№ 282
гр. Враца, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. К.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500361 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4875/24.08.2022 г. на Община
Мизия, представлявана от кмета В. Б., чрез процесуалния представител адв.
Ц. С., против Решение № 53/02.06.2022 г. постановено по гр.д. № 563/2021 г.
на Районен съд - Оряхово, с което по предявен от М. М. Д. установителен иск
по чл.124 от ГПК, е признато за установено по отношение на жалбоподателя,
че наследниците на И. С. М., б.ж. на гр. Мизия - М. М. Д., ЕГН **********,
М. И. М., ЕГН **********, Ц. И. М., ЕГН **********, С. М. Г., ЕГН
**********, В. Д. Й., ЕГН ********** и М. М. Й., ЕГН **********, са
собственици по наследство на недвижим имот: поземлен имот с площ 3.354
кв.м., четвърта категория, местност „***”, с начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, с идентификатор № 48043.503.7 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.02.2019 г. на
ИД на АГКК по плана за гр.Мизия, с номер по предходен план 503007, с
административен адрес: гр. ***, и е осъден жалбоподателя да заплати на М.
М. Д. направените по делото разноски в размер 400.00 лева.
1
В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. На първо място се твърди, че
порочността на решението е в липсата на мотивирано произнасяне по
възражението на Община Мизия за недопустимост на предявените искове.
Поддържа се, че е налице пълен обективен идентитет с повдигнатия и решен
със сила на пресъдено нещо спор за същия имот от наследниците на И. С. М.,
решен с Решение № 260161 от 01.07.2021г., постановено по гр. дело №
140/2021г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е отменено Решение №
260028/07.12.2020г. по гр.д. № 611/2019г. по описа на PC - Оряхово и е
отхвърлен предявеният от И. М. Й., починал в хода на процеса на 29.03.2020г.
и заместен от своите законни наследници М. И. М. и Ц. И. М., иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, касаещ недвижимия имот, предмет на
настоящото дело. Посочва се, че исковата молба е недопустима, тъй като за
същия имот, по отношение на друг от наследниците на И. С. М., е
постановено решение със сила на пресъдено нещо, поради което се иска
обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо и прекратяване на
производството по делото. На следващо място се изтъква, че обжалваното
решение е необосновано - от представените доказателства не ставало ясно на
какво основание ищцата твърди, че дядо й И. С. М. е собственик на имота,
респективно го е наследила, тъй като липсва акт за собственост. На последно
място се посочва, че извода на съда, че Община Мизия неправомерно е
извадила от регулацията на града процесния имот, не кореспондира с фактите
и обстоятелствата, свързани с имота, тъй като ищцата и останалите
сънаследници не са направили писмени възражения пред Общинска
поземлена комисия по проекта на Плана за земеразделяне от 1998г. на
землището на гр. Мизия, нито са заявили правото си на собственост, поради
което Община Мизия е станала собственик на процесния имот след влизане в
сила на посочения план, по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Иска се да бъде
обезсилено обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, респ.
да бъде отменено и да бъде отхвърлен иска, както и да бъдат присъдени
сторените от жалбоподателя разноски в първата и във въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемата М. М. Д..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез
пълномощника си адв. Ц. С., поддържа подадената жалба и моли съдът да я
2
уважи, а въззиваемата, чрез процесуалния си представител адв. Ц. К., оспорва
същата и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение или
алтернативно да признае по отношение на нея правото на собственост върху
1/4 идеална част от процесния имот.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради
следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от 18.10.2021
г., подадена от М. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, чрез адв.
Ц. К. - АК Враца, против Община Мизия, представлявана от Кмета В. Б., с
която е предявен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че заедно с М. И. М., ЕГН
**********, Ц. И. М., ЕГН **********, С. М. Г., ЕГН **********, В. Д. Й.,
ЕГН ********** и М. М. Й., ЕГН **********, са наследници на И. С. М., б.ж.
на гр.Мизия, обл. Враца, починал 1986г. Сочи, че по наследство от него са
придобили наследствена къща и дворно място в гр. ***, с площ 3372 кв.м. с
кадастрален № 501.1611 по плана на гр.Мизия. Поддържа, че къщата е
построена от нейните баба и дядо - И. С. М. и Ц. В. Й. - бивши жители на
гр.Мизия в периода 1950-55 г. в собственото им дворно място, че от
построяването на къщата до настоящия момент в нея са живели първо
собственика на имота И. С. М. и неговата съпруга, след това майка й Г. И. Й.,
б.ж. на гр.Мизия, тя и нейния брат И. М. Й., б.ж на гр. Мизия. През 2014 г.
при наводнението на гр. Мизия, къщата в имота се разрушила. Изтъква, че
имотът бил деклариран на името на наследодателя И. С. М. и през годините
наследниците му редовно са плащали дължимите местни данъци и такси на
ответника - Община Мизия. Ищцата твърди също, че през 2019 г. решила да
се снабди с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка на имота и установила, че същият е изключен от регулацията на гр.
Мизия и е включен в земеделски земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Направили справка
в ОСЗ Оряхово и установили, че процесният имот представлява Поземлен
имот с идентификатор 48043.503.7 в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца по
КККР, одобрени със Заповед № РД-19-91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК;
3
последно изменение на КККР, засягащо имота, е от 12.12.2019 г.; адрес на
поземления имот: местност "***"; площ 3354 кв.м.; трайно предназначение на
територията – земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване;
категория на земята: 4; предишен идентификатор: няма; номер по предходен
план: 503007; съседи: 48043.503.2, 48043.503.3, 48043.503.4, 48043.503.4,
48043.503.576, 48043.503.8, 48043.888.9901, 48043.503.771, 48043.503.1.
Поддържа, че имотът не е одържавяван и не е включван в ТКЗС или други
подобри организации, а винаги е бил в тяхна собственост и владение, че
неправомерно Община Мизия го е извадила от регулационния план на града,
че е включен в земеделски земи и Общината отказва да им издаде
необходимите документи, с които да се снабдят с констативен нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка.
Иска съдът да признае, че са собственици по наследство и давностно
владение на процесния имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор
48043.503.7 в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца по КККР, одобрени със
Заповед № РД-19-91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК; последно изменение на
КККР, засягащо имота, е от 12.12.2019 г.; адрес на поземления имот: местност
"***"; площ 3354 кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска;
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; категория на земята: 4;
предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 503007; съседи:
48043.503.2, 48043.503.3, 48043.503.4, 48043.503.4, 48043.503.576,
48043.503.8, 48043.888.9901, 48043.503.771, 48043.503.1, с административен
адрес: гр.***.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната Община Мизия, в който оспорва исковата претенция като
недопустима, неоснователна и недоказана. По отношение възражението си за
недопустимост на иска Общината твърди, че за същия имот по отношение на
друг от наследниците на И. С. М. е постановено решение, което се ползва със
сила на присъдено нещо и спорът не може да бъде пререшаван. Посочва, че с
Решение № 260161 от 01.07.2021г., постановено по гр. дело № 140/2021г.
Окръжен съд Враца е отменил Решение № 260028/07.12.2020г. по гр.д. №
611/2019г. по описа на PC -Оряхово и вместо него е отхвърлил предявеният от
И. М. Й., починал в хода на процеса на 29.03.2020г. и заместен от своите
законни наследници М. И. М. с ЕГН: ********** и Ц. И. М. с ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на Община Мизия съществуването на право на
собственост на И. М. Й., придобито по силата на давностно владение в
периода от 2003г. до 2019г., върху недвижим имот, представляващ поземлен
4
имот с идентификатор № 48043.503.7 в гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, по
КККР, одобрени със Заповед № РД-19-91/12.02.2019г. на ИД на АГКК. По
отношение възражението си за неоснователност на иска Общината посочва,
че не е доказано правото на собственост на ищцата, тъй като няма акт за
собственост на името на наследодателя И. С. М.. Изтъква, че имотът е изваден
от регулация с приемането на регулационен план от 1967 г. съгласно Заповед
№ 48/12.01.1967 г. на ИК на ОНС-гр.Враца, като до приемането на плана за
земеразделяне от 1998 г. собствениците на имоти са имали възможността да
заявят правото си на собственост. Общинска поземлена комисия на основание
чл.25, ал.1 ППЗСПЗЗ е съобщила, че е изготвен проект на План за
земеразделяне на землището на гр.Мизия, който е бил изложен на публично
място. Същото обстоятелство е било обнародвано в ДВ бр.30/08.04.1994 г.,
като на основание чл.25, ал.2 ППЗСПЗЗ в 14-дневен срок от обнародването в
ДВ заинтересованите са могли да направят писмени възражения пред ОПК по
проекта, но това не е сторено от ищцата и от другите наследници. До влизане
в сила на Плана за земеразделяне на землището на гр.Мизия собствениците на
имоти са имали правна възможност да заявят правото си на собственост, но
ищцата и другите наследници не са направили това отново. Твърди, че с
влизането в сила на плана за земеразделяне на землището на гр.Мизия от 1998
г. и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,
съгласно чл.19 ЗСПЗЗ, останалата земеделска земя след възстановяването
правата на собствениците е станала собственост на Община Мизия, за което е
взето и протоколно решение от 26.03.2012 г. от проведено заседание на
комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. Посочва, че заповедта за одобряване на
протоколното решение не е обжалвана и е влязла в сила, поради което имотът
е актуван като частна общинска собственост с Акт № 1578/18.05.2015 г.
Излага съображения, че ищцата не може да се позовава на придобивна
давност по чл.79 ЗС, тъй като съгласно § 1, ал.1 ЗР към ЗДЗС, давността за
придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31.12.2022 г. Иска съдът да отхвърли иска като недопустим,
алтернативно като неоснователен и недоказан и признае правото на
собственост на Община Мизия върху процесния имот.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. Изслушана е съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е прието от съда.
От скица № 177/14.10.2019 г. на Община Мизия е видно, че имот №
501.1611 по Кадастралната карта на гр. Мизия, одобрен със Заповед №
629/24.06.1985 г. на ОНС Враца и Регулационен план, одобрен със Заповед №
629/24.06.1985 г. на Окръжен народен съвет, имот с площ 3.372 кв.м. е
записан на името на И. С. М., с административен адрес гр.***, но липсва
информация за документ, въз основа на който е извършено това записване.
От удостоверение за наследници изх. № АО/У-403/07.09.2021г.,
издадено от Община Мизия, се установява, че И. С. М., б. ж. на гр. Мизия, е
5
починал на 04.12.1986г. и негови законни наследници са: 1/ съпруга Ц. В. Й.,
починала на 30.08.1987 г.; 2/ син М. И. Й., починал преди наследодателя - на
25.07.1977 г. и оставил за свои наследници съпруга Г. И. Й., починала на
24.12.2003 г., и низходящи М. М. Д. и И. М. Й., починал на 29.03.2020г. и
оставил наследници М. И. М. и Ц. И. М. - деца; 3/ дъщеря В. И. Й., починала
на 16.03.1947 г. и 4/ син М. И. Й., починал на 16.07.2011 г. и оставил за свои
наследници низходящи С. М. Г. и Д. М. Й., починал на 16.11.2020г. и оставил
за свои наследници низходящи В. Д. Й. и М. М. Й..
Приложено е Протоколно решение от проведено на 26.03.2012 г.
заседание на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите
по чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища. Видно от приложение № 1 към това
решение, в землището на Община Мизия попада имот № 503007, с площ
3.352 дка, с начин на трайно ползване - Нива. Със Заповед № 109/27.03.2012 г.
на ОД „Земеделие“ гр. Враца, на осн. чл.45, ал.7 от ППЗСПЗЗ, е одобрено
решението от проведеното заседание на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ,
включващо списъци на имотите по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ от КВС за
землищата в Община Мизия. Видно от протокол № 11/28.06.2012 г. на
заседание на Общински съвет гр. Мизия, е взето решение Община Мизия да
придобие право на собственост върху земеделските имоти /бивши земи по чл.
19, ал.1 от ЗСПЗЗ/ в землищата на гр. Мизия, с. ***, с. ***, с.***, с.*** и с.
***, описани в протоколно решение от 26.03.2012 г. на комисията по чл. 19,
ал.2 от ЗСПЗЗ. С Акт № 1578/18.05.2015 г. е актуван като частна общинска
собственост имот № 503007, НТП „Др. селищна тер.“, с площ 3.353 кв.м.,
четвърта категория, местност „***“ в землището на гр. Мизия.
От заключението на допуснатата пред районния съд съдебно-
техническа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото, се установява, че за гр.Мизия и с.***,
което влиза в територията на града, има регулационни и кадастрални планове
от 1909 г., 1947 г., 1967 г. и действащия към момента регулационен план от
1985 г. Според заключението описаният в исковата молба имот № 501.1611 с
постановление на МС е бил в регулация по плана на с. *** от 1909г. и е
изключен от регулация с одобряването на регулационния план на с. *** от
1967г., макар че около него има застроени дворни места, всяко обособено в
отделен кадастрален номер. По регулационния план от 1967г. процесният
имот е бил с кадастрален номер 1611, като до северната му граница е нанесена
паянтова жилищна сграда. В разписният лист имотът е записан на името на И.
С. М., без да е отбелязан документ за собственост. Вещото лице сочи, че по
плана от 1985 г. имотът също е извън регулация. При огледа вещото лице е
6
установило, че имотът е в края на ***, като в него има останки от оградна
мрежа и от сграда - разхвърляни камъни от основи и тухли, по което личи, че
е съществувала сграда в имота, както и останки от външна чешма. Улицата не
е с трайна настилка, в момента на огледа няма запазени ел. и ВиК инсталации.
Според вещото лице имотът не е могъл да бъде включен в ТКЗС и ДЗС,
поради местоположението му и околния терен, който на юг е с голям наклон,
а на запад е в непосредствена близост с течението на р. Скът, около него има
други имоти, в които има сгради тип „Жилищни“. От заключението се
установява също, че терена на имот № 501.1611, попада в границите на имот
48043.503.7 в м. “***“ по последната кадастрална карта, с площ 3.354 кв.м. и
е идентичен с разлика около 20 кв.м. с кадастрален имот 501.1611 по
регулационния план на гр. Мизия, одобрен 1985 г. по граници. Към момента
имотът е частна общинска собственост, като преди това е бил имот - земи по
чл. 19 ЗСПЗЗ - т.е. непотърсени от старите собственици; същите след 10
годишен срок са предадени на общините и в конкретния случай с имот 503.7 с
протокол от 26.03.2012 г. Вещото лице заключава, че имот № 501.1611 е
изключен от регулацията на гр. Мизия - с.*** преди 1967 г.; в регулационен и
кадастрален план от 1967 г. вече е само с кадастрален номер имот, няма УПИ,
или номер на квартал. Към момента по одобрената кадастрална карта на
землището на гр. Мизия има идентичност на границите на този имот
48043.503.7 /с разлика от около 20 кв.м./ и на имот с кадастрален номер
501.1611 по плана от 1967 г. и по регулационния и кадастрален план от 1985
г.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства -
показанията на свидетелите И. Т. Л. и Д. В. З., и двамата от гр. Мизия, които
съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От разпита им се
установява, че двамата свидетели са имали имоти в гр.Мизия, съседни на
имота, находящ се на *** ***. Според свидетелите в процесния имот са
живеели дядото на ищцата - И. С. М. със съпругата си и двамата си сина М. и
М., а след смъртта на И. М. в къщата живяло семейството на сина му М..
Свидетелите сочат, че в процесният имот от повече от 50 години е живяло
само и единствено семейството на И. С. М. и че никога имотът не е бил
земеделска земя и че общината не е владяла имота, не са извеждани
собствениците от дворното място. От показанията им се установява, че в
имота е имало стара паянтова едноетажна къща, която се разрушила по време
на наводнението на гр.Мизия през 2014 г. След смъртта на чичо си - внукът
на С. от коляното на сина му М. - И. М., обработвал двора на процесния имот
и живеел в къщата. Наследниците на И. С. са споделяли на свидетелите, че
редовно плащат данъци за процесния имот всяка година. Свидетелските
показания не съдържат противоречия и относно обстоятелството, че след
7
наводнението този имот не се стопанисва и дворното място не се обработва и
пустее. Спомените на свидетеля И. Л. (роден 1938г.) за владението на имота
са от детските му години, а тези на свидетеля Д. З. датират от 1969г., от
когато е живял непрекъснато в съседен на процесния имот.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,
анализирайки приложението на нормите на чл.79, ал.1 от ЗС и чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е приел, че в периода от 1967 г. до 1986г.
наследодателят на ищцата И. С. М. e владял и обработвал процесният имот, а
след неговата смърт имотът е владян от неговите законни наследници до
наводнението в гр. Мизия през 2014г. Съдът е приел също, че в периода на
упражняване на владението не е имало законови пречки за придобиване на
собствеността върху имота по давност, тъй като имотът не е бил земеделска
земя и не е включват в ТКЗС, поради което не са били налице предпоставките
на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл.19 от ЗСПЗЗ, нито пък тези на чл.29 ЗСГ.
Районният съд е приел, че ответната Община Мизия не е доказала
възражението си за придобиване на право на собственост върху имота по
силата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими
по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на
населеното място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или
фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика.
Районният съд е формирал решаващ правен извод, че са осъществени всички
елементи на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС и наследодателят на
ищцата И. С. М. е придобил правото на собственост върху процесния имот
въз основа на давностно владение, респ. неговите наследници, в т.ч. ищцата,
се легитимират като негови собственици на основание наследствено
правоприемство, поради което е приел предявения иск за основателен и го е
уважил.
При образуване на въззивното производство, настоящият съдебен
състав е извършил самостоятелна преценка на редовността на исковата молба,
при която е констатирал, че същата съдържа непълноти и противоречия. С
Определение № 437/06.09.2022 г. на ищцата са дадени конкретни указания за
отстраняване на нередовностите в исковата молба, в изпълнение на които, с
допълнение на исковата молба вх. № 5547 от 29.09.2022г. ищцата е
конкретизирала, че давностното владение е текло в полза на общия
наследодател И. С. М., б.ж. на гр.Мизия, обл. Враца, и че имота е придобит от
него и че е ползван от наследниците му и съответно правото на собственост
трябва да бъде признато на всички негови наследници, а именно: М. И. М., Ц.
И. М., С. М. Г., В. Д. Й. и М. М. Й., както и че ищцата М. М. Д. претендира
право на собственост върху 1/4 идеална част от процесния имот.
Ответната Община Мизия не е изразила становище по така
8
конкретизираните пред въззивната инстанция твърдения на ищцата.
Като взе предвид направената конкретизация на исковата претенция,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка
обхваща правен спор между ищцата М. М. Д. и ответника Община Мизия
относно съществуването на право на собственост на наследниците на И. С.
М., б.ж. на гр.Мизия, обл. Враца, а именно: М. М. Д., М. И. М., Ц. И. М., С. М.
Г., В. Д. Й. и М. М. Й., придобито по давностно владение от наследодателя и
по силата на наследствено правоприемство от същия, върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 48043.503.7 в гр.Мизия,
общ.Мизия, обл.Враца по КККР, одобрени със Заповед № РД-19-
91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо
имота, от 12.12.2019 г.; адрес на поземления имот: местност "***"; площ 3354
кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване; категория на земята: 4; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 503007; съседи: 48043.503.2,
48043.503.3, 48043.503.4, 48043.503.4, 48043.503.576, 48043.503.8,
48043.888.9901, 48043.503.771, 48043.503.1, върху който имот ищцата
претендира 1/4 идеална част от правото на собственост.
Страните не са заявили нови доказателствени искания пред въззивната
инстанция във връзка с извършената конкретизация на исковата претенция.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав
приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
За да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С оглед извънсъдебното оспорване на правата на ищцата, което
9
ответната Община Мизия е осъществила, издавайки Акт № 1578/18.05.2015 г.,
с който процесния имот е актуван като частна общинска собственост, и
оспорването на тези права в настоящото производство, съдът намира, че е
налице правен интерес от защита на нейните права, поради което предявения
положителен установителен иск е допустим. Прекият интерес от
установяването произтича от възникналия спор за правото на собственост на
страните върху процесния имот.
Въззивният съд обаче намира, че предявеният установителен иск е
недопустим в частта му, с която ищцата претендира установяване на правото
на собственост относно идеалните части на останалите съсобственици, които
не са предявили иска като обикновени другари в процеса.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в
изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое
име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск е налице
правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато
твърди и представя доказателства, че е собственик на претендираната идеална
част от процесен имот. В този случай ищецът брани правото си на
собственост. Когато обаче самият ищец твърди и моли да бъде постановено
решение по отношение на останалите съсобственици, предвид принципната
процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда
чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на
процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има
правен интерес да води иска само до размера на своето право на собственост,
чиято защита търси по съдебен ред, т. е. той може да предяви иска само
относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост.
Процесуално легитимирани да предявят иск за останалата част от
претендираната собственост, и признат от закона правен интерес от това имат
(чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ГПК) единствено останалите
съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците
предяви иск за чуждата идеална част, този иск като предявен в нарушение на
императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно –
и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта
му, с която се претендира относно идеалните части на останалите
съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в
10
процеса на съсобственика си - ищец. Образуваното исково производство и
евентуално постановено съдебно решение по така предявен иск съответно
биха били частично недопустими – в частта, с която искът би бил разгледан
по същество и съответно уважен или отхвърлен от съда относно идеалните
части на съсобствениците на ищеца, които не са предявили установителен
иск. Ето защо в частта относно претенцията за останалите съсобственици
искът следва да бъде оставен без разглеждане и производството да бъде
прекратено.
В настоящия случай, с оглед внесеното от ищцата уточнение на
исковата молба пред въззивния съд, че претендира правото на собственост
върху 1/4 идеална част от процесния имот и че правото на собственост трябва
да бъде признато на всички наследници на общия наследодател И. С. М., а
именно: М. И. М., Ц. И. М., С. М. Г., В. Д. Й. и М. М. Й., същата има правен
интерес да иска установяване правото на собственост само на твърдяната
притежавана от нея идеална част от съсобствеността – до размера от 1/4 ид.
ч., като няма правен интерес да иска установяване правото на собственост на
идеалните части на останалите съсобственици. Поради това и предявеният
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото на собственост върху
процесния имот е допустим само до размера от 1/4 ид. ч. /твърдяната
притежавана от ищцата идеална част от съсобствеността/, а в останалата част
/с която ищцата претендира установяване на правото на собственост върху
процесния имот на останалите наследници на общия наследодател И. С. М./
искът е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството в тази част следва да бъде прекратено.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е признал правото на
собственост върху процесния имот освен на ищцата М. М. Д., така и на
останалите наследници на И. С. М., а именно: М. И. М., Ц. И. М., С. М. Г., В.
Д. Й. и М. М. Й., поради което, с оглед изложеното по-горе, решението в
частта относно обема права, принадлежащи на тези съсобственици, е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По въведеното с отговора на исковата молба и с въззивната жалба
възражение за недопустимост на предявения иск поради наличие на сила на
присъдено нещо, настоящият съдебен намира следното:
Според чл. 299, ал.1 и ал.2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда.
При преценката дали има идентичност между делото, приключило с
11
влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да
изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Следва да има пълен идентитет в
предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите
индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало,
съдържанието и субектите на правоотношението. Задължението на съда да
зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано
в чл. 297 от ГПК.
Правото на иск не съществува и предявеният иск ще е недопустим, само
ако е налице отрицателна процесуална пречка, предвидена в чл. 299, ал. 1 от
ГПК – същият правен спор вече да е решен с влязло в сила решение.
В конкретния случай, от представеното по делото Решение № 260161 от
01.07.2021г., постановено по гр. дело № 140/2021г. по описа на Окръжен съд
Враца, влязло в законна сила на 20.08.2021г., се установява че предмет на
това дело (а и на гр.д. № 611/2019г. по описа на PC-Оряхово, по което е
постановено Решение № 260028/07.12.2020г.) е разглеждането на
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от първоначалния ищец И. М. Й., заместен в процеса от законните
си наследници М. И. М. и Ц. И. М., срещу ответника Община Мизия, за
установяване съществуването на право на собственост на И. М. Й., придобито
по силата на давностно владение в периода от 2003 г. до 2019 г., върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 48043.503.7
в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца по КККР, одобрени със Заповед № РД-19-
91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо
имота, от 12.12.2019 г.; адрес на поземления имот: местност "***"; площ 3354
кв.м.; трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване; категория на земята: 4; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 503007; при посочени
съседи.
В настоящото производство, както е посочено по-горе в мотивите,
предмет на разглеждане е положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, предявен от ищцата М. М. Д. срещу ответника Община
Мизия, за установяване съществуването на право на собственост на
наследниците на И. С. М., б.ж. на гр.Мизия, обл. Враца, а именно: М. М. Д.,
М. И. М., Ц. И. М., С. М. Г., В. Д. Й. и М. М. Й., придобито по давностно
владение от наследодателя и по силата на наследствено правоприемство
върху същия недвижим имот.
12
Настоящото гр. дело № 563/2021 г. по описа на РС-Оряхово е
образувано на 18.10.2021 г., т.е. след влизането в сила на решението на ОС-
Враца по в.гр.дело № 140/2021г., с което спорът по гр.дело № 611/2019 г. на
РС-Оряхово е разрешен при изложените от въззивния съд мотиви.
Не е налице обаче пълен идентитет в съдържанието и субектите на
правоотношението. По гр.д. № 611/2019г. по описа на PC-Оряхово
първоначалният ищец И. М. Й. е искал установяване съществуването на свое
право на собственост върху целия процесен недвижим имот, придобито по
силата на давностно владение в периода от 2003 г. до 2019 г., докато по
настоящото дело ищцата М. М. Д. иска установяване съществуването на
право на собственост на всички наследници на И. С. М., придобито по
давностно владение от наследодателя и по силата на наследствено
правоприемство върху същия недвижим имот. Следователно, правата, които
ищцата претендира в настоящето производство са различни и въпросът, който
се решава в настоящия случай - правото на собственост на наследниците,
включително и нейното право в имота, не е разрешен с влязлото в сила
решение. Не може да се приеме също, че решението по посоченото дело
обвързва ищцата по настоящото (чл.298, ал.2 от ГПК), тъй като ищцата не е
нито наследник, нито правоприемник на И. М. Й..
Изложеното налага извода за липса на предпоставките на чл. 299, ал.1 и
ал.2 ГПК, респ. за неоснователност на възражението на виззивника за
недопустимост на иска и производството поради наличие на сила на
присъдено нещо.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
За да бъде уважен този иск ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на юридическия факт, респ. фактическия състав, от който извежда
твърдяното право на собственост върху процесния недвижим имот.
В настоящия случай ищцата М. М. Д. твърди, че е собственик на 1/4
идеална част от процесния поземлен имот въз основа на наследствено
правоприемство от наследодателя й И. С. М., б.ж. на гр.Мизия, обл. Враца,
който е придобил правото на собственост върху имота въз основа на
упражнявано от него давностно владение.
От своя страна ответникът оспорва правото на собственост на ищцата и
твърди, че той е придобил правото на собственост върху същия имот на
13
основание чл.19 ЗСПЗЗ, както и че този имот е частна общинска собственост
и не би могъл да бъде придобит по давност.
При тези твърдения на страните, релевантен за изхода на очертания
правен спор на първо място е въпросът какъв е бил статута на процесния имот
и по-конкретно дали същият е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
и дали е могъл да бъде придобит по давност.
Възстановяването на собствеността по реда на посочения
реституционен закон се извършва по отношение на посочените в чл.10 ЗСПЗЗ
имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била
отнета /както е при одържавяването/ или без да е била отнета не е
упражнявана в реални граници /както е при включването на имотите в ТКЗС
или други селскостопански организации, без значение дали реално са били
обработвани от тях или не/. Не всички земи, които се намират извън
регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има
случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №
216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на
ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези
имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК
на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически
отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се
прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат
включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове. За тези земи не е съществувала забраната на
чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията
преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено
право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Ако лицата, които
владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се
снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват
14
на придобивна давност в хода на един съдебен процес. Този, който в съдебния
процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност,
следва да установи правоизключващото си възражение, като например
докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил
одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция
по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че
имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави
извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил
заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС на РБ, залегнала в
Решение № 930 от 25.10.10 г. по гр. д. № 430/10 г. на I ГО; Решение №
883/14.12.2010 г. по гр. д. № 1432/09 г. на I ГО; Решение № 798 от 16.11.10 г.
по гр. д. № 3303/08 г. на I ГО; Решение № 100 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
3426/08 г. на IV ГО; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/09 г. на II
ГО; Решение № 249 от 04.07.11 г. по гр. д. № 621/10 г. на I ГО; Решение №
488 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК и мн. др.
В конкретния случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в
ТКЗС или да е одържавяван на друго основание. От експертното заключение
се установи, че този имот е бил в регулацията на селището на гр.Мизия, но
към момента на одобряване на плана от 1967 г. е изключен от регулация, т.е.
към момента на масовизацията не е имал характер на земеделска земя. Няма
данни след изваждането на имота от регулацията на селището да са
провеждани отчуждителни процедури или да е включван в ТКЗС или други
стопански организации, съществували на територията на Община Мизия.
Тъкмо напротив, от заключението на СТЕ и от гласните доказателства се
установи, че дори и след изваждането му от регулация имотът е продължил
да бъде ползван за жилищни нужди като до 2014 г. върху него е била
построена жилищна сграда, както и че и до настоящия момент е обграден с
имоти, в които също е имало и продължава да има жилищни сгради и да се
ползват за жилищни нужди.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че процесният
недвижим имот не е бил коопериран, одържавен или отнеман, поради което
не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е могъл да бъде
включен във фонда по чл. 19 от същия закон. Ето защо твърдяното от
ответната Община Мизия придобивно основание не е доказано и не може да
15
се приеме, че имотът е частна общинска собственост. Представеният Акт за
общинска собственост № 1578/18.05.2015 г. няма правопораждащо действие,
а само констатира придобито право на собственост по някой от предвидените
в закона способи, какъвто в случая не беше доказан от ответника.
Гореизложените мотиви налагат извода, че процесният недвижим имот
е запазил статута си на частна собственост и по отношение на него не е
съществувала забрана за придобиването му по давност.
В исковата молба и в уточнителната такава пред въззивния съд ищцата
твърди, че наследодателят й И. С. М. е придобил право на собственост върху
процесния имот по силата на давностно владение, осъществявано от него в
периода от 1950-1955г. до смъртта му през 1986 г., поради което, на следващо
място съдът изследва наличието на предпоставките на това придобивно
основание.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС №
6 от 1974/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява
непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт върху
вещта.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че имотът е
записан на името на И. С. М., но не са налице данни за документ, въз основа
на който е извършено това записване. Липсват също и доказателства И. С. М.
да е придобил чрез правна сделка право на собственост върху имота от друго
лице. Следователно не е налице юридическо основание - акт с вещноправни
последици, годен да направи наследодателя на ищцата собственик на имота,
поради което предвиденият в закона период от време за придобиване правото
на собственост в този случай е 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
16
Относно наличието на обективния елемент на владението от събраните
по делото гласни доказателства се установи, че в процесния период - от 1950-
1955г. до смъртта му през 1986 г., наследодателят на ищцата И. С. М. заедно
със своето семейство е ползвал процесния имот или по смисъла на ЗС е
държал същия. И двамата свидетели установяват, че в процесният имот е
живяло само и единствено семейството на И. С. М., че общината не е владяла
имота и че собствениците не са извеждани от дворното място.
Наследодателят е владял имота до своята смърт и владението му е било
спокойно, явно и непрекъснато, а след смъртта му имотът е владян от
неговите законни наследници до наводнението в гр. Мизия през 2014г. С
оглед на изложеното съдът приема, че обективният елемент на владението -
държането на процесния имот от наследодателя на ищцата в процесния
период, е категорично доказан.
Относно субективният признак на владението – намерението на И. С. М.
да държи процесния имот като свой, тъй като настоящия случай не касае
владение, упражнявано от съсобственик, намира приложение презумпцията
на чл.69 ЗС: “Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго”. Този елемент от фактическия състав на
придобивния способ, на който се основава претенцията, също се доказа от
показанията на свидетелите. Ответната страна не ангажира никакви
доказателства за оборване на презумпцията, поради което съдът приема, че
наследодателят на ищцата е държал процесния имот като свой.
Изложеното дотук обосновава извода на съда, че са налице и двата
признака на владението за претендирания период – наследодателят на ищцата
И. С. М. е осъществявал владение върху процесния имот през
регламентирания от закона 10 годишен срок, което е било явно,
непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено, и с намерението да стане негов
собственик (намерение за своене), поради което го е придобил по давност.
Качеството на наследник по закон на И. С. М. ищцата доказа чрез
представеното удостоверение за наследници изх. № АО/У-403/07.09.2021г.,
издадено от Община Мизия. От същото се установява, че И. С. М., б. ж. на гр.
Мизия, е починал на 04.12.1986г. и негови законни наследници понастоящем
са децата на двамата му синове: М. И. Й. - М. М. Д. и М. И. М. и Ц. И. М.,
деца на починалия И. М. Й. и М. И. Й. - С. М. Г. и В. Д. Й. и М. М. Й., деца на
починалия Д. М. Й.. С оглед нормата на чл.5, ал.1 от ЗН правото на
собственост на ищцата върху имота в дробно изражение възлиза на 1/4
идеална част и в този размер предявеният установителен иск е основателен и
доказан и следва да се уважи.
17
С обжалваното решение районният съд е признал за установено по
отношение на ответната община правото на собственост общо на всички
наследници на И. С. М. върху спорния имот, сред които е и ищцата М. М. Д.,
като не е конкретизирал каква част от правото на собственост притежава
същата в процесния имот, респ. не е признал за установено конкретно
притежаваната от ищцата идеална част от правото на собственост върху
имота. С оглед тази неяснота първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която е признато за установено по отношение на Община
Мизия, че ищцата М. М. Д. е собственик наред с другите наследници на И. С.
М. на процесния недвижим имот и вместо него да бъде постановено друго по
същество, с което се призне за установено по отношение на Община Мизия,
че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на 1/4 идеална
част от недвижимия имот.
Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно
присъдените в първоинстанционното производство разноски.
По разноските:
Като законна последица от обезсилване на решението в една част,
отмяната му в друга, и постановяване на решение, с което частично се
уважава иска, присъдените в първата инстанция разноски следва да бъдат
ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното производство.
В първоинстанционното производство ищцата е направила разноски за
държавна такса от 50 лева и за възнаграждение на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза от 350 лева, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната община й дължи разноски, съобразно
уважената част от иска в размер 100 лева (1/4 от претендираните 400, 00
лева). С първоинстанционното решение Община Мизия е осъдена да заплати
на ищцата М. М. Д. направените по делото разноски в размер на 400.00 лева,
поради което решението следва да се отмени частта, в която ответната
община е осъдена да заплати на ищцата деловодни разноски за разликата над
сумата 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата следва да заплати на ответната
община сумата 735, 00 лева за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съобразно частичното прекратяване на
делото.
С оглед изхода на спора право на разноски пред въззивната инстанция
имат и двете страни, съобразно уважената, респ. неуважената част от
въззивната жалба.
Въззиваемата не претендира разноски, поради което такива не следва да
18
й се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 ГПК на ответната община -
въззивник се дължат разноски, съразмерно на уважената част от въззивната
жалба, за платена държавна такса (25 лв.) и адвокатски хонорар (900 лв.) по
договора за правна защита и съдействие от 17.06.2022г., сключен с адв. Ц. С.
от АК-Враца, в общ размер 693, 75 лева (3/4 от претендираните 925, 00 лева).
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 53/02.06.2022 г. постановено по гр.д. №
563/2021 г. на Районен съд - Оряхово, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по отношение на Община Мизия, че М. И. М., ЕГН **********,
от с.***, общ.Мизия, обл.Враца, ***, Ц. И. М., ЕГН **********, от с.***,
общ.Мизия, обл.Враца, ***, С. М. Г., ЕГН **********, от гр.***, В. Д. Й.,
ЕГН **********, от гр.*** и М. М. Й., ЕГН **********, от гр.***, са
собственици по наследство на недвижим имот - поземлен имот с площ 3.354
кв.м., четвърта категория, местност „***”, с начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, с идентификатор № 48043.503.7 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.02.2019 г. на
ИД на АГКК по плана за гр.Мизия, с номер по предходен план 503007, с
административен адрес гр. ***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално НЕДОПУСТИМ
предявеният от М. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, против
Община Мизия, ЕИК *** с адрес: гр.***, представлявана от В. Т. Б. – кмет,
ИСК за установяване правото на собственост на М. И. М., ЕГН **********,
от с.***, общ.Мизия, обл.Враца, ***, Ц. И. М., ЕГН **********, от с.***,
общ.Мизия, обл.Враца, ***, С. М. Г., ЕГН **********, от гр.***, В. Д. Й.,
ЕГН **********, от гр.*** и М. М. Й., ЕГН **********, от гр.***, по
отношение на недвижим имот - поземлен имот с площ 3.354 кв.м., четвърта
категория, местност „***”, с начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, с идентификатор № 48043.503.7 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.02.2019 г. на
ИД на АГКК по плана за гр.Мизия, с номер по предходен план 503007, с
административен адрес гр. *** и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
гр.д. № 563/2021 г. на Районен съд-Оряхово в частта по този иск.
ОТМЕНЯ Решение № 53/02.06.2022 г. постановено по гр.д. № 563/2021
г. на Районен съд - Оряхово в останалата част, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Мизия, ЕИК
*** с адрес: гр.***, представлявана от В. Т. Б. – кмет, че М. М. Д., с ЕГН
19
**********, с постоянен адрес с. ***, е собственик по наследство и давностно
владение на 1/4 идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 48043.503.7 в гр.Мизия, общ.Мизия, обл.Враца по
КККР, одобрени със Заповед № РД-19-91/12.02.2019 г. на ИД на АГКК;
последно изменение на КККР, засягащо имота, от 12.12.2019 г.; адрес на
поземления имот: местност "***"; площ 3354 кв.м.; трайно предназначение на
територията – земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване;
категория на земята: 4; предишен идентификатор: няма; номер по предходен
план: 503007; съседи: 48043.503.2, 48043.503.3, 48043.503.4, 48043.503.4,
48043.503.576, 48043.503.8, 48043.888.9901, 48043.503.771, 48043.503.1, с
административен адрес: гр. ***.
ОТМЕНЯ Решение № 53/02.06.2022 г. постановено по гр.д. № 563/2021
г. на Районен съд - Оряхово В ЧАСТТА, в която Община Мизия е осъдена да
заплати на М. М. Д. направените в първоинстанционното производство
деловодни разноски за разликата над сумата 100 лева.
ОСЪЖДА М. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Мизия, ЕИК *** с адрес: гр.***, представлявана от В.
Т. Б. – кмет, направените разноски в първоинстанционното производство в
размер 735, 00 лева и във въззивното производство в размер 693, 75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20