№ 436
гр. В., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320201083 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А. Т.
С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. „Б.Ч.“, № 15 против Наказателно
постановление № 674/10.08.2023 г. на Заместник - директор на РДГ - Б., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл.270 от ЗГ - „глоба“ в размер 100 лв. за извършено нарушение по чл. 206,
ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за горите във вр. § 1, т.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява се,
представлява се от процесуален представител. По същество моли съда да
отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Релевират се съображения за допуснато съществено процесуално нарушение
при издаването на процесното НП. Посочва се, че е налице неясно
формулиране на вмененото нарушение. Изтъква се, че е налице неправилно
съотнасяне на материалноправната към санкционната норма. Претендира се
адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не
се явява в съдебно заседание. Подадено е писмено становище, в което се
навеждат съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на
издаденото НП. По същество моли съда да потвърди издаденото
наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 26.07.2023г. чрез направена проверка в информационната система на
Изпълнителна агенция по горите на територията на РДГ Б. инспектори в РДГ
- Б. възприели, че А. Т. С. е извършил дейност по смисъла на чл. 206 от
1
Закона за горите, тоест продавал, прехвърлял собствеността върху дървесина
от имот с географски координати 43.914426 и 22.807040 и кадастрален план
№ 24061.504.1653, находящ се в гр. Д., община В., който имот не бил
обособен като обект по смисъла на чл. 206 от Закона за горите. Служителите
на РДГ – Б. възприели, че дейността е извършена чрез издаването на превозни
билети № 124/00062/23052023/180317 – от 23.05.2023г,
00064/25052023/190730 от 27.05.2023г, 00066/26052023/201224 от 26.05.2023,
00067/27052023 от 27.05.2023, 0069/28052023/143200 от 28.05.2023г. и
00071/31052023/1847 от 31.05.2023г. на територията на РДГ –Б., СЗДП ТП
ДГС – В., гр. Д.. Съставен бил АУАН серия А00 2023 № 0111828 от
03.08.2023г. за извършено нарушение по чл. 206, ал. 1, т. 1 и т. 2 „глоба“ в
размер 100 лв. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без
възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение, като на основание чл.270 от ЗГ е наложена
„глоба“ в размер на 100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол серия
– А00 №146330/26.07.2023, входящ лист с вх. № РДГО1 – 05890/02.08.2023г.,
превозни билети от 23.05.2023г., 25.05.2023г., 26.05.2023г., 27.05.2023г.,
28.05.2023г., 31.05.2023г.– съгласно справка информационна система на ИАГ,
и гласни такива - разпита на свидетеля – горски инспектор при РДГ – Б. Г. Б. –
съставил АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на
показанията му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил
изискванията на т. 6 на чл. 57 от ЗАНН, като в този смисъл е допуснато
съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като в АУАН и НП
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 206, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Закона за горите във вр. § 1, т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1,т.1 и т. 2 от
ЗГ въвежда задължение за собствениците и ползвателите на обекти, в които
2
постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина да водят
1.дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина; и 2. да
притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от
обекта дървесина. Видно от АУАН, и от издаденото в последствие НП,
вмененото на жалбоподателя административното нарушението съдържа
различни описателни характеристики, а именно, „продава“, „прехвърля“
собствеността върху дървесина от имот, който не е обособен като обект по
смисъла на чл. 206 от Закона за горите“. Следва да се има предвид в
конкретния случай, че субекти на задължението по чл. 206, ал. 1 от ЗГ са
собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или
от които се експедира дървесина и именно те са длъжни да водят дневник за
постъпилата, преработената и експедираната дървесина и и да притежават
производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта
дървесина.
В конкретния случай от събраните в хода на административното и на
съдебното производство доказателства не се събраха категорични
доказателства, че жалбоподателят С. е собственик и ползвател на
проверявания обект. Така формулирано извършеното административно
нарушение не може да бъде съотнесено към сочената за нарушена норма на
чл. 206, ал. 1, т.1 и т.2 от Закона за горите, тъй като същата въвежда
определени задължения за правни субекти които притежават признаците
именно на собственици и ползватели на обекти, каквито доказателства не
бяха представени по делото.
За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и
НП, следва да съдържат определените в закона задължителни реквизити.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща
АУАН и наказателното постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В случая административнонаказващият орган е издал процесното НП,
без да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и въпреки че
повдигнатото със същия административнонаказателно обвинение е неясно,
което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и
възможността същото да разбере за какво по вид нарушение е привлечен към
отговорност, така че адекватно да организира и упражни правото си на
защита. Съдът намира, че така допуснатото нарушение е съществено такова,
накърняващо правото на защита на жалбоподателя и винаги води до отмяна
на НП.
Описаното процесуално нарушение не е от категорията на тези, които
могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е
съществено по рода си. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. В този смисъл, необходимо е да е
налице правно единство не само между правната квалификация на деянията,
но и между текстовото описание на нарушението в АУАН и НП. Настоящият
съдебен състав намира, че в настоящия случай това изискване на закона
липсва. Даденото описание на нарушението следва да съответства на
3
относимия за него санкционен състав достатъчно ясно и пълно, за да не
възпрепятства лицето,чиято отговорност е ангажирана да разбере за какво
нарушение е санкциониран и въз основа на тези противоречиви възприятия да
организира защитата си. Като е приложил санкционен състав, несъответстващ
на така описаното и вменено за извършено нарушение от жалбоподателя С.,
административно-наказващият орган е допуснал нарушение, което е
достатъчно основание за отмяна.
Процесуалните пропуски на санкционния орган са съществени - те са от
естество обективно да засегнат правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и същевременно да препятстват съдебната проверка за
доказаност на обвинението, чийто предмет следва да е правомерно очертан.
Извеждането на предполагаемата воля на органа не е дължимо от съда, извън
компетентността на който е допълването, изясняването и отстраняването на
непълноти в реализиращия отговорността акт.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 674/10.08.2023 г. на Заместник -Директор на РДГ - Б.,
с което на А. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. „Б.Ч.“, № 15 е
наложено административно наказание на основание чл.270 от ЗГ - „глоба“ в
размер 100 лв. за извършено нарушение по чл. 206, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона
за горите във вр. § 1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии /НКОГТ/.
ОСЪЖДА РДГ – Б. да заплати на А. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Д., ул. „Б.Ч.“, № 15 сумата от 450 лв., представляваща направени разноски по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4