№ 2924
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100512658 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20151491 от 05.07.2021 г., постановено по гр. д. №
21002/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 68 състав, е признато за установено, на
основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, че Г. С. Н. и
Й. М. Н. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 6 649, 42 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с абонатен № 042941,
за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., сумата от 32, 88 лв. – цена на услугата
за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
27.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.422, ал.1
ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 869, 58 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. –
18.01.2019 г. и сумата от 5, 75 лв. – обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5730/2019 г. по описа на
СРС, ГО, 68 състав. Ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 566, 13 лв., представляваща сторени
разноски за държавна такса и депозити за вещи лица и сумата от 50 лв. –
разноски за възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, както и
сумата 151, 15 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
1
спрямо нея предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответницата Й.
М. Н.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано
и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Счита, че вземанията за периода 01.05.2015 г. – 3.01.2016 г. са
погасени по давност. Неправилно решаващият съд е приел, че вземанията са
станали изискуеми с издаването на всяка една от трите общи фактури, като за
периода, за който се отнася направеното възражение, това е обща фактура №
**********/31.07.2016 г., с падеж 14.09.2016 г. По този начин се измества
погасителната давност с над една година. Твърди, че в процесния имот не е
имало отоплителни тела още от закупуването му през 1997 г. Вещото лице по
изслушаната в първоинстанционното производство съдебно – техническа
експертиза е работило само върху документи, предоставени от ищеца.
Твърди, че за исковия период не са правени реални отчети от фирмата за
дялово разпределение, а единствено са правени отчети за потреблението на
топлата и студена вода. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. С молба от 04.10.2022 г. моли съда да
потвърди същото, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 вр.
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 20, находящ се в гр.
София, ж. к. „****, с абонатен № 044450, като му дължат солидарно сумата
от общо 7 557, 63 лв., от които 6 649, 42 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018
г., отразена в Общи фактури, описани в заявлението по чл.410 ГПК, 869, 58
лв. – лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 18.01.2019 г., както и 32, 88 лв.
– главница за дялово разпределение и 5, 75 лв. – лихва за забава, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Във връзка
с подадено на 30.01.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 5730/2019 г. на СРС, 68
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали
възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и присъждане на сторените по
делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори на исковата
молба ответниците оспорват предявените искове по основание и размер.
Твърдят, че в процесния апартамент няма монтирани отоплителни тела и
измервателни уреди. При закупуването му през 1997 г. радиаторите са били
свалени и след това други не са поставяни. В банята имало лира, но тя не
2
работела. Ответницата Й. М. Н. твърди, че в имота е ползвана само топла
вода. Оспорва представените от ищеца счетоводни документи за начислената
стойност на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
На 30.01.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. С. Н. и Й. М. Н., за
следните суми: 6 649, 42 лв. – главница и 869, 58 лв. – лихва за забава за
периода 14.09.2016 г. – 18.01.2019 г.; 32,88 лв. – главница и 5, 75 лв. лихва за
забава за периода 30.01.2016 г. – 18.01.2019 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия
през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж. к. „****, ап.20, с абонатен № 044450. Подробно изброени са
фактурите с неплатени суми, като дължими за доставена, но незаплатена
топлинна енергия са 6 649, 42 лв. – главница и 869, 58 – лихва, а за дялово
разпределение: 32, 88 лв. – главница и 5, 75 лв.- лихва. В т.13 от заявлението е
посочено, че сумите се претендират в условията на солидарна отговорност, на
основание чл.32 СК. Претендира сторените в производството разноски в
размер на 151,15 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
С разпореждане от 06.02.2019 г. по ч. гр. д. № 5730/2019 г. на СРС,
68 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 151,15 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от
длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Твърдят, че в имота няма монтирани отоплителни тела и липсват
протоколи за установяване на липсите.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 40, том LXXV, дело № 14538/1997 г. на 19.06.1997 г.
Л.Х.М. и В.Х.Ч. са продали на Г. С. Н. и Й. М. Н. процесния имот –
апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж. к. „****.
Със заявление от 26.11.2010 г. В.Х.Ч. е поискала закриване на
партида си за имот с абонатен № 044450 поради продажбата му.
С писмо изх. № 1102 от 28.02.2011 г. „Т.-С.“ ЕАД е уведомила Г. С.
Н., в качеството му на собственик на процесния апартамент, за откриване на
партида за заплащане на топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор № УN 94/01.11.2007 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
3
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. В.Т. по изслушаната пред
СРС съдебно - техническата експертиза по делото се установява, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0:00 часа на
първо число на месеца чрез т. нар. „терминал“. Същият се състои от
разходомерна част, електронен блок и датчици. Преминал е изискуемата
метрологична проверка на всеки две години без да са констатирани
отклонения извън допустимите стойности. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за сметка на
топлопреносното дружество. Вещото лице е установило, че за процесния
имот през исковия период е начислявана топлинна енергия за отопление от 3
бр. отоплителни тела без монтирани индивидуални разпределители и 1 бр.
щранг лира. Щранг лирата е част от отоплителната инсталация на сградата,
поради което енергията отдадена от нея се заплаща като дял от енергията за
отопление. Отдадената от нея топлинна енергия се определя по изчислителен
път в съответствие с инсталираната й мощност. Изчислените стойности в
Квтч са отразени в изравнителните сметки на фирмата за дялово
разпределение. За процесния период е начислявана и топлинна енергия за
сградна инсталация в съответствие с нормативните изисквания на база
пълната отопляема кубатура в размер на 155 куб.м., съгласно Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предоставен от ТР „София
- Изток“. Начислявана е топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
за 4 бр. потребители при норма на разход 0,140 куб. м. за 1 потребител за 1
денонощие в съответствие с нормативната уредба. Топлинна енергия за
отопление на общите части не е начислявана за исковия период. През
процесния период във фактурите на топлопреносното дружество не е
начислявана такса мощност, тъй като същата е била отменена с решение № Ц-
010/28.06.2006 г. на ДКЕВР и Протокол № 2/30.06.2006 г. на Съвета на
директорите на „Т.С.“ АД. Всички изчисления направени от фирмата за
дялово разпределение съответстват на действащата Наредба № 16-334 (вкл.
изм. и доп. от 01.06.2014 г. и 09.06.2015 г.). За исковия период ищецът е издал
3 бр. общи фактури - обща фактура № *********/31.07.2016 г. за отчетния
период 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., обща фактура № **********/31.07.2017 г.
за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и обща фактура №
**********/31.07.2018 г. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. С първата
фактура е установена сума за плащане в размер на 1 990, 32 лв., а след
изготвяне на изравнителната сметка е установена сума за доплащане от +23,
19 лв., като така общият дължим размер възлизал на 2 013, 51 лв. Във втората
фактура по прогнозни стойности се дължали 2 061, 89 лв., а след изравняване
е установена сума за доплащане +234, 24 лв. или общия дължим размер е
2 296, 13 лв. С третата фактура е установена сума за плащане в размер на
2 347, 22 лв. Съгласно изготвените индивидуални справки за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. е установена сума за доплащане в размер на +72,
31 лв. за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., сума за доплащане в размер на
+256, 52 лв. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., а за периода 01.05.2017 г.
– 30.04.2018 г. - сума за връщане в размер на -189, 17 лв. Така общо да
исковия период сумата за доплащане възлиза на +139, 66 лв. Размерът на
дължимата сума за топлинна енергия съгласно експертното заключение
4
възлиза на сумата от общо 6 656, 95 лв., изчислена като сбор от сумата по
фактури за прогнозно начислена топлинна енергия в размер на 6 517, 29лв. и
сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на + 139, 66 лв., а
дължимата сума за услугата за дялово разпределение е в размер на 32, 88 лв.
В посочените крайни суми не са включени предишни неплатени и просрочени
суми и лихви по тях.
От заключението на вещото лице А.Б. по изслушаната в
производството пред СРС съдебно - счетоводна експертиза се установява, че
няма данни за извършени плащания за покриване на начислените суми за
исковия период. При изготвяне на изравнителните сметки е установена сума
за доплащане в размер на + 139, 68 лв. Така дължимата сума за топлинна
енергия възлиза на сумата от 6 649, 42 лв., а за дялово разпределение в размер
на 32, 88 лв. Размерът на обезщетението за забавено плащане върху
дължимата главница за топлинна енергия, изчислено от първия ден след
срока на плащане – 14.09.2016 г. до 18.01.2019г. е в размер на 869, 58 лв., а
върху дължимата главница за дялово разпределение е в размер на 5, 75 лв.,
изчислено от първия ден след срока на плащане на всяко едно задължение от
30.01.2016 г. – 18.01.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните
му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
5
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не спорят в настоящото производство относно
обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот и в това
си качество са клиенти на топлинна енергия за битови нужди и съответно, че
са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна
енергия. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос е извън
пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
6
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи. Вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в имота топлинна енергия през процесния период, в съответствие
с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Същото е съобразило, че през
исковия период за процесният имот е начислявана топлинна енергия за
отопление от 3 бр. отоплителни тела без монтирани индивидуални
разпределители и 1 бр. щранг лира, която е част от отоплителната инсталация
на сградата, поради което енергията отдадена от нея се заплаща като дял от
енергията за отопление. Посочено е, че отдадената от нея топлинна енергия
се определя по изчислителен път в съответствие с инсталираната й мощност.
Изчислените стойности в Квтч са отразени в изравнителните сметки на
фирмата за дялово разпределение. За процесния период е начислявана и
топлинна енергия за сградна инсталация в съответствие с нормативните
изисквания на база пълната отопляема кубатура в от 155 куб. м. Начислявана
е и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 4 бр. потребители
при норма на разход 0,140 куб. м. за 1 потребител за 1 денонощие. Всички
направени изчисления от фирмата за дялово разпределение съответстват на
нормативна уредба. Заключението на вещото лице е ясно, точно, обстойно и
задълбочено обосновано. Същото не е оспорено от страните, както и не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят или разколебаят изводите на
вещото лице. Ето защо съдът изцяло възприема експертното заключение на
вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза.
Жалбоподателката е релевирала доводи за неправилно прилагане на
института на погасителната давност по отношение на претендираните
вземания по делото.
С депозирания писмен отговор на исковата молба ответницата Й. М.
Н. своевременно е заявила по делото възражение за изтекла погасителна
давност. Ето защо то е част от спорния предмет и е разгледано от решаващия
съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Исковият период, за който ищеца претендира дължими вземания, е
01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. За периода м.05.2015 г. – м.05.2016 г. приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение
№ ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя
от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента
на публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет
7
страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна, поради
което и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2019 г., на
основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземанията, станали изискуеми преди 30.01.2016 г. В случая това
са вземанията за периода м.05.2015 г. – м.12.2015 г.
Неправилен е изводът на районният съд, че сумата по обща фактура
№ *********, която се отнася за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., издадена
на 31.07.2016 г., става изискуема едва на 14.09.2016 г. и от този момент
започва да тече погасителната давност. Релевантен в случая е периодът на
потребление, за който се отнася издадената обща фактура, а не датата на
издаване на последната и посоченият в нея срок за заплащането й. Издаването
на обща фактура съставлява способ за определяне окончателния размер на
доставената топлинна енергия през съответния отоплителен период, поради
което погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен сезон
рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура. Вземанията по
общата фактура не се отнасят за период, различен от съответния отоплителен
сезон и са функционално свързани с него. Ето защо оплакванията на
жалбоподателката в тази насока се явяват основателни.
По изложените съображения въззивният съд счита, че вземанията на
ищеца за периода м.05.2015 г. – м.12.2015 г. са погасени по давност. Съгласно
експертните заключения за този период стойността на топлинната енергия
възлиза на 1 049, 71 лв. С оглед на това за остатъка от периода м.01.2016 г. до
м.04.2018 г., който не е покрит от изтекла погасителна давност, стойността на
топлинната енергия възлиза на 5 607, 24 лв.
Таксите за услугата дялово разпределение възлизат общо на 32, 88
лв. Същите са начислени за периода от м.12.2015 г. до м.04.2018 г., предвид
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза. Вещото лице е установило, че таксата за дялово разпределение за
периода м.12.2015 г. – м.05.2016 г. общо възлиза на 6, 78 лв. С оглед на това
следва да се приеме, че таксата за дялово разпределение за м.12.2015 г., за
който се установи, че е покрит то изтекла погасителна давност, се дължи
такса за дялово разпределение в размер на 1, 13 лв. Ето защо за остатъка от
периода задължението възлиза на 31, 75 лв.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания и относно
съществуването на задължение за мораторна лихва върху претендираните
главници, както и относно периода на забавата. С оглед на това тези въпроси
са извън пределите на въззивния контрол. Доколкото се установи по – нисък
размер на главниците и на основание чл.162 ГПК съдът приема, че
мораторната лихва върху стойността на топлинната енергия възлиза на 710
лв., а върху дяловото разпределение – 5, 20 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважени спрямо
жалбоподателката предявените искове за доставена топлинна енергия за
сумата над 5 607, 24 лв. до уважения размер от 6 649, 42 лв., като исковете
следва да се отхвърлят за посочената сума, за сумата над 31, 75 лв. до 32, 88
лв., като следва да се отхвърли в този размер, за сумата над 710 лв. до пълния
8
размер от 869, 58 лв. – мораторна лихва върху топлинната енергия, както и за
сумата над 5, 20 лв. до 5, 75 лв. – мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение, като исковете следва да се отхвърлят в тази им част. В
останалата обжалваната част решението следва да се потвърди.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че формираният
извод на съда частична основателност на предявените искове спрямо
жалбоподателката не се променя от факта, че искът е изцяло уважен спрямо
солидарния съдлъжник Г. С. Н.. Това е така, защото солидарните длъжници са
обикновени, а не необходими другари в съдебния процес. Солидарно
отговорните в материално -правните отношения, в процесуално отношение са
обикновени другари и съгласно чл.216, ал. 1 ГПК всеки от тях действа
самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействие нито
ползват, нито вредят на останалите. Следователно между всеки един от
обикновените другари и съда съществува самостоятелно процесуално
правоотношение, което има независимо развитие. В този случай всеки от
другарите води самостоятелно своя процес (определение № 721 от 22.12.2009
г. по ч. гр. д. № 693/2009 г., на ВКС, ГК, І ГО). Макар и да е налице
субективно съединяване на искове, естеството на спорното правоотношение
не изисква решението да бъде еднакво спрямо всички другари.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 322 от 21.10.2013 г. по
гр. д. № 4097/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, въззивният съд се произнася
служебно само по отношение на необходимите, а не и на обикновените
другари на жалбоподателя. При условията на чл. 265, ал. 1 ГПК,
обикновените другари могат да се присъединят към жалбата, подадена от
друг техен другар, в който случай решението може да бъде отменено и по
отношение на тях. Когато обикновените другари на жалбоподателя нито са
подали въззивна жалба срещу негативно за тях първоинстанционно съдебно
решение, нито са се присъединили към жалба на техен другар при условията
на чл.265, ал.1 ГПК, първоинстанционното решение не може да бъде
отменено за произнасяне в техен интерес. Този извод следва от разпоредбата
на чл. 271, ал. 3 ГПК, според която съдът отменя решението и по отношение
на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. по аргумент за
противното, по отношение на необжалвалите обикновени другари на
жалбоподателя, решението не може да бъде отменено.
Въззивният съд констатира, че е налице несъответствие между
формираните мотиви и диспозитива на обжалваното съдебно решение
относно датата, от която се дължи законна лихва върху главницата за
топлинна енергия и дялово разпределение до окончателното плащане на
задължението. В мотивите на съдебното решение е прието, че исковете се
считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
30.01.2019 г., а в диспозитива е посочена датата – 27.10.2014 г. Ето защо СРС
следва да извърши преценка относно развитието на производство по реда на
чл.247 ГПК във връзка с допусната техническа грешка, която съставлява
очевидна фактическа грешка по смисъла на процесуалния закон.
По разноските по производството:
Жалбоподателката не е претендирала разноски за настоящото
въззивно производство, предвид което такива не следва й се присъждат.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. ал.8 ГПК в полза на ответника по
жалбата, който е защитаван от юрисконсулт следва да се присъди сумата от
9
42, 03 лв. – юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и
в частта, с която в тежест на ответницата е възложена при условията на
солидарност сумата над 475, 98 лв. до 566,13 лв. - сторени разноски в
производството пред СРС, за сумата над 42, 03 лв. до 50 лв. - разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и за сумата
над 127, 08 лв. до 151,15 лв. – сторени разноски в заповедното производство,
както и за сумата над 42, 03 лв. до 50 лв. - възнаграждение за юрисконсулт в
заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20151491 от 05.07.2021 г., постановено по гр.
д. № 21002/2019 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 68 състав, в ЧАСТТА, с която е
признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК,
че Й. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „**** и съдебен адрес
гр. София, ул. **** чрез адв. В. Г., дължи солидарно с Г. С. Н., ЕГН
**********, на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, адрес гр. София, ул. „****, сумата над
5 607, 24 (пет хиляди шестстотин и седем лева и двадесет и четири стотинки)
лв. до 6 649, 42 (шест хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и две стотинки) лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 20, находящ се в гр.
София, ж. к. „****, с абонатен № 042941, за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 30.01.2019 г., до окончателното плащане; сумата над 31, 75
(тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) лв. до 32, 88 (тридесет и
два лева и осемдесет и осем стотинки) лв., представляваща цена за услугата
дялово разпределение за същия имот за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г.;
за сумата над 710 (седемстотин и десет) лв. до пълния размер от 869, 58
(осемстотин шестдесети девет лева и петдесет и осем стотинки) лв. –
мораторна лихва върху топлинната енергия за периода 14.09.2016 г. –
18.01.2019 г., както и за сумата над 5, 20 (пет лева и двадесет стотинки) лв. до
5, 75 (пет лева и седемдесет и пет стотинки) лв. – мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за същия период, за които вземания по ч. гр.
д. № 5730/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, на 06.02.2019 г. е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, В ЧАСТТА, с
която Й. М. Н., ЕГН **********, е осъдена солидарно с Г. С. Н., ЕГН
**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата над 475, 98
(четиристотин седемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) лв. до
566, 13 (петстотин шестдесет и шест лева и тринадесет стотинки) лв. -
сторени разноски в производството пред СРС, за сумата над 42, 03
(четиридесет и два лева и три стотинки) лв. до 50 (петдесет) лв. - разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и за сумата
над 127, 08 (сто двадесет и седем лева и осем стотинки) лв. до 151, 15 (сто
петдесет и един лева и петнадесет стотинки) лв. – сторени разноски в
заповедното производство, както и за сумата над 42, 03 (четиридесет и два
лева и три стотинки) лв. до 50 (петдесет) лв. - възнаграждение за
10
юрисконсулт в заповедното производство, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр.
София, ул. „****, срещу Й. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„**** и съдебен адрес гр. София, ул. **** чрез адв. В. Г., с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ – за признаване на установено, че Й. М. Н., ЕГН **********, дължи
солидарно с Г. С. Н., ЕГН **********, на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата над
5 607, 24 (пет хиляди шестстотин и седем лева и двадесет и четири стотинки)
лв. до 6 649, 42 (шест хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и две стотинки) лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 20, находящ се в гр.
София, ж. к. „****, с абонатен № 042941, за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2018
г.; за сумата над 31, 75 (тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) лв.
до 32, 88 (тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) лв.,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за същия имот за
периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г.; за сумата над 710 (седемстотин и десет)
лв. до пълния размер от 869, 58 (осемстотин шестдесети девет лева и петдесет
и осем стотинки) лв. – мораторна лихва върху топлинната енергия за периода
14.09.2016 г. – 18.01.2019 г., както и за сумата над 5, 20 (пет лева и двадесет
стотинки) лв. до 5, 75 (пет лева и седемдесет и пет стотинки) лв. – мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение за същия период, за които
вземания по ч. гр. д. № 5730/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, на 06.02.2019
г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20151491 от 05.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 21002/2019 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 68 състав, в
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Й. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**** и
съдебен адрес гр. София, ул. **** - адв. В. Г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
****, с адрес гр. София, ул. „****, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата
от 42, 03 (четиридесет и два лева и три стотинки) лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
ВРЪЩА гр. д. № 21002/2019 г. на СРС, ІІ ГО, 68 състав, за
евентуално развитие на производство по реда на чл.247 ГПК относно датата,
от която е присъдена законната лихва върху главниците за топлинна енергия
и дялово разпределение, съобразно изложеното в мотивите.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск срещу Г. С.
Н., е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. ****.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12