Решение по дело №9217/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 24 август 2019 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20181720109217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1215

гр. Перник, 16.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 09217 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД срещу К.А.К., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 700 лева, представляваща главница по договор за кредит № 222631 от 05.01.2015 г., сумата от 20,44 лева – договорна възнаградителна лихва, 80 лева – административна такса за събиране на вземането, 182,56 лева – такса гаранция и 29,80 лева – мораторна лихва от 01.02.2015 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че между К.А.К. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за кредит № 222631 от 05.01.2015 г. , при който  договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб сайт и телефон). По силата на този договор, ответната страна получила 700 лева, като се задължила да върне предоставените парични средства заедно с възнаградителна лихва от 20,44 лева, за срок до 26 дни. Посочва се още, че между К.А.К. и  „Фератум Банк“ ЕООД е сключен договор за гаранция № 222631 от 05.01.2015 г., по силата на който ответникът следвало да заплати сума в размер на 182,56 лева. „Фератум България“ ЕООД поискало изпълнение на задълженията по договора от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, като последното дружество погасило всички задължения по кредита и встъпило в правата на кредитора. Била начислена такса от 80 лева за събиране на вземнаето. Между „Агенция за контрол на просрочените вземания“ ЕООД и „Фератум Банк“ ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество били прехвърлени всички вземнаия, произтичащи от договора за кредит. Ответникът бил уведомен за извършената цесия.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Посочва, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие на разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Счита за недействителен договора за цесия, тъй като вземането не било определяемо. Изразява твърдения за липсата на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. 

Конституираното на основание чл. 226, ал. 2, изр. първо ГПК в хода на процеса трето лице помагач моли да се уважат исковите претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

„Ай ти еф груп“ АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу К.А.К. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03551 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от К.А.К..

По делото е представен договор за кредит № 222631 от 05.01.2015 г. между „Фератум България“ ЕООД и К.А.К., който не е подписан от ответната страна.

Представени са още преписи от общи условия за предоставени финансови услуги, договор за гаранция и общи условия към него, които също не са подписани от ответника.

Приложен е договор за цесия, с който „Фератум България“ ЕООД прехвърля на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД вземания, произтичащи от договор за кредит № 222631 от 05.01.2015 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че между К.А.К. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за кредит № 222631 от 05.01.2015 г. , както и неговото съдържанието (размер на кредита, договорената лихва, падеж на вземането, клауза за дължимост на такса за просрочие на задължения), както и че ответникът е получил сумата по договора за заем.

В тежест на ищеца е да докаже, че между К.А.К. и „Фератум Банк“ ЕООД е сключен договор за гаранция № 222631 от 05.01.2015 г., , по силата на който дружеството се задължило да отговаря за задълженията по договора за кредит, а ответникът се задължил да заплати за това сума в размер на 182,56 лева. В тежест на ищеца е да установи, че „Фератум Банк“ ЕООД е изпълнило задълженията на ответника, произтичащи от договора за кредит и е встъпил в правата на кредитора.

В тежест на ищеца е още да установи, че са му прехвърлени вземанията, произтичащи от двата договора.

По делото не се представиха никакви доказателства за наличието на сключен договор за кредит К.А.К. и „Фератум България“ ЕООД. Представеният договор не обвързва ответника, доколкото не е подписан от него.

По делото не се представиха никакви доказателства за получаване от ответника на парични средства по обсъждания договор за кредит.

Не се ангажираха доказателства, установяващи наличието на договор за гаранция, сключен между К.А.К. и „Фератум Банк“ ЕООД. Представените по делото общи условия към договор за гаранция не установяват наличието на такъв договор, тъй като не го индивидуализират, а и не са подписани от ответника. Следва да се отбележи, че не се установи „Фератум Банк“ ЕООД да е изпълнил чужди задължения, за което да поел да отговоря.

Безпредметно е обсъждането на договора за цесия, доколкото не се установи съществуването на процесните вземания.

Липсата на установяване на сключен договор за кредит, предоставянето на парични средства по него и сключване на договор за гаранция, води до извод за неоснователност на исковите претенции и като такива следва да се отхвърлят.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от “Агенция за контрол на просрочените задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот волов“ № 29, ет. 3 срещу К.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 700 лева, представляваща главница по договор за кредит № 222631 от 05.01.2015 г., сключен между К.А.К. и „Фератум България“ ЕООД, сумата от 20,44 лева – договорна възнаградителна лихва по кредита, сумата , 80 лева – административна такса за събиране на вземането и 29,80 лева – мораторна лихва от 01.02.2015 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които вземания се твърди, че са заплатени от „Фератум Банк“ ЕООД в качеството му на гарант по договор за гаранция № 222631 от 05.01.2015 г. и впоследствие прехвърлени на цесионера “Агенция за контрол на просрочените задълженията” ЕООД, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03551 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявения иск от “Агенция за контрол на просрочените задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот волов“ № 29, ет. 3 срещу К.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 182,56 лева – такса гаранция по договор за гаранция № 222631 от 05.01.2015 г., сключен между К.А.К. и цедента „Фератум Банк“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които вземания се твърди, че са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочените вземания” ООД, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03551 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* - трето лице помагач на страната на ищцовата страна.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 03551 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:  В.А.