№ 201
гр. Ихтиман, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20211840100930 по описа за 2021 година
Предявени са от И. В. Р., А. С. Р. и Д. С. Р. срещу „...“ АД (с наименование „Е“
АД, считано от 27.04.2022г.) отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта от страна на всеки от тримата ищци
на по 1/3 от следните суми: 1793,30лв.- главница, представляваща консумирана
енергия в периода м.07.2014г.-м.08.2015г., както и законна лихва за забава в размер на
общо 1237,78лв..
Ищците твърдят, че са абонати на ответното дружество за процесния недвижим
имот. Твърдят, че вземането е погасено по давност.
Ответникът, получил препис от исковата молба в срока по чл. 131 ГПК е подал
отговор, в който не оспорва предявените искове. Поддържа, че между него и ищците е
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия при Общи условия (ОУ). Поддържа, че начислената енергия е реално
потребена. Твърди, че към настоящия момент задълженията по клиентския номер
възлизат на 1793,30лв. главница и 1237,78лв. законна лихва, за които суми прави
признание на иска по отношение на това, че претенцията е погасена по давност при
условие, че ищецът признае реалната доставка на електрическата енергия за периода.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В с.з. на 13.10.2022 г. ответникът „...“ АД (с наименование „Е“ АД, считано от
1
27.04.2022г. признава недължимостта на претендираните суми.
В същото съдебно заседание от устно от ищеца И. Р. и с писмени молби от
ищците А. Р. и Д. Р. е направено искане за постановяване на основание чл.237 ал.1 от
ГПК на решение при признание на иска. Тримата ищци признават, че основанието, на
което претендират недължимост на сумите, съответства на посоченото в отговора на
исковата молба, в който е направено признание на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в
чл.237 от ГПК, а именно: ответникът е признал иска и своята отговорност по него на
основание чл.237 ал.1 във вр. ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените
доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито
пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и
срещу ответника ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да
се уважи предявеният иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на
чл.237 ал.2 от ГПК.
По отношение на разноските:
Съдът намира, че са налице предпоставките за възлагане на деловодните
разноски в тежест на ищците по смисъла чл. 78, ал. 2 ГПК. Установиха се и двете
кумулативни предпоставки на посочената разпоредба, тъй като няма данни с
поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на делото и е направено
признание на иска.
В тази връзка изрично следва да бъде посочено, че и тримата ищци признават,
че основанието, на което претендират недължимост на сумите, съответства на
посоченото в отговора на исковата молба, в който е направено признание на иска.
Следва да бъде съобразено Определение № 338 от 24.01.2018 г. по ч. гр. д. №
209 / 2018 г. на ВКС, IV ГО, в което е прието, че „отправената до длъжника
извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети
мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама
по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на срока за отговор
на исковата молба.“. В случая признанието на иска е направено от ответника именно с
отговора на исковата молба.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери
приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по
2
отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и
исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство
от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като фактическата и правната сложност на делото, както и
извършената от юрисконсулта работа, намира, че в полза на ответното дружество,
следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на
делото в минимален размер от 100лв..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че И. В. Р., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „...“ АД, ЕИК ...., (с наименование
„Е“ АД, считано от 27.04.2022г.), 1/3 от следните суми: 1793,30лв.- главница,
представляваща консумирана енергия в периода м.07.2014г.-м.08.2015г., както и
законна лихва за забава в размер на общо 1237,78лв..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че А. С. Р., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „...“ АД, ЕИК ...., (с наименование
„Е“ АД, считано от 27.04.2022г.), 1/3 от следните суми: 1793,30лв.- главница,
представляваща консумирана енергия в периода м.07.2014г.-м.08.2015г., както и
законна лихва за забава в размер на общо 1237,78лв..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Д. С. Р., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „...“ АД, ЕИК ...., (с наименование
„Е“ АД, считано от 27.04.2022г.), 1/3 от следните суми: 1793,30лв.- главница,
представляваща консумирана енергия в периода м.07.2014г.-м.08.2015г., както и
законна лихва за забава в размер на общо 1237,78лв..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 2 от ГПК И. В. Р., А. С. Р. и Д. С. Р., да
заплатят на „...“ АД (с наименование „Е“ АД, считано от 27.04.2022г.) сумата от общо
100 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3