Определение по дело №738/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 655
Дата: 22 октомври 2024 г. (в сила от 22 октомври 2024 г.)
Съдия: Милен Руменов Ангелов
Дело: 20244330100738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 655
гр. Тетевен, 22.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100738 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, чрез
адвокат М. Н. - Крумова - САК, срещу Ф. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница,
област Ловеч, ул. „улица“ № 3, с правно основание: чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 240 от
ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД и с цена на иска: 1259.99 лева – главница и 593.09 лева –
договорна лихва.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2023г. бил подписан Договор за стоков
кредит № **** между „УК.Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор и Ф. М. Д., ЕГН **********,
в качеството на кредитополучател. Сочи се, че по силата на този договор, Кредиторът е
предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 3998 лева (три хиляди
деветстотин деветдесет и осем лева) за финансиране на покупка на мобилни телефони и
аксесоари.
Заявява, че за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Кредитора годишен
лихвен процент в размер на 21,55% и годишен процент на разходите в размер на 23,81%.
Сочи се, че с процесния договор за кредит било уговорено, че крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 14.01.2026 г., като
Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,
посочени като брой и размер) в погасителния план към Договора за кредит. Кредитът бил
отпуснат изцяло на 17.01.2023 г. чрез финансиране на покупката на мобилни телефони и
аксесоари, закупени от търговеца доставчик - магазин Зора. Ответникът не изпълнил
поетите от него задължения по Договора за кредит, като не изплатил задълженията си по
последния за плащане на дължимите погасителни вноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2023 г., бил сключен договор за прехвърляне
на вземания (цесия) между „УК.Ф.” ЕАД, с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК
*********, по силата на който задължението на Ф. М. Д., ЕГН **********, произтичащо от
Договор за стоков кредит № ****/17.01.2023г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите на 19.01.2024 г. на Длъжника било изпратено писмено съобщение за
извършената цесия от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Денев“, с което го
уведомило, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
1
Писмото било изпратено до посочения в договора за кредит като постоянен и
настоящ адрес на ответника - гр. София, ж.к. Красна поляна, бл.26, вх. Б, ет.5, ап. 36.
Писмото не било връчено на адресата, поради факта, че е останало непотърсено. Горното се
установявало от приложеното към настоящата молба известие за доставяне на „Български
пощи“ ЕАД с № PS 5000 RSW2FII.
Ищцовото дружество заявява, че случай, че съда не приеме основателността на
връчване на уведомлението, то на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и при спазване на
установената съдебна практика (Решение №3/16.04.2014 по дело №1711/2013 на ВКС, ТК, I
т.о.), моли да се приеме, че по отношение на Ф. Д. е налице валидно уведомяване по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от настоящата искова молба и приложенията
към нея, сред които уведомление за цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на задължението е породило действие за длъжника.
На основание изложеното, ищецът счита, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия. Цитираният по-горе договор за цесия е произвел действие по отношение
на сключилите го страни „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД и по отношение на задълженото лице Ф. М. Д..
Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да
осъди ответникът - Ф. М. Д., с ЕГН: ********** и адрес: с. Брестница, област Ловеч, ул.
„улица“ № 3, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес, гр. София,
район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 следните суми: 1259,99 лева
(хиляда двеста петдесет и девет лева и 99 ст.) - дължима главница по падежирали
погасителни вноски за периода 14.02.2023г. - 14.03.2024 г. (вноски с настъпил падеж) по
Договор за стоков кредит с номер **** от 17.01.2023г. и 593,09 лева (петстотин деветдесет и
три лева и девет стотинки) - договорна лихва за период от 14.02.2023 г. до 14.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата..
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в исковото,
производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът, не е депозирал
отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422 от
ГПК.
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба
факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения,
обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно:
- съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание имащо за
предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума , както и по размер и длъжник;
- факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил
задължението си по процесния договор.
Не се нуждае от доказване факта, че по инициатива на ищеца е подадено заявление и
образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, както и че е било образувано
ч. гр.д. № 494/2023 г., по описа на PC - Тетевен, както и разпореждане № 1814 от 25.06.2024
г. по ч.гр.д. 494/2023 г. на РС - Тетевен за предявяване на осъдителен иск, е връчено на
2
заявителя на 27.06.2024 г., а иска е подаден в срок на 24.07.2024 г., видно от пощенско
клеймо на л. 38 от делото, възползвайки се от правото на ищцовото дружество да инициира
исково производство, след отхвърляне на заявлението му за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ответника, че същия не сочи
доказателства по отношение на изправността си по процесния договор.
Приложените към исковата молба писмени доказателства следва да се допуснат.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 738 по описа за 2024 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 28.11.2024 г. от 15.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА като доказателства приложените с исковата молба писмени
доказателства.
По делото да се приложи Ч. гр. дело № 494/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
УКАЗВА на ответника, че същия не сочи доказателства по отношение на
изправността си по процесния договор.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-
късно в първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
Указания за страните:
3
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4