О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, І-7-ми състав, в закрито заседание на 17 октомври 2024
г., в състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11488 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е с предмет осъдителен
иск по чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава в размер на 43 776.90
евро върху договорно възнаграждение по
договор за управление от 21.06.2013г. в размер на 1 465 092 евро, за периода от
31.08.2016г. до 31.12.2016г., предявен
от ищеца З.К.С. против ответното „Б.т.к.“ АД. След спиране на делото до
приключване на гр.д. № 446/ 2017 г. по описа на СГС, ГО, I-6 с-в и последващо
отпадане на пречките за движението му,
същото е възобновено на основание на чл.230 от ГПК с Определение № 265606 от з.с.з. на 23.08.2024г.
С молба вх.№273351 от 12.06.2024г. ответното „В.Б.“ ЕАД е представило списък на разноски, към който е
приложена фактура №9327 от 17.04.2024г., както и платежно нареждане за плащане на
сумата 8 999.54лв. адвокатско възнаграждение.
След
възобновяване на делото е постъпила молба с вх.№281010/ 16.10.2024г. от ищеца
З.К.С.,
чрез адв.Г. Н. А. – пълномощник, в която е заявен отказ
от предявения иск на основание чл.233 от ГПК. Отказа от иска е процесуално
право на ищеца, за настъпването на последиците от чието упражняване не е нужно
съгласието на ответника.
С отказа от иска ищецът десезира съда с предявения от него иск, поради което
производството по делото, предвид диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да бъде прекратено.
Освен изявление за отказ от иска в молба
вх.№281010/ 16.10.2024г. ищецът е
направил изрично възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу искането на ответното
дружество за присъждане на адвокатско възнаграждение по молба вх.№273351 от
12.06.2024г. Ищецът поддържа, че фактура №9327 от 17.04.2024г. е издадена за адвокатско възнаграждение по
договор сключен на 27.03.2024г. – в момент, в който делото е спряно и не са
извършвани процесуални действия. На следващо място е изложено, че договорът
явяващ се източник на задължението за плащане на адвокатско възнаграждение не е
представен по делото. Обърнато е внимание, че плащане по фактурата е направено
след отхвърляне на главния иск, което предрешава съдбата на субсидиарната
претенция за лихви.
Съдът
намира, че с отказа от иска ищецът десезира съда,
поради което производството по делото, предвид диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да бъде прекратено.
По
разноските:
Нормата на чл.81 от ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. Отговор по реда на чл.367 ГПК е постъпил на 11.11.2019г., като обективно
е осъществено процесуално представителство и защита на ответното
дружество, чрез адв.Е.
Е. и адв.М.Е.,
като пълномощник, поради което молбата на ответника да му присъдени разноски е основателна. Не може да бъде споделен довода на ищеца, че
поради непредставяне на договора за правна помощ на ответника не се следват
разноски.
Разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила такова
/т. 1 от ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС/. Удостоверяването, че разноските са понесени от страната, се
извършва или непосредствено с договора за правна защита и съдействие, от който
да е видно постигнатото между страните съгласие по размера - тогава, когато в
него е отразено, че плащането е направено в брой, или заедно с отделен банков
платежен документ - тогава, когато е предвидено това да стане "по банков
път". Липсата на договор за правна защита и съдействие може да бъде
преодоляна с друг документ /напр. издадена фактура/, от който може да бъде
направен обоснован извод за постигната между страната и нейния пълномощник
договореност относно размера на възнаграждението и начина на плащането му. При
всички случаи приложеният към списъка по чл. 80 ГПК документ следва да удостоверява
плащане, съобразно определения между страната и пълномощника й начин, на
разноските за представителство по конкретното дело и с оглед конкретния обем на
предоставени пълномощия. В този см. – Определение № 422 от 18.10.2018г. по
ч.т.д. № 1078/2018 г., по описа на ТК, І т. о. на ВКС.
По
делото ответното „В.Б.“ ЕАД е
представило списък на разноски, към който е приложена фактура №9327 от
17.04.2024г. за защита и правно
съдействие по гр.д.№11488/ 2019г. на СГС, в която е отразено, че сумата
8 999.54лв. е по договор от 27.03.2024г., както и платежно нареждане за плащане на
сумата 8 999.54лв., поради което съдът
намира разноските за адвокатско възнаграждение за реално сторени./л.271, л.272 от делото/
Същевременно ответникът
претендира адвокатско възнаграждение от 8999.54 лв. платено за настоящото производство. В предвид наведено от ищеца възражение за
прекомерност, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, което е основателно, доколкото в
периода от 04.02.2020г. до 23.08.2024г. производството
е било спряно и няма извършване на процесуални действия от страните, то съдът
редуцира разноските за адвокатско възнаграждение до сумата 7499,61 лв., като
съобразява минимума определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от НРМАВ.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл. 233 от ГПК, производството
по гр.д. № 11488 / 2019 г., по описа
на СГС, ГО,
I - 7 състав, поради отказ от иска.
ОСЪЖДА З.К.С. ЕГН **********,***-*,
Адвокатско дружество „Д., А. и с.“, да
заплати на „В.Б.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** с предходно
наименование „Б.т.к.“ АД сумата 7499,61 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение
пред СГС, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Определението
може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: