№ 1562
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300502168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Групама
животозастраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ №47А, ЕИК *********, чрез пълномощника му
по делото юрк. Деян Дончев, против Решение №3102 от 20.09.2022г.,
поправено с Решение №2445 от 30.05.2023г., постановени по гр.д.
№5356/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ гр.с., с което по иск,
предявен по реда на чл. 134 ЗЗД от Д. М. М., ЕГН **********, и Й. Н. В., ЕГН
**********, „Групама животозастраховане“ ЕАД, е осъдено да заплати на
"Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1000 лв., предявена като
частичен иск от сумата от 19538.09 лв., представляваща дължимо
застрахователно плащане по договор за застраховка "Живот, свързана с
банков кредит", сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, като застраховащ, и
„Групама животозастраховане“ ЕАД, като застраховател, за застраховане на
изпълнението по договор за кредит за текущо потребление от 23.03.2018г.
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, и Н.Д.В., наследодател на
Д. М. М., ЕГН **********, и Й. Н. В., ЕГН **********, починал на
1
30.10.2020г., като длъжник, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска- 26.03.2021г. до окончателното й заплащане, както и
е осъдено да заплати на всяка от ищците Д. М. М. ЕГН **********, и Й.
Н. В., ЕГН **********, сумата от по 1000 лв., предявена като частичен иск
от сумата от 2731 лв., представляваща половината от сумата от 5462 лв.,
представляваща разликата между дължимата от застрахователя „Групама
животозастраховане“ ЕАД при настъпване на застрахователното събитие
съгласно договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД, като застраховащ, и „Групама животозастраховане“
ЕАД, като застраховател, застрахователна сума в размер на 25 000 лв. и
сумата, дължима на кредитора по договор за кредит за текущо потребление от
23.03.2018г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Н.Д.В.,
наследодател на Д. М. М. ЕГН ********** и Й. Н. В. ЕГН **********,
починал на 30.10.2020 год., като длъжник, представляваща непогасената част
от задължението в размер на 19 538,09 лв., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на предявяване на иска- 26.03.2021г. до окончателното им
заплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението,
като се иска отмяната му и постановяване на ново решение за
отхвърляне на исковите претенции.
Ответните страни по жалбата- Д. М. М. ЕГН ********** и Й. Н. В.
ЕГН **********, в писмен отговор чрез пълномощника си адв. И. О.,
оспорват същата и искат оставянето й без уважение.
Ответната страна по жалбата- "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, не
взема становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
2
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като
инстанция по същество, се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.382, ал.3 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.134
от ЗЗД. От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от представените писмени доказателства, че на 23.03.2018г.
между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, и Н.Д.В., като кредитополучател,
е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, съгласно който
банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 25000 лв.
Не се спори и че въз основа на подписано от него съгласие /л.6 от в.гр.д.
№3178/2022г./ Н.Д.В. е бил включен в групата на застрахованите лица по
групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ със
застраховател „Групама животозастраховане“ ЕАД и застраховащ "Банка
ДСК" ЕАД, по който покрит риск е смъртта на застрахования през периода
на индивидуалното застрахователно покритие, при настъпването на която
застрахователят се е задължил да заплати на застраховащия остатъка по
кредита съм датата на смъртта на застрахования, а на наследниците на
застрахования- разликата между застрахователната сума и остатъка по
кредита. В подписания от Н.Д.В. документ за съгласието той е декларирал,
че не е боледувал в последните пет години и в момента не боледува от
хронични заболявания, включително от сърдечно- съдови заболявания и
диабет. От приложените писмени доказателства е видно, че Н.Д.В. е
починал на 30.10.2020г., като е оставил за свои наследници ищците Д. М.
М. и Й. Н. В.. От заключението на приетата по делото съдебно- медицинска
експертиза се установява, че причините за смъртта на Н.Д.В. са: остра
сърдечно-съдова слабост, мозъчно- съдова болест, хронична сърдечно-
съдова недостатъчност. Приживе същият е страдал от неинсулинозависим
захарен диабет, диагностициран на 17.11.2009г. и 27.01.2016г.,
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност,
диагностициран на 01.06.2012г. и 20.09.2013г., исхемична болест на
сърцето, диагностициран на 03.04.2018г., дислипидимия, диагностициран
3
на 26.07.2018г. Според вещото лице е налице пряка причинно- следствена
връзка между заболяванията, от които е страдал Н.Д.В., и настъпилата
смърт на 30.10.2020г. Няма спор и че ответникът по исковете „Групама
животозастраховане“ ЕАД е отказал да заплати застрахователно
обезщетение по повод настъпилата смърт на Н.Д.В. по съображения,че в
подписаното съгласие- декларация за включване в групата на
застрахованите лица последният е обявил неточно или премълчал
съществени за риска обстоятелства, а именно- че е страдал от
хипертонично сърце и захарен диабет, които заболявания се намирали в
причинно- следствена връзка с настъпването на покрития риск.
Съгласно разпоредбата на чл.362, ал.1 от КЗ при сключване на
застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси,
застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като
съгласно ал.2 за съществени за риска обстоятелства се считат тези, за
които застрахователят е поставил изрично и писмени въпроси, и
застрахователят не може да откаже плащане въз основа на обстоятелства,
които са били налице преди датата на сключване на застрахователния
договор и за които не е поставил писмено въпрос. По делото не се
твърди и не са били ангажирани доказателства от страна на ответното
дружества преди сключване на застрахователния договор да е била
искана информация от застрахования Н.Д.В. по предвидения в чл.362 от
КЗ ред- чрез поставяне на изрични и писмени въпроси за съществените за
риска обстоятелства. Представено е само съгласието на последния за
включването му в групата на застрахованите лица, в което се съдържа и
декларация от него, че не страда от хронични заболявания, включително от
сърдечно- съдови заболявания и диабет. Според настоящия състав на съда
при положение, че на застрахования не са били поставени изрично и
писмено въпроси за съществените за риска обстоятелства, то съгласно
чл.362, ал.2, изр.2 от КЗ застрахователят не може да откаже плащане,
позовавайки се на обстоятелства, които са били налице към датата на
сключване на застрахователния договор, но за които не са били поставени
въпроси. Предвид горното доводите на ответника, че не дължи заплащане
на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият Н.Д.В.
съзнателно е обявил неточно и премълчал, че не страда от сърдечно-
4
съдови заболявания и диабет, които заболявания се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилата му впоследствие смърт, са
неоснователни. За да е налице посоченото основание за отказ, за тези
обстоятелства е следвало да бъдат поставени изрично и писмено
въпроси на застрахования. Действително съгласно чл.11 от Общите
условия на „Групама животозастраховане“ ЕАД на групова застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ застрахователят се освобождава от
задълженията си по договора, ако съществено за риска обстоятелство
съзнателно е обявено неточно или е премълчано от застрахования и то е
в причинно- следствена връзка с настъпване на покрития риск, а съгласно
чл.12.4 от същите отговорността на застрахователя не включва смърт,
когато тя е в причинно- следствена връзка със съзнателно неточно обявено
или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно
състояние обстоятелство. Посочените клаузи от общите условия обаче не
съответстват на цитираните по- горе разпоредби на чл.362 от КЗ, тъй
като освобождават застрахователя от задължението да постави изрично и
писмено въпроси за съществените за риска обстоятелства като основание
за отказ да се заплати застрахователно обезщетение. Същите следва да се
приемат за нищожни като неравноправни съгласно чл.143, ал.1 и ал.2,
т.6 от Закона за защита на потребителите, тъй като са във вреда на
потребителя на застрахователни услуги и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните и позволяват на
застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, позовавайки се на обстоятелства, за които не е поставил
изрично и писмено въпроси, каквато възможност не е предоставена на
потребителя /в този смисъл- Решение №60063 от 30.06.2021г. на ВКС по
т.д.№351/2020г., първо т.о.; Определение №728 от 04.10.2023г. на ВКС по
т.д.№2383/2022г., първо т.о./.
При така установените факти по делото исковите претенции са
основателни и следва да се уважат. Съгласно разпоредбата на чл.382,
ал.1 от КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между
застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице- длъжник, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред
кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от
задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор,
5
включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Когато дължимото обезщетение или
застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор
надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение
първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на
длъжника или на неговите наследници. В случая по делото се установява,
че е настъпил покрития по застраховката риск- смъртта на застрахования
кредитополучател, и не са налице посочените от ответника основания за
отказ да се заплати застрахователно обезщетение. Ето защо ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на кредитора по договора за
кредит „Банка ДСК“ ЕАД остатъка по кредита, включваща главница,
лихви и разноски към датата на смъртта на застрахования. От заключението
на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че
към 30.10.2020г. същият възлиза на 19538,09 лв., поради което
предявеният частичен иск в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 1000
лв., като част от 19538,09 лв., е основателен и следва да се уважи.
Ответникът дължи на ищците Д. М. М. и Й. Н. В., в качеството им на
наследници на застрахования Н.Д.В., сумата от 5461,91 лв.,
представляващи разликата между застрахователната сума от 25000 лв. и
непогасената част от кредита в размер на 19538,09 лв. Ето защо
предявените от всяка от тях частични искове за сума от по 1000 лв., като
част от дължимите на всяка от тях 2731 лв., са основателни и следва да се
уважат.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Процесуалният представител на ищците адв. И. О. е направила
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното
производство по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. По делото обаче не е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между нея
и ищците, в който да е било уговорено безплатно процесуално
представителство в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗА, нито от
ищците са направени изявления, че са представлявани безплатно от адв.
О.. При това положение не може да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.38 от ЗА, поради което и в полза на адв. О. не следва да се присъжда
6
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3102 от 20.09.2022г., поправено с
Решение №2445 от 30.05.2023г., постановени по гр.д. №5356/2021г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ гр.с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. О. за определяне
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7