Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр.
Карлово, 07.01.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа АХД № 740 по описа на Карловски районен съд
за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на С.М.С., ЕГН: ********** *** и настоящ адрес:***, против Заповед за задържане
на лице с рег.№ ** г., издадена от Т.С. – полицай, Районен инспектор към РУП К.. при ОД на МВР П...
Оспорва законосъобразността на заповедта за задържане и моли за отмяната й.
Счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на
приложимия материален закон.
Ответникът счита жалбата изцяло за неоснователна.
Становището му е да се потвърди заповедта за задържане.
Районна прокуратура гр.Карлово не изпраща
представител.
Предмет на оспорване е Заповед за задържане на лице с
рег.№ ** г., издадена от Т.С. – полицай, Районен инспектор към РУП Карлово при ОД на МВР П... С
нея на, основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок до 24
часа на лицето С.М.С. с ЕГН: **********. Като мотиви е посочено, че е съставен
акт по УБДХ.
Във връзка с
подадената жалба и образуваното въз основа на нея съдебно производство, освен
представените от жалбоподателя писмени доказателства, съдията докладчик е
изискал от ответника представяне на пълната административна преписка, послужила
при постановяване на оспорената заповед за задържане, а от РС Карлово е
изискано АНД № 694/19г. по
което е бил разгледан акта по УБДХ. Изисканите
доказателства са постъпили своевременно в РС Карлово и са следните: Заповед за задържане на лице, 2 бр. декларации,
решение на РС Карлово, решение на ОС Пловдив, протокол за личен обиск на лице и
материалите по АНД № 694/19г.
по описа на РС Карлово. По искане на
ответника са разпитани и свидетелите С.И., Г.Г. и С.С., като съдът кредитира показанията им.
От така представените доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
За времето от 19:00 ч. на 16.10.2019 г. до 07:00 ч. на
17.10.2019 г. служителите на РУ на МВР - Карлово С.И.И.
и В.С.В.изпълнявали служебните си задължения като АППК.
Вечерта на 16.10.2019 г. те се намирали в гр. С.. на ул. „Т.М.на кръстовището с
и извършвали проверки на преминаващите автомобили. Около 21:00 ч. спрели за проверка л. а. „Ауди
80“ с рег. №.. управляван от лицето К. С.Х.. Докато проверявали документите на
водача, към тях се приближил човек, който казал, че името му е С.М.С. ***.
Заявил на полицаите, че са спрели неправилно патрулния автомобил, поискал
доклад и ги уведомил, че е подал жалба в прокуратурата срещу МВР и желае да се
срещне с тях на следващия ден в полицейското управление. Предложил на
проверявания водач също да подаде жалба, но К Х. отказал. След като си тръгнал,
служителите на МВР продължили да изпълняват служебните си задължения на същото
място.
Около 21:00 ч. по ул. „Т.м.“ се движел л. а. „Мерцедес
** ЦДИ“ с рег. №.., който направил опасна маневра и
паркирал пред №... Полицаите решили да го проверят и се насочили към водача,
който през това време слязъл от автомобила. Установено било, че това е И.Р.Р., който бил във видимо нетрезво състояние. Докато траела
проверката, при полицаите и проверяваното лице отново дошъл С.С.. Той заявил на служителите на МВР, че неправомерно
проверяват хората. Обвинил ги, че не И. Р., а те били пияни и поискал да бъдат проверени. С тези
свои действия той пречел на полицаите да продължат работата си, а свидетел на
случката освен И. Р. станал и прибиращият се от работа С.С.С., който бил съсед на С. с. и го познавал. При така
създалата се ситуация, полицаите докладвали в ОДЧ и
не след дълго на място пристигнал още един служител на РУП
Карлово – ст. инсп. Г.Г..
Той извършил проверка за наличие на алкохол с техническо средство дрегер на колегите си, като пробите и на двамата били
отрицателни. Още преди пристигането на ст. инсп. Г.,
С.С. си бил тръгнал, но с поведението си преди това,
според полицаите е смутил работата им. За това той бил издирен и с оглед така
установеното, инспектор Т.С. е пристъпил към съставяне на оспорената в
настоящото производство Заповед за задържане на лице с рег. № **г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
е разпоредил задържане на лицето С.М.С. с ЕГН: ********** *** за срок от 24
часа. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е записано, че е
съставен акт по УБДХ. Въз основа на така
постановената заповед, С. е бил задържан в помещение за временно задържане в РУП Карлово при ОД на МВР Пловдив
от 09.40 часа на 17.10.2019 год. Видно от попълнената към заповедта разписка,
С.М.С. е бил освободен на 18.10.2019 год. в 09.40 часа. С акта по УБДХ С. е бил предаден на съд, като с решение №174/18.10.2019г. постановено по НАХД №694/2019г. на РС Карлово първоначално на С. е било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв., но в последствие по негова
жалба с решение №224/22.10.2019г. постановено по ВЧНД №1984/2019г. на ПОС С. е бил оправдан.
Недоволен от
така постановената заповед за задържане на лице с рег. № **г., С.М.С. оспорва
същата, като твърди, че в нея липсват конкретно изложени мотиви, които да
обосноват необходимостта от разпореденото полицейско
задържане за срок от 24 часа.
Оспорването е направено от лице с правен интерес,
което е адресат на заповедта, поради което оспорването е допустимо и следва да
бъде разгледано по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че
същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административно производствените правила за неговото
издаване, но в противоречие на приложимия материален закон. Този извод се
налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
На първо място, Заповед за задържане с рег. № **г.,
издадена от ответника, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – задържане за срок до 24 часа, е издадена от компетентен орган –
полицейски орган по аргумент от чл.72, ал.1 от ЗМВР и при спазване на
установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал. 2 от ЗМВР.
Както вече се посочи, в оспорената заповед, като
правно основание за налагане на принудителната административна мярка е посочена
нормата на чл.72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, а като фактическо основание за
извършеното задържане е вписан текста „съставен
акт по УБДХ“. Задържането
по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за
срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез
задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление,
да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Посочената разпоредба
предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно
предположение, че конкретно лице е съпричастно към извършването на
престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно, както вече беше посочено е наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за
да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на
престъпление. При наличие на данни за
вероятно извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в
рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни
административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с
оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която не
е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да
се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго
престъпление, или да осуети наказателното преследване.
В случая от представените по делото доказателства от
страна на ответника, не може да се направи извод за съпричастност на оспорващия
към извършването на каквото и да е престъпление, още повече, че и в самата
заповед текстово не се твърди задържането да е във връзка с извършено
престъпление, а за това, че е съставен акт по УБДХ.
Т.е. в случая не е налице съответствие между посоченото
цифрово основание за задържането на лицето и фактическо основание за
извършеното задържане.
За задържане поради съставен акт по УБДХ следва да се приложи нормата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР в която е указано, че полицейските органи могат да задържат лица в други
случаи, определени със закон. В този смисъл, така посочената правна норма е
препращаща такава, поради което, за да бъде приложена е необходимо
административният орган да посочи конкретната разпоредба на „другия закон“,
която предвижда обстоятелствата при настъпването на които може да бъде
задържано едно лице. Това е необходимо за да се извърши преценка налице ли е
предвидената от законодателя хипотеза, съответно налице ли са били
материално-правните предпоставки на закона за издаване на заповедта.
Непосочването на тази законова норма - чл.72,
ал.1, т.7 от ЗМВР, както и нормата към която препраща чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които
ограничават правото на защита на задържаното лице и в частност правото му да
узнае на кое точно правно основание е обосновано разпореденото
задържане. Непосочването на конкретната разпоредба препятства и възможността на
съда да осъществи контрол за съответствие между указаните от закона
предпоставки и конкретната фактическа обстановка.
По
изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.М.С., ЕГН: ********** *** и
настоящ адрес:*** Заповед за задържане на лице с рег.№ ** г., издадена от Т.С.
– полицай, Районен инспектор към РУП К..о при ОД на МВР П.. с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
е заповядано задържане за срок от 24 часа на С.М.С. с ЕГН: ********** в
помещение за временно задържане на РУ на МВР гр. Карлово.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.П.. да заплати на
С.М.С. с ЕГН: ********** сумата от 300.00 /триста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.