Р Е
Ш Е Н
И Е № 11
гр. Тополовград, 18.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: А.А.
Като разгледа докладваното от
съдия Ив.Христов гр.д. № 258 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по редовна и допустима искова молба от Р.Г.Б. с ЕГН **********,***
с адрес: Тополовград, площад „*********”.
Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните
права и предявения иск, са следните:
Ищецът твърди, че с нотариален акт № 53, том ІІІ, нот.д.№
367/2010 г. на Районен съд – Тополовград е признат за собственик по давностно
владение на имот в село ********, общ.Тополовград, представляващ дворно място с
площ от 5080 кв.м., съставляващо ПИ № 121, част от който попада в УПИ ІІІ-121
,с площ от 2851 кв.м., кв.13 по ПУП – ПР на селото, при граници УПИ ПИ 124 – А.И.,
ПИ 123 – М.М.П., ПИ 120 – К.В.П., а останалата част от поземления имот попада в
улица и извън селищна територия, представляваща ПИ 18019 по картата на
възстановената собственост на село *******, общ.Тополовград, с начин на трайно
ползване – нива с площ от 2,229 дка, заедно с намиращите се в УПИ 3 – 121
сгради. Целият имот от 5080 кв.м. е ограден и се владее от ищеца. През 2017 г.
ищецът е разбрал, че ПИ 18019 с адрес –
с**********, общ.Тополовград, а по скица поземлен имот с идентификатор
11435.18.19, местност „Дуван дере”, начин на трайно ползване – нива, категория
VІ, при съседи: 11435.888.9901, 11435.18.1, 11435.18.89 е актуван като общински
през 2015 г., с акт за частна общинска собственост № 5992 от 26.06.2015 г.
Актът е бил съставен на основание Протокол № 26-32/07.07.2008 г. на земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ. С исковата молба се твърди, че описания по-горе имот е владян
от неговия дядо Г.Б.Н. – починал през 1978 г., а след смъртта му от неговия
баща Г.Г.Б. и майка Я.Т.Б., като след смъртта на баща му през 1989 г., той
продължил да го владее като през 2010 г. се е снабдил с нотариален акт. Твърди,
че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от тях, никога не
е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в
земите по чл.19 от ЗСПЗЗ. Освен това, актуването на имота като общински е
извършено пет години след като той се е снабдил с нотариален акт, издаден с
обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот
по давностно владение. Поради което
претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено
между страните, че Община Тополовград не е собственик на процесния недвижим
имот.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени
на ответника на 07.10.2019 год. В законно установения срок е постъпил отговор
по чл.131 от ГПК, в който ответникът твърди, че иска е допустим, но
неоснователен. Твърди се, че с писмо от 08.12.2008 г. на ОСЗ – Тополовград е
получено решение от проведено заседание на комисията по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в
което е описано землище село ******** в община Тополовград, ЕКАТТЕ 11425 и под
№ 73 е описан имот № 18019, с площ от 2,189 дка, с начин на трайно ползване –
нива и в изпълнение на изискванията по чл.19 от ЗСПЗЗ община Тополовград е
съставила акт № 5992зз за частна общинска собственост на 26.06.2015 г.
Ищецът не се явява в съдебно заседание, като се
представлява по пълномощие от адв.Адв.Д. ***, като същата направи уточнение в
исковата молба, преди „да присъдите направените по делото разноски, да се чете
..а по скица 2179 кв.м.”
Ответникът – Община Тополовград не изпраща представител в
съдебното заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С нотариален акт № 53, том ІІІ, рег.№ 599, дело № 367
издадено по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху
недвижим имот, ищецът Р.Г.Б. е признат за собственик на следния недвижим имот,
находящ се в с.*********, общ.Тополовград, ул.”*********” № 6, представляващ
дворно място от 5080 кв.м., съставляващо ПИ № 121 находящо се в с.*********,
общ.Тополовград, обл.Хасково, ул.”********” № 6, представляващ дворно място с
площ от 5080 кв.м., съставляващо ПИ 121, находящо се в с.**********,
общ.Тополовград, обл.Хасково, част от който попада в УПИ ІІІ-121, с площ 2851
кв.м., кв.13, по ПУП – ПР на селото, при граници: УПИ ПИ 124 – А.И., ПИ 123 – М.П.,
ПИ 120 – К.В.П., а останалата част от поземления имот попада в улица и извън
селищна територия, представляваща ПИ № 18019 по КВС на с.*********,
общ.Тополовград, с начин на трайно ползване – нива с площ от 2,229 дка, заедно
с намиращите се в УПИ ІІІ – 121 сгради – паянтова жилищна сграда построена през
1946 г. със застроена площ от 90 кв.м. и второстепенна паянтова сграда с площ
от 36 кв.м.
С писмо от 08.12.2008 г. на ОСЗ – Тополовград е получено
решение от проведено заседание на комисията по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в което е
описано землище село */********** в община Тополовград, ЕКАТТЕ 11425 и под № 73
е описан имот № 18019, с площ от 2,189 дка, с начин на трайно ползване – нива и
в изпълнение на изискванията по чл.19 от ЗСПЗЗ община Тополовград е съставила
акт № 5992зз за частна общинска собственост на 26.06.2015 г. Актът е бил
издаден на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС протоколно решение № 2632 от
07.07.2008 г., одобрено със Заповед № 36/17.07.2008 г.
За актуването на имота като общински ищецът е узнал през
2017 год.
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на
свидетелите Ж.Ж.Ж. се установява, че процесният недвижим имот е владян от
дядото на ищеца Г.Б.Н. починал 1978 г., а след неговата смърт от бащата и
майката на ищеца, като след смъртта на баща му през 1989 г. ищецът е продължил
да го владее и към момента продължава да владее недвижимия имот. Същият е
деклариран в Община Тополовград и същият заплаща дължимите местни данъци.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и
доказан, и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че се касае за имот, който в продължение на над 10 години, от 1942 г. се
обработва изцяло от семейството на ищеца – от дядо му, от баща му и към момента
също се владее от ищеца, и същият се е снабдил с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по давностно владение. Имотът никога не е бил отчуждаван,
никога не е влизал в ТКЗС нито в АПК и за този имот през всичките години са
плащани данъци. По делото е установено, че макар имота да е бил изключен от
регулация, същият никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, нито е бил
отчуждаван и причисляван към държавен поземлен фонд по реда на ЗПИНМ /отменен/
или ЗТ/отменен/. Следователно същият не е бил държавна собственост и спрямо
него не е действала забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давностно
владение и ищецът се е снабдил с нотариален акт за процесния имот. В случая
ищецът не е следвало да провежда реституционна процедура, предвидена от ЗСПЗЗ
по отношение на спорния имот и след като не е сторил това, това че имотът е
попаднал в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането на предвидения в
разпоредбата срок е станал частна общинска собственост е неправилно. Съдът
счита, че имотът на ищеца не е бил в категорията на имотите, собствеността
върху които подлежи на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. В различните хипотези на
нормата на чл.10 се регламентират случаите, при които се възстановяват правата
на собствениците на земеделски земи и съгласно ал.1 по реда на ЗСПЗЗ се
възстановява правото на собственост, които са притежавани преди образуването на
ТКЗС или ДЗС и са били отнети от техните собственици, независимо дали в
последствие са били включени в стопанства или други образувани въз основа на
тях селскостопански организации. Липсват всякакви доказателства процесният имот
след изключването му от регулация да е бил внесен в ТКЗС или включен в него по
установения ред. Не са ангажирани и доказателства той да е бил стопанисван от
ТКЗС или друга организация, да е бил безвъзмездно отстъпван, отчуждаван на
някакво правно основание или отнеман неправомерно, а напротив, доказано е
непрекъснато и несмущавано владение от страна на ищеца. Поради това по
отношение на спорния имот не е следвало да бъда провеждани реституционни
процедури, а придобимата давност не може да бъде заличена, както предвижда
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ за имотите подлежащи на реституция по реда
на ЗСПЗЗ. Следователно, той не попада и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ
и не може да бъде третиран като незаявена за възстановяване земеделска земя,
която да премине в управление на ответната община, а 10 години след влизане в
сила на плана за земеразделяне да се трансформира в общинска собственост.
Категорично и еднозначно е доказано, че към момента на предявяване на
установителния иск – 24.09.2019 г. са били налице двата обективни елемента,
които следва да притежават и субективния признак установени в нормите на ЗС,
формиращи фактическия състав с който законът свързва придобиване право на
собственост по давностно владение на недвижим имот – фактическо упражняване от
ищеца на съдържанието на това право, по определен начин спрямо спорния имот.
Владението е притежавало задължителните белези, било е постоянно, непрекъснато,
явно, несъмнено и спокойно, и с изтичането на 10-годишния срок, установеното
фактическо положение се е превърнало в правно и ищецът е станал собственик на
описания имот.
Поради това следва да бъде признато за установено между
страните, че Община Тополовград не е собственик на процесния недвижим имот.
При този изход от делото ответникът Община Тополовград
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в размер на 37,30 лв. за внесена държавна такса. Доказателства за други
разноски по делото не са представени.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено между страните Р.Г.Б. с ЕГН ********** ***, с адрес: Тополовград,
площад”********”, че Община Тополовград НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим
имот: ПИ № 18019 /осемнадесет хиляди и деветнадесет/ по картата на
възстановената собственост на село ********, община Тополовград, с начин на
трайно ползване – нива, с площ от 2,229 дка / два декара и двеста двадесет и
девет кв.метра/, а по скица – поземлен имот с идентификатор 11435.18.19, в
местността „Дуван дере”, начин на трайно ползване – нива, с площ от 2179 кв.ч.
/ две хиляди сто седемдесет и девет кв.метра/, при съседи: ПИ-435.888.9901,
11435.18.1, 11435.18.89.
ОСЪЖДА Община
Тополовград ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Б. направените от него разноски в размер на 37,30
лв. /тридесет и седем лв. и 30 ст./ за държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: