МОТИВИ към присъда №46/17.12.2012 год., постановена по НОХД №10/2012 год.
по описа на Пернишки окръжен съд:
Окръжна прокуратура гр.Перник е предявила обвинение против М.Й.А., ЕГН:**********, роден на *** г.
в Р. ф., живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЗА ТОВА, че в периода месец април 2008год. до месец декември
2010год. в гр.П., без съответно разрешение /по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона
за кредитните институции/, извършвал по занятие банкови сделки /по смисъла на чл.2 ал.1 и ал.5 т.1 от Закона за кредитните
институции/ за които се изисква такова разрешение, като от дейността си е получил значителни
неправомерни доходи в размер на 15 560лв. – престъпление по чл.252 ал.1
пр.1-во от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник,
поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за наказание „Лишаване от
свобода” за срок от осем години, което подсъдимият да изтърпи при първоначален
„Строг” режим на изтърпяване, както кумулативно
предвиденото наказание „Глоба” в размер на 8000лв.
Защитникът на подсъдимия М.А. пледира да бъде произнесена
присъда, с която същият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
и подържано от представителя на Окръжна прокуратура обвинени. Развива доводи,
че липсват доказателства, които по един безспорен и несъмнен начин да доказват
участието, авторството, умисъла и съучастието на неговия подзащитен в
извършването на вмененото му престъпление, и тъй като една присъда не може да
почива на предположения, предвид разпоредбата на чл.304 от НПК, счита, че
подсъдимият А. следва да бъде оправдан. Алтернативно се излагат доводи, че ако съдът приеме за доказано извършване на деяние, то обвинението следва да бъде преквалифицирано
по чл.252, ал.1 от НК, тъй като не са налице
квалифициращи признаци за
получени значителни неправомерни доходи, като подсъдимият бъде признат за невиновен за извършено деяние по ал.2 на чл.252 от НК.
Подс. М.А. не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на
страните по реда на чл.13 и 14 от НПК, намира за установено и доказано
следното:
Подсъдимия М.Й.А. е роден на *** год. в Р. ф. и живее в гр.П., ***. Женен е и в хода на съдебното следствие по делото, на **** са му се
родили близнаци. Подсъдимият е безработен, като през последните две години е
помагал в бизнеса на брат си и на дядо
му. Съпругата му е работела в пицария и към настоящия момент е в отпуск по майчинство.
Подсъдимият не
е осъждан.
В стоящото съдебно производство е била разпитана свидетелката В.С. Л.– В. Свидетелката имала
бизнес с недвижими имоти и в един момент имала нужда от пари за осъществяването на сделка. В тази връзка се свързала със своя
позната – св.Р.К., която от своя страна свързала свидетелката В. с подсъдимия. Срещата се
състояла през лятото на 2008год. в кафе,
намиращо се в кв.И. на гр.П. Била уговорена сумата от 700лв., като 400лв. свидетелката взела за себе си, а останалите
300лв. предала на св.К.. Подсъдимият уточнил, че върху взетата сума от 700лв. се дължи 140лв.
лихва на месец, т.с 20% месечна лихва, до издължаването на заема. Свидетелката не върнала сумата на време, тъй като св.К. не дала своята част на време. След
месец свидетелката се срещнала с подсъдимия и платила 140лв. лихва и обяснила, че част от заема бил за св.К., но подсъдимият
настоявал че взаимоотношенията са с нея и че тя се е задължила към него. По този начин св.В. плащала само
лихвата от 140лв. в продължение на шест – седем месеца. В момента, в който свидетелката не могла да се издължава и по лихвата,
подсъдимият започнал да я търси по
телефона и да я заплашва. Това продължило около четири месеца, след което двамата се срещнали случайно, при което подсъдимият започнал да
я заплашва крещейки и силно я
задърпал за ухото. Въпреки всичко, тъй
като свидетелката не била взела цялата
сума за себе си, а и за свидетелката К.,
решила да не му връща повече
пари. Имала желание да се издължи с
нейната сума в размер на 400 лв., но не и повече. Подсъдимият не бил съгласен
за това. Свидетелката си сменила номера на мобилния си телефон, тъй като не желаела да бъде притеснявана повече. Видно от показанията на свидетелката,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т. 1 от НПК, свидетелката
върнала на подсъдимия около 1000лв. Свидетелката знаела
и за други хора, които са вземали
назаем пари от подсъдимия срещу
20% лихва на месеца, включително и
за св.С. Е.Т.. Посоченото лице е
разпитано като свидетел в съдебното следствие в с.з. на 16.03.2012год.
Свидетелят установява че е вземал пари срещу
посочената лихва от лице по
прякор „К.”. В съдебно заседание, съдът е приобщил като доказателство дадените
показания от свидетеля по досъдебното
следствие по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1,т.1 от НПК по повод констатирани противоречия относно
външността на лицето, което му е дало
заема и лихвата която е била уговорена. Съдът изцяло кредитира
показаният на свидетеля дадени в досъдебното производство, тъй като същите се подкрепят от показанията на св.Л.-В.. Св. Т. два месеца е давал по 300лв., представляваща
лихва върху взетия заем от 1500лв., след което се е издължил на подсъдимия със сумата в размер на 2 100лв. наведнъж
– заема от 1500лв. и лихвата за още два
месеца.
Услугите на
подсъдимия относно паричен заем е стигала
и св.К. Ш. През м.Х.2010год.
свидетелката взела от подсъдимия сумата
в размер на 500лв., като на проведената
среща й е било обяснено, че върху тази сума дължи лихва
в размер на 100лв. месечно. Свидетелката
взела заема и подписала Запис на заповед в полза на подсъдимия, в
който фигурирала сумата от 600лв.
В продължение на четири месеца
свидетелката Ш. е връщала само лихвата от 100лв. на месец. През м.ІІ.2011год.
свидетелката е издължила заема. Съдът кредитира показанията на свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени в съдебното следствие като
доказателство с прочитането им по реда
на чл.281, ал.4, във вр. ал.1,т.1 от НПК, тъй като същите се подкрепят и от приобщените
доказателства, събрани със
специални разузнавателни средства – телефонни
разговори проведени между двамата, както и от показанията на св.В..
През м.Х.2009год.
нужда от пари имал и св.К.Г.В. и чрез
свой познат се свързал с подсъдимия. Срещата се провела в гр.П., кв.”И.”, като
подсъдимият дошъл с л.а. марка „Пежо” ,тъмносиньо на цвят. Свидетелят взел назаем сумата
в размер на 500лв. при месечна лихва от 20% и подписал Запис на заповед
в полза на подсъдимия. Свидетелят плащал
по 100лв. месечно лихва върху взетия заем в продължение на пет месеца,
след което спрял. Подсъдимият
търсил свидетелят, включително и
в дома му. През м.VІІ.2010год. свидетелят се издължил на подсъдимия, като му
дал сумата в размер на 600лв. Показанията на свидетеля, дадени в досъдебното
производство са били четени в съдебно
заседание по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1,т.1 от НК, които съдът
кредитира изцяло, с оглед събрания доказателствен материал като цяло по делото,
включително направеното разпознаване и предявените на страните ВДС. При
преценка на доказателствата, съдът взе в
предвид и обстоятелството, че свидетелите в съдебно заседание се притесняват от
присъствието на подсъдимият и се страхуват от евентуална саморазправа.
Отново през
есента на 2009год. за заем към подсъдимия се обърнал и св.М.П.Г.. Първоначално
свидетелят взел 1000лв., като
лихвата била в размер на 20%
месечно. На следващия месец свидетелят върнал 1200лв. Вторият заем бил в размер
на 100лв., при същите условия, като свидетелят върнал на следващия месец 120
лв. През м.март 2010год. свидетелят отново взел заем в размер на 1000лв., но
договорката била същите да са без лихва. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281,
ал.4, във вр. ал.1,т.1 от НПК, тъй като същите
са последователни, детайлизирани
и се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства относно
даването на парични заеми срещу лихва,
както и от предявените ВДС.
Св. К. В.Д.
познавал подсъдимия. Двамата посещавали един и същи фитнес салон, били от един и същи
квартал. Свидетелят знаел по принцип, че подсъдимия давал парични заеми
срещу 20% месечна лихва. През есента на 2010год. св.Д. се нуждаел от 200лв.,
който подсъдимият му заел и за които свидетелят подписал Запис на заповед за
сумата от 240лв. и му било разяснено,
че дължи обичайната 20% лихва на месец до
връщането на сумата. Плащането на
лихвата продължило три месеца. За
срещите се уговаряли по телефона или пък
свидетелят изплащал съобщение по
телефона ако се налагало да закъснее. В началото на 2011год. свидетелят
се издължил към подсъдимия, като му върнал сумата от 240лв. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, дадени в досъдебното производство и приобщени към
доказателствата чрез тяхното прочитане по реда на чл.281, ал.4, във вр.
ал.1,т.1 от НПК, тъй като същите се подкрепят и от ВДС, а обясненията, че ги е
дал под натиск от страна на разпитващите звучат неправдоподобно, тъй като в
тази насока не е била депозирана жалба или подаден сигнал в полицията.
През 2009год. св. Р.В.Г. се нуждаел от пари, за да проведе лечение на
зъбите си. Проведена била среща с подсъдимия, при която свидетелят взел назаем
500лв., но тъй като поел обещанието да
върне парите в рамките на няколко дни, подсъдимият заявил, че няма да му
начислява лихва. Това се повторило, като взетия заем бил в размер на 200лв.,
отново без лихва, но същият бил върнат
отново в рамките на дни.
В края на лятото
на 2009год. св.И. Д.И. изпитвал финансово затруднение и посредством свой познат
се свързал с подсъдимия. Срещата се състояла в района на фитнес залата в
квартала на гр.П. Свидетелят поискал 500лв. в заем, подсъдимият му обяснил че
месечната лихва върху тази сума е в размер на 100лв., свидетелят се съгласил и
двамата с подсъдимия си разменили телефонните номера. Телефона на подсъдимият
бил ****, а на свидетеля ****. В продължение на два месеца свидетелят плащал
само лихвата в размер на 100лв., след което се издължил на подсъдимия със
сумата от 600лв. След около месец, св.И.
отново се обърнал към подсъдимия за заем, този път в размер на 600лв., вземал е
и малки суми. Получило се плащане на
лихва два пъти месечно, като единият път било в началото на месеца с плащане на 120лв. лихва, а втория път в края на месеца за плащане на лихва в размер
на 240лв.Свидетелят изпаднал в
невъзможност да погасява и лихвите, поради което се обаждал на подсъдимият по телефона и му
заявявал, че не е свършил работа, което е следвало да се разбере, че няма да
може да заплати лихвата на уговорената
дата. Имало е и случаи, когато
подсъдимият търсел свидетеля и му
заявявал, че закъснява. Св.И. през м.януари 2011год. върнал на подсъдимия
сумата в размер на 2300лв. Съдът кредитира
показанията, дадени в досъдебното производство и прочетени в съдебното следствие по реда на
чл.281, ал.4, във вр. ал.1,т.1 от НПК, тъй като тези показания се подкрепят и
от предявените ВДС в съдебно заседание относно провежданите разговори между
двамата.
Св.Л.М. познавала
подсъдимия, тъй като работела в
заведение – кафе, което било държано от
брата на подсъдимия. През м.юни 2010год. свидетелката взела назаем 500лв. от подсъдимия, при 20% месечна лихва., която плащала в продължение на четири месеца, до издължаването
на сумата. В последствие, през декември 2010год. взела и по – голяма сума в размер на 5000лв.,
но като залог бил прехвърлен апартамента
й, който се намирал в гр.П., *** с договор за покупко - продажба на св. К.Д.Н.
/тъст на подсъдимия/ -НА №*** от 28.12.2010год., том ІІ, рег.№3842, дело
№342/2010год. на нотариус м.М./л.133, т.ІІІ от ДП/. В нотариалния акт е
посочена цена за жилището в размер на
15 000лв., която продавачите са
заявили пред нотариуса че са я получили
преди подписването на договора. Свидетелката
се съгласила на това, тъй като и уговорката била лихвата върху сумата да е 10% месечно.
Свидетелката получила 5000лв., но следвало да върне 8000лв., тъй като в тази сума били включени и таксите по извършеното прехвърляне на жилището. В края на януари
св.В. платила 800лв. лихва върху заема от 8000лв. на подсъдимия. В края
на м.февруари 2011год., свидетелката
дала на подсъдимия само 400 лв., тъй като изпитвала затруднение, а през
следващите четири месеца въобще не е плащала на подсъдимия лихви. През м.юни
2011год. пода. А. се обадил на свидетелката, за да я пита защо не се издължава
и се заканил, че ще плаща „глоби”. През
това време свидетелката продължавала да живее
в жилището си, което вече била прехвърлила. През м.юни 2011год. била уговорката
свидетелката да се издължи изцяло на подсъдимия. Към този момент свидетелката
дължала 3200лв. лихви и 8000лв. главница. Подсъдимият заявил на св.В., че той
няма отношение към апартамента, тъй като
страна по нотариалния акт е неговия тъст, поради което да се разправя с него.
Към м.юли 2011год. свидетелката получила нот. Покана от св.К.Н. да напусне апартамента.
Св.В.В.А. свързал
св. Л.М. с подсъдимия, тъй като му
трябвали пари на заем. Била уговорена сумата от 500лв. за месец. Св.А. бил уведомен от св.М., че се е
издължил. През есента на 2010год. М. му се обадил с молба да отиде на стадиона
на Д. м. гр.П. Когато свидетеля видял Л.М.
установил, че е бил бит- главата му била подута и насинена. Л.М. му се
оплакал, че М. го бил. В първия момент
свидетелят не разбрал за кой М. става въпрос, но в последствие разбрал че побоя е заради
невърнат дълг на М. към подсъдимия. В тази връзка са показанията на св.В.В..
Свидетелката е категорична, че
подсъдимият дошъл с л.а.марка
„Пежо” тъмносиньо на цвят, с рег.№***, с тъмни стъкла и е взел сина й –Л.М.,
като последния се е върнал пребит вечерта. Именно сина й е казал, че с
автомобила, който тя е видяла е бил пода.А., който го е пребил поради невърнат заем с лихва. Св.Л.М., също разпитан в
съдебното следствие, отрича побоя да му е бил нанесен от подсъдимия. В тази връзка са били
прочетени показанията му, дадени в досъдебното производство по реда на чл.281,
ал.4, във вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК. Съдът кредитира именно така приобщените
свидетелски показания към доказателствения материал, тъй като се подкрепят от показанията на св.В.А. и св.В.В., както и
от приложените писмени доказателства относно констатираните увреждания.
Св.В.Г. се
свързал с подсъдимия по молба на негова позната на име В., за да вземе вместо
нея заем от 600лв. при 20% лихва на месец. При срещата подсъдимия си казал условието, а именно че ще
следва да се плаща месечна лихва в размер на 120лв. върху поисканите 600лв.
Свидетелят получил парите, разменили си с подсъдимия телефонните номера за
връзка и през следващите три месеца свидетелят плащал само лихвата. Съдът дава
вяра на показанията, дадени от свидетеля в досъдебното производство на л.63,
т.І, които са били прочетени в с.з. по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1,т.1
от НПК.
В производството
по делото се установи, че подсъдимият е ползвал
телефонен номер ***, която СИМ карта се е водила на св.В.Й.П.. Именно с
посочения номер са се свързвали повечето от свидетелите, за да уговарят среща с
подсъдимия относно връщане на заема или плащането на лихвата върху същият. На
този телефонен номер са се обаждали
разпитаните свидетели, за да искат отсрочка за плащане на лихвата, както
и от този номер са били търсени, когато са изпадали в забава.
Подсъдимият не е
имал постоянен паричен доход. Видно от разпитаните свидетели Р.Й., същата е вземала пари на заем от подсъдимия в размер на 170лв., като не е имало уговорена лихва, но е върнала 180лв.,
за да се почерпи подсъдимия, св. В.С. също е взел 2000лв. на заем от подсъдимия
без лихва, св.М.Г. е взел 1000лв. на заем от подсъдимия без уговорена лихва,
св.Т.Д.-П. също е вземала пари на заем от подсъдимия без да е плащала лихва.
Разпитания свидетел А. О. в показанията си е обяснил, че е ремонтирал жилището
на подсъдимия, като последния му е заплатил 1100лв.
Видно от
заключението на в.л. П., дадено по приетата икономическа експертиза, изготвена
в досъдебното производство, размера на лихвите по предоставените заеми от
подсъдимия е 15 560лв., което се равнява на 67 МРЗ за страната. В хода на
съдебното следствие, след разпита на свидетелите и заличаването на св. Р.Т.,
който е починал, съдът извади от получените лихви стойности, за които не бяха събрани
доказателства и прие за установено от фактическа страна, че подсъдимия е
получил лихви по предоставени от него заеми в размер на 13 960лв.
Видно от приетото
заключение на в.л. Е.К. по изслушаната и приета графическа експертиза, ръкописния
текст, изписан в част от страниците на тефтер, подвързан с тъмно червена кожа е
изпълнен от пода.А.. Същият този тефтер, иззет като доказателство по делото съдържа
изписани имена на различни лица, срещу които
има изписани цифри и дати.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и приобщени
такива.
Разпоредбата на чл.252 ал.1 предл. 1 и 3 от НК
криминализира извършването на банкови или други финансови сделки без съответно
разрешение, когато такова се изисква.
Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции
(ЗКИ) предоставянето на кредити е част от основната дейност на всяка банка.
Банкова дейност може да се извършва само и единствено след издаване на съответен
лиценз по реда на чл.13 и сл. от ЗКИ. Идентичен е правният режим и по
отмененият Закон за банките (ЗБ) – сравни чл.1 ал.1 и ал.4 и чл.11 и сл. ЗБ.
Предоставянето на кредити по смисъла на Закона за кредитните институции и
отмененият с него Закон за банките е банкова дейност по занятие.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон договора за
банков кредит е вид банкова сделка, по силата на която банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока, като заплати и лихва по кредита, уговорена с
банката.
Системното заемане на парични средства на широк кръг
лица срещу насрещна материална облага (лихва), насочена към обезпечаване на
издръжката на заемодателя, съответства на понятието за банково кредитиране,
поставено под разрешителен (лицензионен) режим. Това системно заемане на
средства следва да бъде извършвано по занятие, като то бъде основен източник на
доходи и средства за препитание.
За развиваната от пода.А. лихварска дейност, освен
гласните доказателства, такива се съдържат и във ВДС, изготвени при използване
на СРС (вх.№ 1-2/2012). От съдържанието на част от телефонните разговори,
провеждани от подсъдимия А., обсъдени по – горе в настоящите мотиви.
Налице са повече от три случая на заемане на парични
суми срещу насрещна материална облага, което обуславя и извода за системно
заемане на парични средства на широк кръг лица, което от своя страна
съответства на понятието банкови сделки по занятие, за които се изисква такова
разрешение.
Вярно е, че по принцип законодателят не инкриминира
кредитирането между физически лица, но само и доколкото това се осъществява в
единични случаи и не е основен източник на доходи за издръжката на този, който
дава заема. Установени са по безспорен начин в настоящето производство много
повече от три случая на заемане на парични суми от подсъдимия срещу уговорена
насрещна материална облага, което и обуславя извода за системно заемане на
парични средства на широк кръг лица. Константна е съдебната практика относно
това, че системното заемане на парични средства срещу насрещна материална
облага (уговаряни и получавани лихви) съответства на понятието банкови сделки
по занятие, за които се изисква разрешение (вж. р.560 от 21.06.2005 г. по н.д.
1082 от 2004 г. и
р.122 от 30.04.2009 г. по н.д. 88 от 2009 г. на ВКС). Неспазването на разрешителният режим при
извършване на банковата дейност обуславя и наказателната отговорност по чл.252,
ал.1 предл. първо НК за лицата които я извършват.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от всички
доказателства по делото, коментирани по-горе и прецени в тяхна съвкупност и взаимовръзка.
С оглед на така установената фактическа обстановка, налага
се изводът, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическият състав на престъплението по чл.252 ал.2 от НК, тъй като за периода
от месец април 2008 г. до м. декември 2010 г., системно, последователно и многократно е
предоставял заеми на различни лица, срещу месечна лихва, без да сключва
съответни договори, да издава съответни документи, респективно да внася данъци
върху формирания от получените лихви неправомерен доход, като от дейността си е
получил значителни неправомерни доходи в
размер на 13 960лв.
Системното и многократно извършване на такъв вид
сделки срещу насрещна материална облага от страна на подсъдимия указва за
„извършването и по занятие”, т.е. като „търговско предприятие” с предмет на
дейност предоставяне на парични заеми срещу лихва, като осъществяването и е
било насочено към формиране на доходи за издръжка.Такъв вид дейност по занятие
съответства на понятието за банково кредитиране и според законодателството на
РБ се осъществява единствено и само след получаване на разрешение (лиценз) по
реда, предвиден в Закона за кредитните институции и в съответствие с
изискванията на Търговския закон. В хода на съдебното производство е
установено, че подс. М.А. не притежава дружества, имащи лиценз за извършване на
банкова дейност или финансови сделки по занятие, по реда предвиден в Закона за
кредитните институции.
От обективна страна деянието е извършено чрез
действие-активно поведение насочено към системно заемане на парични средства на
широк кръг лица срещу лихва от 10% до 20% на месец.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината – деецът е съзнавал обществено опасния характер а
деянието и последиците от него като е искал и пряко е целял настъпването им. Съзнавал
е, че извършва банково кредитиране без да притежава лиценз за тази дейност,
т.е. без каквото и да било разрешение по смисъла на чл.2 ал.1 и ал.5 от ЗКИ.
Причина за извършване на деянието е стремеж към
осигуряване на неследващи се материални доходи.
Съдът като призна подсъдимият М.А. за виновен и по
чл.252 ал.2, във вр. ал.1 от НК, и като прецени степента на обществената
опасност на деянието и на дееца при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, намери
че за постигане на целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК
на същия следва да се наложи наказание от 3 години лишаване от свобода и
„Глоба” в минималния предвиден размер, а
именно пет хиляди лева. Съдът намери, че размерът на наказанието следва да бъде
ориентиран към минималния предвиден в закона, с оглед на чистото съдебно минало
на подсъдимия и при съблюдаване на принципа за съответност по чл.35, ал.3 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение, раждането му на две
деца близнаци на ***, липсата на други
криминалистични регистрации.
Отегчаващи вината обстоятелства, съдът не констатира.
При така изложеното, съдът констатира наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, при
което и най-лекото, предвидено в разпоредбата на чл.252, ал.2 от НК наказание
пет години „Лишаване от свобода” би се
оказало несъразмерно тежко, поради което определи наказанието при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съдът прие, че по отношение на подс. А. са налице
условията за прилагане на разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК, поради което
отложи изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от
свобода” за срок от пет години, считано
от влизане на присъдата в сила. Съображенията за това са следните: към момента
на извършване на деянията подс.А. не е бил осъждан, а наложеното наказание
е “Лишаване от свобода” за срок от три години, както и че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с едно условно осъждане. При определяне размера на изпитателния срок,
съдът взе в предвид разпоредбата на чл.66, ал. 2 от НК, както и
обстоятелството, че се касае за
престъпление по Глава VІІ от НК.
За престъпление по чл.252 ал.2 от НК, законодателят е
предвидил и кумулативна санкция – конфискация до една втора от имуществото на
дееца, която е във преценка на съда,
както и наказание „Глоба” от пет хиляди до десет хиляди лева. По
настоящото дело не е установено подс. А. да притежава имущество, поради което
предвиденото наказание „конфискация” не може да бъде осъществено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3
от НПК в тежест на подсъдимия ще следва да бъдат възложени направените разноски
в размер на 150 лв., платими по сметка на бюджета на съдебната власт,
представляващи направени разноски в съдебно заседание, както и в полза на ОД
МВР П. в размер на 335лв., представляващи направени разноски в досъдебното
производство.
Като за сумата над 13 960
лв. по повдигнатото обвинение до 15 560лв., съдът прие, че обвинението не е доказано и
подсъдимият А. следва да бъде оправдан, в какъвто смисъл постанови и
диспозитива на присъдата си.
Като взе предвид изложеното и в същия смисъл,
Пернишки окръжен съд постанови диспозитива на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: