№ 3331
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110102754 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Д. К. К., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр.***, чрез адв. Й. А. срещу ЗК
„Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. *** искове с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетения за
причинени неимуществени и имуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП реализирано на 19.08.2018г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на
т.а. Ман, с ДК № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност, полица № BG***, със срок на действие
18.05.2018г. -17.05.2019г., както следва:
Сумата 3 000 лева, представляваща частичен иск от общо 20 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, ведно
със законната лихва от датата на уведомяване на ответника - 27.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата;
Сумата 600.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
- заплатена такса за проведена терапия при психолог-консултант, ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на ответника - 31.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 19.08.2018г., около 20:00 часа, в гр.Варна, пътен възел
Аспарухов мост на кръстовището с ул.***, управлявайки собствения си лек
автомобил марка Мазда МХ5, с ДК № *** претърпял ПТП. Водачът на т.а.
Ман, с ДК № ***, в нарушение правилата за движение блъснал автомобила на
ищеца. ПТП било посетено от органите на реда, които издали Протокол за
ПТП с пострадали лица. В протокола било отразено, че вината за ПТП е на
водача на т.а. Ман, с ДК № ***, който навлязъл частично от лява в съседна
дясна лента, не пропуснал автомобила на ищеца и го блъснал. В резултат на
1
произшествието ищецът получил телесни увреждания, изразяващи се в
контузия на главата, разкъсно-контузна рана в теменна област на главата,
множество натъртвания по тялото. Освен посочените увреждания ищецът
преживял и силен стрес, като оздравителният период бил съпроводен с болки
и душевен дискомфорт от преживяното. За преодоляване на постоянното
чувство на страх и тревожност, ищецът провел в рамките на четири месеца
психологично консултиране и терапия, за което заплатил 600 лева. Виновният
водач имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" с
ответника. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния
водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие. Застрахователя му
изплатил сумата 1500 лева, обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, който размер е недостатъчен да репарира в пълна степен вредите. С
Решение № 4097/09.10.2019г., по гр.д. № 4619/2019г. по описа на ВРС,
ответното дружество било осъдено да му заплати сумата в размер на 10
423.53 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на лек автомобил марка Мазда МХ5, с ДК № *** при ПТП
настъпило на 19.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ето защо,
претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените имуществени и неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на уведомяването. Моли в тази връзка за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявените искове по основание и размер. Признава
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
него и сочения като причинител на вредата по сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност" за процесния автомобил. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на
настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена
връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди.
Оспорва противоправното поведение на водача, управлявал т.а. Ман, с ДК №
***. Твърди, че претендираното обезщетение не съответства на претърпяните
вреди. Навежда доводи за наличието на съпричиняване на вредите. В случая
самият ищец не е изпълнил вменените му от ЗДвП задължения и по този
начин е допринесъл за настъпването на ПТП. Твърди се, че ищецът не е бил с
поставен обезопасителен колан. Моли за постановяване на решение, с което
исковете бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност размерът на
обезщетението да бъде намален при отчитане на процент съпричиняване.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Определение постановено в з.с.з. на 23.05.2022г., съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, че към 19.08.2018г. по отношение на т.а. Ман, с ДК № *** е бил
налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност"
при ответника, обективиран в полица № BG***, със срок на действие
18.05.2018г. - 17.05.2019г. ; че ответникът определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, който възлизал на 1500 лева, като на
2
ищеца е изплатена сумата 1500 лева, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от
който се установява, че ищецът е бил участник в ПТП. Произшествието се е
състояло на 19.08.2018 год. около 20 часа в гр. Варна, на пътен възел
Аспарухов мост, на кръстовище на ул.*** срещу Вагонно Депо Варна.
Участник I в събитието: т.а. Ман, с ДК № ***, с водач В. Х.. Участник II в
събитието: лек автомобил Мазда МХ5, с рег.№ ***, с водач Д. К..
Произшествието е посетено от органите на реда. В Протокол за ПТП ищецът
е посочен като пострадало лице - разкъсно-контузна рана на главата.
С влязло в сила Наказателно постановление № ***/19.11.2018г. на В. В.
Х. е наложено наказание – глоба за извършено нарушение на чл. 25, ал.2и
чл.100, ал.1, т.1 А ЗДвП – не спазва предимството на водач на ППС, което се
намира в дясната пътна лента; не носи контролния талон от свидетелството за
управление.
Ищецът е завел претенции пред застрахователя за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, резултат от
настъпилото ПТП.
От ответника е представена преписка по щета № ***/28.03.2019г..
Застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500 лева, което е изплатено на ищеца с преводно нареждане от
02.12.2021г..
Представена е медицинска документация, издадена на ищеца във връзка
с претърпените травми от ПТП.
Представено е психологическо заключение, ведно с Фактура №
**********/07.06.2019г. и фискален бон за сумата 600 лева, за заплатена
услуга – психологично консултиране.
По делото е изслушано заключение по допуснатата комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза. Вещото лице Д. дава заключение,
че съобразно медицинската документация и проведения преглед, в резултат
на ПТП Д. К. е получил контузия на главата, разкъсно-контузна рана по
окосмената част на главата, ожулване по окосмената част на главата.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, реализирани в теменната област на главата и обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травматични
увреждания от този вид отзвучават в рамките на 2-3 седмици. Към настоящия
момент няма данни за възникнали усложнения във връзка с пътно
транспортното произшествие. По теменната област на главата се установява
белег /ръбец/ от рана с неравни ръбове, в процес на епителизация с розова
периферия, дълж. около 2 см.. Кожата в тази област е розовочервеникава, в
центъра с част от кафеникава коричка на площ с разм. около 4.5-5см.. Вещото
лице И. дава следното заключение: Произшествието е станало на 19.08.2018г.
в гр.Варна, на пътен възел Аспарухов мост, на кръстовище на ул.***, срещу
Вагонно Депо Варна. Сблъскват се попътно движещи се в рамките на
кръстовището лек автомобил Мазда МХ5, с рег.№ ***, управляван от Д. К. и
товарен автомобил МАН с рег.№ ***, управляван от В. Х.. Вследствие на
произшествието са причинени материални увреждания по автомобилите, а
водачът на лекия автомобил Мазда – Д. К. получава телесни увреждания.
Извършен е оглед на местопроизшествието и съставен Констативен Протокол
за ПТП с пострадали лица № 19215/ 20.08.2018г.. В Протокола е отбелязано,
3
че от произшествието е причинена щета и на стълб от уличното осветление.
Като обстоятелства и причини за настъпването на произшествието, в
Протокола е записано, че в гр. Варна на посоченото място Участник 1 (
водачът на товарния автомобил МАН), навлиза частично от лява, в съседната
дясна лента, като не пропуска и блъска Участник 2 ( автомобил Мазда ). Няма
данни за намерени спирачни следи по пътната настилка. Вещото лице приема,
че на посочения пътен участък е настъпило сблъскване между попътно
движещи се товарен и лек автомобили. Лекият автомобил се е движил в
дясната част на сектора от кръговото кръстовище, а в ляво от него се е
движил товарния автомобил. Сблъсъкът е реализиран между дясната
странична част на композицията МАН-полуремарке и лявата странична част
на лекия автомобил. От значителната разлика в масите, движещият се лек
автомобил е бил изтласкан в посока отляво-надясно, десните му колела се
възкачват и преминават десния бордюр на кръговото кръстовище, след което
този автомобил с дясната си странична част се удря в стълб на
електропреносната осветителна мрежа. Предвид механизма на
произшествието, то е настъпило след едновременно привеждане и на двата
автомобила в движение, след като те са били в покой за изчакване и за
пропускане на други преминаващи превозни средства. Това предполага, че
сблъсъкът между автомобилите е настъпил в режим на ускорително движение
и на двата автомобила. Скоростта на движение на автомобила Мазда, към
момента на сблъсъка не е надвишавала 12.20 км/час. Водачът на лекия
автомобил не би могъл да има видимост към движещи се превозни средства,
идващи към кръговото кръстовище от ляво, откъм посоката на ЖП Гара. За
водача на лекия автомобил е имало видимост в посока напред и надясно.
Поради естествената конфигурация на разположението на шофьорската
седалка на товарния автомобил МАН, вещото лице приема, че за водача на
товарния автомобил не са съществували ограничения на видимостта към
пътните платна на кръговото кръстовище. Лекият автомобил е окомплектован
от производителя с два броя обезопасителни колани. Обезопасителните
колани задържат тялото (в областта на таза) към седалката и са ефективни
при инерционно въздействие върху тялото на препасания в посока отзад-
напред, което се получава при рязко намаляване на скоростта на движение на
автомобила с голямо закъснително ускорение. По този начин се
предотвратяват удари на тялото на препасания в предноразположени детайли
на автомобила. При странично въздействие върху тялото на препасания,
обезопасителните колани не са особено ефективни. За тази цел в странични
елементи от конструкцията на автомобилите се вграждат предпазни завеси и
противоударни въздушни възглавници, които се задействат при екстремни
ускорения. Обезопасителните колани не ограничават свободата на действия
на крайниците и главата на препасания.
Вещото лице по допуснатата СПЕ дава заключение, че към настоящия
момент не се установяват проблеми в социалното и когнитивното
функциониране на ищеца. Емоционалното е леко нарушено, като ищецът не
споделя след ПТП, да е имал други травматични събития в живота си, които
да са имали стресов фактор. Личността му в обичайни ситуации е
емоционално стабилна, но претърпяното ПТП е оказало известно влияние,
като за известен период от време, ищецът не е могъл да функционира в
ежедневието си така, както е функционирал преди инцидента. Към настоящия
момент споделя, че му се налага да шофира и винаги е с известно
притеснение, което се засилва, когато се разминава с товарни автомобили.
4
Заявява, че гледа да не вози други хора в колата, тъй като процесният
инцидент е довел до по-голяма деформация на МПС от страната на пасажера
до шофьора. Към настоящия момент ищецът е с добро ниво на
функциониране и не се установяват психологически маркери за състояние,
което да изисква клинична намеса. С оглед личностните характеристики на
ищеца, последният е възстановил обичайния си начин, обичайното
ежедневие, в период от 3 до 6 месеца след претърпяното ПТП. Известно
време ищецът е изпитвал притеснение да се качва, да шофира автомобил.
Психологическата терапия, която е провел ищецът, е прогностично
благоприятен признак.
По делото са допуснати гласни доказателства в полза на ищеца за
доказване претърпените болки и страдания, резултат от настъпилата на
19.08.2018г. злополука.
Св. К. К. /брат на ищеца/ знае за злополуката станала с ищеца на
19.08.2018г. Брат му се обадил по телефона. Свидетелят го видял след около
40 мин.-1 час след инцидента. Когато излязъл от кабинета в Окръжна
болница, целият бил в кръв. Главата му отгоре била смляна. Обяснил му, че
колата, която била кабриолет, се преобърнала, когато камионът го закачил в
кръговото движение. Много го болели ръцете от това, че се държал за волана,
за да не се изтърве и да падне под колата. Паднал върху главата си. Вратът и
гръбнакът много го болели. След ПТП брат му вървял приведен, не можел да
се изправи. Семейството му се грижело за него, обработвали раните. Раната
на главата му загнояла. Като я почиствали, изпитвал силни болки. Раната
зараснала за около 3 месеца, но останал белег с размери 4 на 5 см..
Първоначално брат му се къпел с найлонова торбичка на главата. След ПТП и
до днес имал болки във врата и гръбнака. Ищецът бил суетен и заради белега
на главата започнал да носи шапка. В ежедневието изпитвали затруднения с
общуването с ищеца. Преди инцидента бил шегаджия, а в резултат от него
станал раздразнителен, избухлив. Комуникацията станала невъзможна и го
помолили да потърси лекарска помощ. Брат му посещавал психолог, който го
върнал към нормалното състояние. Качил се на автомобил година по-късно.
Сънувал ПТП. След инцидента не е работил почти 2 год..
В полза на ответника е разпитан св. В. Х. за установяване
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Св. помни инцидента на 19.08.2018г., в който е бил участник.
Управлявайки автомобила по Аспаруховия мост, започнал да прави десен
завой, за да се включа в кръговото за София. Времето било мрачно/тъмно,
отпред нямало никой, от ляво също. Когато започнал да прави маневрата, се
чул някакъв трясък отзад. В задния мост на ремаркето се ударила кола. Спрял
веднага, минал от дясната страна и видял в началото на кръстовището, извън
платното за движение, една кола, която била с гумите нагоре. Обърнали
колата и извадили шофьора. Главата му била ударена. Чувала се много силна
музика от колата. Изчакали органите на реда, според които водачът на
товарния автомобил бил виновен за ПТП, тъй като направил десен завой от
лявата страна на платното. Съставили акт на свидетеля. Не помни водачът на
лекия автомобил дали е бил с поставен обезопасителен колан.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
5
причинителя на вредата. Същевременно, съгласно чл.429, ал.1 КЗ,
застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния
водач на МПС се предвижда изтичането на тримесечен рекламационен срок
от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за да са
допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е
необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за
застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл срока по чл.498, ал.3
вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017г. на ВКС по ч. т. д.№
306/2017г., II т. о., ТК) В случая се установява, че претенцията на пострадалия
ищец е получена от застрахователя през м.03.2019г., а искът е предявен на
01.03.2022г., което прави предявената претенция допустима на специалното
основание въведено с КЗ /2016г./
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от страна на
застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както
и вида и размера на претърпените вреди.
В случая ищецът претендира неимуществени и имуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпилото ПТП на 19.08.2018г.
Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП е налице
валидно сключена и действаща към датата на произшествието застраховка
Гражданска отговорност с ответното дружество. Всички останали
обстоятелства от значение за основателността на исковете са спорни и
подлежат на доказване съобразно разпределената от съда по реда на чл.154
ГПК доказателствена тежест.
При наличие на договор за застраховка ГО /чл.344 КЗ/, покрит период
на застраховане към датата на ПТП /чл.351 КЗ/ и при спазване на изискването
на чл.380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени наличието на общите
предпоставки по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за деликтната отговорност на
застрахованото лице.
Видно е от събраните писмени и гласни доказателства, вкл. от
заключението по допуснатата комплексна експертиза, че водачът на на т.а.
Ман, с ДК № ***, при управлението му на 19.08.2018г., отнема предимството
на лек автомобил Мазда МХ5, с ДК № *** и става причина за ПТП с
материални щети по МПС и пострадало лице – ищецът по делото. На ищеца
са причинени увреждания. В протокола за ПТП са посочени участниците в
процесното ПТП: участник № 1 – товарен автомобил Ман, с ДК № ***, с
водач В. Х., застрахован със застраховка ГО при ответника; участник № 2:
ищеца по делото - пострадало лице. В коментираните части протоколът има
характер на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да
6
приеме, че отразените в него факти са верни, в т.ч. и по отношение участието
на ищеца като пострадало лице в инцидента.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол за ПТП.
Протоколът не се ползва с обвързваща сила относно отразения в него
механизъм на произшествието и поведението на участниците в него. Предвид
това, на общо основание страната, която оспорва протокола, следва да
проведе пълно и главно доказване на твърденията си за обстоятелствата, при
които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В
конкретния случай, от страна на ответното дружество не се доказа по никакъв
начин различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищецът е
пострадало лице.
От всички доказателства по делото се установи, че във връзка с
настъпилото ПТП на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в
контузия на главата.
В случая е направено възражение за съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза обезщетението може да бъде само намалено,
не и изключено. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия е неоснователно и недоказано. От събраните доказателства не се
установи, ищецът да е нарушил правилата за движение. Липсват данни по
време на инцидента, ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан.
Според констатациите и заключението на вещото лице И., с оглед механизма
на произшествието, характерът и тежестта на травмите могат да бъдат
причинени, както ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, така и без
поставен такъв. С оглед на горното, съдът намира, че по делото не се
установи наличието на обстоятелства, сочещи на различен механизъм,
изключващ допринасянето на водача т.а. Ман, с ДК № *** за настъпване на
ПТП и съответно за причиняването на увреждания на ищеца.
Към датата на ПТП за автомобила е имало действащ застрахователен
договор, което не е спорно в отношенията между страните.
Предвид горното, щом като виновният за настъпване на
произшествието водач на т.а. Ман, с ДК № *** има застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, то при иск, предявен против застрахователя,
последният дължи заплащане на щетите, причинени именно при това ПТП. В
този смисъл, съдът намира, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и
са налице предпоставките на закона за предявяване на прекия иск по чл.432
КЗ. Посочената разпоредба признава в полза на пострадалото лице право на
пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
Ето защо, предявените искове по чл.432 КЗ са доказани в своето основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
приема следното:
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 ЗЗД и
съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане, състоянието на пострадалия; начинът на
7
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г.
на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на
ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. №
73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки,
страдания, неудобства и стрес, понесени от ищеца като последица от
получените при ПТП травматични увреждания.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
От представената медицинска документация и ангажираните специални
знания става ясно, че ищецът се е възстановил за около три месеца от
травматичните увреждания, резултат от ПТП. Претърпените травми са
възпрепятствали нормалния му начин на живот. Освен болките и страданията
ищецът е понесъл и психически стрес, негативни емоции, които са дали
отражение върху психиката му. Самият факт, че е пострадал при ПТП, води
до извод, че пострадалият е изпитал освен болки и страдания от телесните
увреждания, и стрес от случилото се. Стресът преживян във възрастта, в
която се намира ищецът би могъл да даде продължителен негативен отзвук и
проявление дори на по-късен етап през живота му.
Уврежданията, както и периодът на възстановяване, претърпените
болки и страдания, се установяват и от показанията на разпитания по делото
свидетел. Макар да е в близки отношения с ищеца и да е налице вероятна
заинтересованост от изхода на делото, съдът прецени показанията му
съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че няма пречка същите да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат
най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат
грижи.
Към момента на ПТП ищецът е бил на 35 години, т.е. в активна
трудоспособна възраст. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. съдебно-медицинската експертиза безспорно се
установява, че е получил контузия на главата, разкъсно-контузна рана в
теменната област, като към настоящия момент има видим белег. Раната е
зараснала за около три месеца. Не са налице данни за усложнения във връзка
с претърпените травми, а оздравителният процес, съдът приема, че е
приключил в рамките на около три месеца. Не е било необходимо провеждане
8
на рехабилитация. Вследствие на травмите, ищецът не е получил късни
органични усложнения. Поради стресът от травмата и страховете от каране на
МПС се е наложило консултация и лечение от специалист психолог. Към
момента у ищеца не са налице психични разстройства или психичен
дискомфорт, причинени от претърпяното ПТП. По същество изводите на
приетите по делото заключения на СМЕ и СПЕ не се опровергават и от
показанията на свидетеля.
Въз основа на горното, и като отчита трудоспособната възраст на ищеца
към момента на настъпване на ПТП /на 35 години/, обстоятелствата при
настъпване на ПТП, стреса и последвалото физическо и психическологическо
възстановяване, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди се явява сумата от 4500 лева. Така определеното
обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,
релевантни за размера и с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта, като ще допринесат за репариране на неблагоприятните
последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.
Ответникът е изплатил сумата 1500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди. Частичния иск подлежи на уважаване в исковия
размер.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че вследствие на процесния инцидент ищецът е направила
разходи за лечение в общ размер от 600 лева. Същите включват стойността на
психологично консултиране и терапия. Вещото лице по изслушаната СПЕ
посочва, че проведената терапия е допринесла за предотвратяване на по-
дълбоки последици от стреса в резултат на ПТП, т.е. установява се връзката с
получените травми.
По акцесорната претенция:
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494,т.10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ,
т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането
/Решение № 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК/.
Претенциите за законна лихва следва да се уважат, така както са заявени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските
9
извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото
е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните
суми: 170 лв. - държавна такса; 800 лв. – депозити вещи лица и 600 лв. с ДДС
– възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат. С оглед крайния
изход на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 1570 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. К., ЕГН **********, адрес: гр. ***, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 19.08.2018г. в гр. Варна,
причинено по вина на водача на т.а. Ман, с ДК № ***, застрахован при
ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност, полица №
BG***, със срок на действие 18.05.2018г. -17.05.2019г., както следва:
Сумата 3 000 лева, представляваща частичен иск от общо 20 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, ведно
със законната лихва от датата на уведомяване на ответника - 27.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата;
Сумата 600.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
- заплатена такса за проведена терапия при психолог-консултант, ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на ответника - 31.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. К., ЕГН **********, адрес: гр. *** сумата 1570 лева,
представляваща реализирани разноски под формата на заплатени държавна
такса, депозити за вещи лица и възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат, съразмерно на уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10