О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
18.12.2018 г., гр. Габрово
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дългичева в. ч. гр. д. № 308/2018
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.413,
ал.2 от
ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 8998/29.10.2018
г. от "АКПЗ" ЕООД, с ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление гр. С чрез юрк. Д В Асрещу Заповед за
изпълнение № 4914 от 01.10.2018 г., по ч. гр. д. № 1749/2018
г., с която Районен съд – Габрово е отхвърлил заявлението в частта относно
претендирани вземания за възнаградителна лихва в размер на 5, 28
лева, такси и комисионни за допълнителни
услуги в размер на 58, 48 лева, както и мораторна лихва в размер на 12, 18
лева поради невнасяне на държавна такса върху тези отделни интереси, както и
поради непосочване на договорните клаузи за годишния процент на разходите и
годишния лихвен процент по договора за кредит, на който основават претенциите
си.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че при
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, с което се претендират
няколко вземания, се събира такса в размер на 2% върху целия интерес, но не
по-малко от 25 лева, както гласи и т.12 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, а под "интерес" следва да се разбира
сбора от всички вземания. Акцентира върху неприложимостта на чл.72, ал.1 от ГПК
в заповедното произвоство. Относно искането на съда за посочване на клаузите за
ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит намира, че същото се явява
незаконосъобразно, доколкото заявлението съгласно чл.410, ал.2 трябва да съдържа
искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Отбелязва, че в закона липсва
препращане към чл.127, а.2 от ГПК, откъдето следва, че към заявлението не е
необходимо да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Въз
основа на изложеното моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Въззивният съд, като съобрази доводите, изложени в
частната жалба и прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното:
На 07.09.2018 г. в Районен съд - Габрово е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от "АКПЗ"
ЕООД срещу П.М.П., с ЕГН: ********** за сумата от 169, 06 лева, от които: 93, 12
лв. - главница, 5, 28 лв. - договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. -
24.06.2017 г., 58, 48 лв. - такси и
комисионни за допълнителни услуги и 12, 18 лв. - мораторна лихва за периода
25.06.2017 г. - 24.08.2018 г.
С разпореждане № 4546 от 10.09.2018 г., на основание
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК районният съд е оставил без движение заявлението, като
е указал на заявителя в 3 - дневен срок
от получаване на съобщението писмено да посочи договорните клаузи, на
които основава искането си за присъждане на ГЛП и ГПР по договора за
потребителски кредит, като представи и самия договор. На следващо място е
указал и довнасянето на още 75 лева държавна такса, като е приел, че всяко
претендирано вземане по договора за кредит е отделен интерес и върху него се
дължи такса от 25 лева, т.е общо 100 лева, от които 25 лева вече били внесени.
На 01.10.2018 г. била подадена молба от "АКПЗ"
ЕООД, с която я е взето становище по обездвижването на заявлението, като
дружеството е счело, че е незаконосъборазно да се иска представяне на
доказателства, удостоверяващи вземането в производство по чл.410 ГПК, както и
че довнасяне на държавна такса не се дължи.
Със Заповед № 4914/01.10.2018 г. съдът е разпоредил П.М.П.
да заплати на "АКПЗ" ЕООД сумата от 93, 12 лв. - главница, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлил искането за присъждане на възнаградителна лихва,
такси и комисионни и мораторна лихва поради неизправяне на нередовностите на
заявлението.
При така изложеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Въззивният състав намира частната жалба за допустима като
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Подаденото
по ч. гр. д. № 1749/2018 г. по описа
на Габровски районен съд заявление по
чл. 410 ГПК от "АКПЗ” ЕООД отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК
и неправилно заповедният съд е дал
указания на заявителя за довнасяне на държавна такса от 75 лв. и да посочи договорните клаузи, на
които основава искането си за присъждане
на конкретните ГЛП и ГПР, като с неизпълнение на тези указания е мотивирал своя
отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Неправилно
районният съд е приел, че дължимата такса по заявлението следва да се изчисли
като по исковото производство, а именно върху всеки претендиран интерес /общо
четири/. По въпроса за таксите в заповедното поризводство ВКС е дал категоричен
и непротиворечив отговор /вж. Определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т. д. №
215/2010 г. І ТО ТК, ВКС/ в следния смисъл: Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно
вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 % върху
интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор
от размера на всички заявени вземания - напр. главница плюс лихви. Предвид
изложеното, заявителят по ч. гр. д. № 1750/2018г. на ГРС не дължи довнасяне на
указаната от заповедния съд допълнителна
държавна такса от 75 лв.
Относно
отхвърляне на претенцията за сумите от 5,
28 лв. - договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. - 24.06.2017 г., 58, 48
лв. - такси и комисионни за допълнителни
услуги и 12, 18 лв. - мораторна лихва за периода 25.06.2017 г. - 24.08.2018 г. поради
непредставяне на доказателства за ГЛП и ГПР по договора за потребителски
кредит, съдът намира, че следва да се вземат предвид разясненията,
дадени
в т.2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според
върховния съд точната индивидуализация на вземането по основание и размер
обуславя редовността на заявлението. В заповедното производство по чл. 410 ГПК
съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени
такива. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. В конкретния случай в
подаденото заявление по чл. 410 ГПК от "АКПЗ” ЕООД, в т. 9 в
табличен вид е посочен вида на всяко от
претендираните парични вземания, размер, периодите на акцесорните вземания за лихви,
както и тези за такси и комисионни за допълнителни услуги. Изложените
в т. 12 обстоятелства, обосновават създадени правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се
претендират и посочените в заявлението вземания за главница, лихви и такси.
Изложените в т. 12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по
основание и размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се
приеме, че същите са индивидуализирани и
не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни за тях. От външна страна е налице формална
редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявените вземания. Тяхната дължимост
може да бъде оспорена от длъжника, като подаде пред заповедния съд възражение и
в исковото производство вече съдът ще разполага с договорите и ще може да
преценява точно и подробно клаузите от същите, както и дали описаното в
заявлението отговаря на тях.
На
основание изложеното въззивният съд счита, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а обжалваното разпореждане да се отмени и да се разпореди
издаването на исканата заповед за изпълнение.
Водим от горното,
Габровският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 01.10.2018г. по ч. гр. д. № 1749/2018г. на
Габровски районен съд, обективирано в Заповед № 4914/01.10.2018г.,
с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "АКПЗ”, с ЕИК: *********
срещу П.М.П. за сумите: от
5, 28 лв. - договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. -
24.06.2017 г., 58, 48 лв. - такси и
комисионни за допълнителни услуги и 12, 18 лв. - мораторна лихва за периода
25.06.2017 г. - 24.08.2018 г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "АКПЗ” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.С Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника П.М.П., с ЕГН: **********,***,
за сумите: от 5,
28 лв. - договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. - 24.06.2017 г., 58, 48
лв. - такси и комисионни за допълнителни
услуги и 12, 18 лв. - мораторна лихва за периода 25.06.2017 г. - 24.08.2018 г.
- за
неизпълнение на задължения по договор за
кредит № 2850409 от 11.08.2016 г., цедирано
на заявителя на 03.07.2017 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на
заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: