№ 17042
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110144368 по описа за 2022 година
Производството по гр.д.№ 44368/2022 г. на СРС е образувано по искова молба на Н.
Б. Б., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, и Р. Б. Б., ЕГН **********, с адрес АДРЕС със
знанието и съгласието на баща си- Б. Р. Б., в качеството им на законни наследници на ВКН,
ЕГН **********, срещу „ЮЛ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
АДРЕС представлявано от ПНД и ДБШ- Изпълнителни директори, с която се моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че не дължат солидарно сумата от
4688.59 лева- главница по Договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка ******, и
на допълнителни споразумения към него, както и сумата от 989.77 лева- договорна лихва,
а в условията на евентуалност- да се прогласи нищожността на Договор за кредит BG MC
CASH, кредитна сделка ******, и на допълнителни споразумения към него на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10, 11 и 12 ЗЗП.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е изпратил до Н. Б. Б. покана
за доброволно изпълнение чрез ЧСИ СЯ, рег. № ***** на КЧСИ, за заплащане на сумата в
общ размер на 5678,38 лв., от които сумата от 4688,59 лв., представляваща главница по
Договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка ******, и на сумата от 989,77 лв.,
представляваща договорна лихва. Посочва се, че ищцата заедно с баща си Б. Р. Б. е посетила
клон на банката ответник и е отправила искане да й бъде предоставено копие от договора за
кредит, като ответната банка е отказала да предостави информация за процесния договор.
Ищците се легитимират като законни наследници на ВКН, ЕГН **********, с която банката
ответник твърди да е сключила договора. Ищците поддържат, че наследодателят им ВН не е
подписвала процесния договор, с оглед което такъв не съществува. Навеждат твърдения за
наличие на нищожни клаузи, включени в процесния договор, респективно- за настъпила
погасителна давност спрямо процесните вземания. Поддържат, че не ставало ясно на какво
основание ответното дружество претендира процесните суми.
Представени са писмени доказателства. Прави се доказателствено искане за допускане
на съдебно-графологична експертиза за установяване автентичността на положените
подписи по Договора за кредит и допълнителните споразумения към него.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че
между същите страни за същите вземания има налице образувано ч. гр. д. № 44544/2022 г. по
описа на СРС, 85-и състав. Поддържа се, че между наследодателя и ответното дружество
съществували договорни отношения по кредит Euroline, като първоначалният договор бил
сключен с „ЮЛ“ ЕООД, което впоследствие бил прекратено чрез вливане в ЮЛ“ ЕАД, чийто
правоприемник станало ответното дружество. Процесният договор за кредит бил изменен с
Допълнително споразумение от 13.04.2017 г. Сочи се, че на 28.11.2019 г. било подписано
ново споразумение, съгласно което Б. Р. Б. встъпил в дълга и се задължил като трето лице по
кредита. Съгласно споразумението от 28.11.2019 г. при надлежно изпълнение на
задълженията по кредита общият размер на дълга щял да бъде намален с 30 % чрез
подписване на допълнителен договор. Посочва се, че на 07.05.2021 г. плащането по кредита
била преустановено, с оглед което отпаднала и възможността за използване на
преференциалните условия за намалаване на паричното задължение по кредита. С оглед
забавата банката ответник обявила предсрочната изискуемост на кредита, като изпратила
уведомление до длъжника- ВН. В хода на връчване на съобщението било установено, че
същата била починала и е оставила за законни наследници двете ищци, като всяка от тях
отговаряла разделно за ½ ид.ч. от паричните задължения по процесния договор. Поддържа
се, че Н. Б. Н била получила покана за доброволно изпълнение лично, а на Р. Б. Н била
връчена същата покана при отказ, чрез законния й представител- Б. Б.. Поради липсата на
доброволно изпълнение от страна на ищците ответникът депозирал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, по което било образувано ч. гр. д. № 44544/2022 г. по
описа на СРС, 85-и състав. Моли за бъде отхвърлен иска като неоснователен.
Производството по гр.д. №8542/2023 г. на СРС е образувано по искова молба от
„ЮЛ“ АД, ЕИК ******* срещу Н. Б. Б., ЕГН **********, и Р. Б. Б., ЕГН ********** с
искане да бъде признато за установено, че Н. Б. Б., ЕГН **********, и Р. Б. Б., ЕГН *******
дължат разделно на ЮЛ“ АД, ЕИК ******* суми: 4 796.59 лв. - главница по Договор за
кредит Euroline, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 13.04.2017 г. и
Споразумение от 28.11.2019 г., за периода от 07.05.2021 г. до 09.08.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2022 г.; 1 181.49 лв. - мораторна лихва за периода от 07.05.2021 г. до
09.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
44544/2022 г. на СРС, 85 състав.
С протоколно определение от 27.06.2023 г. по гр.д. №44368/2022 г. на СРС е прието,
че отрицателният установителен иск не дава възможност на носителя на материалното право
да се снабди с изпълнителен титул за вземането, като пътя за защита се явява именно
предявяването на насрещен иск или осъдителен такъв, като в процесния случай
изпълнителен титул би била издадената заповед за изпълнение, чиято изпълнителна сила би
могла да се установи в производството по предявения положителен установителен иск. В
случай на уважаване на отрицателния установителен иск, със СПН ще бъде отречено
съществуването на вземането на банката, което би решило спора и по двете производства.
На основание чл. 213 ГПК производството по гр.д. №8542/2023 г. на СРС е присъединено за
съвместно разглеждане с настоящото дело. Исковата молба е редовна, а предявените в нея
искове са допустими. Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците на
13.03.2024 г.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни.
Изложени са идентични фактически твърдение като тези в искова молба вх. №
2
*******/16.08.2022 г., по която е образувано гр.д.№ 44368/2022 г. на СРС по предявения
отрицателен установителен иск.
Сочи се, че подписът, положен за ВН на Допълнителното споразумение от 13.04.2017
г., се различава съществено от подписа, положен за ВН на заявлението за издаване на
кредитна карта и от подписа, положен на копието от документа й за самоличност. Поддържа
се, че ВН никога не е подписвала допълнителното споразумение от 13.04.2017 г. и дори и да
е подписала заявлението за издаване на кредитна карта, дори и банката да е имала вземания
към нея, те са погасени по давност. Сочи се, че в че споразумението от 13.04.2017 г. има
нищожни клаузи- разпоредбата на чл. 3, ал. 4 според което банката ще начислява фиксирана
годишна лихва в размер на 19,90 %, доколкото лихвата е прекомерна, противоречи на
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на банката.
Поддържа се, че ВН не е получавала новата кредитна карта, която е визирана в
допълнителното споразумение от 13.04.2017 г. и че ако такава карта е била издадена, тя е
била получена и ползвана от трето лице.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.08.2020 г. „ЮЛ“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу Н. Б. Б. и Р. Б. Б. за сумите: 4 796.59 лв. - главница по
Договор за кредит Euroline, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 13.04.2017
г. и Споразумение от 28.11.2019 г., за периода от 07.05.2021 г. до 09.08.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2022 г.; 1 181.49 лв. - мораторна лихва за периода от 07.05.2021 г. до
09.08.2022 г.; 119.56 лв.
С разпореждане от 24.09.2020 г. по ч. гр. д. № 34120/2020г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 103.30 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Представено по делото е заявление за издаване на кредитна карта, попълнено от ВКН,
без дата на попълване. Поводът е покупка от фирма ****** ООД на стока със стойност
314.30 лв., която да бъде изплатена на 10 вноски чрез предоставена кредитна карта от „ЮЛ“
АД .
Представени са общите условия за издаване и използване на кредитна карта.Съгласно
чл. 9 от ОУ дружеството ще изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя
извлечение за движението на сметката, наричано от тук нататък „месечно извлечение“,
което се извежда от търговските книги на дружеството и в което се отразяват всички
операции с картата, както и всички други сделки на картодържателя, извършени през
предходния месец, по –специално: а)всички сделки, за които е използвана картата (суми
изплатени от дружеството на търговски обекти за сметка на картодържателя, лихви, данъци,
разходи, и други задължения, изброени в приложението към настоящите обши условия; б)
всички плащания от картодържателя; в) датите на които гореспоменатите сделки са били
извършени; г) задължението по предходното месечно извлечение; д)новото задължение; е)
минималната месечна вноска, както тя е определена в следващия чл. 10; ж) падежа на
минималната месечна вноска; з) кредитният лимит. Сумите, които по една или друга
причина не са отбелязани в месечното извлечение, се вписват в следващото. Съгласно чл. 10
картодържателят може да изплати задължението си в срока, определен в месечното
извлечение изцяло и без начисляване на лихви, или на части. В този случай
3
картодържателят трябва да изплати най-малко минимална месечна вноска, както е
определена в приложението, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с
която е превишил кредитния си лимит. Съгласно чл. 11 за предоставянето и управлението на
кредитната линия и за другите услуги, свързани с плащания през картата, които се
предоставят от дружеството, картодържателят ще заплаща на дружеството възнаграждение,
включително, но не само лихва, подробно описано в приложението към настоящите общи
условия. Дължимите конкретно суми се посочват в месечното извлечение. Дружеството има
право да промени размера на таксите и на другите възнаграждения, дължими по тези общи
условия, както и да въвежда нови, ако съществува сериозна причина за това.
Картодържателят ще бъде уведомен за промените в таксите и другите плащания чрез
месечните извлечение. Всички такива промени влизат в сила от датата на издаване на
месечното извлечение, освен ако не е посочено друго в извлечението. Изменените такси и
задължения се считат за приети в съответствие с общите правила, съдържащи се в чл. 23.4
При изплащане на задълженията на вноски се начислява лихва. Лихвата се начислява от
датата, на която плащанията са осчетоводени по картовата сметка, с изключение на
отпускане на суми в брой по чл. 6 върху които се начислява лихва от датата на сделката.
Приложимия лихвен процент се посочва в месечните извлечения, като действащия в
момента на приемането на тези общи условия лихвен процент се посочва в приложение към
настоящите. Действащата лихва се определя от дружеството по негово усмотрение и се
променя всеки път, когато е налице промяна в лихвените проценти, обявени от Европейската
централна банка или лихвените проценти на междубанковия пазар на капиталите или
специалният или общ риск, поеман от дружеството, или условията на конкурентната среда.
Всяко изменение на лихвения процент се съобщава на картодържателя чрез отбелязване в
месечното извлечение и влиза в сила от датата на издаването на това извлечение, освен ако
не е определена друга дата за влизане в сила. Промененият лихвен процент се счита за приет
в съответствие с общите правила, съдържащи се в чл. 23.4, 12.3 При неплащане на
задължителната минимална вноска на падежа, посочен в месечното извлечение на
картодържателя се начислява такса за забавено плащане в размера, посочен в приложението.
Посочени са лихвените проценти -18.5 % за покупки и теглене в брой.
На дата 13.04.2017г. между „ЮЛ“ АД и ВН е подписано Допълнително споразумение
към Заявление - договор за издаване на кредитна карта, с което се извършва замяна на
старата кредитна карта с нова - с подписване на допълнителното споразумение Банката и
Картодържателят се договарят издадената от Банката по силата на сключения Договор
кредитна карта 3 броя стари карти да бъдат заменени с 3 броя нови кредити карти.
Уговорено е, че старата Карта ще бъде активна до 14.07.2017 г. включително, като след
посочената дата ще бъде деактивирана и няма да може да се използва за извършване на
трансакции. Съгласно чл. 2, ал. 1 новата карта се предава лично на картодържателя във
финансов център на Банката, като ще бъде активирана автоматично съгласно чл. 2.5. от
Общите условия. Съгласно чл.3, ал. 2 от Допълнителното споразумение, всички непогасени
задължения от старата карта се прехвърлят по баланса на новата карта. Банката ще
начислява годишна лихва в размер на 19.9%, съгласно Общи условия в сила от 23.02.2017г.
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която – С. Ц. е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.
Направен е извод, че Подписите, положени в мястото за: „Подпис на основен
картодържател:“ на Заявление за издаване на кредитна карта с код на източника: ******* от
16.02.2005 г. и „Картодържател:/ подпис/“ на Допълнително споразумение към Заявление-
Договор за издаване на кредитна карта № ********** от 13.04.2017 г.- обекти на
експертизата, са изпълнени от ВКН.
С приемо-предавателен протокол от 13.04.2017 г са предадени на ВН кредитна карта и
пин код към нея.
4
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – В. П. е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.
Вещото лице е проследило движението по кредитната карта за периода от 22.02.2005г. до
23.04.2021 г., като то е представено в таблица - Приложение № 1 към заключението.
Усвояване на суми по кредитната карта се е извършвало чрез покупка на стоки на
разсрочено плащане ( погасяване на вноски) - 3 покупки, посочени в колона 2 от Таблица №
1; чрез теглене на суми в брой в офиси на банката, посочени в колона 3 от Таблица 1, чрез
плащане на ПОС и чрез теглене от ATM (банкомат). Усвоеният кредитен лимит се формира
от усвоените суми. начислените такси и начислените лихви, намалени с извършените
погасителни вноски.
Вещото лице е констатирало, че усвоените суми за периода на ползване на кредитната
карта по видове са както следва:
-покупки на стока на изплащане – 2187.53 лева,
-теглене от офиси на банката- 9620.35 лева,
-покупки на ПОС терминал- 5288.83 лева,
-теглене на АТМ- 9685 лева.
Общо усвоените суми са в размер на 26 781.71 лева. Върху тях са начислени 2028.08
лева- такси и 8262.76 лева-лихви. Общо дължимите суми са 37 072.55 лева.
Общо платените от картодържателя суми за погасяване на задълженията по
кредитната карта са в размер на 32 383.96 лева.
Oт прегледа на движението по кредитната карта се установява, за периода от
м.02.2005г. до м.12.2018г. ежемесечно са извършвани плащания по кредитната карта, които
са били достатъчни за погасяване на лихвите, таксите и част от главницата. Видно от
представеното извлечение - Приложение № 1 към заключението, последно начисляване на
лихви и такси е извършено в м.януари 2019г. От м.02.2019? до м.12.2021г. ежемесечно са
правени вноски, но същите са в недостатъчен размер за покриване на минималната месечна
вноска, поради което реално кредитополучателят изпада в просрочие. Към 23.07.2022г.
дължимата главница е в размер на 4 688.59 лв. Дължимата договорна лихва / 19.9% годишна
лихва/ за периода от 07.05.2021г. до 23.07.2022г. просрочие от 443 дни е в размер на 1148.44
лв. Дължимата договорна лихва / 19.9% годишна лихва/ за периода от 07.05.2021 г. до
%.09.08.2022г., просрочие от 460 дни е в размер на 1175.87 лв. Законната лихва за периода от
07.05.2021г. до 09.08.2022г. е в размер на 599.10 лв.
Към 09.08.2022г. непогасените задължения са общо в размер на 5 864.46 лв., в т.ч. =
главница : 4 688.59 лв. и договорна лихва : 1175.87 лв. за периода от 07.05.2021 г. до
09.08.2022г.
След 09.08.2022г. няма постъпили плащания.
Към датата на заключението дължимата главница е в размер на 4 688.59 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен
съд-София достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Както е посочено по-горе предявеният първоначална
отрицателен установителен иск не дава възможност на носителя на материалното право да
се снабди с изпълнителен титул за вземането, като пътя за защита се явява именно
предявяването на насрещен иск или осъдителен такъв, като в процесния случай
изпълнителен титул би била издадената заповед за изпълнение, чиято изпълнителна сила би
могла да се установи в производството по предявения положителен установителен иск. В
5
случай на уважаване на отрицателния установителен иск, със СПН ще бъде отречено
съществуването на вземането на банката, което би решило спора и по двете производства.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ЮЛ“ АД- вляло
се в „ЮЛ“ АД и наследодателя на Н. Б. Б. и Р. Б. Б. са били в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за потребителски кредит- договор за издаване на кредитна
карта. Установява се, че именно ВН е подписала както първоначалния договор от 2005 г.
,така и допълнителното споразумение от 2017 г., в което е инкорпорирано изявление, че
същата приема и кредитна карта. Отделно е съставен и приемо-предавателен протокол. Така
за съдът е безспорно установено, че именно ВН е използвала пластиката на кредитната
карта.
Съдът обаче намира, че наследниците на ВН- Н. Б. Б. и Р. Б. Б. не дължат суми на
банката на две самостоятелни едно от друго основания.
В процесния случай договорът за кредит се различава от стандартния случай на
потребителските кредит, доколкото става въпрос суми, усвоявани с кредитна карта и липсва
приложен погасителен план. При анализа на разпоредбата на чл. 9-12 от ОУ се извежда, че
падежът на задължението настъпва в определен от кредитора срок с месечно извлечение.
Доколкото става въпрос за месечно извлечение се касае за суми, усвоявани през предходния
месец, които се дължат без лихва до получаване на месечно извлечение. Не е посочена дата,
на която кредиторът следва да предостави на длъжника такова извлечение, но поради
месечния му характер, съдът приема, че такова следва да се предостави най-късно в края на
месеца, следващ този на усвояване на сумите с кредитна карта, респективно от края на
месеца следващ усвояването се дължи връщане на усвоените суми. Именно при невръщане
на падежа на сумата се начислява възнаградителна лихва, като принципно ако сумата се
върне до падежа такава лихва не се дължи. Възможно е, но не задължително,
заемополучателят да разсрочи дължимостта на вземането си ако заплати минимална
погасителна вноска, за което разсрочване се дължи лихва.
Процесният договор за кредит не попада в темпоралното действие на Закона за
потребителския кредит/ в редакцията му ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, нито
на Закона за потребителския кредит/ Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г.,в сила от 01.10.2006 г.
и Отм., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.,в сила от 12.05.2010 г./, като при служебната преценка за
неравноправни клаузи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следва да извърши такава през
призмата на общите правила за недействителността в чл. 26 от ЗЗД.
В процесният случай страните не са били ограничени от императивна законова
разпоредба досежно максималния конкретния размер на уговорената лихва съгласно чл. 10,
ал.2 от ЗЗД, доколкото в действащия подзаконов нормативен акт няма предвиден такъв
размер, нито са били ограничени от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдебната
практика по време на действие на процесния договор и преди действието на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК е приемала, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. В процесния случай е уговорено ответникът да
заплаща променлива лихва с годишен лихвен процент 18.5%.
Съдът намира, че Клаузата на чл. 11 от ОУ на банката е неравноправна. Тя предвижда,
че лихвата се определя по усмотрение на кредитора и се променя едностранно всеки път,
когато е налице промяна в лихвените проценти, обявени от Европейската централна банка
или лихвените проценти на междубанковия пазар на капиталите или специалният или общ
риск, поеман от дружеството, или условията на конкурентната среда. В договора следва да е
предвидена възможността да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на
съответния пазарен индекс, а не както е в случая те да се отчитат, само когато ползват една
от страните по сделката и то по-силната икономически, каквато е кредитодателят. Така
предвидената клауза поставя кредитополучателят в неравнопоставено положение спрямо
банката. Следователно клаузата на чл. 11 от ОУ. е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП/
6
както и по чл. 35 от действащия към 2005 г. Закон за защита на потребителите и за правилата
за търговия/ , тъй като е във вреда на потребителя, доколкото дава право за едностранно
изменение на договора от страна на банката, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие във вреда на потребителя. На основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП/ чл. 37 от действащия към 2005 г. Закон за защита на потребителите и за правилата
за търговия/ клаузата е нищожна, като съдът намира, че не е уговорена индивидуално.
Очевидно от изводите на вещото лице, банката се е възползвала от правото си едностранно
да променя лихвания процент.
В допълнение следва да се посочи, че макар и към момента на сключване на процесния
договор да не са били въведени в националното законодателство изисквания за размер на
шрифта, приложимите общи условия по договора, представени по делото от банката са
написани с толкова дребен шрифт, че е абсолютно невъзможно без използване на техническо
средство да бъдат прочетени.
Що се касае до клаузите в общите условия за това как се определя дължимата лихва
съдът намира същите са пределно неясни, тъй като липсва какъвто и да е съществен елемент
на клаузата за лихва, а опреД.ето на дължимостта й- в т.ч. за падежа и размера е
предоставен на кредитора чрез изпращане на месечно извлечение.
В Решение №92 от 09.09.2019 г. по т.д. №2481/2017 г. на ВКС, II Т.О./ е посчоено, че
произтичащата от чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор
за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по
кредита при промяна на базов лихвен процент, не обуславя нищожност и на уговорката в
същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер точно
определен към датата на подписване на договора. В процесния случай поради абсолютната
неразбираемост на договорната клауза за лихва, това възприето в практиката правило не
може да се приложи и длъжникът не дължи каквото и да е лихва.
Доколкото е установено по делото, че усвоените суми са в размер на 26 781.71
лева, а заплатени такива са в размер на 32 383.96 лева, всички дължими суми за
главници по договора за кредитна карта са заплатени, дори е налице надплащане.
В допълнение следва да се посочи, че и процесните суми са погасени по давност/ с
изкл. на сумите от 23.60 лева –пос плащане на 09.09.2017 г., 18.30 лева- пос плащане на
10.09.2017 г. и 300 лева- теглене от банкомат на 12.09.2017/. В Тълкувателно решение № 5 от
21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е разяснено, че
падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са
еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на
настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението
трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва
изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение -
било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално
изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което
длъжникът отговаря. Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че
задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на
страните или закона - съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. При срочните задължения, когато денят на
изпълнението им е определен, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на изтичане на срока - чл. 84, ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на
вземането и на забава на длъжника, съвпада). Длъжникът може да изпълни и преди срока,
т.е. вземането е изпълняемо, но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) и безспорно не е забавено.
Както бе посочено по-горе при тълкуване на клаузите на ОУ съдът намира, че усвоените
суми следва да се върнат веднага/ отделно е дадена възможност за разсрочване при условия
определени от кредитора с месечно извлечение, каквито извлечения не са
7
представени/.Доколкото е така давността за всички суми, извън трите горепосочени е
изтекла в период повече от 5 години преди предявяване на исковете. Съгласно разпоредбата
на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главния дълг се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, дори давността за тях да не е изтекла. Тъй като обезщетението за
забавено плащане е обусловено от съществуване на вземането за главницата, то с оглед
установената недължимост на главния дълг, поради погасяване на вземането по давност,
съдът намира, че на това основание са погасени и недължими от ответниците и вземанията
за мораторна лихва, такси и разноски по договора за кредитна карта.
При изхода на спора Н. Б. Б. и Р. Б. Б. имат право на разноски по правилата на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК съгласно представения списък/ държавна такса в размер на 227.14 лева,
адвокатски възнаграждения в размер на 1440 лева, 1128 лева 1878.86 лева и депозит за вещо
лице- 550 лева/
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮЛ“ АД, ЕИК ******* срещу Н. Б. Б., ЕГН
**********, и Р. Б. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК, за признаване за установено, че Н. Б. Б., ЕГН **********, и Р. Б. Б., ЕГН
******* дължат разделно на ЮЛ“ АД, ЕИК ******* суми: 4 796.59 лв. - главница по
Договор за кредит Euroline, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 13.04.2017
г. и Споразумение от 28.11.2019 г., за периода от 07.05.2021 г. до 09.08.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2022 г.; 1 181.49 лв. - мораторна лихва за периода от 07.05.2021 г. до
09.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
44544/2022 г. на СРС, 85 състав.
ПРИЗНАВА за установено, че Н. Б. Б., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, и Р. Б. Б.,
ЕГН **********, с адрес АДРЕС в качеството им на законни наследници на ВКН, ЕГН
**********, не дължат на „ЮЛ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
АДРЕС представлявано от ПНД и ДБШ- Изпълнителни директори, сумата от 4688.59 лева-
главница по Договор за кредит BG MC CASH, кредитна сделка ******, и на допълнителни
споразумения към него, както и сумата от 989.77 лева- договорна лихва.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК на Н. Б. Б., ЕГН ********** и Р. Б. Б., ЕГН **********, съдебно-деловодни
разноски в размер на 5224 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8