Решение по дело №109/2015 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2015 г. (в сила от 9 декември 2015 г.)
Съдия: Светослава Борисова Костова Господинова
Дело: 20152200100109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

            

 

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      96

 

     гр. Сливен,  12.11.2015г.

 

                                              В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря Р.Г. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 109 по описа на СлОС за 2015 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Депозирана е искова молба от Р.Г.К. против ЗД „ЕВРОИНС” АД, в която се твърди, че на 26.02.2014 г., около 18.40 ч., в района на гр. Сливен, на път 1083 - Сливен – Тополчане, до входа на бензиностанция „Петрол”, м. „Рамануша”, водачът К.С.К. при управление на собственото си МПС лек автомобил /л.а./  „Опел Астра”, ДКН  СА  02 86  НН, нарушил правилата за движение по пътя и предизвикал ПТП, при което пострадала пешеходката Р.Г.К.. Ищцата е трябвало да постъпи на нощно дежурство на бензиностанцията, тъй като била в трудови правоотношения с работодателя „ДИМОВ-М- КОНСУЛТ” ЕООД  на длъжност „продавач-консултант”.

В резултат на сблъсъка между л.а. и пресичащата пешеходка последната била ударена и изхвърлена встрани от пътното платно. Ищцата К. получила тежка съчетана травма на глава, гърди, таз и крайници. Непосредствено след ПТП-то ищцата била приета по спешност в Бърза  помощ гр. Сливен в състояние на травматичен шок. Получените телесни увреди били освидетелствани от ТЕЛК при МБАЛ  „Д- р Ив.Селимински” - Сливен.

 Действията на виновния  шофьор са били предмет на ДП № 309/2014г. по описа на РУ „Полиция” при ОД на МВР - Сливен, а впоследствие по НАХД № 2016/2014 г. по описа на СлРС. По цитираното дело е постановено Решение № 29/19.01.2015 г., с което деецът К.С.К. е признат за виновен по повдигнатото обвинение, като на основание чл.78А от НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв. Решението е влязло в сила.

Твърди се, че след настъпилото ПТП ищцата била хоспитализирана  в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински” АД - Сливен  за периода от 26.02.2014 г. до 18.03.2014 г., където й били назначени и извършени консултативни и диагностични прегледи при хирург, ортопед и невролог. Твърди се, че са направени множество интервенции - на 26.02.2014 г., на 5.03.2014 г., за което са назначени и контролни прегледи на 28.03.2014 г. и 10.04.2014 г.  Дадени са указания да остане на постелен  режим още 20 дни след изписването от болницата, да носи имобилизация  на десен горен крайник 20 дни, а на долния крайник - 45 дни, след което да бъде направена контролна рентгенова  графия и консултация с ортопед. Препоръчано е да не бъде натоварван долния крайник за период не по-малко от 60 дни.

Твърди се още, че на 16.09.2014 г. пострадалата К. е освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” АД  - Сливен,  като е дадена оценка на работоспособността - временно неработоспособен, обективирано в  експертно решение № 3277/16.09.2014 г. Твърди се, че  като последица от настъпилата трайно намалена работоспособност ищцата е лишена от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение за своята работа, което от своя страна представлява пропуснатата полза за периода  от 26.02.2014 г. до 31.12.2014 г. в общ  размер на 2500 лв. Твърди се още, че в резултат на ПТП-то ищцата е получила следните в фрактури, конкузии и травми, а именно :  

-         фрактура на шийката на дясна раменна кост,довела до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник;

-         фрактура на костите на вътрешен глезен и двата пищяла на подбедрицата на десния крак, всички те заедно довели до трайно затрудняване на движения то на десния долен крайник;

-         фрактура на таза довела до трайно затрудняване на цялостното движение на тялото;

-         контузия на гръдния кош със счупване на осмо дясно ребро;

-         контузия на главата с наличие на охлузвания на кожата на дясното слепоочие и налични данни за лекостепенно сътресение на мозъка.

Твърди се, че получените травматични увреждания са изключително тежки по своя характер, като непосредствено след инцидента са били  и животозастрашаващи. Тежкото състояние, в което се намирала ищцата, наложило незабавното й приемане в Спешно отделение с цел запазване живота й и стабилизиране на клиничното й състояние. На пострадалата били направени редица спешни, а впоследствие и планирани интервенции. Периодът на възстановяване на здравословното състояние е бил продължителен и тежък, като същият продължава и до настоящия момент. Няма данни за скорошно и пълно възстановяване. В периода следващ непосредствено претърпяната катастрофа пострадалата е търпяла многобройни мъки и физически болки с висока интензивност. Поставеният остеосинтезен материал, т.е. метални елементи 9 бр., придържащи счупената кост на крайника, продължава към момента да причинява болки и страдания на пострадалата. Тези прикрепящи метални елементи и до настоящия момент се намират у ищцата,  като по указание на лекуващия лекар същите ще останат в тялото на пострадалата най-малко до 1 г. и половина от поставянето им.  Твърди се, че постр.К. е била напълно неподвижна и не е могла да се грижи за себе си. Била изцяло зависима от грижите и подкрепата от своите близки, която зависимост продължава и до настоящия момент. Близките са й помагали и обгрижвали в поддържането на личната хигиена и в задоволяването на естествените физиологични нужди. Към настоящия момент се твърди, че ищцата К. не може да  се придвижва  самостоятелно и е принудена да ползва помощни средства – патерици. Наред с това й е противопоказно да извърша физиотерапия. Пострадалата продължавала да приема различни медикаменти, за да облекчи съпътстващата я болка. Твърди се още, че в резултат на претърпяната пътнотранспортна злополука  ищцата е изпитала силен стрес и уплаха, като същата имала неспокоен сън и изпитвала обясним страх да се вози в кола. Последиците от понесените от катастрофата травми продължават и до настоящия момент. Заради получените увреждания  ищцата е била принудена да направи значителни за нея разходи за купуване на медикаменти, престой в болнично заведение и извършване на хирургически операции.

Предвид горното от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответното застрахователно дружество да заплати неимуществени вреди 93000.00 лв., имуществени вреди в размер на 761.00 лв., представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2014 г., имуществени  вреди в размер на 3000.00 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи, както и направените деловодни разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество. Същото е депозирало отговор в законоустановения срок. Изразява становище за допустимост, като оспорва предявените искове както по основание така и по размер. Твърди се, че претенцията е неоснователна, тъй като инцидентът се явява трудова злополука за ищцата и същата е била обезщетена в пълен размер от работодателя с оглед отговорността на същия в хипотезата на чл.200 от КТ. Оспорва се наличието на неимуществени вреди от страна на ищцата за твърдените от нея травматични увреждания и причинната им връзка с процесния инцидент.  Прави се възражения за съпричиняване на вредоносния  резултат от страна на пострадалото лице. Твърди се, че ищцата не се е съобразила с нормативно установените правила на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Последната в качеството си на пешеходец е пресичала на нерегламентирано за това място и преди да навлезе на платното за движение не се е съобразила с разстоянието си до приближаващото пътнотранспортно средство и скоростта му на движение. На следващо място се твърди, че пострадалата предприела пресичане при ограничена видимост, в неосветен участък от пътя, като освен това инцидентът е станал в тъмната част на денонощието. Твърди се, че ищцата ненужно е забавила пресичането на платното, като в един момент е спряла в лентата за насрещно движение. Твърди се, че ищцата е предприела  навлизане в платното с бърз ход, т.е. внезапно пресичане. Твърди се, че предвид  поведението на пешеходеца, приносът й за настъпилия инцидент е в степен надвишаващ 1/2. Оспорва се и размера на  претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено.

Оспорва се претенцията на ищцата за обезщетение за пропуснати ползи, като се твърди, че същата не се установява нито по основание, нито по размер. По отношение на претендираните имуществени вреди се посочва, че по делото не са представени писмени доказателства установяващи, че ищецът в действителност е направил посочените имуществени разходи.  От друга страна се сочи, че направените разходи следва да бъдат необходими за лечението на пострадалото лице и да не се покриват от здравната каса. Оспорва се началния момент на претендираната лихва за забава.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответното застрахователно дружество се представлява от процесуален представител, който моли при постановяване на съдебното решение да бъде взето предвид съпричиняването от страна на ищцата и гореизложените възражения. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. третото лице помагач се представлява от процесуален представител по пълномощие, който изразява становище за основателност на исковите претенции.

От фактическа страна се установява следното :

На 26.02.2014 г., около 18.40 ч., в района на гр. Сливен, на път 1083 - Сливен – Тополчане, до входа на бензиностанция „Петрол”, м. „Рамануша”, водачът К.С.К. при управление на собственото си МПС лек автомобил /л.а./  „Опел Астра”, ДКН  СА  02 86  НН, нарушил правилата за движение по пътя и предизвикал ПТП, при което пострадала пешеходката Р.Г.К., отивайки на работа „продавач – консултант“ в бензиностанция, собственост на . „ДИМОВ-М- КОНСУЛТ” ЕООД.

По повод възникналото ПТП е било образувано ДП № 309/2014г. по описа на РУ „Полиция” при ОД на МВР - Сливен, а впоследствие по НАХД № 2016/2014 г. по описа на СлРС. По цитираното дело е постановено Решение № 29/19.01.2015 г., с което деецът К.С.К. е признат за виновен по повдигнатото обвинение, като на основание чл.78А от НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв. Решението е влязло в сила.

По делото е представена застрахователна полица № 07113001299248, от която се установява, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение между водачът К.К., в качеството на застрахован по договора и ответното дружество ЗД“Евроинс“ АД, в качеството на застраховател по същия.

Назначената по делото САТЕ, посочва механизма на настъпилото ПТП както следва : Ударът е настъпил в тъмната част на денонощието срещу отклонението за бензиностанция „Петрол“, където не е осветено с улично осветление. Лекият автомобил „Опел Астра“ се е движил на къси светлини. Скоростта на движение на автомобила преди ПТП е около 69 км/ч, с опасна зона за спиране около 62 м. Пешеходката е започнала да пресича перпендикулярно платното с нормален ход около 4.9 км./ч. Спира за оглеждане в средата на платното, след което от средната част на платното е увеличила скоростта си до около 6.1 км/ч. Към момента, когато пешеходката се е намирала в средната част на платното автомобилът Опел се е намирал на разстояние около 40м от мястото на удара. Водачът на автомобила Опел е възприел пешеходката, когато автомобилът е бил на около 40 м. разстояние от удара. Не е имал техническа възможност да възприеме пешеходката по – рано, предвид ограничената видимост от движението на къси светлини на фаровете. Опасната зона за спиране на автомобила е била по – голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила към момента на откриване на видимостта за възприемане на пешеходката облечена в тъмни дрехи без светлоотразителни елементи. Водачът е имал техническата възможност да намали скоростта на движение до технически безопасната зона и да предотврати ПТП. Пешеходката също е имала техническа възможност да предотврати ПТП, като не предприема навлизане в платното за движение в тъмната част на денонощието и извън определените за това места.

На 17.04.2015г. пострадалата К. е освидетелствана от НЕЛК,  като е дадена оценка на работоспособността – 50% трайно намалена работоспособност.

Видно от заключението на вещото лице по СМЕ, в резултат на пътно-транспортното произшествие, ищцата е получила съчетана травма със засягане на главата, гръдния кош, корема, дясната ръка и десния крак, протекла в началото с картината на травматичен шок, което е наложило приемането на ищцата за лечение в Отделението по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен. По този начин получения от ищцата К. травматичен шок е осъществил смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота й.

           Контузия на главата с наличие на повърхностни охлузвания на кожата в областта на дясното слепоочие с клинични данни за на мозъка. Видно от материалите по делото сътресението на мозъка е било лекостепенно, без изпадане на ищцата в пълно безсъзнателно състояние до степен на кома, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота й;

            Контузия на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни за счупване на VIII ребро в неговата лява половина - увреждане, водещо до затрудняване движенията на снагата за срок от около 20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата К..

             Контузия в дясната раменна област с клинични и рентгенологични данни за счупване на раменната кост на дясната ръка в нейната горна трета в областта на хирургичната й шийка. Счупването на разменната кост в областта на нейната шийка води до затруднения в движенията на дясната ръка за срок от около 3-4 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния горен крайник.

             Контузия на таза с клинични и рентгенологични данни за счупване на седалищната и пубисната (срамната) кости в дясната половина на тазовия пръстен. Поради тясната функционална и анатомична връзка между костите на таза и долните крайници това увреждане е довело до затруднения в движенията на десния как за срок от около 2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.


   Контузия в областта на подбедрицата на десния крак с рентгенологични и клинични данни за счупване на двата пищяла в областта на средната им трета със значително разместване на костните фрагменти и счупване на глезенния израстък на големия пищял (медиален малеол). Това увреждане води до затруднения в движенията на десния крак за срок от около 7-8 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.


Непосредствено след пътно-транспортното произшествие пострадалата е била приета в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен, където са били проведени обстойни изследвания и консултации и е била оказана първоначална медицинска помощ. В последствие, поради клиничната картина на травматичен шок и съчетана травма ищцата е била приета по спешност в Отделението по анестезиология и интензивно лечение при същата болница за лечение и овладяване симптомите на шоковото състояние. Била е направена лапароцентеза с диагностична цел за наличие на кървене в коремната кухина. След стабилизирането й и след преодоляване клиничните белези на травматичния шок ищцата е постъпила за последващо лечение в Ортопедо-травматологичното отделение на същата болница. Счупването на раменната кост на дясната ръка е било лекувано консервативно чрез обездвижването й с превръзка тип „Дезо". Счупването на двете кости в дясната половина на тазовия пръстен е било лекуване също консервативно чрез постелен режим. Счупванията в областта на подбедрицата на десния крак са лекувани по оперативен път с използване на метална остеосинтезна техника. Била е извършена открита, кръвна репозиция на костните фрагменти и същите са били фиксирани в правилна позиция посредством метална плака с винтове за големия пищял и винт за счупването на глезенния израстък на големия пищял.

Към момента на изготвянето на експертизата ищцата не е напълно възстановена. Налице са известни посттравматични ограничения в обема на движение на дясната раменна става и глезенната става на десния крак. Установява се умерено изразена болезненост в крайната фаза на флексията на дясната тазобедрена става. Не е завършило зарастването на счупването на големия пищял на десния крак, поради което походката на ищцата е силно затруднена, с патерица, без възможност за пълноценно натоварване на десния крак поради болезненост и чувство на нестабилност.

Към настоящия момент главно поради състоянието на подбедрицата на десния крак ищцата Р.К. не е в състояние да извършва активна физическа и трудова дейност. В конкретния случай вече е налице един забавен във времето оздравителен процес по отношение на счупването на големия пищял на подбедрицата на десния крак и при това състояние е невъзможно да се направи прогноза за периода на нетрудоспособност. Предстои премахване на металните остеосинтезиращи материали, което се извършва по преценка на лекуващия ортопед-травматолог след приключване на оздравителните процеси, тогава, когато не се очаква премахването им да влоши състоянието на пациента.

Във връзка с претенцията за имуществени вреди, по делото е назначена ССчЕ, която в заключение посочва, че в резултат на ПТП ищцата не е получавала трудово възнаграждение поради временна неработоспособност за период от 26.02.2014г. до 26.02.2015г. За този период трудовото възнаграждение, което ищцата би получила е в размер на 4734.34 лева. Полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период е в размер на 4770.02 лева, т.е. получено в повече с 35.68 лева. След 21.02.2015г. и до момента  ищцата получава само пенсия за инвалидност.

Стойността на заплатените от ищцата медицински приспособления и интервенции е в размер на 761.00лева, съгласно представените към ИМ фактури, чието заплащане не се поема от НЗОК.

Разпитаните в с.з. свидетели Иванка Иванова и св.Мария Николова се установява,че след ПТП ищцата е била 20 дни в болница, а в последствие лечението е продължило в домашна обстановка. Не е могла да се обръща в леглото, да става. Използвани са памперси, подлоги, патерици и инвалидна количка. Не е могла да се обслужва и къпе сама, като грижите за нея са осъществявани ежедневно от нейната майка.

От разпита на св. К.К. се установява случилото се по време на ПТП и възприятията на водача на лекия автомобил, който поради липсата на осветление и движението на „къси светлини“ не е възприел своевременно пешеходката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира напълно изслушаните в с.з. експертни заключения, като изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лице. Съдът кредитира и показанията на разпитаните в с.з. свидетели, тъй като същите възпроизвеждат лично възприети факти и обстоятелства, в чиято интерпретация съдът нямо основание да се съмнява.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Правна квалификация на претенциите – чл.226 от КЗ във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД. Същите са допустими. Разгледани по същество са частично основателни.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 226, ал.1 от КЗ са следните : настъпването на деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.

В настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват от събраните по делото доказателства: Решение № 29/19.01.2015г. по АНД № 2016/2014г. по описа на СлРС, влязло в сила.

На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установен е механизма на възникване на ПТП, като от представената по делото САТЕ експертиза се установява съпричиняване от ищеца при възникналото ПТП. Доказана е причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.

Не се оспорва и валидността на застрахователната полица, респ. валидното застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на ПТП, които обуславят задължението на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение.

Размерът на застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя от съда общо за всички претърпени болки и страдания във връзка с ПТП, по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Получените множество травми безспорно са свързани с болеви синдром, независимо от медикаментозното лечение, трайно обездвижване, медицински интервенции, рехабилитация и санаториално лечение. Вещото определя част от травмите като временно опасни за живота. Към настоящия момент здравето и работоспособността на ищцата не са възстановени. Предстои и друга медицинска интервенция, която също е свързана с болеви синдром през периода на възстановяване. За справедливо обезщетяване на гореизброените неимуществени вреди - болки и страдания, съдът определя обезщетение в размер на 56 000 лева.  Посоченият размер на обезщетение следва да бъде намален до сумата от 39 200 лева, предвид установеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищцата. Безспорно същата е предприела пресичане в необозначена част на платното през тъмната част от денонощието, с тъмни дрехи и с неравномерен ход. Спирайки посредата на лентата за движение, оглеждайки се,  не е изчакала и пропуснала движещия се автомобил, който за нея е бил видим. Претенцията до пълния претендиран размер от 93 000лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Определените размери на коментираните обезщетения съответстват както на законовия критерий „по справедливост”, така и на трайно установеното съдебна практика в аналогични случаи.

По претенцията за заплащане на обезщетение за претърпяните имуществени вреди, изразяващи се във възстановяване на извършени медицински разходи, съдът намира същата за доказана да размер от 761.00лева, съгласно представените фактури. Отчитайки приетото от съда съпричиняване на ищцата във вредоносния резултата на ПТП, то дължимото обезщетение възлиза в размер на 532.70 лева.

По претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, ищецът е направил искане за присъждане на разликата между трудово възнаграждение и обезщетение за временна неработоспособност в размер на 4114.00 лева. От заключението на вещото лице е видно, че претенцията е неоснователна, тъй като за периода за който ищцата е получавала обезщетение за временна неработоспособност е получила в повече 35.68 лева от дължимото трудовото възнаграждение. Считано от 21.02.2015г. ищцата е пенсионер и получава пенсия за инвалидност. Разликата между тази пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение не е претендирана по делото, въпреки задаваните въпроси в с.з. към вещото лице.

Предвид изхода на делото и съобразно уважената част от исковата претенция, на осн. чл. 78 от ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени деловодни разноски в размер от 2212.40  лева – адвокатско възнаграждение. Сумата е определена пропорционално на уважената част от исковете, като съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

На ответното дружество, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2223.54 лева- юрисконсултско възнаграждение.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК върху уважените размери на исковете ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса от 4% по сметка на СлОС в размер на 1589.28 лева, както и 393 лева възнаграждения на вещи лица.

Ръководен от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенският окръжен съд

Р     Е     Ш     И

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.С., район „И.“, бул.“Х.р К.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.К. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 39 200лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди/болки и страдания/ във връзка получените травми и увреждани при настъпилото на 26.02.2014г. ПТП в района на гр.Сливен, на път SLV 1083 /Сливен – Тополчане/, на 2 км.

ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА до пълния претендиран размер от 93 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х.р К.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.К. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 532.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с лечение на получените травми и увреждани при настъпилото на 26.02.2014г. ПТП в района на гр.Сливен, на път SLV 1083 /Сливен – Тополчане/, на 2 км.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р.Г.К. с ЕГН ********** с адрес *** срещу  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х.р К.“ №* за заплащане на обезщетение за вреди /пропуснати ползи/, изразяващи в разликата между получаваното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност, в размер на 4114.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х.р К.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.К. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 2212.40 лева, деловодни разноски.

ОСЪЖДА Р.Г.К. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х.р К.“ №* сумата в размер на 2223.54 деловодни разноски.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х.р К.“ №* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС държавна такса в размер на 1589.28 лева, както и сумата от 393 лева – възнаграждения на вещи лица.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Димов –М- Консулт“ ЕООД с ЕИК *********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от съобщаването на страните, пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :