М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 1935/2016г. на СГС, НК, 14 с-в
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт против М.П.М. за престъпление по чл.116,
ал.1, т.3, пр.1, алт.2, т.6, пр.2, вр. чл.115 от НК за това, че на неустановена
дата до 07.08.2015г., в жилище, находящо се на адрес в гр.С., ж.к. „**********,
вх.”******** чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и удари с
крака в областта на гръдния кош, с което причинил остра дихателна
недостатъчност, развила се вследствие на мастна емболия на белите дробове,
компресионен синдром в черепната кухина и ограничаване на функцията на
междуребрената мускулатура, умишлено умъртвил майка си – К.В.М., с ЕГН **********,
като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин – М. е
могла емоционално да преработи и психически да осъзнае обстановката и
обстоятелствата, в които е поставена и е изпитвала болки и страдания от периода
на нанасяне на побоя с давност от три до пет дни до настъпване на смъртта на
07.08.2015г.
В съдебно заседание, в хода
на съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва
тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка,
видно от която подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.1, алт.2, т.6, пр.2, вр.
чл.115 от НК. От фактическа страна прокурорът намира за установена описаната в
обвинителния акт обстановка, като спира вниманието си върху два спорни въпроса
– авторството на деянието и субективното отношение на извършителя към
настъпването на смъртта. В основата на изводите си по фактите поставя изявленията
на подсъдимия, отразени в протокола за извършения следствен експеримент, които
кореспондират със заключението на СМЕ. Анализирайки механизма на деянието
счита, че същото е извършено при форма на вината – евентуален умисъл. Относно
реализацията на наказателната отговорност предлага на съда да му бъде наложено
наказание по справедливост.
Защитниците на подсъдимия на М.М. излагат
становище за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на
обвинението. В пледоариите си подробно анализират събраните по делото
доказателства, като считат, че не следва да бъде кредитиран протокола от
проведения следствен експеримент, тъй като в него се съдържат изявления на
подсъдимия, направени преди да е бил привлечен към наказателна отговорност. Намират,
че от останалия събрани по делото доказателствен материал не може да се направи категоричен извод за
авторството на деянието, поради което подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Излагат доводи и относно формата на вината в случай, че съдът приеме за
установено, че подсъдимият е автор на нанесените на жертвата телесни увреждания,
вследствие на които е настъпила смъртта. Защитата счита, че от
доказателствената съвкупност не може да се направи извод, че подсъдимият е
целял настъпването на летален изход. Пледират да бъде признат за невиновен по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимия М.М. не се признава за виновен и не
дава обяснения.
В
последната си дума изразява съжаление за случилото се и моли да бъде оправдан.
Съдът,
като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доказателствени
средства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК, ги съобрази в тяхната цялост
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
М.П.М. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.М. е психично здрав. Не са налице данни за фамилна
обремененост с психични заболявания и данни за наличие на същинско психично
заболяване, което да протича с краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието и загуба на поведенченски контрол. Същият е със средни интелектуални
и аналитични възможности. Не е налице интелектуален дефицит, който да е пречка
за правилна фактическа ориентация и адекватно отреагиране. Същият е употребявал
наркотични вещества от 2002г. до 2007г., от когато е включен в метадонова програма,
поради което при него е налице контролирана зависимост. Към момента на
инкриминираното деяние при него се е наблюдавало асоциално поведение,
импулсивност на постъпките и недооценъчност на поведението. Интересите са му
били свързани предимно с набавянето на наркотични вещества, а ценностната му
система е била силно нарушена. Вследствие употребата на наркотични вещества е
настъпила личностнова промяна в наркоманен стил, което се приравнява на
„психичен недостатък”. Въпреки това е със съхранена памет, внимание и
възприятно представни възможности. Към момента на инкриминирания период е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Пострадалата
К.В.М. била скромен и стеснителен човек, и не споделяла подробности за личния
си живот. До месец юни 2015г. работила в ресторант „Друзя” в гр.С.. Колегите й
нееднократно забелязали по видимите части на тялото й следи от нанасян побой. Травмите
не били повърхностни и колегите й се безпокоили за състоянието й. Това, както и
обстоятелството, че М. излагала различни версии пред тях, като обяснявала
същите с криминални инциденти извършени от непознати лица, ги мотивирало всеки
път да й предлагат съдействие, включително да сигнализират на органите на
полицията, но тя категорично отказвала.
Към
инкриминирания период К. М. и синът й – подсъдимият М.П.М. ***, като били
единствените живущи в това домакинство. През неустановен по делото период,
преди инкриминирания, подсъдимият често се възмущавал, че майка му не спазва никаква
лична хигиена, не пускала водата в тоалетната чиния, не използвала тоалетна
хартия и това много го изнервяло. На 03.08.2015г. следобед подсъдимият се
прибрал в къщи и отново се ядосал на майка си по същите причини. Двамата се
скарали и той започнал да й нанася побой. Блъснал я в стената и пострадалата си
ударила главата, след което започнал да й удря шамари с вътрешната и външната
част на ръката, вследствие на което от устата й потекла кръв. Пострадала
легнала на дивана, подсъдимият скочил върху нея и започнал да я рита в областта
на гръдния кош последователно с левия и десния крак, като й нанесъл няколко
удара. След това оставил майка си и отишъл в стаята си. Легнал на леглото и
започнал да плаче. Така прекарал часове. Забелязал, че няколко дни майка му
дишала тежко, но после дишането й станало по-леко. Питал я дали има нужда от
лекарска помощ, както и от храна, но тя отказала. Казала, че единствено искала
да се почива.
Вследствие на нанесените удари, подсъдимият причинил на майка си К. М.
съчетана травма на тялото – на главата, гръдния кош, туловището и крайниците,
състоящи се както следва: от закрита черепно-мозъчна травма – дифузен
субарахноидален кръвоизлив, ограничен субдурален кръвоизлив на лявата
малкомозъчна хемисфера, кръвонасядания по меките тъкани на главата и лицето; от
закрита гръдна травма – счупване на осем ребра отляво /по лявата средномишнична
линия/, счупване на три ребра вдясно /по дясната окологръдна линия/,
кръвонасядания по гръдния кош и ребра; множество кръвонасядания по тялото и
крайниците – гръдния кош, гърба, поясната област, горните и долните крайници /с
различна давност/; мастна емболия в капилярни съдове на белите дробове от
средно и малко сечение, с ексудативно дифузно засягане на алвеоларния паренхим.
Закритата гръдна травма /като част от съчетаната травма на тялото/, усложнена с
мастна емболия на белите дробове, компресионен синдром в черепната кухина и
ограничаване функцията на междуребрената мускулатура са довели до дихателна
недостатъчност, вследствие на което е настъпила смъртта.
На
07.08.2015г., подсъдимият станал около обяд и забелязал, че майка му лежала на
дивана без да диша. Установил, че няма пулс и не реагирала при докосване.
Подсъдимият подал сигнал на телефон 112. Свидетелката д-р А.Г. – д-р в Спешна
помощ, получила информация за подаден сигнал за жена, която била припаднала до
банята. След 7-8 минути, около 14.30
часа д-р Г. пристигнала на посочения от подсъдимия адрес. Направило й
впечатление, че вратата на жилището не била отворена и не я очаквали близки на
нуждаещия се от спешна медицинска помощ, с цел спестяване на време, както често
се случвало в практиката й. Свидетелката Г. позвънила на звънеца, след което
чула подсъдимият да й казва да изчака малко, за да си измие ръцете. Малко след
това подсъдимият отворил вратата и се представил, като съобщил, че е син на жената,
заради състоянието на която е подаден сигнала. В апартамента нямало други лица.
Подсъдимият завел свидетелката – д-р Г. в кухнята при пострадала и я помолил да
помогне. Пострадалата лежала на дясната си страна, с лице към стената, облечена
с пижама. Свидетелката забелязала петна от засъхнала кръв по предната част на
пижамата и следи по слепоочието в дясната част на главата, за които
предположила, че са от удари. Веднага установила, че жената е починала. Въпреки
това извършила задължителната процедура – преглед, чрез кардиографски запис. По
време на прегледа подсъдимият се разхождал в кухнята и й я молел да й помогне.
Свидетелката предположила, че може да е в опасност, поради което сигнализирала
на органите на полицията. В резултат на кардиографското изследване преценила,
че смъртта е настъпила преди повече от
30-40 минути, тъй като при настъпила смърт в този времеви период при
кардиографското изследване се наблюдават кардио комплекси, каквито не били
фиксирани при изследването. По външните белези преценила, че смъртта е
настъпила в рамките на само на няколко часа, тъй като температурите били
високи, респ. времето било горещо, но не забелязала следи от разложение. След
като преценила, че има вероятност за насилствена смърт свидетелката Г. не
местила трупа на пострадалата и изчакала органите на полицията. След
пристигането им бил извършен оглед на местопроизшествие. За извършването на
това процесуално-следствено действие бил съставен протокол, в който била
описана обстановката в кухнята на жилището и положението на трупа на
пострадалата. Огледът започнал в 15.30 часа и приключил в 16.00 часа. На
09.08.2015г. бил извършен т.нар. „следствен експеримент”, в присъствието на
подсъдимия и поемните лица Г.М. и П.Т., за което бил съставен протокол. Освен
изявленията на подсъдимия относно механизма на деянието и неговия автор в протокола
били описани допълнително жилището и намиращите се в него мебели и вещи,
леглото на което бил намерен при първоначалния оглед трупа на пострадалата,
като били описани и допълнително открити петна по чаршафите, които наподобявали
кръв.
От
заключенията на СМЕ се установяват следните травматични увреждания, които са причинени в
период от три до пет дни преди смъртта:
закрита черепно-мозъчна травма – дифузен субарахноидален кръвоизлив,
ограничен субдурален кръвоизлив на лявата малкомозъчна хемисфера,
кръвонасядания по меките тъкани на главата и лицето; от закрита гръдна травма –
счупване на осем ребра отляво /по лявата средномишнична линия/, счупване на три
ребра вдясно /по дясната окологръдна линия/, кръвонасядания по гръдния кош и
ребра; множество кръвонасядания по тялото и крайниците – гръдния кош, гърба,
поясната област, горните и долните крайници /с различна давност/; мастна
емболия в капилярни съдове на белите дробове от средно и малко сечение, с
ексудативно дифузно засягане на алвеоларния паренхим. Закритата гръдна травма
/като част от съчетаната травма на тялото/, усложнена с мастна емболия на
белите дробове, компресионен синдром в черепната кухина и ограничаване
функцията на междуребрената мускулатура е довела до дихателна недостатъчност,
вследствие на което е настъпила смъртта;
кръвонасядания,
които по своята локализация и морфологични характеристики, според експертите се
дължат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари върху и
притискане към такива. Същите отговарят да са получени в легнало положение
върху широка контактуваща повърхност, а именно петнисто кръвонасядане по гърба
вляво, петнисто кръвонасядане в лявата половина на поясната област, петнисти
кръвонасядания в лява седалищна област,
кръвонасядане по задната повърхност на дясната подбедрица, кръвонасядане
по задната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане в меките тъкани на
средната третина на гърба вляво, кръвонасядане в меките тъкани срединно на
поясната област, кръвонасядане на меките тъкани на долната третина на лявото
бедро, отзад;
кръвонасядания,
които по своята локализация и морфологични характеристики, според експертите се
дължат на действието на твърди тъпи предмети и тъпоръбести предмети по
механизма на притискане към такива, които отговарят да са получени при контакт
между срещуположни повърхности на тялото, а именно кръвонасядане по предната и
вътрешна повърхност на левите рамо и мишница, кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясно бедро, кръвонасядане по цялата вътрешна повърхност на
лявата подбедрица;
кръвонасядания, които по своята локализация и морфологични
характеристики, според експертите се дължат на действието на твърди тъпи
предмети и тъпоръбести предмети по механизма на удари с такива, а именно кръвонасядане
на дясна челна област, кръвонасядане на външната област над дясната вежда,
кръвонасядане срединно на долната третина на корема, елипсовидно кръвонасядане
по гръбната повърхност на дясна предмишница, кръвонасядане по предната
повърхност на дясното коляно, кръвонасядане на границата на предна и външна
повърхност в средна третина на лявото бедро, оток и кръвонасядане на лявото коляно.
кръвонасядания, които по своята локализация и морфологични
характеристики, според експертите се дължат на действието на твърди
тъпоръбести предмети по механизма на
притискане с такива и добре отговарят да бъдат получени от действието на
човешки пръсти, а именно групирани кръвонасядания по гръбната повърхност на
лява предмишница, неправилно окръглени кръвонасядания по предната повърхност на
дясната мишница.
групирани кръвонасядания по гръбната повърхност на лява предмишница,
неправилно окръглени кръвонасядания по предната повърхност на дясната мишница.
Останалите
описани от експертите травматични увреждания са с давност по-голяма от пет дни
преди смъртта.
От
заключението СХЕ – л.94 от д.пр. се установява, че в изследваната кръвна проба,
взета от трупа на К. М. не е открито наличие на Алкалоиди /синтетични и опиеви
вещества/, Барбитурати, Салицилати, Бета-блокери, Фонотиазинови,
Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени
средства.
От заключението на СМЕ на ВД по
метода на ДНК профилиране – л.159 от д.пр. се установява, че предоставените за
изследване обекти – изрезки от нокти, са на лице от женски пол. Поради липсата
на предоставен биологичен материал на К. М., експертът не може да отговори по
категоричен начин, че същите са на М., но предвид естеството им, биологичния
материал по изрезките от нокти произхожда от нея. По същите не е установен
биологичен материал от друго лице.
От
заключението на техническата експертиза – л.182-185 от д.пр. се установява
съдържанието на проведения между оператора 112 и подсъдимия разговор, при който
последния е подал сигнал за необходимост от спешна медицинска помощ.
Заключението
на биологичните експертизи – л.132, 141 и 150 не допринасят за изясняване
обстоятелствата по делото, поради което съдът не намира за необходимо да бъдат
анализирани.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, именно: показанията на свидетелите Д.С.,
Д.М., Г.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК
показания, дадени в хода на досъдебното производство – л.39, Г.Б., В.Д., И.Т., дадени
в хода на съдебното следствие, както и приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК показания, дадени в
хода на досъдебното производство – л.76, А.Г., В.Б., дадени в хода на досъдебното
производстнво и приобщените към доказателствения материал по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК показания – л.79, П.Т., дадени в хода на съдебното
следствие, както и приобщените към доказателствения материал по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното
производство – л.40; протокол за оглед на местопроизшествие – л.13 от д.пр., протокол
за оглед на местопроизшествие – л.17 от д.пр., протокол за следствен
експеримент – л.37 от д.пр., протокол за доброволно предаване – л.41 от д.пр.,
протокол за освидетелстване – л.43 от д.пр.; предварително заключение на СМЕ –
л.75 от д.пр., СМЕ на труп – л.83 от д.пр., СХЕ – л.93 от д.пр., СХЕ – л.94 от
д.пр., сравнително морфологична СМЕ по писмени данни – л.99 от д.пр.,
биологични експертизи – л.132, 141, 150, СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране
– л.159 от д.пр., СППЕ – л.165 от д.пр., СТЕ – л.182 от д.пр., тройна СМЕ, назначена в хода на съдебното
следствие – 265 от съдебното дело, справка за съдимост - л.62 от д.пр., удостоверение за наследници –
191 от д.пр., акт за смърт – 192 от д.пр., удостоверение за съпруг и родствени
връзки – л.194 и другите писмени доказателства, приложени в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие.
За да
приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди
събраните по делото доказателствени материали. Относно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото и значими за правилния изход, съдът
не констатира никакви противоречия в доказателствените източници. Налице е
единственно противоположност в тезите на страните относно годността на т.нар. „следствен експеримент”, респ. следва ли
да бъде включен в доказателствения материал, а оттам и на фактите, които
намират за установени, поради което се налага тяхното обсъждане.
Извън така очертаното
различие в тезите на страните относно конкретно доказателствено средство, съдът
не констатира никакви противоречия по отношение на останалите, включени в
предмета на доказване, обстоятелства.
Психичното здравословно
състояние на подсъдимия и зависимостта му към наркотичните вещества се
установява от експертното заключение на СППЕ, вкл. периода на тази зависимост и
нейното отражение върху ценностната му система.
Обстоятелствата,
свързани с честите травматични увреждания на пострадалата, както и липсата на
адекватно реагиране от нейна страна, като напр. сигнализирането на органите на
полицията, безспорно се установяват от показанията на колегите й – свидетелите Д.С.
и Д.М., както и от заключението на СМЕ, от което е видно, че експертите са
констатирали травматични увреждания с давност по-голяма от пет дни.
Фактите, свързани с
роднинската връзка между подсъдимия и пострадала – син и майка, съвместното им
съжителство на адрес гр.С., ж.к. „**********, вх.”******** както и, че са били
единствените живущи в това домакинство към инкриминирания период, се
установяват по несъмнен начин от писмените доказателства – удостоверение за
родствени връзки, както и от всички гласни доказателства.
По делото безспорно се
установиха, от заключенията на СМЕ, нанесените травматични увреждания на
пострадалата, вкл. причината и времето на настъпването на смъртта.
Както бе посочено
по-горе, съществените противоречия по делото се изразяват в различията на
застъпените от страните тези относно процесуалната
годност на процесуално-следственото действие „следствен експеримент”, а оттам и
различие в изводите относно наличието на безспорни доказателствени източници,
установяващи по категоричен начин времето, мястото и механизма на изпълнителното
деяние, както и авторът му. Съдът намира за основателно възражението на
защитата срещу „процесуалната годност” на така наречения „следствен
експеримент”, като напълно споделя становището, че липсата на процесуално
качество на подсъдимия към този момент, предпоставя и липсата на негови
обяснения в качеството му на обвиняем, които е следвало да бъдат проверени, да
се уточняват данни и/или да се отстраняват противоречия. Въпреки, че в
съставения протокол са отразени изявления на подсъдимия, съдът намира, че нареченото
„следствен експеримент” процесуално-следствено действие има всички
характеристики на допълнителен оглед на местопроизшествие. Видно от
съдържанието му, при провеждането му не са проверявани твърдения на гласни
доказателствени източници, макар да са отразени направените от подсъдимия
изявления, а допълнително са описани жилището и намиращите се в него мебели и
вещи, леглото на което бил намерен при първоначалния оглед труп, като били
описани и допълнително открити петна по чаршафите, които наподобявали кръв. Именно
съдържанието на съставения протокол е от значение за определянето на
проведеното следствено действие, а не неговото наименование. При провеждането
му са спазени всички изисквания на НПК, вкл. било е осигурено участието на
поемни лица, поради което съдът счита, че следва да го кредитира, като годно
доказателствено средство, респ. следва да включи в доказателствения материал, като
годни доказателствени източници и показанията на присъствалите поемни лица. Съдът
намери показанията на свидетелите – поемни лица за достоверни, тъй като са
вътрешно и по между си непротиворечиви, последователни и логични, и се
подкрепят от останалата събрана по делото доказателствена маса, поради което ги
кредитира изцяло. Показанията на тези свидетели са основен
доказателствен източник досежно правнорелевантните факти. От същите съдът намери за
безспорно установени фактите относно времето, мястото и механизма на нанасяне
на телесните увреждания на пострадалата, както авторът на извършеното деяние. Свидетелите
Г.М. и П.Т. не са очевидци на деянието и показанията им не са източници на първични
гласни доказателствени средства, доколкото пресъздават изявления на подсъдимия
относно тези факти, но кореспондират напълно със заключенията на съдебно-медицинските
експертизи досежно времето и механизма на нанасяне на телесните увреждания,
поради което съдът ги прие за сигурна основа при изграждане на изводите си от
фактическа страна. От показанията им се установява, че подсъдимият блъснал
пострадалата в стената, при което тя си ударила главата, след което започнал да
й удря шамари с вътрешната и външната част на ръката. Вследствие на тези удари
от устата й потекла кръв. След това легнала на дивана, а подсъдимият скочил
върху нея и започнал да я рита в областта на гръдния кош последователно с левия
и десния крак, като й нанесъл няколко удара. В заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, вещите лица изразяват становище, че телесните
увреждания на пострадалата отговарят да са получени по описания от свидетелите
начин. В съдебно заседание заявяват, че
теоретично е възможно такава закрита черепно-мозъчна травма, каквато е
констатирана при СМЕ на труп, да се получи при падане, но в конкретния случай
тя не е изолирана. Категорични са, че се дължи на удар в задната част на
главата, но вследствие на удар в предната част – в областта на челото, с такава
сила, която да е достатъчна, че да предаде движение на тялото назад и да
причини неговото принудително падане с предварително придадена скорост, много
по-голяма отколкото при самостоятелно падане. Според експертите останалите травматични увреждания в различните
области на тялото са получени при многократни еднотипни въздействия, като
отговарят да са получени вследствие на удари с ръце в областта на лицето и с крака
в областта на гръдния кош.
Анализираните и
кредитирани от съда доказателства са само косвени такива, но тяхната оценка не
буди никакво съмнение в изводите относно изпълнителното деяние и неговия автор.
За да
възприеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът обсъди само относимите
към предмета на делото доказателства.
От
правна страна:
При
така приетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият М.П.М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по 116, ал.1, т.3, пр.1, алт.2, т.6, пр.2, вр. чл.115 от НК
На първо място, съдът прие, че
подсъдимият с инкриминираното му деяние е реализирал
всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 115 от НК - основния състав на убийство. Законодателят, считайки обществените
отношения, които гарантират човешкия живот, за особено важен обект на
наказателноправна закрила, е криминарилизирал всяко човешко поведение, което е обективно годно да резултира в умъртвяване
на другиго. На плоскостта на конкретиката на случая съдът намира, че
нанасяйки поредица от удари в областта на главата на пострадалата и гръдния
кош, със сила, достатъчна да причини закрита черепно-мозъчна травма и счупване
на единадесет ребра, подсъдимият е създал всички
обективни условия, за да причини общественоопасните последици, а именно умъртвяването
на човек.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние „умъртвил" чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и гръдния
кош на жертвата, в резултат на което е причинил тежко увреждане - закрита черепномозъчна травма и закрита
гръдна травма, която като част от съчетаната травма на тялото,
усложнена с мастна емболия на белите дробове, компресионен синдром в черепната
кухина и ограничаване функцията на междуребрената мускулатура е довела до
дихателна недостатъчност, вследствие на което е настъпила смъртта. Налице е пряка причинноследствена връзка между осъщественото от
подсъдимия действие и настъпилия вредоносен резултат.
След констатациите за осъществяване
на основния състав съдът намира, че подсъдимият е осъществил деянието и по
квалифициращия състав на престъплението - по т.3, пр.1, алт.2 и т.6, пр.2 на
чл.116 от НК.
От всички доказателствени
източници, по несъмнен начин се установи обстоятелството, което не се оспорва
от страните, че пострадалата и подсъдимият са имали родствена връзка, като
пострадалата му е майка, съответно подсъдимият й е син. При така приетата фактическа
се налага безспорния извод, че при извършване на изпълнителното деяние,
подсъдимият е съзнавал, че нанася горе-описаните травматични увреждания именно
на своята майка.
Убийството е извършено по особено
мъчителен начин за пострадалата. Както от СМЕ, така и от показанията на
поемните лица се установява, че смъртта не е настъпила веднага. Пострадалата е
почувствала и изживяла много болки и страдания, както по време на ударите, така
и след това до настъпването на смъртта, през който период е била в съзнание и е
осъзнавала обстановката и обстоятелствата, в които е била поставена, поради
което съдът прие, че се касае до убийство, извършено по особено мъчителен начин
за пострадалия.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер
- знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалия, и отражението му върху действителността (общественоопасните последици), с
което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е
искал, пряко е целял настъпването
на общественоопасните последици от конкретен вид.
Подсъдимият е действал виновно с форма на вината пряк
умисъл да лиши именно от живот пострадалата. За да стигне до този
извод съдът съобрази, че в съзнанието на
подсъдимия, за което не са налице данни за качествени изменения по време на
инцидента, напълно и конкретно са се отразили всичките установени по категоричен
начин обективни характеристики на
поведението му – нанасянето на поредица от удари, както с ръце, така и с крака, които са били насочени към жизненоважни части от
тялото на пострадалата /черепната кухина и
гръдния кош, които изолират жизнено
важни органи от външната среда, така че да се изключи възможността от физическото им увреждане или от
проникване на чужди тела/ и които са годни да причинят увреждания,
несъвместими с живота. Тежестта на
черепномозъчната и гръдна травми, последната с усложнения довели до дихателна недостатъчност, вследствие на което е настъпила смъртта сочи, че същите са били причинени
от удари, отличаващи се с чувствителен интензитет на силата, с която са нанесени. Заради това, както и заради факта, че ударите са били нанесени в областта на главата и гръдния кош, съдът намира за несъмнено установено, че деянието
на подсъдимия разкрива пряката
насоченост на умисъла, с който е осъществено. Това поведение на подсъдимия от обективна страна,
заедно с интелектуалната му преработка, е основата върху която съдът приема, че
волевите усилия на подсъдимия са
били директно насочени към причиняване на смъртта на пострадалата.
По
вида и размера на наказанието:
За да отмери единственото
справедливо наказание, което да наложи на подсъдимия, съдът изходи от обективните
законоустановени критерии на закона, че наказанието следва да е съответно на тежестта на конкретното престъпление. Обвързан
от цитираното правило, при определяне на наказанието съдът на първо
място прецени, че измежду посочените в закона алтернативни три вида санкции
следва да наложи „лишаване от свобода", а не доживотен затвор. За този
избор съдът отчете принципното си съображение, че последното наказание е крайна
мяра, която следва да се прилага в особено драстични случаи, налагащи защита на
обществения интерес, чрез постоянно изолиране на дееца в местата за лишаване от
свобода. На следващо място, съдът съобрази и данните за личността на
подсъдимия, определящи, според становището на съдебния състав, като реално
изпълними целите на подбраното наказание „лишаване от свобода".
Съдът не отчете обстоятелства, които
утежняват положението на подсъдимия и не са
елемент от състава на извършеното престъпление. Като смекчаващи такива
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното съжаление за
извършеното.
При
преценка на посочените по-горе обстоятелства, съдът намери за справедливо и
съобразено с целите
на наказанието да наложи
наказание „лишаване от свобода" в
размер на осемнадесет години.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а" от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
Съдът приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и всяко друго задържане по
реда на НПК, МВР или друг закон, свързано с престъплението.
Съобразно
изхода на делото, а именно подсъдимия беше признат за виновен по повдигнатите срещу
него обвинения, съдът възложи в негова тежест заплащането на направените по
воденето на делото разноски, както и държавната такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: