№ 37
гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500837 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2150 от 25.10.2019година., постановено по гр.д. №
2545/2019г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявения от Н. Г. Б. от
с.**********, Плевенска област срещу „***********“ ЕООД-гр.София, иск с
правно основание чл.439 ГПК, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, поради това,
че са погасени по давност следните суми, общо в размер на 12621.66 лева:
договорна лихва в размер на 1656,97 лв., санкционираща лихва в размер на
807.18лв и законна лихва за периода от 17.12.2009 до 28.11.2016г., в размер на
10 157,50 лв., които суми са предмет на изпълнение по изпъл.дело №
201875504000588, образувано на 21.11.2018 г. от ЧСИ П.Д., с рег. № *** и
район на действие ОС Плевен. Присъдил е в полза на ответника деловодни
разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
1
ищеца Н. Г. Б., в която е посочено, че се обжалва решението на ЛРС само в
частта му, с която иска по чл.439 от ГПК, е отхвърлен като неоснователен за
сумата 8 157.27лв., представляваща законна лихва през периода от
17.12.2009г. до 20.11.2015г.В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
тъй като РС е приел, че това вземане се погасява с изтичането на 5-годишен
давностен срок, който не е изтекъл. Не е приел аргументите на ищцата, че
правилото на чл.117, ал.2 от ЗЗД не важи за давностния срок на присъдената
законна лихва върху главницата. Доводите са развити подробно в жалбата.
Въззивницата моли окръжния съд да отмени решението на РС-Левски и да
постанови друго по съществото на спора, с което да приеме, че се прилага
правилото на чл.117, ал.1 от ЗЗД и да уважи предявени от нея отрицателен
установителен иск.
В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна
„***********“ЕООД, представлявано от Р.И.М.Т. и Т. И. В., чрез
пълномощникът юрисконсулт М. М., в който е взето становище, че въззивната
жалба е неоснователна, по подробно развитите в отговора съображения.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид наведените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като съгласно ал.2 на същия текст искът на длъжника може да
се основава само на факти настъпили след приключването на съдебното
дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В
случая ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба
вземането на взискателя „***********“ ЕООД-гр.София, е било погасено по
давност, частично – досежно сумите за лихви : договорна лихва в размер на 1
656,97 лв., санкционираща лихва в размер на 807.18лв и законна лихва за
периода от 17.12.2009 до 28.11.2016г., в размер на 10 157,50 лв. Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите
по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК, а в случая-да намали
размера на задължението. В конкретния случай правния интерес произтича от
2
твърдението, че след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника, с
изтичането на 3- годишен давностен срок, вземането е погасено. Искът е
допустим, а по отношение на основателността му, съдът взе предвид
следното: Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
Видно от доказателствата събрани от PC - Левски, заповедният съд
е издал Заповед за изпълнение № 390/18.12.2009г. по ч.гр.д. №
20094410100686 и изпълнителен лист срещу ищцата и срещу Д. Ц. З. за
солидарно заплащане на : сумата от 14 268.96лева, представляваща главница,
договорна лихва в размер на 1656 лв., санкционираща лихва в размер на
807.18лв. и законна лихва считано от 17.12.2009г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 339.66 лв. разноски по делото, въз основа на който
изпълнителен лис, на 29.07.2011г. е образувано изпълнително дело №
432/2011г. по описа на ЧСИ П.Д., рег. № *** с район на действие ОС-Плевен.
Изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства са безспорно
установени по делото.
За да отхвърли иска, РС е приел, че с първите действия за
принудително изпълнение, които са предприети на 29.07.2011г. е прекъсната
погасителната давност по отношение на вземанията посочени в издадения на
18.12.2009 г. изпълнителен лист, съгл. разпоредбата на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД
Считано от 29.07.2011г. - датата на образуване на изпълнителното дело е
спряла да тече погасителната давност за вземанията съгласно Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, с което е прието, че
„погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането“. Погасителната давност за
вземанията е започнала отново да тече на 26.06.2015г. - датата на
постановяване на Тълкувателно решение № 2 на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, с което е възприето обратното.
Прието е, че за оспорените вземания е приложима петгодишна
погасителна давност. Безспорно е установено, че заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК е влязла в сила и позовавайки се на
трайната съдебна практика, РС е приел, че влезлите в сила заповеди за
изпълнение заместват съдебното решение като изпълнително основание и
3
имат правен ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо на едно съдебно
решение, а стабилитета на заповедта за изпълнение е идентичен с този на
влязлото в сила съдебно решение. Така окончателно е разрешен правен спор
относно съществуването на вземането, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, поради което приложимият давностен срок за погасяването на
тези задължения е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД.
Констатирано е, че първото изпълнително действие след 26.06.2015г. е
предприето на 20.11.2018г., който период е по-малък от пет години.
Следователно кредитора не е бездействал в изискуемия от закона педгодишен
период, за да се приеме, че вземането му се е погасило по давност.
Фактическите констатации и правни изводи на РС, се споделят
напълно от настоящия състав на въззивния съд, при условията на чл.272 ГПК.
Обосновано първоинстанционният съд е отказал да приложи разпоредбата на
чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, съгл. която вземанията за лихви се погасяват с изтичане
на 3 годишна давност.Издадената срещу ищцата заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК е влязла в сила, като срока на който ищцата се позовава - на
погасителна давност по отношение на вземането за законна лихва в размер на
8 157.27лв., начислена за периода от 17.12.2009г. до 19.11.2015г., е започнал да
тече от 20.11.2015г. и е изтекъл на 20.11.2018г. Това обстоятелство обаче не е
довело до погасяване на вземането за законна лихва в размер на 8 157.27лв.,
тъй като тази сума макар да не е изчислена и фиксирана в изпълнителния
лист, също има качеството на „присъдена“, както другите суми за лихви, за
които въззивницата, видно от изложеното в жалбата, не спори. Тъй като има
качеството на присъдено вземане, законната лихва подлежи на принудително
изпълнение, за нейното събиране съдът е издал изпълнителен титул, т.е тя е
установена/по см. на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/, с акт със силата на съдебно
решение, поради което срокът за погасяването и по давност всякога е пет
години. Както правилно е посочил РС, правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
акцесорното вземането за законна лихва, с посочени в заповедта параметри,
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
4
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.439 ГПК е неоснователен и правилно е бил отхвърлен и в частта
досежно законната лихва в размер на 8 157.27лв., начислена за периода от
17.12.2009г. до 19.11.2015г.Въззивният съд напълно споделя извода на
районния съд, че правото на принудително изпълнение на въззиваемия не е
било погасено и въззивницата продължава да дължи сумите-предмет на
делото, за които е издадена срещу нея заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Решението, в обжалваната му част е правилно и следва на основание чл.271,
ал.1 ГПК да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, въззиваемата страна
има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение №
223 на Районен съд-Левски, постановено на 16.10.2024г. по гр.д. № 159/2024г.
по описа на съда, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.439 от ГПК за
сумата в размер на 8 157.27лв. - законната лихва, начислена за периода от
17.12.2009г. до 19.11.2015г.
ОСЪЖДА Н. Г. Б., ЕГН **********, от с.**********, Плевенска
област, *********, да заплати на „***********“ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление
гр.***************************************, деловодни разноски в размер
на 50лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6