РЕШЕНИЕ
№ 181
град
Плевен, 05.04.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Венера Мушакова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно
дело №1040/2022 г. по описа на АС-Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с
вх.№30032/14.12.2022г. на С.Я.М.
против Решение №651/05.12.2022г. по АНД № 1780/22г. по описа на РС-Плевен, с
което е потвърдено Наказателно постановление №15-018/05.09.2022г. на Началника
на отдел „ Рибарство и контрол – Централен
Дунав“ гр.Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, с което на С.Я.М. с
ЕГН **********, адрес: ***.Митрополия,
ул.***, за нарушение на чл.32, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), на основание
чл. 70, ал.1 от ЗРА било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв., както и на основание
чл. 90, ал.1 от ЗРА била отнета иззетата риба от вида „бяла мряна“ и „сребриста каракуда“ с общо тегло около 2,5 кг.
В
съдебно заседание касаторът – С.Я.М., редовно призован, се явява лично и моли съда да отмени решението
на РС-Плевен като неправилно.
Ответникът
– Началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“
гр.Русе, редовно
призован, не се явява. Страната взема становище по касационната жалба в
молба от 22.03.2023г. чрез юрисконсулт И.П. с пълномощно на л. 33
от делото, като моли съда да остави без уважение жалбата и да бъде оставено в
сила обжалваното Решение
№651/05.12.2022г. по АНД № 1780/22г. по описа на РС-Плевен.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Иван Шарков, който взема становище правилност
и законосъобразност на решението на РС-Плевен, като моли съда да го потвърди.
Административен
съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът,
като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално
допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет на обжалване е Решение №651/05.12.2022г.
по АНД № 1780/22г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно
постановление №15-018/05.09.2022г. на Началника на отдел „ Рибарство и контрол – Централен
Дунав“ гр.Русе.
Въззивният
съд е приел за установено, че на
10.05.2022г. в 20,10 часа, на река Вит, в
землището на с.Биволаре над бетонов мост над река Вит, С.Я.М. е извършвал
любителски риболов с телескоп, поставен в работно положение във водата. По
същото време и място служители на отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.Русе К.В.Р., Н.П.Д. и Д.Г.Д. на сигнал за нерегламентиран риболов, подаден
на телефон 112, и установили
жалбоподателя М. да извършва риболов с въдица, като в кофичка до него вече
имало уловена риба „бяла мряна“ и
„сребриста каракуда“ с общо тегло
около 2,5 кг.. Бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №0029546 от 10.05.2022г. за това, че жалбоподателят М.
е извършвал любителски риболов, като риболова е извършен в периода на забрана
за риболов по чл.32 ал.1 и ал.4 от ЗРА и съгласно Заповед №РД-09-435 от
14.04.2022г на M3.
Въз основа на АУАН
било издадено Наказателно постановление №15-018/05.09.2022г. на Началника
на отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ гр.Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, с което на
С.Я.М. с ЕГН **********, адрес: ***.Митрополия,
ул.“Витоша“ 18, за нарушение на чл.32, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв., както и на основание чл. 90, ал.1 от
ЗРА била отнета иззетата риба от вида „бяла мряна“ и „сребриста каракуда“ с общо тегло около 2,5 кг. НП-то било връчено на 09.09.2022г. с
писмо с обратна разписка. С жалба от 12.09.2022г. С.Я.М. оспорил наказателното
постановление.
Съдът приел за установена фактическата
обстановка въз основа на писмените доказателства по делото и гласните такива,
съдържащи се в показанията на свидетелите К.В.Р., Н.П.Д. и Д.Г.Д., които кредитирал
изцяло с доверие като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота
всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях лично и
непосредствено действия на жалбоподателя М. по извършване на нерегламентиран
риболов в период на забрана.
Въззивният съд приел за безспорно
доказано от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН и
обжалваното НП дата 10.05.2022 година, в 20.10 часа, жалбоподателят М. е
извършвал любителски риболов по смисъла на в т. 26 ма §1 от ДР на ЗРА. Приел,
че АУАН е издаден от оправомощено лице при спазване на процесуалните изисквания
на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а наказателното
постановление - издадено в съответствие с административно производствените
правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Счел е, че правилно административно наказващият
орган е приложил разпоредбата на чл. 70. ал. 1 от ЗРА. Изложил мотиви за
законосъобразност и обоснованост на акта за
АУАН и НП-то вкл. относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, въззивният съд
потвърдил обжалваното наказателно постановление относно наложеното
административно наказание по чл.70 ал.1 от ЗРА, като законосъобразно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
Приетата
от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият касационен състав на съда. Видно от доказателствата по делото не са
допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за административно
нарушение и при издаване на наказателното
постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно
основание. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него
служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени.
При изготвяне на съдебното решение РС Плевен е изпълнил процесуалното си
задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, да изложи ясни,
точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и
правни въпроси, поставени за разрешаване пред инстанцията.
Съдът е изложил правни изводи и относно
всяко едно от наведените възраженията от страна на пълномощника на
жалбоподателя, като е изложил мотиви, които се споделят от касационния състав и
не следва да се преповтарят.
Неоснователно е възражението
на касатора, че наказателното постановление е издадено след изтичането на
предвидения в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН срок. Действително разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН предвижда едномесечен срок от получаване на
административно наказателната преписка, в който наказващият орган е длъжен да
се произнесе. Този срок обаче е инструктивен, а не преклузивен и не лишава
наказващият орган от възможността да издаде наказателно постановление и след
изтичането му, щом не е изтекъл предвиденият в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок от съставянето на акта.
Безспорно се доказва от писмените и гласни
доказателства по делото, че административно наказателната отговорност на
касатора правилно е ангажирана на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА. Установено е по категоричен
начин, че на 10.05.2022г. в 20,10
часа на река Вит в землището на с.Биволаре С.Я.М. ловял риба в период на
забрана, в нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, с уред, въведен в работно положение във водата. Съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗРА във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми
през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. Река Вит попада в обхвата на чл.3, ал.1 т.1
пр.11 от ЗРА,поради което и съгласно т.4
пр.1 от Заповед № РД 09-435/14.04.2022г. в периода от 15.04.2022г. до
31.05.2022г. е забранен риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби.
Ирелеванто е обстоятелството дали уредът, използван от нарушителя, е въдица или телескоп, предвид категоричната
забрана за улов на риба през този период с всички видове средства. Твърдението
на касатора, че данните от личната му
карта за съставяне на АУАН са взети от
служителите на ИАРА при незаконно претърсване на личния му автомобил не
кореспондират с доказателствата по делото и се приемат от състава като защитна
теза на оспорващия.
Въвеждането на
забраната за риболов в случая е предвидено от закона – чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА. В чл. 12 и сл. от ЗРА липсва обща законова клауза за допустимост на риболова, но за сметка
на това се уреждат множество изисквания и ограничения за осъществяването на
тази дейност. При тази нормативна регулация следва да се приеме, че
добросъвестното поведение на риболовеца изисква преди започване на риболов да
се извършат необходимите справки, чрез които лицето да се убеди, че в
конкретното време, на конкретното място и по отношение на конкретния улов това
е разрешено. Законът предвижда установяването на забраните със заповед, която
не подлежи на обнародване в Държавен вестник и не се оповестява чрез
информационни табели около посочените в нея рибностопански обекти, но
същевременно се обнародва на сайта на министерството. Това е достатъчно лицата
да носят отговорност за свое поведение, което не е съобразено със съответната
забрана. Затова както е посочил районния съд и се споделя от касационния
състав административно наказващият орган
правилно е приел, че са налице предпоставките за налагане на административно
наказание по чл. 70, ал. 1 от ЗРА.
Споделят се от
състава и изводите на районния съд относно законосъобразността на издаденото наказателно
постановление. При изготвянето му са
спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и
детайлно, посочен е неговият автор, датата и мястото, на което е извършено. НП-то
съдържа нарушената законова разпоредба, както и вида и размера на наложеното
наказание.Действително НП-то е издадено около два месеца след съставяне на акта
за нарушение, който срок е по-дълъг от предвидения в чл. 52, ал.1 от ЗАНН. Последният срок обаче, както правилно е приел РС, е инструктивен и неспазването му не погасява
правото на органа да се произнесе, като аргумент в тази посока е разпоредбата
на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. С оглед на горното, касационната инстанция приема, че районния съд е
извършил прецизна проверка, събрал е необходимите доказателства, установяващи
обективната фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон.
Ето защо решението
на РС-Плевен като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Съдът обаче се е произнесъл в
диспозитива на съдебното решение по отношение на вещи – пръчка на две снадки 1
бр. и макара 1 бр., които не са описани
в АУАН и НП-то. Видно от писмените и гласни доказателства по делото използвания риболовен инструмент от нарушителя е бил
изхвърлен в река Вит и не е бил иззет от
служителите на ИАРА. Ето защо решението на РС-Плевен следва в тази част
да бъде обезсилено, а в останалата част потвърдено изцяло.
При този изход на
делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 АПК, ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, определено от съда в размер на 150 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
Обезсилва
Решение №651/05.12.2022г. по АНД № 1780/22г.
по описа на РС-Плевен в
частта в потвърденото Наказателно
постановление №15-018/05.09.2022г. на Началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“
гр.Русе относно „отнетите вещи пръчка на две снадки 1 бр. и макара 1 бр.
Оставя
в сила Решение №651/05.12.2022г. по АНД № 1780/22г. по описа на РС-Плевен в останалата му част.
Осъжда на
основание чл. 143, ал. 3 АПК С.Я.М. с ЕГН **********,
адрес: ***.Митрополия, ул.“Витоша“ №18, да
заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата 150 (сто и петдесет) лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.