Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 01.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският граД.и съд,
Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Е.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8506 по описа на СГС за
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът
„Б.Д.” ЕАД твърди в исковата си молба, че подала до СРС заявление по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните им книги срещу ответниците – Г.Н.Г.
и Н.М. И., за заплащане на дължими към Б.та суми както следва: 102 722.94
лева – главница, 16 633.98 лева – лихва за забава за периода 01.07.2010 г.
до 02.02.2011 г. включително, законната лихва върху главницата, считано от
03.02.2011 г., ведно с искане за присъждане на съдебни разноски – 2 383.15
лева и юрисконсултско възнаграждение – 1643.57 лева. По заявлението било
образувано гр.д. № 4488/2011 г. на СРС, 51 състав. На 21.02.2011 г. били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за
претендираните суми и въз основа на тях било образувано изп.д. № 1424/2011 г.
на ЧСИ З.Б.. Б.та била уведомена на 03.06.2011 г., че по заповедното
производство е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение от
длъжниците, поради което предявява иск за установяване на вземанията си.
Твърди, че същите произтичат от Договор за ипотечен кредит от 26.06.2007 г., по
силата на който Б.та заела 105 000 лева за срок от 36 месеца срещу
обезпечение – ипотека върху недвижим имот. Обезпечението било учредено и Б.та
предоставиля искания кредит, като цялата заемна сума била усвоена от
ответниците. Те трябвало да връщат кредита на месечни вноски с падеж 13-то
число на всеки месец чрез разплащателна сметка на Г.Г.. С молба от 28.02.2013
г. ищецът е уточнил твърденията си, като е посочил, че дължимите месечни вноски
по кредита били първоначално: 36 вноски в размер на 602.12 лева за периода
29.06.2007 г. до 29.06.2010 г. и 324 вноски в размер на 778.52 лева за периода
29.07.2010 г. до 29.06.2037 г. След подписване на Допълнително споразумение от
30.11.2009 г. вноските били: 6 вноски в размер на 328.90 лева в периода
29.12.2009 г. – 29.05.2010 г. и 325 вноски в размер на 769.42 лева за периода
29.06.2010 г. до 29.06.2037 г. В периода 01.01.2010 г. до 29.06.2010 г.
постъпили общо 825.79 лева, от които били погасени изцяло вноските за м. януари
и м. февруари
Ищецът
моли да бъде установено, че ответниците му дължат по силата на договор от
26.06.2007 г. към 03.02.2011 г. 102 722.94 лева – главница, 16 633.98
лева – лихва за забава за периода 01.07.2010 г. до 02.02.2011 г. включително,
законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2011 г., ведно със съдебните
разноски.
В
отговора на исковата молба ответниците Г.Н.Г. и Н.М. И. оспорват предявените
искове, като твърдят, че са изплатили изтегления кредит. Оспорват всички
представени с исковата молба писмени доказателства. В първото съдебно заседание
от 20.06.2012 г. ответниците са пояснили това свое оспорване, като са заявили,
че оспорват приложимостта на представените Общи условия към процесния договор
за кредит. Между страните имало и други договори за кредит и тези Общи условия
били по някой от тях. Оспорена е и верността на счетоводните записвания на Б.та-ищец.
Оспорена е истинността на представеното с исковата молба извлечение от сметка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, при прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложената към
делото преписка по гр.д.№ 4488/2011 г., по описа на СРС, 51 състав се установява, че по
същото, в полза на „Б.Д.” ЕАД е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК от 21.02.2011 г., като длъжниците Г.Н.Г. и Н.М.
И. са осъдени да заплатят солидарно 102 722.94 лева – главница,
16 633.98 лева – лихва за забава за периода 01.07.2010 г. до 02.02.2011 г.
включително, законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението, ведно с искане за присъждане на
съдебни разноски – 2 383.15 лева и юрисконсултско възнаграждение – 1643.57
лева. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от Договор за ипотечен
кредит от 26.06.2007 г. и извлечение от
сметка по същия. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците от
ЧСИ З.Б. по изп.д. № 20118380401424 – по делото няма данни за датата на
връчване, но доколкото поканата за доброволно изпълнение, с която е извършено
връчването е от 26.03.2011 г., а възражение
срещу заповедта за изпълнение е постъпила на 08.04.2011 г. (същото е прикачено
в преписката по приложеното гр.д. № 14948/2011 г. на СГС, образувано по частна
жалба по чл. 419 ГПК), което следва да се приеме, че същото е направено в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 414 ГПК. СРС е уведомил заявителя, като му е
дал 1-месечен срок да предяви иска си и това разпореждане на съда, обективирано
в определение от 10.05.2011 г., му е съобщено на 03.06.2011 г. Настоящото
производство е образувано по искова молба от 27.06.2011 г. – в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК и искането е за установяване съществуването на вземанията,
предмет на заповедното производство.
По
делото е представен договор за ипотечен кредит от 26.06.2007 г. между „Б.ДСК”
ЕАД – кредитор и кредитополучателите Г.Н.Г. и Н.М. И. Г.. Видно от него,
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателите ипотечен
кредит в размер на 105 000 лева за срок от 360 месеца, считано от датата
на усвояване. За падежно число на месечните вноски е посочено 29-то число.
Уговорено е, че за първите три години след усвояването кредитополучателите
заплащат лихва, формирана на базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка
в размер на 1.9 процентни пункта. За останалия срок на кредита се заплаща друга
лихва, формирана от базовия лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка съгласно условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма „ДСК – уют” (Приложение № 2 към договора), като
базовият лихвен процент се определя от Б.та периодично, а към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент е 3.69%, а стандартната надбавка
е 4.6 процентни пункта. Кредитът се обезпечава с ипотека върху апартамент в гр.
С., ж.к. „Х.Д.”.
По
делото са приети Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити,
подписани от двете страни, като съдът приема, че относим към договора между
страните е вариантът, представен от ищеца в съдебно заседание на 25.02.2013 г.
в копие и оригинал, който вариант не е оспорен от ответниците. В т. 2 на ОУ е
записано, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка на кредитополучателят,
открита в „Б. ДСК” ЕАД, а съгласно т. 10.1. дължимите месечни вноски за лихва и
главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара на
разплащателната сметка. В раздел VII „Отговорност и санкции”, в т. 20.1.
страните са уговорили, че при забава на плащането на месечната вноска за
главница и/или лихва, от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка от три процентни пункта. Ако дължимата вноска се погаси до 7-ия ден
след падежа, върху остатъка от кредита не се начислява наказателна надбавка.
Съгладно т. 20.2. при допусната забава на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молба за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с уговорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер
на 10% пункта.
По
делото е представено допълнително споразумение към договор за ипотечен кредит
от 26.06.2007 г., подписано на 30.09.2009 г., с което страните са установили,
че остатъкът по кредита към момента е в размер на 102 663.77 лева,
дължимата редовна лихва е в размер на 1336.23 лева, като последната се
капитализира с подписване на споразумението. Договорен е гратисен период от 6
месеца, в който кредитополучателят заплаща само месечна лихва от 328.90 лева.
След изтичане на гратисния период се капитализират всички неплатени лихви.
Установено е още, че към датата на споразумението лихвата по кредита е 7.59%.
Към
исковата молба са представени копие от издадената заповед за изпълнение по
гр.д. № 4488/2011 г. на СРС, 51 състав, издадения изпълнителе лист и извлечение
от сметка за периода 01.06.2007 г. до 23.06.2011 г. с титуляри ответниците,
касаеща отпуснатия заем.
Представен
е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 27.06.200 г. №
148/2007 г., нот. дело № 480/2007 г. на нотариус Мария Михова – Рашкова, с
който ответниците са учредили в полза на Б.та ипотека върху свой недвижим имот
– апартамент в гр. С., ж.к. „Х.Д.” като обезпечение на отпуснатия кредит по
договор от 26.06.2007 г.
За
установяване съществуването на задължения на ответниците към ищеца от твърдения
вид и размер по делото е изслушана единична съдебно счетоводна експертиза, по
която, след проверка на приетите по делото документи и проверка на всички
относими документи в „Б. ДСК” ЕАД, вещото лице е посочило, че отпуснатият
кредит п одоговор от 26.06.2007 г. е усвоен на 29.06.2007 г., като същият е
преведен по сметка на Г.Н.Г.. До 03.02.2011 г. по същата сметка са постъпили
суми в погашение на получения кредит в общ размер на 19 225.72 лева. След
26.06.2007 г., когато между страните е сключено Допълнително споразумение към
договора за кредит, са внесени още 1039.02 лева, с които са погасявани само
лихви. Посочено е, че кредитът е в просрочие от 01.07.2010 г. поради неплащане
на повече от 3 месечни погасителни вноски, като плащанията и погасяванията са
посочени в таблица, от която е видно, че първата вноска, която е останала
непогасена повече от три месеца е вноската, дължима на 29.03.2010 г. След
01.07.2010 г. са направени 6 вноски по 115.67 лева и една вноска от 115.71 лева
или общо 809.73 лева, с които са погасявани наказателни лихви. Вещото лице е
определило задължение на ответниците към 03.02.2011 г. в размер на
102 722.94 лева – главница, 16 633.98 лева –лихви до 02.02.2011 г.
вкл.
Поради
оспорване на единичната ССЕ по делото е допусната и приета тройна ССЕ по същите
задачи, по която, след проверка на приетите по делото документи и проверка на
всички относими документи в „Б. Д.” ЕАД, вещите лица са посочили, че
отпуснатият кредит по договор от 26.06.2007 г. е усвоен на 29.06.2007 г.,
когато по банкова сметка *** ***та от 105 000 лева. Посочено е, че за
периода 29.07.2007 г. – 29.06.2010 г., датата, на която се дължи първата
редовна погасителна вноска след гратисния период от 6 месеца по подписаното
Допълнително споразумение, по посочената банкова сметка ***а в размер на общо 19 219.11 лева,
подробно посочени по дати в табличен вид. До 30.11.2009 г. – датата на
Допълнителното споразумение между страните, ответниците са осигурили по
разплащателната си сметка сумата от 18 180.09 лева, с които са погасени
2 336.33 лева – главница, 15 843 лева – редовни лихви, 0.86 лева
наказателни лихви и 190 лева – комисионни за управление, при което към
30.11.2009 г. задълженията на ответниците са за 102 663.77 лева –
главница, 1 336.23 лева – договорни лихви, които се капитализират към
главницата, която става 104 000 лева, съгласно допълнителното
споразумение. Вещите лица са посочили също, че от 29.01.2010 г. ответниците не
погасяват редовно кредита. По разплащателната сметка на Г.Г. месечно е
постъпвала сума от 115.67 лева, при дължима вноска от 328.90 лева през
уговорения шестмесечен гратисен период. От 29.06.2010 г. вноската е била
дължима в пълен размер – 769.24 лева, включващи редовна главница и редовна
лихва. В счетоводната система на Б.та не са открити данни за плащания по
кредита след изтичане на гратисния период. Поради неплащане на дължимите
договорни лихви и вноската от 29.06.2010 г. Б.та е направила кредита
предстрочно изискуем като го е отнесла в просрочие на 01.07.2010 г. Видно от
посочените в таблична форма задължения и вноски, първата непогасена вноска за договорни
лихви в гратисния период е от 29.03.2010 г., като непогасени са и вноските,
дължими на 29 число на м. април до юни
Настоящият
състав намира, че тройната повторна ССЕ е по-пълна и по-добре обоснована,
дадена е компетентно и не е оспорана от страните, поради което следва да гради
правните си изводи въз основа на нея.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на доказване в настоящото
производство е парично вземане на ищеца „Б.Д.” ЕАД срещу ответниците –
солидарни длъжници Г.Г. и Н. И., произтичащо от Договор за ипотечен кредит от
26.06.2007 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417, т. 2 ГПК по гр.д. № 4488/2011 г. на СРС, 51 състав.
Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение, същата
да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист
да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Предявеният от „Б.ДСК“ ЕАД установителен
иск е допустим, като такъв, предявен в срока и при условията на по чл. 422 вр.
415 ГПК.
Разгледан по същество, същият е
частично основателно, предвид следното:
Безспорно е между страните по
делото, а и се установява от Приетите по делото договор за ипотечен кредит от
26.06.2007 г., Допълнително споразумение към него от 30.11.2009 г. и нотариален
акт за учредяване на ипотека, че страните са договорили ищецът да предостави на
ответниците срещу обезпечение кредит в размер на 105 000 лева. Не се спори
между страните, че кредитът е предоставен и усвоен изцяло от ответниците, че е
учредена уговорената ипотека и че по кредита е имало плащания. Спорно е между
страните дали с тези плащания е погасен кредитът – главници и лихви изцяло. В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже размера на отпуснатия кредит и
договорените лихви, настъпването на условията за предсрочна изискуемост на
целия кредит, а в тежест на ответника е да да докаже, че е заплатил изцяло
задълженията си.
Ищецът не е представил подписан от
двете страни погасителен план, от който да може да се установи какви са били
първоначално договорените между страните 360 месечни задължения – главница и лихва.
В подписаното Допълнително споразумение между страните от 30.11.2009 г. обаче,
е записано, че към тази дата задължението на ищците е в размер на
102 663.77 лева – главница и 1 336.23 лева редовна договорна лихва,
която се капитализира. Това споразумение има значението на извънсъдебно
признание от ответниците на задължението им към онзи момент, тъй като наличието
на задължение и неговия размер са неизгодни за тях факти. В това споразумение е
уговорен и 6-месечен гратисен период, в който ответниците са се задължили да
заплащат по 328.90 лева месечно при лихва от 7.59%. Уговорено е, че всички
погасителни планове до момента преустановяват действието си, както и, че
кредитодателят предоставя нов погасителен план на кредитополучателите след
първата падежна дата.
От заключението на повторната тройна
експертиза се установява, че след 30.09.2009 г. по разплащателната сметка на
ответниците са постъпили: на 29.12.2009 г. – 328.90 лева; на
Следва да бъде посочено, че макар да
не е доказал редовността на воденото счетоводство, поради което ищецат не може
да ползва същото като доказателство за осъществяване на фактите, така, както те
са описани в него, то наличието на вписвания за посочените плащания представлява
извънсъдебно признание за извършването им. В тежест на ответниците обаче беше
да докажат, че са правили не само тези вноски в гратисния 6-месечен период, но
и други такива, за които твърдят че не са осчетоводени правилно от Б.та. Такива
доказателства по делото не са събрани, поради което следва да се приеме, че
само посочените от вещите лица плащания и погашения са извършени.
Предвид приетото от съда, че размера
на главницата по кредита към 01.07.2010 г. е 102 663.77 лева, то претендираната
лихва за забава следва да бъде начислявана върху нея. След служебно направени
от съда изчисления с помощта на изчислителна програма, при съобразяване на чл.
20.2 от Общите условия, приети по делото и при ползване на договорен лихвен
процент от 7.59% (за уговарянето на този размер са представени доказателства –
Допълнително споразумение от 30.11.2009 г.; за приложимостта на ползвания от
вещите лица размер от 10.29% ищецът не е представил доказателства), съдът
приема за установен размер на договорната лихва върху главницата за периода
01.07.2010 г. – 31.01.2011 г. сумата от 4 632.02 лева, а за размер на
наказателната добавка за този период – 6 102.79 лева, или общо размерът на
лихвата за забава по т. 20.2 от Общите условия за посочения период е в размер
на 10 734.81 лева. За двите 1 и 2 февруари
Вещите лица са определяли размер и
на договорна лихва, начислени за периода преди 01.07.2010 г., но такива
вземания не са заявени в заповедното производство (там се претендира само лихва
за забава след 01.07.2011 г.) и не са предмет и на настоящото производство.
Съдът намира, че не следва да
обсъжда възражението на ответниците за наличие на неравноправни клаузи в
процесния договор за кредит, доколкото същото е направено несвоевременно – едва
при устните състезания между страните след прекратяване на съдебното дирене.
Предявеният иск следва да бъде
уважен до размер на главницата от 102 663.77 лева и лихва за забава в общ
размер на 10 835.14 лева за периода от 01.07.2010 г. до 02.02.2011 г. вкл.
Съответно, следва да бъдат намалени разноските, присъдени на ищеца в
заповедното производство до 2 269.93 лева – платена държавна такса и
1 562.87 – юрисконсултско възнаграждение. Това задължение на съда по
установителния иск е прието като съществуващо от ВКС с актове, които са задължителни
за настоящата инстанция, като постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
(напр. Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I т.
о., ТК).
По разноските:
Предвид изхода на
спора ответниците дължат заплащане на разноските на ищеца, съобразно уважената
част от иска. Такива разноски са доказани относно 2 387.14 лева – държавна
такса и 150 лева за вещо лице, от които се дължи репариране на 2 269.93
лева за държавна такса и 142.64 лева за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Тъй като ищецът е защитаван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на и
1 562.87 лева. На ищцовата страна следва да бъдат възложени разноските на
ответната страна съобразно отхвърлената част от иска – доказани по делото са
само разходи в размер на 450 лева за вещи лица, от които съразмерно следва да
се присъдят 20.10 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че следва
да приложи компенсация на разноските на двете страни.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „М.” № *, че Г.Н.Г., ЕГН **********
и Н.М. И., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. С., ж.к. „Х.Д.”, бл. ***, вх. А, ет. 1 ап. 3, дължат на Б.та
по Договор за ипотечен кредит от 26.06.2007 г. следните суми: 1.Главница в размер на 102 663.58 лева
(сто и две хиляди шестстотин шестдесет и три лева и петдесет и осем
стотинки), ведно със законната лихва
върху главницата от 03.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумите, 2. Лихва
за забава за периода 01.07.2010 г. до 02.02.2011 г. в размер на 10 835.14 лева (десет
хиляди осемстотин тридесет и пет лева и четиринадесет стотинки), 3. 2 269.93 (две хиляди двеста
шестдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки) – държавна такса и 4. 1 562.87
лева (хиляда петстотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 4488/2011 г. на СРС, 51 състав, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска установяване вземане за главница до
пълния предявен размер от 102 772.94 лева и за лихва за забава за периода
от 01.07.2010 г. до 02.02.2011 г. до пълния предявен размер от 16 633.98
лева.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН ********** и Н.М.
И., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. С., ж.к. „Х.Д.”, бл. ***, вх. *, ет. * ап. *, да заплатят на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „М.” № ** разноски в настоящото производство по компенсация - сумата от 2259.83 лева ( две хиляди двеста петдесет и девет лева и осемдесет
и три стотинки), на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК и сумата от 1 562.87 лева (хиляда
петстотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки), на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: