Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, ….08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***,
гражданско отделение,
Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети
юли две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 12747 по описа за 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341
и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от З.Г.Х., ЕГН **********, чрез адв. ***, срещу И.В.А.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.
34 ЗС за делба на недвижим имот, а именно поземлен имот, находящ се в землището на ***, съставляващ имот № 436, идентичен с ПИ № 2139
по КП на м. „***“, представляващ ПИ с идентификатор ***, при граници на целия
имот по скица: ПИ №***, ***, ***, ***, ***,
с обща площ от 1023 кв.м., при квоти 600/1023 ид.ч.
за З.Г.Х. и 423/1023 ид.ч. за И.В.А..
В исковата молба ищецът излага,
че между страните е налице съсобственост, възникнала както следва:
През 1992 г. родителите на ищеца ***и
***дарили на З.Х. лозе от 600 кв.м., находящо се в ***,
като дарението е обективирано в НА № 104, т. 22, дело №
6727/1992г. при нотариус ***, с район на действие ВРС. Излага се, че преди
дарението дарителите са се снабдили с разрешение за строеж № 59/08.04.1991г., поради което започнали строеж на сграда, довършена от
ищеца след получаване на дарението. След приключване на строежа е издаден КНА
за собственост върху постройката № 149,
т. 15, дело № 7876/1998г. на нотариус
Диана Стоянова, с район на действие ВРС. През 2003г. е съставен НА № 188, т. 2, дело №
588/2003г. при нотариус ***, с район на действие ВРС, с което е признато
правото на собственост върху недвижим имот – земя с площ 600 кв.м., находяща се в землището на ***, заедно с построеното в това
дворно място жилище с площ от 35 кв.м., представляваща ПИ с идентификатор ***
при граници на целия имот ПИ №***, ***,
***, ***, ***. Сочи се, че със Заповед РД – 18-92/14.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК е одобрена КККР, по силата на които е обособен ПИ с площ от
1023 кв.м., в който имот влиза и собствения на ищеца. Останалите 423 кв.м. са
били собственост на ***и ***, като след смъртта на ***, наследниците му продават
техните 423 кв.м. от имота на ответника.
С уточнителна
молба от 14.09.2017г. ищецът релевира, че родителите
му са придобили имота по силата на правна сделка – покупко-продажба на недвижим
имот, обективирана в НА № 63, т. 2, дело №
453/1991г. на нотариус, с район на действие ВРС, като страните ***и ***са
продали на ***, по това време в брак с ******600 кв.м. от собствения им имот, находящ се в м. „***“, Варненско землище и с граници – по
НА № 135 от 1990г.
В следваща уточнителна
молба се сочи, че по силата на НА № 135,
т. 6, дело № 1944 от 1990г. на
нотариус при ВРС, *** ***, праводател на праводателя на ищеца, е закупил лозе от 1000 кв.м., в
местността „***“, Варненско землище, при граници – ***, ***и ***. Следователно
съсобствеността към онзи момент е възникнала с разпоредителната сделка, обективирана в НА № 63, т.
2, дело № 453/1991г. на нотариус,
с район на действие ВРС.
С молба от 13.12.2017г. ищецът
излага, че придобивното основание на ответника е обективирано в НА №31,
т.2, рег. № 1272,
дело № 284/1999г. при нотариус ***, а
именно дарение, осъществено на 31.05.1999г., вписано в СВ, вх. Рег. № 4773 от 31.05.1999г., акт. № 64, т 15, дело № 3411/1999г.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника.
В открито съдебно заседание страните
не спорят относно съсобствеността и притежаваните от тях квоти спрямо
недвижимия имот, представляващ поземлен имот. Същите сочат изключителна
собственост върху построената в съсобственото им
дворно място постройка.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представения НА за
дарение на недвижим имот № 104,
том 12, по дело № 6727/1992г., че на
18.09.1992г. ***Х. ***и ******ва ***са дарили на З.Г.Х.
собственото си лозе от 600,00 кв.м., находящо се в
местността „***“, извън регулацията на гр. ***, при граници по НА № 135 от 1990г.
Видно от представения заверен препис
на НА № 63, том 2, дело
453/1991г., *** ****** и ******а са продали на ***Х. ***следния недвижим имот:
лозе от 600 кв.м., находящо се в местността „***“,
при граници по НА № 135 от 1990г.
От удостоверение на ВРС се
установява, че с решение от 20.07.1992г., постановено по гр.д. № 2099/1991г. е прекратен бракът,
сключен на 10.12.1989г., между ******ва и З.Х..
Установява се от НА № 135, том 6, дело 1944/1990г., че на 24.04.1990г. ***и ***са продали на ***
****** следния свой собствен, придобит по време на брака, недвижим имот: лозе
от 1000,00 кв.м., находящо се в местността „***“,
землище ***, при граници по НА № 187 от
1955г.
Видно от удостоверение за
наследници, ******а, починала на 12.02.2016г., е оставила за наследник ***,
неин син.
Видно от удостоверение за
наследници, *** ******, починал на 30.03.1995г., е оставил наследници ******а,
съпруга, и ***, син.
Установява се от представения
заверен препис на НА № 31,
том 2, рег. № 1272,
дело № 284/1999г., че на
31.05.1999г. ******а
и ***Х. ***са подарили на И.В.А., следния свой недвижим имот, придобит по
наследство, а именно: лозе с площ от 400/1000 кв.м. ид.ч.
от цялото с пространство 1000 кв.м., находящо се в
землището на община ***, в местността „***“, съставляващо имот с пл. номер 2139
по плана на местността, заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 35
кв.м.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да се
яви основателен предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала
на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху съществуващи недвижими вещи –
предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното
делбено производство.
Не е спорно между страните, а и от
приетата фактическа обстановка се установи, че страните З.Г.Х. и И.В.А. са
съсобственици на поземлен имот с ид. номер *** по
КККР, одобрени със Заповед РД – 18-92/14.10.2008г. на изп.
директор на АГКК, като имотът е с площ от 1023 кв.м. Не е спорен въпросът и за
размера на квотите в съсобствеността, като съобразно представените НА № 63, том 2, дело 453/1991г. и НА № 31,
том 2, рег. № 1272, дело № 284/1999г., З.Х. е придобил 600,00 кв.м. ид.ч. от имота, а И.А. – 400,00 кв.м. ид.ч.
Не се спори, че разликата от 23 кв.м. ид.ч. принадлежи на И.А.. С оглед на изложеното и
липсата на спор между страните, съдът следва да уважи предявения иск за делба
на поземлен
имот с ид. номер *** по КККР, одобрени със Заповед РД
– 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК
Изградената постройка върху процесния поземлен имот не е предмет на делбата, поради
което и съдът не дължи произнасяне за нея.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА
ДЕЛБА на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в землището на гр. ***, местност „***“ с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-92/14.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, идентичен с имот № 2139 по стар план, при граници на целия имот по скица:
ПИ № ***, ***, ***, *** и ***, между
съсобствениците и при квоти
в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
-
600/1023 ид.ч. за З.Г.Х., ЕГН **********,
-
423/1023
ид.ч. за И.В.А., ЕГН **********,
на основание
чл.34 ЗС.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: