Р Е Ш Е
Н И Е
№ 33
град Велико Търново, 14.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 615/2018
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на З.И.К. и Н.Д.К., и двамата с постоянен адрес ***
против отказ да бъде учредено право на преминаване през чужд имот – УПИ І-за
църква, обективиран в писмо изх. №
РД9400-1442-1/06.08.2018 г. на кмета на община Горна Оряховица. С жалбата се
навеждат съображения за материална незаконосъобразност на заповедта, както и
противоречие със съществуващата фактическа обстановка. Твърди се, че имотът на
жалбоподателите граничи с улица „Я.Б.“ чрез фасадата на построения през 1995 г.
магазин, като самото дворно място и постройките нямат независим достъп откъм
улицата, ако не се премине през магазина. Достъп до имота с превозно средство
бил осъществяван непрекъснато и необезпокоявано от 1961 г. от ул. „Ген. Гурко“ по черен път, минаващ през
двора на църковния храм „Св. Троица“. На 23.05.2018 г., без предупреждение,
този достъп бил възпрепятстван от настоятелството на църковния храм чрез
поставянето на ограда от метални колове и мрежа по границата на църковния имот.
Били уведомени, че църковното настоятелство е подало заявление за разрешение за
построяване на масивна ограда от тухли, построяването на която окончателни би ликвидирало достъпа до имота
на жалбоподателите. Подчертано е, че достъп до имота е осигурен единствено за
съществуващия на лицето на имота магазин, но същият е неизползваем за МПС, а
освен това след продажбата на магазина имотът остава откъснат напълно от ул. „Я.Б.“.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Д.,
който поддържа, че подходът през църковния двор е икономически най-целесъобразен,
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза. По тези съображения
се иска от съда обжалваният отказ да бъде отменен като незаконосъобразна и да
се присъдят направените разноски.
Ответникът – кметът на Община Велико Търново, представляван от х.Е.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, по съображения изложени в
писмена защита. Счита, че имотът на жалбоподателите винаги е имал излаз на
улица „Я.Б.“, а същите с построяването на магазина сами са преградили достъпа
си. Според заключението на съдебно-техническата експертиза имало и други
достъпи, по-кратки и целесъобразни. Моли за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.
Заинтересованата страна – Църковно настоятелство при Църква „Св. Троица“
гр. Горна Оряховица чрез х.И.намира жалбата за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. В писмено становище излага доводи, че след като жалбоподателите
имат достъп до улица „Я.Б.“ следва сами да се погрижат за желания достъп,
преустройвайки притежаваните от тях сгради.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е изричен отказ на кмета на Община
Горна Оряховица за учредяване право на преминаване през съседен имот, УПИ І-за
църква, материализиран в писмо изх. №
РД9400-1442-1/06.08.2018 г.
Производството
е инициирано от страна на жалбоподателите, които по силата на представените по
делото нотариални актове се легитимират като собственици на имот с пл. номер 1368,
който попада в УПИ ІХ-1367, 1368, представляващ дворно място с построените в
него сгради, при граници: улица „Я.Б.“, УПИ VІІІ-1369, УПИ І-1357 за църква,
УПИ Х-1366 и имот № 1367 в кв. 205 по плана на ЦГЧ на гр. Г. Оряховица. Със
Заявление № 9400-1442/14.06.2018 г. до кмета на Община Горна Оряховица /л. 42 и
сл. от делото/, на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ К. са поискали издаването на
заповед за учредяване правото на преминаване до имота им от ул. „Г.Г.“ през имот І-1357 в кв. 205, като изложените в
заявлението съображения са идентични с доводите в жалбата. Към заявлението не е
приложен предварително изготвен проект за искания достъп, като са представени
копия от нотариални актове и от скица.
Въз
основа на така подаденото заявление е извършена служебна проверка, в резултат
на която кметът на Община Горна Оряховица е издал писмо
изх. № РД9400-1442-1/06.08.2018 г. В същото е посочено, че
жалбоподателите са собственици на поземлен имот с планоснимачен
номер 1368, за който е отреден УПИ ІХ-1367, 1368 в кв. 205 по плана на ЦГЧ на
гр. Г. Оряховица, с административен адрес ул. „Я.Б.“ № 11. Жилищната сграда в
имота била разположена на дворищната регулация с УПИ І – за църква. Имотът имал
лице /излаз/ на ул. „Я.Б.“, което предполагало входът на имота да е разположен
на същата улица. Според плана в имота на жалбоподателите нямало изграден
законен гараж. Предвид тези мотиви с посоченото писмо е отговорено,
че няма законово основание да бъде учредено право на преминаване през чужд имот
– УПИ І-за църква. Писмото е съобщено на
жалбоподателите на 10.08.2018 г., видно от известието за доставяне на л. 39 от
делото.
Недоволни
от постановения отказ З. и Н. К. са го оспорили с жалба, подадена на 20.08.2018
г. до Административен съд Велико Търново и чрез ответната администрация. Към
жалбата приложен е предварителен договор от 10.04.2018 г. за покупко-продажба
на недвижим имот.
Въз
основа на това оспорване е образувано настоящото дело, като в хода на съдебното
следствие от ответната по спора страна е представена административната преписка
по издаване на оспорения индивидуален административен акт, както и допълнително
изискани от съда документи и цветни копия от графичните материали. Допълнително
са представени доказателства за компетентността на издателя на писмото, както и
информация за издавани разрешения за строеж на жалбоподателите и
заинтересованата страна. От жалбоподателя са представени копия на 2 бр.
нотариални акта за покупко-продажба на недвижим имот, съответно от 31.08.2018
г. и от 27.02.2014 г. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, чието заключение ще бъде ценено ведно с останалите доказателства по
делото. Според даденото експертно становище, ПИ № 1368 е урегулиран заедно с ПИ
1367 в общ съсобствен УПИ ІХ, който има 15,5 м. лице
към ул. „Я.Б.“. ПИ № 1368 има югоизточна
граница /към улицата/ с дължина 3 м., където е изграден магазин. Вещото лице е посочило
5 различни варианта за достъп до имота, като е дало заключение, че технически и
икономически най-целесъобразен е достъпът през църковния двор.
По
делото са изслушани показанията на свидетелите З. П.Н./внук на жалбоподателите/
и Ц.С.Ц., които дават показания, че достъпът до имота на жалбоподателите винаги
се е извършвал през църковния двор до неговото преграждане.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Оспорването
е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт
по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, доколкото в оспореното писмо е инкорпориран изричен
отказ от учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот /т.е. същото
няма само уведомителен характер, противно на първоначалните твърдения на
ответника/ в резултат на упражнено в преклузивния
срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ право на жалба от процесуално легитимирани лица,
което обуславя извод за допустимост на жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващите, а проверява законосъобразността на
административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, с оглед следните
аргументи:
Въпросното
писмо е подписано със запетая от името на кмета на общината, като от събраните
доказателства /л. 69 и 70 по делото/ се установява, че подписът е положен от Н.С.Г.
– заместник кмет на Община Горна Оряховица, който е замествал кмета на общината
поради ползването на платен годишен отпуск за периода от 06.08.2018 г. до 08.08.2018 г. Следователно оспореният отказ е издаден от
компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, по арг. от чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, при условията на заместване
поради законоустановено отсъствие на титуляра. Отказът е издаден в писмена форма, при излагане
на съответните основания за това.
Съдът
не установява допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По
отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона:
Процесния отказ е постановен във връзка със заявление по чл.
192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужд имот,
собственост на трето лице. Според чл. 192, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, право на
преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална
заверка на подписите, сключен между собствениците на поземлените имоти. Когато
не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване
се учредява със заповед на кмета на общината. Т.е., видно от хипотезата на
приложимия закон, за да се учреди такова право на преминаване от кмета на
общината, следва на първо място заявителят да удостовери, че е търсил, но не е
постигнал съгласие със собственика на чуждия /служещия/ имот. Едва след като се
установи, че не е постигнато съгласие между двамата собственици, може да се
пристъпи към уреждане на въпроса с начините и средствата на административната
принуда – учредяване на право на преминаване със заповед на кмета на общината.
Към
подаденото заявление № 9400-1442/14.06.2018 г. заявителите не са представили
доказателства, че е търсено и съответно не е дадено съгласие от собственика на
имот УПИ І-за църква. По делото, в съответствие с указанията на съда, са
събрани гласни доказателства – показанията на посочените по-горе свидетели, от
които обаче не се установява жалбоподателите да са предприели някакви действия
в тази насока. Според З. Н.„с моята майка отидохме на среща с ***С.“, а св. Ц. Ц.заявява
„Те ми казаха, че са говорили със свещениците, З. Н.ми каза“. Следователно въпреки
дадените указания, не са представени доказателства, че към датата на
постановяване на оспорения отказ, именно жалбоподателите са търсили съгласие от
собственика на съседния имот и такова не е било постигнато, за да се приложи
хипотезата на чл. 192, ал.2 от ЗУТ- учредяване на ограничено вещно право с
административен акт.
Дори
обаче да се приеме, с оглед позицията на заинтересованата страна по делото, че
тази предпоставка е налице, това не води до извод за незаконосъобразност на
оспорения отказ. За учредяване на право на преминаване през чужд имот е
необходимо да се установят и материалноправните
предпоставки – липса на какъвто и да е друг подходящ начин за достъп към
господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо
решение. От събраните доказателства, в т.ч. и заключението на СТЕ се
установява, че имотът на жалбоподателите с № 1368 е урегулиран заедно с ПИ 1367
в съсобствен УПИ ІХ-1367, 1368. Безспорно последният
има осигурен достъп от улица „Я.Б.“. От приложеният снимков материал към
заключението /снимка 1/ е видно наличието на изграден подход с тротоарни плочки
от улицата до ПИ № 1368, собственост на К.. Ирелевантно
е, че жалбоподателите са изградили магазин на границата на своя имот, с което
на практика са го преградили. Както вещото лице посочва в обясненията си от
съдебно заседание, пешеходен достъп от улицата до имота на жалбоподателите през
магазина очевидно е бил възможен, като това е посочено и в жалбата. Следва да се
отбележи, че производството пред административния орган е образувано по искане
по чл. 192 от ЗУТ, т. е. за право на преминаване, а не за прокарване на
временен път. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ уреждат два
самостоятелни законни сервитута - сервитут
за временен път и сервитут за преминаване през чужд
имот. Те са с различно съдържание и предпоставки. Сервитутът
за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от
неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през
чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на
господстващите имоти. Съответно на това, изискване за прокарване на временен
път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила
подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ докато за установяването на
право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за
достъп до него - чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че по този подход не е
налице достъп с МПС не е относимо към предпоставките,
валидни за приложимостта на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В този смисъл е и заключението
на назначеното вещо лице, от което е видно, че улица „Я.Б.“ е предвидена в ПУП,
отворена е и по нея може да се осъществи пешеходен достъп до процесния имот, което е достатъчно основание да се приеме,
че не са налице законовите изисквания на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за издаването на
позитивен акт.
Ирелевантно е обстоятелството, че с
нотариален акт № 318 от 31.08.2018 г. жалбоподателите са продали въпросния
магазин на трето лице. Тази сделка е извършена след постановяване на оспорения
отказ, а съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт
с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Продажбата на
имота не е „нов факт“ по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, като нови факти от
значение за делото по смисъла на тази разпоредба са само такива, които
установяват незаконосъобразността на акта, но не и новосъздадени факти, които
променят съобразения при издаването му фактически състав. В тази връзка следва
също така да се посочи, че купувачът на имота А.С.Т.е внук на жалбоподателите
/майка му В.З.Т. е дъщеря на З. и Н. К. според представеното от ответника
удостоверение за родствени връзки – л. 96 от делото/, т.е. явно е можело да
бъде договорен безпрепятствения достъп през магазина до имота на
жалбоподателите. В заявлението за учредяване на право на преминаване липсват
твърдения за бъдеща продажба на имота, нито пък към него е бил приложен
предварителния договор за покупко-продажба от 10.04.2018 г., който е представен
с жалбата до съда и няма достоверна дата, като тези факти от своя страна поставят
въпроса дали извършената продажба не е симулативна с
оглед обслужване тезата на жалбоподателите. Евентуалното ограничаване на
достъпа до имота на жалбоподателите е изцяло в резултат на техните действия и
не може да се разреши по реда, предвиден в чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.
На
последно място, според съда не се установява и другата предпоставка – че всяко
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Вярно е, че
според вещото лице най-целесъобразно е решението с достъп през имота на
заинтересуваната страна, тъй като същият е съществувал и за осъществяването му
практически не бил необходими никакви допълнителни дейности, но настоящият
състав не споделя този извод. От приложената към заключението скица и от
обясненията на вещото лице се установява, че този достъп /вариант Г/ всъщност е
най-дълъг, съответно сервитутът ще заеме най-голяма
площ. Най-кратък е съществуващият достъп през сградата на магазина, собственост
на внука на жалбоподателите. По-кратки са също така и двата варианта за достъп
през имот 1367, който е част от съсобствения УПИ ІХ,
т.е. не се минава през друг УПИ /варианти Б и В/, като според вещото лице
най-целесъобразни от гледна точка комплексността на
решаваните въпроси са именно тези варианти, както и през съседния ПИ 1369
/вариант А/. Недостатъци обаче според вещото лице са наличието на построени
огради по границите на имота на жалбоподателите. От приложения снимков материал
и от обясненията на вещото лице се установява, че построените огради са от
вида, за който е необходимо издаването на разрешение за строеж, но е безспорно
установено по делото от писмо № РД1100-14391/19.12.2018 г. на ответника, че за
имота на жалбоподателите не са издавани разрешения за строеж на огради. При
това положение евентуалните разходи на жалбоподателите за осигуряване на достъп
през съответните огради не могат да бъдат противопоставени на очевидно
по-кратките подходи през съсобствения УПИ.
С
оглед на горното съдът намира, че към момента на постановяване на оспорения
акт, не са били налице материалноправните
предпоставки за учредяване на право на преминаване и правилно е постановен
отказ по заявеното от жалбоподателя искане.
С
оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не и в претендирания
размер. Съгласно чл. 219,
ал. 1 от ЗУТ обжалването на процесния отказ е по реда на АПК,
поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на
ВАС във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не по реда на Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Според чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, към която препращат чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната
помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото
съдът счита, че жалбоподателите следва да заплатят на Община Горна Оряховица
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.И.К. и Н.Д.К., и двамата с постоянен
адрес *** против отказ на кмета на Община Горна Оряховица да учреди право на
преминаване по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, постановен по заявление №
9400-1442/14.06.2018 г. |
ОСЪЖДА З.И.К., ЕГН **********,*** и Н.Д.К., ЕГН **********,*** да заплатят на Община Горна Оряховица
разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: