№ 8224
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110125667 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Т.....“ ЕАД, гр. София срещу М. АЛФ.
АХМ. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение от 20.10.2020 г. по ч. гр. д.
№46048/2020 г. на СРС, 113 състав, а именно: за сумата от 88,57 лв., представляваща
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 01.10.2018 г. за периода от 05.09.2018 г. до 04.12.2018 г., ведно със
законна лихва от 24.9.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 81,80 лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 01.10.2018 г.за
периода от м.02.2019 г. до м. 09.2020 г., ведно със законна лихва от 24.9.2020 г. до
изплащане на вземането. Претендират се разноски както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор чрез назначения му в хипотезата на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявените искове като нхеоснователни. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Разива съображения, че процесните вземания не
са индивидуализирани в достатъчна степен и че ищецът е следвало да покани ответника да
плати доброволно преди да инициира производство пред съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта:
1
Видно от приложеното ч.гр.дело №46048/2020г. по описа на СРС, по същото е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника в
настоящето производство за процесните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, a установителният иск в хипотезата на чл. 415
ал. 1, ал. 2 ГПК е предявен в законовия срок за това. Предявените искове имат за предмет
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, като
същите са индивидуализирани в достатъчна степен, поради което съдът ги намира за
редовни и допустими.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за
доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок на
издължаването й приложимостта на представените с исковата молба общи условия,
съответствието на клаузите на договора и общите условия с правилата на
добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че
същите не са във вреда на потребителя; потребените мобилни услуги и стойността им;
наличието на валиден договор за лизинг и точното изпълнение на задълженията му като
лизингодател по него.
Ответникът следва да докаже факта на плащане, или възраженията си, ако и
доколкото същите се основават на твърдения за положителни факти.
От приетите като доказателства договори и допълнителни споразумения се
установява, че между страните са били налице облигационни правоотношения с предмет
доставката на мобилни услуги и договор за лизинг, със съдържанието по исковата молба.
От приетите като писмени доказателства счетоводни документи, неоспорени от
ответника, съдът приема, че се установяват съществуването и размера на вземанията за
цената на ползваните мобилни услуги и оставащите неплатени лизингови вноски. Видно от
чл. 4 от представените по делото договори за лизинг, носещи неоспорения подпис на
ответника, със същия се удостоверява неизгодния за него факт на предаване на съответното
устройството, предмет на договора във вид, годен за употреба и съгласно договорените
характеристики.
В тежест на ответника по делото е да докаже при условията на пълно и главно
доказване плащане. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока.
Ето защо съдът приема, че предявените искове са изцяло основателни и доказани,
поради което следва да се уважат в тяхната цялост.
В тази връзка следва да бъде разгледано направеното възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК,
ВКС по отношение на главницата, представляваща стойност на потребени
далекосъобщителни услуги е приложима уредената в чл. 111, б. "в" ЗЗД тригодишна давност.
Доколкото няма данни по делото процесните задължения да са били установени с влязло в
сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно кратката тригодишна давност.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай заявлението е подадено на 24.09.2020 г. Следователно,
тригодишната давност не е изтекла, доколкото вземанията за стойността на потребените
далекосъобщителни услуги са начислени за период с начална дата 05.09.2018г., чиято
изискуемост е настъпила на посочената в съответната фактура дата, но при всеки случай
2
след 24.09.2017г.
Вземанията на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови
вноски (в частта им за главница) също имат характера на периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което и за него е приложим тригодишен давностен срок. В
този смисъл е и трайно установената съдебна практика, в т.ч. обективирана в Решение №
16/09.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 50185/2016 г., ГК, I г.о., Решение № 65 от 23.05.2017
г. на ВКС по т. д. № 904/2016 г., II т. о., Решение № 92 от 26.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
1107/2016 г., II т. о., и Решение № 89 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 907/2016 г., II т. о .
Доколкото падежът и тези вземания е настъпил след 20.10.2017 г., съдът намира, че същите
не са погасени по давност. Направеното в тази насока възражение от ответника се явява
неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника за липсата на покана за доброволно
изпълнение до длъжника по арг. от чл. 84, ал. ЗЗД и доколкото в случая всички вземания са
с изрично уговорен между страните падеж. Дори и при липсата на такава уговорка, това не
може да обуслови неоснователност на предявените искове за главници, а подлежи на
преценка като материална предпоставка за възникване вземането за обезщетение за забава в
хипотезата на предявен иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД, какъвто не е предмет на
настоящето производство.
Ето защо предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските:
Съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да
се произнесе по дължимостта на разноските и за заповедното производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. Същият претендира разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 120 лв. за
платен адвокатски хонорар за заповедното производство, както и 25 лв. за държавна такса,
300 лв. за възнаграждение на особен представител и 180 лв. за адвокатско възнаграждение в
исковото производство. С оглед на представените доказателства, че претендираните от
ищеца разноски действително са сторени, същите му се следват от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 пр.
първо ЗЗД по отношение на М. АЛФ. АХМ., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „Гоце
Делчев“ № 235, вх. „А“, ет. 6, ап. 18, съществуването на вземанията на „..............“ ЕАД /с
предишно наименование “Т.....”ЕАД/ с ЕИК130460283 с адрес гр.София, Бизнес парк
София, сграда 6 по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по гр.дело №46048/2020г. по описа на СРС, 113 състав за сумите от: за сумата от 88,57 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги от 01.10.2018 г. за периода от 05.09.2018 г. до 04.12.2018 г.,
ведно със законна лихва от 24.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от
81,80 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 01.10.2018
г. за периода от м.02.2019 г. до м. 09.2020 г., ведно със законна лихва от 24.9.2020 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. АЛФ. АХМ., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“ № 235, вх. „А“, ет. 6, ап. 18 да заплати на „..............“ ЕАД /с
3
предишно наименование “Т.....”ЕАД/ с ЕИК130460283 с адрес гр.София, Бизнес парк
София, сграда 6, сумата от 145 лв. за разноските по ч.гр.дело № 46048/2020г. по описа на
СРС, 113 състав и сумата от 505 лв. за разноските в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4