски в общ размер от 500 лв.), както и сумата от 150 лв., представляваща половината от направените от него разноски във въззивната инстанция, които са в размер на 300 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

В полза на Община Бургас следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 175 лв., съразмерно с отхвърлената част от главния иск (при направени от нея разноски във връзка с този иск в размер на 350 лв., от които 50 лв. – възнаграждение на вещо лице и 300 лв. - ЮК възнаграждение), както и сумата от 62,50 лв., представляваща част от направените от Община Бургас разноски пред въззивната инстанция, съответна на уважената част от въззивната жалба (при направени разноски в размер на 25 лв. – платена държавна такса и дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в минималния размер по Наредбата за заплащане на правната помощ - с оглед размера на исковата сума и ниската фактическа и правна сложност на делото).

Въпреки частичната отмяна на обжалваното решение в частта относно главния иск, въззивният съд не следва да се произнася по правилността на решението на БРС в частта относно обратния иск, тъй като в тази част това  решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 300/23.02.2018 г., постановено по гр.д. № 2431/ 2017 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, против Община Бургас осъдителен иск за горницата над 93,39 лв. до предявения размер от 168,78 лв., ведно със законната лихва върху тази част от главницата, както и в частта, с която Община Бургас е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, против Община Бургас осъдителен иск за горницата над 93,39 лв. (деветдесет и три лв. и тридесет и девет ст.) до предявения размер от 168,78 лв. – регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско стандарт“, сключен със застрахователна полица № 47041617214000021/01.02.2016 г., за вреди от ПТП, настъпило на 16.08.2016 г. в гр. Бургас с лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СВ 9089 ВА, както и иска за присъждане на законна лихва върху главницата в отхвърлената й част.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300/23.02.2018 г., постановено по гр.д. № 2431/2017 г. по описа на БРС, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 лв. (четиристотин лв.), от които 250 лв. – разноски за първата инстанция и 150 лв. – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Община Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 237,50 лв. (двеста тридесет и седем лв. и петдесет ст.), от които 175 лв. – разноски за първата инстанция и 62,50 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

    

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             

             

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    

                          2.