Решение по дело №711/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 15
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20207240700711
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                   

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                      15.01.2021г., гр. Стара Загора

 

          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Административен съд-Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. 711 по описа на съда за 2020г.

Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „С.“ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от Управителя С.С., с ХХХ против Заповед за прилагане на ПАМ № ФК-626-0075234/15.10.2020г. на Началник отд.“Оперативни дейности“ Пловдив  при ЦУ на НАП.

Оспорващият излага следните съображения относно незаконосъобразността на заповедта:

На първо място претендира, че актът бил издаден при неправилна правна квалификация на извършеното нарушение, като неоснователно се сочела за нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждала, че ПАМ „запечатване на обект и забрана достъпа до него“ да конкретен срок да се прилага спрямо лице, което не спазва реда и начина за издаване на съотв. документ за продажба. Този ред бил установен в цитираната наредба и по-конкретно в гл. четвърта, в която попадали разпоредбите на чл.25 до чл.38 от нея. Според оспорващия липсата на регистриране и отчитане на плащане, съгласно изискванията на чл.3 от наредбата, съставлявало нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от нея. Тъй като това не било визирано в заповедта, административният орган допуснал съществено процесуално нарушение, като дал неправилна правна квалификация на поведението на задълженото лице.

 На следващо място се изразява становище и относно прекомерността на определения срок на действие на мярката и несъобразен с конкретните основания, нито имало мотиви за това. Коментира се и приложимостта на чл.22 от ЗАНН. Сочи се, че нарушението било първо по ред и за покупка на ниска стойност – 6,75 лв., като липсвали доводи за системност в действията на търговеца относно неизпълнение на задълженията му към фиска или за установени практики в тази насока. Цитира се практика на ВАС, на настоящия съд и на СЕС. В заключение се мотивира, че случаят бил с характер на маловажен по см. чл.28 на ЗАНН и съгласно цитирано ТР на ВКС, ОСНК тази преценка подлежала на съдебен контрол. Претендират се и разноските.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., не се представлява.

Ответникът, редовно призован се представлява от процесуален представител, гл. юрк. Т., която моли съда да отхвърли жалбата. Сочи, че хипотезата на чл.25 от наредбата не била приложима в този случай, тъй като касаела друг вид поведение. Моли съда да приеме, че определеният срок на продължителност на мярката е правилно определен, тъй като освен извършената контролна покупка при проверката било установено и не издаване на фискални бележки за покупки на стойност над 170 лева за същата дата, което бил отразено в попълнения опис. При съпоставката на тази стойност със стойността на покупките за , регистрирани във ФУ в размер на 514 лв., то това съставлявало над 20 % неотчетени продажби. Поддържат се доводи, изложени и в представено писмено становище. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното :

На 08.10.2020г. служители от отдел „Оперативни дейности“ при ТД“ФК“ към ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект, магазин за риба „Морски свят“, находящ се в град Стара Загора, бул. „ХХХ“17, стопанисван от „С.“ЕООД. За констатациите от проверката бил съставен протокол /л.18-19/. Част от посочените в протокола констатации сочат, че при извършена проверка е установено предлагане на различни видове риба, на различна стойност, както и на други храни и напитки. Сочи се, че в обекта нямало компютърна конфигурация с ПП, нямало СУПГО и пост терминал. С протокола било документирано, че при направена контролна покупка на пържен шаран от 18,00лв. на обща стойност от 6,75лв., платени в брой на продавача, не била издадена фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното ФУ в 15,00 часа, нито КБ от ръчен кочан. Данните от ПИП сочат, още, че дневният отчет на разчетения оборот бил на стойност 964,25лв., фактическата наличност била в размер на 1141,41 при 150,00 лв. в началото на работния ден и установена разлика от 177,16лв., която била от неотчетени продажби за съотв. ден във ФУ. С протокол за демонтаж на ФУ от 02.10.2020г. /поради препълнена памет на ФУ/ оборът за периода 05.01.2016г. до 02.10.2020г. бил в размер на 599959,80лв.

Удостоверява се, че протоколът бил подписан „без възражение“, а приложения към същия били – въпросен лист за установяване на стокова и касова наличност в ТО /л.20/; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение /5бр., л.24-26/; декларация от А.Г.. Продавач, за не издаване на сторно касови операции за периода 01.01.202г. до 08.10.2020г. /л.26/; касова бележка /л.23/; дневен отчет за 08.10.2020г. /л.20, гръб/; периодичен отчет за 01.01. – 08.10.2020г., удостоверяващ общ оборот от 5665,82лв. /л. 21/, КЛЕН /л.21-22/;

На 15.10.2020г. от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП и въз основа на издадения протокол за проверка сер. № АА 0075234 от 08.10.2020г. била издадена процесната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-626-0075234, с която на оспорващия била наложена ПАМ „запечатване на търговския обект магазин за риба „Морски свят“, находящ се на бул. „ХХХ“ 17 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Видно от разписката към заповедта, тя била съобщена на управителя на дружеството на 02.11.2020г. Жалбата до съда е депозирана чрез органа на 13.11.2020г.

По делото се представят още: заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп. Директор на НАП, издадена на осн. чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3-4 от ЗДДС за възлагане на правомощия /л.12/; заповед № 2101/30.03.2018г. за преназначаване на държавен служител Жулиета Михайлова на длъжност „Началник отдел“ в ЦУ НА НАП, Гл. дир. „ОД“, отдел „ОД“ Пловдив /л.29/; АУАН № F574664 /л.34/;

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира от правна следното :

По допустимостта – оспорването е допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения преклузивен срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.

По същество – съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол за законосъобразността на жалената заповед на всички основания по чл.146 от АПК. При извършения такъв, Съдът намира следното:

По валидността – процесната заповед е валидно издадена от надлежно оправомощен административен орган /по арг. на чл.186, ал.3 от ЗДДС/, за което се представят писмени доказателства, които не се възразяват /вж. л.12 и л.29/. Ето защо процесната заповед е валиден административен акт и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени правила. Актът е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички реквизити, вкл. обективира конкретна фактическа мотивировка. Ето защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.

Проверен с оглед съответствието на заповедта с приложената материално – правна разпоредба, Съдът намира, че същата е и материално-правна законосъобразна.

Процесната заповед е правно основана на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. А от ЗДДС, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. Следва да се поясни, че в настоящото съдебно-административно производство предмет на преценка е законосъобразността на конкретен административен акт и същото се развива по правилата на АПК, не по реда на ЗАНН, който касае евентуално издадено НП за извършеното нарушение на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006г., доколкото законодателят допуска едновременно ангажиране на административно-наказателна отговорност от нарушителя, паралелно с налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.

От обективна страна се претендира нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Конкретно обективираните в заповедта факти и обстоятелства са, че на 08.10.2020г. в 15,00 часа служители от отдел „Оперативни дейности“ при ТД“ФК“ към ЦУ на НАП извършват проверка на търговски обект, магазин за риба „Морски свят“, находящ се в град Стара Загора, бул. „ХХХ“17, стопанисван от „С.“ЕООД, като за направена контролна покупка на 0,375 кг. пържен шаран на обща стойност от 6,75лв., платени в брой на продавача, не е издадена фискална касова бележка /ФКБ/ от въведеното в експлоатация ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006г. Тези факти нито се оспорват, нито се опровергават от жалещата страна, поради което Съдът ги приема за безспорни, а и те са надлежно удостоверени чрез представените от органа писмени доказателства, също не оспорени.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А ЗДДС /ред. от ДВ бр.98/2018г./, Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:  1. не спази реда или начина за а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. 

            Чрез посочените факти, ответникът претендира, че за извършена продажба на стока от търговски обект, стопанисван от оспорващия на визираната дата, като не е издал ФКБ от регистриното и въведено в експлоатация ФУ в обекта или чрез ръчна касова бележка от ръчен касов кочан, по този начин задълженото лице не спазва установен в чл.3, ал.1 от Наредба № Н.18/2006г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС ред и начин за издаване на документ за продажба. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от цитираната Наредба /ред. бр.68/2020г./гласи, че „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС „всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ

ЗДДС въздига неизпълнението на това задължение в административно нарушение, за което предвижда освен налагане на глоба или имуществена санкция и прилагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство, т.е. независимо от ангажиране на административно-наказателна отговорност, нарушителят понася и последиците от наложената по този законов ред ПАМ. Удостоверява се, че за извършеното на 08.10.2020г. има издаден АУАН против търговеца, което доказва по несъмнен начин факта на образувано АНП за извършено административно нарушение, за което се предвижда и едновременно прилагане на предвидената в чл.186 от ЗДДС ПАМ.

В процесният случай при извършената проверка на търговския обект, стопанисван от жалбопадателя и в приложения по делото протокол от извършена проверка /ПИП/ се обективират данни за констатирано, като извършено от дружеството нарушение на конкретното изискване на Наредба № Н-18/2006 г. /чл.3, ал.1/, което се изразява в не издаване на ФКБ от въведеното в експлоатация ФУ или не издаване на друг документ за извършена от търговски обект продажба на стока, което сочи на неспазване на изискването за реда и начина за документиране на всяка извършена продажба от търговския обект, стопанисван от оспорващия. Няма спор, че въпросният магазин попада в обхвата на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, както и че търговецът е длъжен да отчита по установения начин и ред всяка извършена от този обект продажба на стока, нещо което се установява, че не се спава при извършената покупка на 0,375 кг. пържен шаран на стойност 6,75лв., тъй като за тази продажба няма издадена нито ФКБ от въведено в експлоатация ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан. Това поведение на задълженото лице сочи именно на нарушаване на общото правило на чл.3, ал.1 от Наредба № н-18/2006г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като установяването от обективна страна на факта на извършено нарушение на данъчното законодателство е напълно достатъчен, за да обоснове извод, че на това лице се следва едновременно с ангажиране на неговата административно- наказателна отговорност и налагане на мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Нормите в данъчното законодателство са императивни и следва да се тълкуват стриктно.

Всички наведени в жалбата доводи от адв. К. са относими към спора относно законосъобразността на наказателното постановление, с което ще се ангажира административно-наказателната отговорност на дееца, вкл. за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, но са напълно ирелевантни за това производство, където предмет на делото е проверка законосъобразността на административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. Въпросната ПАМ се налага независимо и самостоятелно от ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя. Релевантно е дали се установява извършено нарушение по на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., а тук такова е установено по безспорен начин, чрез представените писмени доказателства. Следва също така да се посочи, че правното основание за издаване на ПАМ е чл.186 от ЗДДС, която норма е изрично визирана в заповедта, както и правилно същата се обосновава във връзка с друга конкретна норма от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.

Процесната заповед Съдът намира обаче за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на общополагащия в административното право и  процес принцип на съразмерността, установен в чл.6 от АПК.

Като всеки административен акт и този следва да отговоря на основните принципи, заложен в АПК, вкл. и принципа на съразмерността. Този принцип постановява,  че едно властническо волеизявление не следва да засяга права и законни интереси на лицата, негови адресат, в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която се издава то. Когато все пак се налага засягане на такива права и интереси, следва да се прилага тази мярка, която е по-благоприятна за засегнатото лице и с нея отново да се постига целта на закона. По закон /чл.186, ал.1 от ЗДДС/ тази преустановяваща административна мярка е с максимален срок на нейното прилагане от 30 дни. Конкретния определен с процесната заповед такъв е 14 дни. Оспорващата страна изрично претендира незаконосъобразност на акта в тази му част, като мотивира своите доводи, които подкрепя чрез съдебна практика на този състав, на ВАС и на СЕС.

Съдът намира за основателни доводите, които обосновават тези твърдения на жалбоподателя, като съобрази следното:

Органът е длъжен да мотивира с конкретни фактически доводи своето решение относно конкретната продължителност на ПАМ. В процесната заповед се сочат следните конкретни доводи, защо именно този срок на продължителността на действие на наложената ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС следва  и, че той е съразмерен на тежестта на  конкретно установеното нарушение от страна на жалбоподателя – тежестта на нарушението и последиците от него /не посочени конкретно/, работното време на обекта, което дава възможност за реализиране на значителни обороти, множеството потенциални клиенти и богатия асортимент на предлагани стоки.

 Съдът приема извод, че така визираната мотивировка, не обосновава законосъобразността на избора на органа досежно определения срок на действие на приложената ПАМ. Само така изложените факти и обстоятелства на конкретния случай /продължителност на работно време в часове и дни, разнообразието на предлагани асортименти/, в недостатъчна и убедителна степен мотивират решението на органа да прилага въпросната ПАМ за срок от 14 дни. В мотивировката дори не се визира безспорно установения факт на неотчетени приходи от извършени през същия ден продажби от обекта на стойност над 170 лв., което несъмнено би оказало значително влияние при обосновката на продължителността на срока. Освен конкретните факти колко време през деня и седмицата работи обекта и множеството предлагани асортименти, всичко друго е в сферата на хипотетичното /предполагаемото/, което обаче по никакъв начин не е конкретизирано. Така изцяло хипотетичен е фактът на „предполагаеми множество клиенти, които да водят до реализиране на значителни обороти“. Също не конкретизирани и напълно необосновани са доводите, които бланкетно органът винаги сочи в тези заповеди – за нарушаване на установения ред на данъчната дисциплина, възможността за проследяване и отчетност на реализирани продажби, поведение, насочено към неспазване на данъчното законодателство, съществуваща възможност за друго нарушение. Всичко това не съдържа никаква конкретика, т.е. липсва визиране на конкретни факти от обективната действителност и свързани с поведението на задълженото лице и неговата дейност, които да ги обосноват в смисъла, целен от органа и да го мотивират да определи срок на продължителност на мярката в среден размер,  а не в по-нисък, напр. пет или седем дни. Липсва дори и препращане към ПИП, който като съставен по реда на чл. 50 от ДОПК би има доказателствена сила за описаните в него факти. Общо правило е, че органът може да обосновава фактически своя акт и чрез препращане към данните, съдържащи се в друг документ, съставен в хода на производството, важното е обаче да има изрично препращане към този документ, а в този случай, нито се визират в заповедта данните, които се обективират в протокола, нито за процесуална икономия органът изрично препраща към него.

Ето защо основателно се възразява, че процесната заповед е издадена в нарушение на принципа, установен в чл.6 от АПК и така определения срок на действие на ПАМ е несъразмерен на конкретно извършеното от обективна страна административно нарушение, поради което този срок ще засяга признати права и интереси на търговеца в повече от допустимото и необходимото за постигане на целта, която законът свързва с въпросната мярка.

При извод за незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на ПАМ по ЗДДС, Съдът намира оспорването за основателно и следва заповедта да се отмени. С оглед този краен правен извод, жалбоподателят основателно претендира разноски, които се доказват до размера на заплатената ДТ от 50 лв.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба наС.“ ЕООД, ХХХ, представлявано от С.С. Заповед за прилагане на ПАМ № ФК-626-0075234/15.10.2020г. на Началник отд.“Оперативни дейности“ Пловдив  при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на С.“ ЕООД, ХХХ разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р.България по реда на АПК.

 

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: