Решение по дело №7201/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

град София, ………..2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: М. ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                 СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 7201 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 539352/19.11.2018г., постановено по гр. д. № 12668/2018г., Софийски районен съд е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу М.С.И., че последната дължи сумата от 215,50лв. за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 158895, за периода м.05.2014г.-м.04.2016г., ведно със законната лихва за забава от 11.04.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлил исковете за разликата над 215,50лв. до пълния предявен размер от 1580,67лв., както и исковете за заплащане на законна лихва за забава за периода 15.09.2014г.-30.03.2017г. в размер на 399,05лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22696/17г. по описа на СРС.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника, с която се обжалва първоинстанционното решение в уважителната част. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се твърди, че по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение между страните, както и потребление на топлинна енергия от страна на ответника. Посочва се, че по делото не са събрани доказателства за извършени отчети на консумацията.  Поддържа се направеното възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че чрез извършеното плащане в размер на 780,88лв. са погасени всички задължения. Съобразно изложеното се моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

По делото е депозирана и въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове. В жалбата се поддържа, че периодът , за който се претендира заплащане на процесните суми, включва и отоплителен сезон м.05.2013г.-м.04.2014г., за който е издадена обща фактура с дата 31.07.2014г., като вземанията по нея са станали изискуеми на 15.09.2014г. Посочва се, че извършеното от ответника плащане е само едно в размер на 780,88лв от дата 28.06.2017г. и е съобразено с исковата молба. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част и се претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за твърдения в исковата молба период м.05.2014г.-м.04.2016г., поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Кредитирал е заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи относно обема на доставената в имота топлинна енергия и начина на нейното остойностяване за този период. Счел е, че с извършеното плащане от 766,60лв. ответникът е погасил част от главните вземания и непогасеният остатък възлиза на сумата от 215,50лв. По отношение лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия съдът е приел, че по делото няма събрани доказателства за публикуване сметките на интернет страницата на дружеството, поради което ответникът не е изпаднал в забава за плащане на задълженията. Искът за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение районният съд го е отхвърлил, тъй като приел, че за плащане цената на услугата няма предвиден срок и е необходима покана до длъжника, за да изпадне в забава, а такава не е представена.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно §1, т. 2а от ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения на л. 25 нотариален акт за замяна на недвижим имот се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж. к. „Вълчо Иванов“ (понастоящем ж. к. ******, VII етаж. От събраните писмените доказателства – протокол от общо събрание, договор за възлагане извършването на индивидуално отчитане на водомерите, главни отчети, както и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, и в жилището се ползва топла вода и е налична щранг-лира в банята.

Поради изложеното, както и с оглед доказателствата за извършено доброволно плащане от страна на ответника, което представлява извънсъдебно признание за наличието на облигационна връзка, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника е налице договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема за обективна и компетентно изготвена, се установява, че потребеното количество топлинна енергия в имота за процесния период 01.05.2014г.-30.04.2016г. е на обща стойност 941лв., от които 610,50лв. за 01.05.2014г.-30.04.2015г. и 330,50лв. за 01.05.2015г.-30.04.2016г. От приложените на л. 75-77 писмени доказателства е видно, че за процесния период в имота на ответника е извършвано реално отчитане, като отчетите са подписани от потребителя и не са оспорени от него. Вещото лице е посочило, че количеството потребена топлинна енергия за отопление и БГВ е правилно остойностено от ищцовото дружество, както и че количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено по формулата от Наредба № 16-334.

Неоснователно е оплакването на въззивника – ищец относно включването на обща фактура № **********/31.07.2014г. в процесния период. Издаването на обща фактура не променя нито периодът, за който задълженията се отнасят, нито падежът на месечните задължения за заплащане стойността на доставената топлинна енергия. В заявлението за издаване на заповедта за изпълнение дружеството е посочило период 01.05.2014г.-30.04.2016г. и заповедта по чл. 410 ГПК е издадена за този период. Същият период е посочен и в исковата молба, както и в молба от 23.03.2018г., поради което правилно районният съд е приел, че процесният период, за който се претендира заплащане на сумите, е м.05.2014г.-м.04.2016г.

По изложените съображения, съдът споделя извода на районния съд, че  дължимата от ответника сума за процесния период за потребена топлоенергия възлиза на 941лв.

Направеното и поддържано от въззивника – ответник възражение за изтекла погасителна давност за вземанията е неоснователно. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За процесния период в отношенията между страните са действали общите условия към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 14.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от когато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е от дата 11.04.2017г. Следователно вземанията за процесния период, обхващащ 01.05.2014г.-30.04.2016г. не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл тригодишен срок от момента на настъпването на изискуемостта им.

С извършеното от длъжника доброволно плащане са погасени част от процесните вземания. По делото са представени писмени доказателства за извършени две плащания от страна на М.С.И. с дата 28.06.2017г. Едното е за сумата от 508,76лв. /л. 63/ и с основание „топлинна енергия за периода 01.05.2014г.-30.04.2015г., топломер 58351-аб. № 158895“, а другото за сумата от 272,12лв. и е с основание „топлинна енергия за периода 01.05.2015г.-30.04.2016г., топломер № 58351- абон. № 158895“. Съдът не кредитира съдебно-счетоводната експертиза спрямо размера и датата на постъпилите доброволни плащания, тъй като в тази част експертизата противоречи на събраните писмени доказателства (платежни нареждания) и на направеното признание от страна на ищеца.

Съгласно чл. 33, ал. 6 от общите условия към договора, в сила от 14.03.2014г., когато клиентът има две и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, клиентът може да заяви кое от тях погасява. Това правило съответства напълно на нормата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Следователно посочените от ответника в платежните нареждания задължения, които погасява, и техният период обвързва кредитора. За периода м.05.2014г.-м.04.2015г. задълженията за заплащане стойността на доставената топлинна енергия възлизат на сумата от 610,50лв. (съгласно приетата СТЕ) и с извършеното плащане от 508,76лв. е останала дължима сумата от 101,74лв. За периода м.05.2015г.-м.04.2016г. дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 330,50лв. (съгласно приетата СТЕ) и с извършеното плащане от 272,12лв. е останала дължима сумата от 58,38лв.

Районният съд неправилно е извършил прихващане на постъпилото плащане със суми за дялово разпределение, тъй като такива не се претендират. Решението обаче не е недопустимо в тази част, тъй като не се е стигнало до произнасяне в диспозитива извън предмета на спора, а само е довело до неправилно определяне размера на дължимата сума.

По изложените съображения, съдът приема, че общият размер на задълженията на ответника за процесния период за доставена топлинна енергия, за които няма доказателства да са погасени чрез плащане или по друг начин, възлиза на 160,12лв. До този размер предявеният иск се явява основателен, поради което първоинстанционното решение следва да отменено за разликата над 160,12лв. до присъдения размер от 215,50лв., възлизаща на сумата от 55,38лв.

Във въззивните жалби не се съдържат други конкретни и относими доводи за неправилност на решението, а въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбите – чл. 269 ГПК. Ето защо в останалата част решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, следва да бъдат преизчислени дължимите на страните разноски за цялото производство. Необходимо е да се посочи, че ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на делото, поради което за частта, с която са отхвърлени исковете поради извършеното плащане в хода на процеса, разноските остават в негова тежест.

Заявителят е сторил разноски в заповедното производство в общ размер на 105,21лв. (55,21лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение), от които съразмерно на уважената част от исковете му се дължат 35,86лв.

Длъжникът е направил разноски в заповедното производство в размер на 300лв. за платено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част му се дължат 197,40лв.

Ищецът е сторил разноски в първоинстанционното производство в общ размер на 639,59лв., от които 39,59лв. държавна такса, 500лв. депозит за експертизи и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. От тях съразмерно му се дължи сумата от 304,00лв.

Ответникът е направил разноски в първоинстанционното производство в размер на 300лв. за платено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно му се дължат 157,40лв.

За въззивното производство сторените от въззивника – ищец разноски следва да останат в негова тежест, поради неоснователност на жалбата му, а въззивникът – ответник не е направил искане за присъждане на такива, поради което не му се следват.

Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 539352/19.11.2018г., постановено по гр. д. № 12668/2018г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 166-ти състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу М.С.И. за разликата над 160,12лв. до пълния присъден размер от 215,50лв., възлизаща на сумата от 55,38лв., представляваща доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 158895, за периода м.05.2014г.-м04.2016г., както и изцяло В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над 160,12лв. до пълния присъден размер от 215,50лв., възлизаща на сумата от 55,38лв., представляваща доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 158895, за периода м.05.2014г.-м04.2016г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 539352/19.11.2018г., постановено по гр. д. № 12668/2018г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 166-ти състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 197,40лв. – сторени разноски в заповедното производство, и сумата от 157,40лв. – направени разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 35,86лв. - сторени разноски в заповедното производство, и сумата от 304,00лв. - направени разноски в първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.