Решение по дело №609/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 853
Дата: 25 април 2022 г.
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330200609
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Пловдив, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330200609 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4202972 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който
З.Й.В., ЕГН **********, е санкционирана с административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, З.В., представлявана от адв. П., оспорва процесния ЕФ
с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се претендира за
неговата отмяна. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност
на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 26.11.2020 г. в 12:28 часа в град Пловдив, бул. „Найчо Цанов“, в
близост до кръстовище с ул. „Менделеев“, е било заснето нарушение на
скорост, извършено с лек автомобил „***“ с рег. № ***, установено и заснето
с CORDON-M2, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост
от 73 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.
1
или превишение на разрешената скорост с 23 км/ч. По делото е установено,
че собственик на горепосоченото МПС е З.Й.В.. Именно на последната за
така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 100 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението), за превишаване на разрешената скорост в населено място от
21 km/h до 30 km/h е предвидена глоба в размер 100 лв. Следователно,
деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от
закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
2
по установения за това в закона ред.
В тази връзка съдът оцени като неоснователни възраженията, касаещи
липсата на посочване на задължителни реквизити на ел. фиш. Съгласно чл.
189 ал. 4 ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя са неоснователни.
Мястото на извършване на нарушението е описано, посочени са и
координати, които отговарят на конкретна точка от земната повърхност и
позволяват установяването с точност на мястото на извършване на
нарушението. Непосочването на издателя на електронния фиш, както и
неговата длъжност и съответно неполагане на подпис от същия не
представляват нарушение на административно процесуалните правила при
провеждане на административното производство по установяване на подобно
нарушение и налагане на санкция. В ЗДвП не е предвидено, че издателят на
електронния фиш следва да се посочи като длъжност и да положи подпис, за
да се преценява авторството на постановения административно наказателен
акт. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изискуем реквизит в тази
насока е единствено данни за териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Що се
касае до датата, според § 6, т. 63 ДР ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Идентично определение, дава и нормата на § 1 ДР ЗАНН. Посочените, в
цитираните норми характеристики на електронния фиш, предпоставят
неговата валидност не само без подпис, но и без посочване на дата на
издаване. Фишът материализира обработени данни, получени от техническо
средство, като датата на издаване не е предвиден с процесуална норма
елемент. Това е така, защото последиците от издаването му са свързани с
датата на връчване. Съществени елементи са датата и мястото на извършване
3
на нарушението, както и фактите, въз основа на които се прави извод, че е
извършено. По този начин правото на защита е гарантирано. Гарантирана е и
възможността да бъде извършена преценка за законосъобразността на този
акт. Горното обосновава извода, че липсата на изрично посочване на датата,
място и автор на ел. фиш, не обуславят неговата порочност.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС в лицето на
жалбоподателката. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП при издаден електронен
фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на
фиша заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по
ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай се установява, че наред
с подадената декларация, собственикът на МПС, с което е заснето
нарушението, не е представила копие от СУМПС на лицето, по отношение на
което е предоставено МПС, така, както законът изисква, поради което
правилно, именно тя, като собственик на МПС, е била привлечен към
отговорност.. Последното обуславя и неоснователността на направеното в
този смисъл оплакване.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на
4
нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система. Видно е, че в същият се съдържа
описание на датата, мястото и часовете на използването на АТСС, посоката на
движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта,
контролираната отсечка, номера на служебния автомобил, както и
обстоятелството, че заснетата информация се съхранява на сървъра на ОД на
МВР. Видно е, че в Протокола липсва отразяване на първо и последно
статично изображение от направения видеозапис, но настоящият съдебен
състав отчита този пропуск като несъществен, доколкото връзката между
протокола и конкретното заснемане се доказват от пълното съвпадение на
всички останали посочени по-горе обстоятелства, в това число дата, час,
място. Ето защо макар и основателно оплакването за липса на посочените
обстоятелства, същото се оценя като несъществено, доколкото по никакъв
начин не се отразява на доказаността на нарушението от една страна, а от
друга – на правото на защита на санкционираното лице. Същите съображение
съдът споделя и досежно непопълнения реквизит „посока на задействане“.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите
признаци на деянието: на 26.11.2020 г. в 12:28 часа в град Пловдив, бул.
„Найчо Цанов“, в близост до кръстовище с ул. „Менделеев“, е било
извършено нарушение за скорост с лек автомобил „***“ с рег. № ***,
установено и заснето с CORDON-M2, като при разрешена скорост от 50 км/ч.
е установена скорост от 73 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 23 км/ч.
Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която се
явява коректната правна квалификация. Посочени са и правните признаци на
нарушението: при разрешена извън населено място скорост 50 км/ч. е
допуснато наказуемо превишение на скоростта от 23 км/ч. Неоснователно
при това положение се явява възражението за липса на описание на фактите,
касаещи нарушението.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения
5
толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в
полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.
Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането. В тази връзка следва да се посочи, че изводът, че снимката на
АТСС не била направена в деня на заснемането на нарушението, се оценя
като произволен, доколкото по делото липсват доказателства, от които да
може да се направи подобен извод.
В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на
което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4
ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и дейността на юрисконсулта на ОД на МВР в настоящото
производство намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.


РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4202972 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който З.Й.В., ЕГН **********, е санкционирана с административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА З.Й.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7