№ 124980
гр. София, 10.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно
гражданско дело № 20231110153893 по описа за 2023 година
Образувано е по заявление на П.К.Б. с ЕИК: ... за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
сумите 3 231,44 лева (три хиляди двеста тридесет и един лева и 44 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 2 230,95 лева (двe хиляди двеста и тридесет лева и 95 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 03.12.2014 г. до 28.09.2023 г., 1 924,18лева
(хиляда деветстотин двадесет и четири лева и 18 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за период от 03.07.2013 г. до 03.12.2014 г.
Въз основа на така подаденото заявление е заповед за изпълнение е издадена само
за главницата, като лихви, такси и разноски заявлението следва да се отхвърли, доколкото
процесния договор е недействителен по смисъла на чл. 26 , ал. 1 ЗЗД.
В своята практика ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В този смисъл са решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 315/2005 г.
на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, Второ ГО; определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение № 527 от
09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.
В случая е уговорен годишен лихвен процент от 52, 21 %. Трикратният годишен
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на М. съвет на Р.Б. формирана като сбор от основен лихвен процент на БНБ
1
плюс 10 процентни пункта е 30 % /основен лихвен процент към датата на сключване на
договора – 0. 00 %, плюс 10 %/, а дневният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 /чл. 1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения/. При съобразяване на размера на отпуснатата сума, срока
на ползване и функцията на възнаградителната лихва /цена на парите като капитал и цена на
времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал/, се налага извод,
че клаузата за възнаградителна лихва от 52, 21 % е недействителна поради противоречие
с добрите нрави. Налице е нарушаване на принципа за недопускане на несправедливото
облагодетелстване, тъй като възнаграждението е предвидено за генериране на свръхпечалба.
Съдът намира, че тъй като договорът има ясно дефинирани насрещни престации,
едната от които е нищожна, то сключването на договора е опорочено. Съгласно чл. 26, ал. 4
ЗЗД, нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на договора, когато те
са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните части. От една страна не съществува
правомощие на съда да интервенира в отношенията между страните като замества една
нищожна клауза с друга нормативна разпоредба на закона. С оглед характера на нищожната
клауза, засягаща възнаградителната лихва, заместване и прилагане по аналогия не би могло
да бъде допуснато, тъй като спрямо възнаграждението на кредитора не е приложимо
ограничението относно законната лихва в чл. 10, ал. 2 ЗЗД и определения лимит от МС.
По тази причина договора също е недействителен и следва да се върне само
чиста главница, а възнаградителната лихва не се дължи изобщо. В този смисъл и
константната практика Решение № 4491 от 16.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10283/2022
г.и Решение № 4321 от 2.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1648/2022 г.
Настоящия съдът споделя посочената практика в хипотезата на настоящият
договор, доколкото същият е за 36 месеца, тоест не е краткосрочен кредит, а такъв е
само кредит отпуснат в срок до една година /12 месеца/ в този смисъл е утвърдената
доктрина: акд. В. - Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения. Част 2,
проф. Г. - Търговски сделки и проф. Б. -Договорът за банков кредит. Само при
краткосрочния кредит има икономически смисъл закона да допуска по –висока
възнаградителна лихва от обичайното поради по- високия риск и по- ниската печалба заради
по късия срок.
Следователно заявлението следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до
размера на чистата стойност на кредита. Общия размер на чистата стойност на кредита
2839,48 лв., за която сума съдът е издал заповед за изпълнение, като за всичко останали
претендирани суми за лихви, неустойки и разноски по кредита, съответно не се дължат
от потребителя, поради което заявлениет следва да се отхвърли в поисканата част за
възнаградигттелна лихва.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част за възнаградителна лихва част от петнадесетата месечна
2
вноска следва да се отхвърли.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 29.09.2023 г. на П.К.Б. с ЕИК: ... срещу Д. М. С. с
ЕГН: ********** и Д. Н. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата 2 230,95 лева (двe хиляди двеста и тридесет лева и 95
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.12.2014 г. до 28.09.2023 г.,
1 924,18лева (хиляда деветстотин двадесет и четири лева и 18 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за период от 03.07.2013 г. до 03.12.2014 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3