№ 334
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502989 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 262433 от 14.04.2021г., постановено по гр.д. № 9683/ 2019г., на Софийски
градски съд, I ГО, 4-ти състав, ответното застрахо- вателно дружество ЗК „Лев Инс“ АД е
осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Д. Й. С., конституиран на мястото на
починалия в хода на производството ищец Д. С. Г., су- мата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуще- ствени вреди от смъртта на И. Й. С., настъпила вслед-
ствие на ПТП от 04.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.04.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен ис- кът до пълния предявен
размер от 100 000 лв., частичен от 200 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. С. Ч., сумата от 2 542 лв., с ДДС, представляваща адво-
катско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Со- фийски градски съд
сумата от 2 400 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски за вещи лица в
размер на сумата от 840 лв.. С решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 360 лв., представляваща направени по
делото раз- носки и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника в осъдеителната част, с подроб- но изложени
съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, с който излага становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбата във връзка с ата- кувания съдебен акт,
намира следното:
Жалбата е допустима - подадена в срок и срещу подлежащ на въз- зивно обжалване по
силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ– претендира се обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 04.03.2019г. ПТП, при което е починал И. Й. С., внук
на починалия в хода на производството ищец - Д. С. Г., пряко от застрахова- теля по риска
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното им
изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана- лиз на събраните по
делото доказателства е приел за установени предпо- ставките за ангажиране отговорността
на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от
последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граж-
данска отговорност“. По отношение размера на претенциите, след обсъжда- не на
свидетелските показания, като е съобразил вида на връзката, която е имал първоначалният
ищец със своя внук и отражението, което е имала смъртта му върху живота му, е счел, че
справедливият размер на обезще- тението, на което има право починалият в хода на
производството ищец Д. С. Г., се равнява на сумата от 60 000 лв. Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на по- страдалия е намерено
за неоснователно.
Решението, в частта, с която е отхвърлен прекият иск за сумата над 60 000 лв. до пълния
предявен размер от по 100 000 лв., частичен от 200 000 лв., ведно с претенцията за
присъждане на законна лихва, като необжалвано е влязло в законна сила.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира следното:
Предмет на въззивното производство е основателността на прекия иск и размерът на
определеното обезщетение.
С оглед становищата на страните, няма спор по част от елементите от фактическия състав на
чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ застраховано при
ответното дружество моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на
който, са надлежно уста- новени. Не се спори, че починалият в хода на производството ищец
е дядо на И. Й. С., т.е. не е сред кръга от лица, посочен в ППВС № 4 от 1961г., раздел III, т.2,
или тези в ППВС № 5 от 1969г. Ищцовата стра на се позовава на т.нар. „разширен кръг“ по
смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък по изключение, когато между лицето и починалия е създадена трайна и
дълбока емоционална връзка и от неговата смърт търпи продължителни болки и страдания,
които в съответния установен по делото случай е спра- ведливо да бъдат обезщетени.
Съобразно изясненото в задължителните за правосъдните органи тъл- кувателни акта на ВС,
2
респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да
бъде упражнено, ако претен- диращият обезщетение докаже, че действително е претърпял
неимуще- ствени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно норма- тивните
правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните органи тълкувателен акт е
прието, че макар и бабите/дядовците и внуците да са част от най-близкия родствен и семеен
кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от
деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо
обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причи- нила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. В тези случаи за получаването на обезщетението няма да е достатъчна само фор-
малната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близ- кия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страда- ния, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи из- ключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
От лексикална гледна точка терминът „изключителност“ означава об- стоятелство, което се
е осъществило извън обичайното, типичното прояв- ление на фактите и явленията в
обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат извън
повтарящото се в живота правило за поведение. Изключението се свързва с отклонение от
типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна
среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материал- на
подкрепа. Следователно, духовната връзка между починалия и родстве- ника, в случая
между дядо и внук, трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и по-
голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близкия родственик
значително да преви- шава интензитета на естествената скръб, чувство за безпомощност и
тра- гична непрежалимост. Съответно, когато преживелият родственик е в съ- стояние в
един сравнително кратък период от време да се отдели от есте- ственото състояние на скръб,
мъка и вглъбеност, то изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов
близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет по смисъла на
тълкувателните разяснения на ВКС.
В конкретния случай в тежест на ищеца, дядо на починалия от про- цесното
застрахователно събитие, е установяването чрез главно и пълно доказване, че изградената с
починалия родственик духовна и емоционална връзка е сходна с тази между дете и родител,
да е била трайна, като бол- ките и страданията от загубата на по-младия родственик да са с
по-висок интензитет от обичайните, продължили в относително по-дълъг период от време.
Такава житейска връзка би възникнала, напр. когато отношенията между баба/дядо и внук са
3
били сходни с тези, съществуващи между дете и родител, в случай на смърт на родител, при
лишаване от родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от
неговото дете, про- дължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се
грижи и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и/или дядото изцяло замест- ват
родителската грижа и отговорност. В такава житейска ситуация, когато внукът възприема
своята баба/дядо като изключително близък човек, на ко- гото основно да е разчитал през
своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довело до
травматични последици в психиката на бабата/дядото, които би следвало да бъдат
обезщетени по смисъла на чл.52 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Й. Й. се установява, че
последният е бил съученик и приятел с И.. Бил съсед на първоначалния ищец и починалия в
инцидента, които живеели в едно домакинство. Отношенията между Д. и И. били страшно
близки, като след училище последният винаги прекарвал време с дядо си. Дядото отгледал
внука си. Като дете И. винаги държал дядо му да знае къде е и какво прави. Двамата си
помагали и много се обичали. До- ри непосредствено преди настъпването на инцидента
свидетелят ги срещ- нал и те му съобщили, че ще празнуват заедно. Д. бил тотално съкру-
шен от смъртта на внука си. Преди това бил жизнерадостен и енергичен човек, добър
майстор в занаята си, но след злополуката вече не бил същият. Д. загубил преди време
дъщеря си, а година преди смъртта на внука му и сина си – бащата на И., а година след това
самият ищец починал. И. му бил любим внук. Въпреки, че последният имал брат, той бил
по-голям и не живеел от доста години в същото домакинство. Според свиде- теля Д. не
издържал от загубата на внука си и починал, тъй като за последната година от живота му не
го бил вижда да излиза повече от 3 – 4 пъти. И. живеел в Англия за няколко месеца, но след
това се върнал в къщи.
Съдът цени свидетелските показания, тъй като са преки и непосред- ствени, не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по дело- то. От представеното
удостоверение за наследници на първоначалния ищец се установява, че същият е бил
вдовец, с починал син на 30.07.2017г., баща на загиналия и на впоследствие конституирания
като ищец по чл.227 ГПК внук – Д.С.. Същото не съдържа данни за починала дъщеря.
Установените по делото обстоятелства, че до последно дядото и по- чиналият внук са
живеели в едно домакинство; че година и половина преди процесното ПТП първият е
загубил сина си, а по-рано евентуално и друго дете, но така или иначе се явява преживял
съпруг и надживял собствени си деца мъж, т.е. починалият внук, доколкото другият отдавна
се е бил отде- лил, очевидно е бил основната му надежда и опора за старини; както и над-
лежно установените отношения между тях на силна привързаност и обич през цялото им
съвместно съжителство, причинили превишаващи естест- вената скръб страдания от
трагичната кончина на внука, настоящият състав намира за обуславящи изключителността
на тези негативни емоционални състояния. По надлежен начин се установи, че тази загуба е
била непоно- сима за възрастния мъж, претърпял преди това и други загуби на най-близки
хора, които не са повлияли така негативно на жизнеността и рабо- тоспособността му. Ето
4
защо, настоящият състав намира за установени в случая житейски обстоятелства, които
обосноват извод за особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеният от състава на СГС раз- мер от 60 000 лв. е завишен,
несъответстващ на преобладващата практика на съда за сходни случаи и за установените
конкретни житейски обстоятел- ства.
Действително първоначалният ищец е понесъл изключително тежко загубата на любимия
му внук, оставила трагично отражение в живота му като човек на преклонните 95 години
към момента на инцидента. Въпреки изключително близките отношения, които са имали
помежду си, момчето, с изключение на последната година и половина преди инцидента, е
имало своите родители, за които няма твърдения да не са се грижили за него. В случая
ролята на дядото е била важна, но второстепенна, за разлика от случаите, в които един от
двамата или и двамата заемат ролята на роди- телите изцяло. Живеейки заедно с починалия
ищецът е изградил силна връзка с внука си и безспорно е претърпял тежка загуба, но от
събраните доказателства се установи, че момчето е предприемало стъпки към само-
стоятелен живот, пробвало е да живее в чужбина, търсило е партньор в жи- вота на няколко
пъти, но без успех. Следва да се отбележи също, че Д. не е останал съвсем сам - имал е още
един внук, кръстен на него и с който, макар да не е имал толкова близки отношения като с
И., по делото липсват данни за разрив във взаимоотношенията им, както и снаха /майката
на внуците му/, с която са живели в общото домакинство.
При тези данни, настоящият състав, като взе предвид социално-ико- номическите условия
на живот в страната ни към процесния период на 2019г., намира, че сумата от 15 000 лв.
представлява справедливото по сми- съла на чл.52 ЗЗД обезщетение.
Възражението на въззивното дружество, свързано с приложението на § 96, ал. 1 от ПЗР на
КЗ е неоснователено. Въведеният с нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ лимит на
обезщетението за неимуществени вреди за лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, каквито са ищците в
настоящия случай, в размер от 5 000 лв. е неприложим поради противоречието му с правото
на ЕС, което следва да бъде приложено от националния съд, ако българският закон не е
хармонизиран или влиза в колизия с него. Със задължителното за нацио- налните
юрисдикции Решение на СЕС от 24.10.2013г., постановено по прею дициално запитване по
дело С-277/12, е прието, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в сми съл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължител- ната застраховка „Гражданска отговорност” при използването
на МПС по- крива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно нацио-
налната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при ПТП, само до определена макси- мална сума, която е по-малка
от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Тези максимални лимити, установени в
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно
застраховката „Гражданска отговорност” при използването на МПС и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка, са транспонирани в на- ционалното
5
законодателство – арг. чл. 492 КЗ, като те надвишават мно- гократно сумата от 5000 лв.
Поради несъвпадане в крайните изводи първоинстанционното реше- ние следва да се отмени
в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 15 000 лв. до присъдената сума от 60 000 лв., като за тази разлика искът
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, първоинстанционният акт, в частта, с която ответникът е осъден
да заплати на адв. С. Ч. по реда на чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение над сумата в размер
от 635.40лв., с ДДС, както и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на СГС сумата
над 600 лв. – държавна такса, и сумата над 210 лв. – разноски, следва да бъде отменено.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружест- во допълнително сумата от
405 лв. – разноски за първата инстанция.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед частичната основателност на
подадената от ответната страна жалба, като съобрази обжалваемата част от решението, която
е за общо 60 000 лв., следващото се на адв. С. Ч. възнаграждение с оглед уважената част от
иска по реда на чл.38 ЗА възлиза на 582.50лв., с ДДС от 116.50лв., или общо 699 лв. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 125 лв. – деловодни разноски,
представляващи припадаща се част от заплатена- та в полза на САС д.т. от 1 200 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., съобразно неоспорения списък по чл.80 ГПК.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262433 от 14.04.2021г., постановено по гр.д. № 9683/2019г., на
Софийски градски съд, I ГО, 4-ти състав, в частта, с коя- то ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
********* е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Д. Й. С., ЕГН: **********,
консти- туиран на мястото на починалия в хода на производството ищец Д. С. Г., ЕГН:
**********, разликата над 15 000 лв. до 60 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смърт- та на И. Й. С., настъпила вследствие на ПТП от
04.03. 2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 04. 04.2019г. до
окончателното изплащане; както и в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати в полза на адвокат С. Ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА
над сумата от 635. 40 лв., с ДДС и по сметка на Софийски градски съд сумата над 600 лв.,
пред- ставляваща държавна такса и сумата над 210 лв. - разноски, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Й. С., ЕГН: **********, конституиран на мястото на
починалия в хода на производст- вото ищец Д. С. Г., ЕГН: **********, иск по чл. 432, ал.1
КЗ за разликата над сумата от 15 000 лв. до присъдените 60 000 лв., пред- ставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на смъртта на И. Й. С.,
настъпила в резултат на ПТП от 04. 03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 04.04. 2019г. до окончателното изплащане.
6
ОСЪЖДА Д. Й. С., ЕГН: **********, да заплати на ЗК„Лев Инс“ АД, ЕИК: *********,
допълнително разноски за първоин- станционното производство в размер на 405 лв., а за
въззивното производ- ство – в размер на 1 125 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на основа- ние чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА на адвокат С. Ч. адвокатско възна- граждение за въззивното производство в размер на
699 лв., с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262433 от 14.04.2021г., постановено по гр.д. № 9683/2019г.,
на Софийски градски съд, I ГО, 4-ти състав, в оста- налата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7