Решение по дело №258/2019 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20192320100258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 11

 

 

гр. Тополовград, 18.06.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и първи май  през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Ив.Христов гр.д. № 258 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Р.Г.Б. с ЕГН **********,*** с адрес: Тополовград, площад „*********”.

          Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск, са следните:

          Ищецът твърди, че с нотариален акт № 53, том ІІІ, нот.д.№ 367/2010 г. на Районен съд – Тополовград е признат за собственик по давностно владение на имот в село ********, общ.Тополовград, представляващ дворно място с площ от 5080 кв.м., съставляващо ПИ № 121, част от който попада в УПИ ІІІ-121 ,с площ от 2851 кв.м., кв.13 по ПУП – ПР на селото, при граници УПИ ПИ 124 – А.И., ПИ 123 – М.М.П., ПИ 120 – К.В.П., а останалата част от поземления имот попада в улица и извън селищна територия, представляваща ПИ 18019 по картата на възстановената собственост на село *******, общ.Тополовград, с начин на трайно ползване – нива с площ от 2,229 дка, заедно с намиращите се в УПИ 3 – 121 сгради. Целият имот от 5080 кв.м. е ограден и се владее от ищеца. През 2017 г. ищецът е разбрал, че ПИ 18019  с адрес – с**********, общ.Тополовград, а по скица поземлен имот с идентификатор 11435.18.19, местност „Дуван дере”, начин на трайно ползване – нива, категория VІ, при съседи: 11435.888.9901, 11435.18.1, 11435.18.89 е актуван като общински през 2015 г., с акт за частна общинска собственост № 5992 от 26.06.2015 г. Актът е бил съставен на основание Протокол № 26-32/07.07.2008 г. на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. С исковата молба се твърди, че описания по-горе имот е владян от неговия дядо Г.Б.Н. – починал през 1978 г., а след смъртта му от неговия баща Г.Г.Б. и майка Я.Т.Б., като след смъртта на баща му през 1989 г., той продължил да го владее като през 2010 г. се е снабдил с нотариален акт. Твърди, че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от тях, никога не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ. Освен това, актуването на имота като общински е извършено пет години след като той се е снабдил с нотариален акт, издаден с обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение.  Поради което претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено между страните, че Община Тополовград не е собственик на процесния недвижим имот.

          Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на 07.10.2019 год. В законно установения срок е постъпил отговор по чл.131 от ГПК, в който ответникът твърди, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди се, че с писмо от 08.12.2008 г. на ОСЗ – Тополовград е получено решение от проведено заседание на комисията по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в което е описано землище село ******** в община Тополовград, ЕКАТТЕ 11425 и под № 73 е описан имот № 18019, с площ от 2,189 дка, с начин на трайно ползване – нива и в изпълнение на изискванията по чл.19 от ЗСПЗЗ община Тополовград е съставила акт № 5992зз за частна общинска собственост на 26.06.2015 г.

          Ищецът не се явява в съдебно заседание, като се представлява по пълномощие от адв.Адв.Д. ***, като същата направи уточнение в исковата молба, преди „да присъдите направените по делото разноски, да се чете ..а по скица 2179 кв.м.”

          Ответникът – Община Тополовград не изпраща представител в съдебното заседание.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          С нотариален акт № 53, том ІІІ, рег.№ 599, дело № 367 издадено по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот, ищецът Р.Г.Б. е признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в с.*********, общ.Тополовград, ул.”*********” № 6, представляващ дворно място от 5080 кв.м., съставляващо ПИ № 121 находящо се в с.*********, общ.Тополовград, обл.Хасково, ул.”********” № 6, представляващ дворно място с площ от 5080 кв.м., съставляващо ПИ 121, находящо се в с.**********, общ.Тополовград, обл.Хасково, част от който попада в УПИ ІІІ-121, с площ 2851 кв.м., кв.13, по ПУП – ПР на селото, при граници: УПИ ПИ 124 – А.И., ПИ 123 – М.П., ПИ 120 – К.В.П., а останалата част от поземления имот попада в улица и извън селищна територия, представляваща ПИ № 18019 по КВС на с.*********, общ.Тополовград, с начин на трайно ползване – нива с площ от 2,229 дка, заедно с намиращите се в УПИ ІІІ – 121 сгради – паянтова жилищна сграда построена през 1946 г. със застроена площ от 90 кв.м. и второстепенна паянтова сграда с площ от 36 кв.м.

          С писмо от 08.12.2008 г. на ОСЗ – Тополовград е получено решение от проведено заседание на комисията по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в което е описано землище село */********** в община Тополовград, ЕКАТТЕ 11425 и под № 73 е описан имот № 18019, с площ от 2,189 дка, с начин на трайно ползване – нива и в изпълнение на изискванията по чл.19 от ЗСПЗЗ община Тополовград е съставила акт № 5992зз за частна общинска собственост на 26.06.2015 г. Актът е бил издаден на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС протоколно решение № 2632 от 07.07.2008 г., одобрено със Заповед № 36/17.07.2008 г.

          За актуването на имота като общински ищецът е узнал през 2017 год.

          Видно от гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите Ж.Ж.Ж. се установява, че процесният недвижим имот е владян от дядото на ищеца Г.Б.Н. починал 1978 г., а след неговата смърт от бащата и майката на ищеца, като след смъртта на баща му през 1989 г. ищецът е продължил да го владее и към момента продължава да владее недвижимия имот. Същият е деклариран в Община Тополовград и същият заплаща дължимите местни данъци.

          След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

          Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:

          От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се касае за имот, който в продължение на над 10 години, от 1942 г. се обработва изцяло от семейството на ищеца – от дядо му, от баща му и към момента също се владее от ищеца, и същият се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение. Имотът никога не е бил отчуждаван, никога не е влизал в ТКЗС нито в АПК и за този имот през всичките години са плащани данъци. По делото е установено, че макар имота да е бил изключен от регулация, същият никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван и причисляван към държавен поземлен фонд по реда на ЗПИНМ /отменен/ или ЗТ/отменен/. Следователно същият не е бил държавна собственост и спрямо него не е действала забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давностно владение и ищецът се е снабдил с нотариален акт за процесния имот. В случая ищецът не е следвало да провежда реституционна процедура, предвидена от ЗСПЗЗ по отношение на спорния имот и след като не е сторил това, това че имотът е попаднал в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането на предвидения в разпоредбата срок е станал частна общинска собственост е неправилно. Съдът счита, че имотът на ищеца не е бил в категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. В различните хипотези на нормата на чл.10 се регламентират случаите, при които се възстановяват правата на собствениците на земеделски земи и съгласно ал.1 по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС и са били отнети от техните собственици, независимо дали в последствие са били включени в стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Липсват всякакви доказателства процесният имот след изключването му от регулация да е бил внесен в ТКЗС или включен в него по установения ред. Не са ангажирани и доказателства той да е бил стопанисван от ТКЗС или друга организация, да е бил безвъзмездно отстъпван, отчуждаван на някакво правно основание или отнеман неправомерно, а напротив, доказано е непрекъснато и несмущавано владение от страна на ищеца. Поради това по отношение на спорния имот не е следвало да бъда провеждани реституционни процедури, а придобимата давност не може да бъде заличена, както предвижда разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ за имотите подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Следователно, той не попада и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не може да бъде третиран като незаявена за възстановяване земеделска земя, която да премине в управление на ответната община, а 10 години след влизане в сила на плана за земеразделяне да се трансформира в общинска собственост. Категорично и еднозначно е доказано, че към момента на предявяване на установителния иск – 24.09.2019 г. са били налице двата обективни елемента, които следва да притежават и субективния признак установени в нормите на ЗС, формиращи фактическия състав с който законът свързва придобиване право на собственост по давностно владение на недвижим имот – фактическо упражняване от ищеца на съдържанието на това право, по определен начин спрямо спорния имот. Владението е притежавало задължителните белези, било е постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно, и с изтичането на 10-годишния срок, установеното фактическо положение се е превърнало в правно и ищецът е станал собственик на описания имот.  

          Поради това следва да бъде признато за установено между страните, че Община Тополовград не е собственик на процесния недвижим имот.

          При този изход от делото ответникът Община Тополовград следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 37,30 лв. за внесена държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са представени.

 

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

          ПРИЗНАВА за установено между страните Р.Г.Б. с ЕГН ********** ***, с адрес: Тополовград, площад”********”, че Община Тополовград НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: ПИ № 18019 /осемнадесет хиляди и деветнадесет/ по картата на възстановената собственост на село ********, община Тополовград, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 2,229 дка / два декара и двеста двадесет и девет кв.метра/, а по скица – поземлен имот с идентификатор 11435.18.19, в местността „Дуван дере”, начин на трайно ползване – нива, с площ от 2179 кв.ч. / две хиляди сто седемдесет и девет кв.метра/, при съседи: ПИ-435.888.9901, 11435.18.1, 11435.18.89.

          ОСЪЖДА Община Тополовград ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Б. направените от него разноски в размер на 37,30 лв. /тридесет и седем лв. и 30 ст./ за държавна такса.

           

          Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: