Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия Й.Д. *** за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК.
По делото е предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск от Г.К.Г. против подсъдимия в
размер на 25000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението , ведно
със законната лихва върху тях от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. Г. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен
обвинител.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено както от обективна, така и от субективна страна.
За извършеното престъпление пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание от
една година лишаване от свобода, отложено за изтърпяване за изпитателен срок от
три години. Гражданският иск се преценя като основателен и се иска уважаването
му от съда по справедливост.
Гражданският ищец и
частен обвинител Г.Г. участва лично в съдебно
заседание и с редовно упълномощен повереник-адвокат. Чрез повереника си
поддържа обвинението против Д., като счита същото за основателно и доказано. За
извършеното моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
с приложение на института на условното осъждане. Гражданският иск се счита за
основателен и доказан и се иска уважаването му в пълен размер, ведно с
произтичащите законни последици.
Подсъдимият Й.Д.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не
се признава за виновен по предявеното му обвинение, като дава подробни
обяснения във връзка с него. Чрез защитника си счита, че обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин , поради което се иска постановяване
на оправдателна присъда и отхвърляне на исковата претенция за обезвреда.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Около 17.30ч. на
07.01.2017г в гр.Я. св. В.И. се движила
с управлявания от нея лек автомобил „***“
с ДК № *** по обходен път „***“ посока от ж.к.“***“ към ж.к.“***“. С нея в
автомобила бил и синът й Д. Д. – на 6 год. Движението се осъществявало при
усложнени пътни и атмосферни условия – заледена и заснежена
пътна настилка и намалена видимост поради снеговалеж и мъгла. При същите пътни
и атмосферни условия попътно на И. се движил лек автомобил „***“ с ДК ****
управляван от св. Г.Г..
По време на движение, в
близост до склад за дървен материал, управляваният от И. лек автомобил
изгаснал. Тъй като последната не могла да запали двигателя се обадила на подсъдимия Й.Д., с когото живеела на
съпружески начала, за съдействие.
В този момент Г.
приближавал авариралият автомобил на И.. Поради намалената видимост го
забелязал на разстояние от около 20-30м. пред себе си. Когато установил, че
същият не се движи предприел незабавни действия насочени към аварийното му
спиране, като преминал на по-ниска предавка и задействал спирачната система.
Поради липсата на добро сцепление със заледената пътна настилка управляваният
от Г. автомобил не могъл да спре навреме и последвал сблъсък между двата
автомобила. Ударът бил концентриран в предните състави за лек автомобил „***“ с
ДК № *** ***и задните състави на лек автомобил „***“ с ДК № ***. Веднага след
това Г. слязъл от автомобила и отишъл при И.. След като се уверил, че те са добре
преместил автомобила си на безопасно място и започнал да маха на преминаващите
автомобили, за да помоли за помощ да изместят и автомобила на И.. През това
време И. повторно позвънила на подсъдимия и на майка си, като им съобщила за
катастрофата
Св.Г.И. спрял и заедно
със св. Г. избутали автомобила на И. извън платното за движение, като и казали
да включи аварийните светлини.
Малко след това на
място пристигнала майката на И., като
тримата (Г., И. и майка й) започнали да разговарят пред ***-то. Не след дълго
пристигнал и подсъд.
Д., който бил доведен от свой приятел – св. К.. К. останал в автомобила си, а Д.
се насочил към жена си и Г.. Когато го доближил Д. нанесъл няколко юмручни
удара в главата и тялото на Г., при което последният паднал на земята. Г. се
изправил и влязъл в автомобила си, след което подал сигнал на тел. 112.
На място пристигнал св.
Е. – полицейски служител в сектор Пътна полиция при ОД МВР Я. на когото Г.
споделил, че му е нанесен побой от подсъдимия.
Тъй като изпитвал силни
болки в областта на главата и лявото рамо Г. ***. След като му бил извършен
преглед, Г. бил оставен на лечение в МБАЛ „***“ Я.
Видно от заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза в резултат на нанесения побой на Г. е била
причинена луксация на лявата акромио-клавикуларна
става, с разкъсване на връзковия апарат на ставата,
довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник. Описаните увреждания имат травматичен генезис, дължат
се на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по
време и начин, описани от пострадалия.
От заключението на
изслушаната комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза се установява, че към момента на сблъсъка лек автомобил „*** „ се е
движил със скорост около и под 10-20 км/ч. В резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие св. И. е получила автомобилна травма, изразяваща
се в следните телесни увреждания: контузия на гръбначния стълб , в областта на
границата между шийния му и гръден сегменти,
изразяващи се в лека до умерено изразени спонтанна, функционална и палпаторна болезненост; контузия в горния край на лявата
бедрена кост в областта на трохантерния и масив с
данни за травматичен синовит на лявата тазобедрена
става. Травмата в областта на гръбначния
стълб се дължи на извършено форсирано извънмерно движение в областта на границата между шийния му и гръдния
му сегменти с амплитуда и обем по-големи от физиологичните по типа на т.нар. „камшичен удар“. Увреждането в областта на левия крак, в
горния край на бедрената му кост и лявата тазобедрена става се дължи на удар
върху твърд , тъп или тъпоръбест предмет и се дължи
най-вероятно на удар върху вътрешната повърхност на предна лява врата и ниски състави на
арматурната дъска на лекия автомобил. Описаните телесни наранявания на
пострадалата И. и деформациите по задните състави на л.а.“***“ еднозначно
говорят, че скоростта на движение на л.а. „***“ към момента на сблъсъка е била
от нисък порядък.
В резултат на инцидента
, възникнал на 7.01.2017г пострадалият Г. е получил следните телесни
увреждания: контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на
меките тъкани и кръвонасядане в областта на лявата половина на лицето; контузия
на главата с наличие на болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките
тъкани в областта на лявата темпорална (слепоочна) област с анамнестични и клинични
данни за лекостепенно
сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно състояние и контузия
в областта на лявата раменна става с клинични и рентгенологични
данни за луксация (изкълчване, разместване на
ставните повърхности една спрямо друга) на акромио-клавикуларната
става с разкъсване на връзковия апарат на ставата.
Описаните телесни увреждания имат травматична генеза и добре отговарят да са
описани по време и начин, описано т пострадалия. Травматичните отоци и
кръвонасядания на меките тъкани в лявата половина на лицето и лявата темпорална
област се дължат на два отделни удара с твърд , тъп предмет със сравнително
широка контактна повърхност. Такава характеристика притежава свитата в юмрук
човешка ръка. Луксацията на лята акромио-клавикуларна
става се получава най-често при падане от собствен ръст с отведена в известна
степен едноименна ръка в инстинктивен опит на пострадалия да се подпре. Имайки
предвид горното експертизата дава заключение че получените от пострадалия Г.
увреждания не са резултат от процесното пътно-транспортно произшествие. Предвид
установената скорост на движение на лек автомобил „***“ към момента на
сблъсъка и съответно отрицателното
ускорение на което е подложено тялото на Г., като водач на л.а. „***“ и обстоятелството,
че се блъска в спрял автомобил експертизата дава заключение, че телесните
наранявания на Г. не са в причинно следствена връзка със сблъсъка, независимо
дали последният е бил с поставен или не предпазен колан.
От заключението на
изслушаната комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза се
установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил в ясно
съзнание, в психично състояние, в което е могъл да възприема правилно фактите
от значение за делото, да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си. Не са налице
данни за физиологичен афект.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти на обясненията на Д., отчасти въз основа на
показанията на св. И. и от показанията на св.Г. Г., Е., К., Б., И., Н. и Н.Г.,
въз основа на писмените заключения на изслушаните по делото: съдебно медицинска експертиза, аудиотехническа
еспертиза, комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза, комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза и разпита в съдебно заседание на вещите лица С. (съдебен лекар) , В.
(експерт НТЛ), Ц. (психиатър), А. (психолог) и М. (авто
експерт) и въз основа на приложените писмени доказателства: писмени
доказателства: ***фиш за образна диагностика, лист за преглед на пациент в
Спешно отделение, болничен лист – 6бр, справка за съдимост.
При изясняване на
обективната истина по делото се установяват две групи противоречиви гласни
доказателства. От една страна това са обясненията на подсъд.
Д., показанията на св. И. и отчасти показанията на св. К., които сочат, че не е
имало удари от страна на подсъдимия към пострадалия Г. и от друга страна
показанията на св. Г.Г., св.Е., св.Б., св.Н. и св. Н.Г.
които твърдят за нанесени няколко юмручни удара от страна на подсъдимия в
главата и тялото на пострадалия Г.. Съдът даде вяра на втората група свидетели,
тъй като показанията им освен , че се подкрепят помежду си са и в пълно
съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал, а именно
медицинската документация, установяваща уврежданията на Г. и заключението на
изслушаните съдебно-медицинска и комплексна автотехническа
и съдебно-медицинска експертизи. Действително към втората група гласни
доказателства са и показанията на пострадалия Г.Г. и
неговия син – Н.Г., които неминуемо са заинтересовани от изхода на делото ,
т.к. Г.Г. е конституиран в качеството на граждански
ищец и частен обвинител, но показанията на тези свидетели кореспондират изцяло
с показанията на св. Е., който е полицейски служител, посетил
автопроизшествието. Е. е без родствена връзка със страните по делото и данни за
каквато и да било заинтересованост от изхода му. Посетил е местопроизшествието
в качеството си на служебно лице, поради което съдът счита, че показанията на
този свидетел се явяват обективни, още повече,че същите кореспондират и с останалия
доказателствен материал, а именно обективните находки по време на лечението на
пострадалия в болнично заведение и извършения му впоследствие преглед от
съдебен лекар. В тази насока са и показанията на останалите свидетели – С.Б. и Н.Н., които макар и да не са очевидци пресъздават фактите,
такива каквито са им станали известни от разказа на пострадалия. В тази насока
съдът отказа да даде вяра на показанията
на св. И. и обясненията на
подсъдимият Д. в частта им, в която се
твърди,че подсъдимият не е удрял
пострадалия. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и
средство за защита, поради което съдът счита, че чрез даването на неверни
обяснения по делото подсъдимият се опитва да оневини собственото си
неправомерно поведение. Св. И. е в близка родствена връзка с подсъдимия –
двамата съжителстват съвместно и имат общ син, поради което е житейски оправдано, чрез даване на неверни показания И. да се
опита да „помогне“ на съпруга си да избегне наказателна отговорност. Св. Ст. К.
е без родствена връзка със страните, но същият е бил в приятелски
взаимоотношения с подсъдимия и от показанията на последния се установява, че
след като е завел подсъдимия на местопроизшествието К. не е слязъл от
автомобила си , известно време е останал на место , като от купето на
автомобила си е възприемал случващото се. При това положение и с оглед факта ,
че местопроишестивето е в тъмната част на
денонощието, на околовръстен път,без улично осветление, а и самото разположение
на спрените превозни средства и групата
лица около тях не е позволявало на К. обективно да възприема всичко случващо се
между подсъдимия и пострадалия. От
останалите събрани по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
преди пристигането на подсъдимия Д. на местопроишествието
св.Г. не е имал наранявания по себе си, като в тази насока са всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства, в това число обясненията на подсъдимия и
показанията на св.И.. Както св.И., така и св. И., така и св. Г.Г. са категорични, че след настъпването на ПТП-то св. И. и
св. Г.Г. са избутали автомобила на И. на безопасно
място. Тоест към този момент при Г. не е била налице луксация
на лявата акромио –клавикуларна
става, тъй като от разпита на вещото лице С. се установява, че при този вид
телесно увреждане обездвижването на
горния крайник и болката настъпват веднага с настъпване на увреждането. Тоест
при наличие на луксация на ставата към него момент Г.
не би могъл да извършва активни движения с лявата ръка. В тази насока е и
заключението на изслушаната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи, а именно че при установената ниска скорост на движение на лек
автомобил „**** „ към момента на настъпване на удара не би могло телесните
увреждания на Г. да са в причинно следствена връзка с настъпилото
пътно-транспортното произшествие. Същевременно при идването на полицейския
служител – св. Е. на местопроизшествието пострадалият Г. му е съобщил, че е бил
бит от подсъдимия. Действително Е. не е видял по него следи от наранявания , но
това е обяснимо, доколкото действието се развива в тъмната част от денонощието
в зимни условия и изключително студено време и свидетелят в показанията си
обяснява, че Г. е бил с шапка.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Й.Д. с
деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК,
тъй като на 07.01.2017г за времето от 17:30 часа до 18:30 часа в гр.Я.на
околовръстен път „***“, в близост до ***
, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото на Г.К.Г. *** му
причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в луксация на лявата акромио-клавикуларна става с разкъсване на връзковия апарат на ставата, довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник на пострадалия Г..
Налице е извършено
съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на
деянието се установява по безспорен начин както от показанията на пострадалия
Г.Г., така и в съвкупност от показанията на свидетелите Е., Н.Г., И., Н.,
Б. Съдът даде вяра на показанията на последните
, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от представените писмени
доказателства и преди всичко от обективните находки по време на лечението на Г.
*** и прегледът му от съдебен лекар. В тази насока са и заключенията на
изслушаните по делото съдебно-медицинска и комплексна автотехническа
е съдебномедицинска експертизи. Макар и св. Е., Н.Г., Б., И. и Н. да не са
очевидци на случилото се, същите описват момента непосредствено преди и след
деянието, което позволява да се проследи
темпоралната и логическа взаимовръзка на събитията. Както първоначалната
съдебно-медицинска експертиза, така и назначената къмплексна
автотехническа –съдебно-медицинска експертизи сочат
травматичен генезис на телесните увреждания на пострадалия, като дават
заключение, че същите добре отговарят да са получени по начина и времето , посочено
от пострадалия, а именно нанесени му юмручни удари от страна на подсъдимия в
областта на главата и тялото и падане от ръста си на земята. В тази насока
съдът отказа да приеме тезата на
защитата на подсъдимия, че нараняването е възникнало по време на ПТП-то или пък
в един последващ инцидента момент. На първо място комплексната експертиза
обосновано сочи, че при установената скорост на движение на л.а. „***“ по време
на сблъсъка не би могло причинените на пострадалия наранявания да са в причинна
връзка с настъпилото ПТП, а от друга страна св.Е., който в качеството си на
полицейски служител е посетил местопроизшествието свидетелства, че пострадалият
му е заявил, че е бил бит от подсъдимия. Тоест тези две доказателства, в
съвкупност с останалите косвени доказателства, а именно показанията на св. И., Б.,
Н.Г., Н. по несъмнен начин свидетелства,
че уврежданията на пострадалия са били причинени от подсъдимия
От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира
с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни
органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или води до промени в
тяхното функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление, като за
квалифициране на деянието по чл. 129 ал.1 НК е необходимо увреждането на
организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на
зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на движението на крайниците,
снагата или врата, на функциите на половите органи, без причиняване на
детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или други части
на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство
на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в
черепната, гръдната и коремната кухина.
В конкретния случай по
безспорен начин се установява, че Г. Г. е претърпял увреждания, характеризиращи ги като средна
телесна повреда, тъй като луксацията на лявата акромио-клавикуларна става с разкъсване на връзковия апарат на ставата е довело до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник. В тази насока, относно медико-биологечната
характеристика на причиненото на Г. телесно увреждане, съдът възприе изцяло заключенията на изслушаните по делото съдебно – медицинска и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, като обосновани, компетентни и обективно изготвени. Посоченото
телесно увреждане е констатирано и при лечението на пострадалия в МБАЛ Я., а
така също и по време на прегледа му от съдебен лекар.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинените на
пострадалия телесни увреди. Видно както от показанията на св. Г.Г., Н. Г., Даскалов и Е. така и от заключението на изслушаните
по делото съдебно-медицинска и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертизи травматичните отоци и
кръвонасядания на меките тъкани в лявата половина на лицето и лявата темпорална
област на Г.Г. се дължат на два отделни удара с твърд
, тъп предмет със сравнително широка контактна повърхност, като експертите
поясняват , че такава характеристика притежава свитата в юмрук човешка ръка, а луксацията на лята акромио-клавикуларна
става се получава най-често при падане от собствен ръст с отведена в известна
степен едноименна ръка в инстинктивен опит на пострадалия да се подпре.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с
нанасянето на удари в областта на главата на пострадалия със значителна сила и
при наличието на заледен път последният неминуемо ще изгуби равновесие и ще падне на земята, при което получи телесни увреждания със
значителен интензитет и пряко е целял
настъпването на този вредоносен резултат.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: От
една страна съобрази сравнително
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от
вида и интензитета на въздействие върху организма на пострадалия,
обстоятелството, че пострадалия е възрастен мъж, който макар и причинил
пътно-транспортно произшествие е направил всичко необходимо, за да защити
живота и здравето на съпругата и сина на подсъдимия. От друга страна съдът
съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни. С
оглед на всичко това съдът определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в текста на закона
размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
Същевременно съдът
прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко, поради
което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Тъй като
определеното на подсъд.
Д. наказание е в рамките до три години
лишаване от свобода, към датата на осъществяване на деянието същият е с
чисто съдебно минало и с оглед ниската лична обществена опасност на същия съдът
прецени, че за постигане на целите на специалната и генерална превенция,
визирани в чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради
което, и на осн. чл. 66 ал.1 НК, отложи изтърпяването
му за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
При горния изход на
делото съдът прецени предявения граждански иск за обезвреда за основателен и
доказан до размера на 8000лв. Пострадалия Г.Г. е
претърпял значителни болки и страдания
за един продължителен период от време. При определяне конкретния размер на
гражданския иск за неимуществени вреди съдът изходи както от вида и характера
на причинените телесни увреждания, така и от периода от време, необходим за
отзвучаването на травмите.
Обстоятелството, че за един значителен период от време пострадалият е следвало
да бъде обгрижван от близките си и подпомаган в
изпълнението на ежедневните си дейности. С оглед на това съдът прие искът за
доказан и основателен до размера на 8000лв.,
до които размер уважи същия, като за разликата до предявения такъв от 25000лв.
го отхвърли.
Тъй като подсъдимият
беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн.
чл. 189 НПК съдът ги осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на 620.62лв, вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Я. и 748 лв. вносими в полза на съдебната власт по
сметката на ЯРС, както и 320лв. държавна такса, съобразно уважения размер на
гражданския иск.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: