О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
570
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 664 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал.3 изр. второ от ГПК.
Жалбоподателят Е.М.К. с ЕГН **********, чрез адв. Е.Д.,***, моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Определение от 23.08.2019г. по гр.дело № 8993/2017г. по описа на РС-Пловдив, ІV гр.състав.
Излага съображения: В своето решение от 17.06.2019г. съдът,веднъж, вече, се е произнесъл относно основанията за неприсъждане на повторни разноски и е обосновал отказа си да присъди същите на ответниците. С Решение № 4184/30.11.2017г. съдът определя на ответницата да бъдат изплатени направените от нея разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева. С обжалвания съдебен акт съдът присъжда повторното им изплащане, като не ставало ясно кое е наложило тази промяна в становището на съда.
Излага и доводи във връзка с въпроса защо двата обективно съединени иска, предмет на делото, са били гледани поотделно и защо се е стигнало до повторно разглеждане на делото; като в т.н. се счита и, че съдът бил предубеден.
Заявява се, че в едно производство не следва да се дължат два хонорара; както и за два иска в едно производство не се дължат два пъти отделни възнаграждения.
Посочва се,че съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималното възнаграждение в този случай е 300лева, следователно сумата от 600 лева се явява хонорар за двама адвокати.
Излагат се доводи и, че обжалваното определение служело като репресивна мярка срещу едната страна с цел същата да бъде наказана за смелостта да защити правата си.
С оглед изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена депозираната частна жалба.
Ответниците по частната жалба, не изпращат писмен отговор съгласно чл. 276 ал. 1 от ГПК, редовно уведомени.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, ищец в първоинстанционното производство, в законния срок съгласно чл. 248 ал. 3 изр. второ от ГПК, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови в производство по чл. 248 ал.1 от ГПК, определението от 23.08.2019г. по гр.д.№8993/2017г. по описа на ПдРС,ІVгр.състав, в обжалваната му част, с която осъжда ищеца Е.М.К., с ЕГН **********, да заплати на ответницата С.Д.М. с ЕГН **********, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ за разноски за адвокатско възнаграждение по делото, районният съд излага съображения: Претендираните разноски касаят постигнати между страната и нейния процесуален представител уговорки по договор за поръчка, които не подлежат на ревизия от съда. Няма пречка в хода на производството, в което попада и продължаването на делото в настоящия случай, страните по договора за поръчка да правят допълнителни уговорки по повод развитието на делото и съответно да се претендират допълнително извършени разходи. Същите са своевременно заявени, вписани са в списъка на разноски и са подкрепени с надлежни доказателства установяващи плащането.
Въззивният състав на ПдОС констатира от приложените по делото доказателства, като относими към предмета на частната жалба, следните обстоятелства:
Първоинстанционното исково производство по гр.д. № 8993/2017г. е било образувано на 19.06.2017г. по подадена от страна на Е.М.К. против С.Д.М.-К., искова молба, с която са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл.19а ал. 3 изр. посл. ЗГР, както и, в условие на евентуалност, с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР.
С писмен отговор,на осн.чл. 131 от ГПК, ответницата С.Д.М.-К., чрез пълномощник адв. Т.Ч.,***, /постъпил в РС-Пловдив с вх.№47192/18.08.2017г. - лист 35-41 от делото/, се взема подробно становище по двата предявени обективно съединени иска с правно основание чл.19а ал. 3 изр. посл. ЗГР, както и, в условие на евентуалност, с правно основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР; правят се доказателствени искания относно предявените искове. Приложен е на лист 42 от делото и Договор за правна защита и съдействие от 17.08.2017г., между клиент С.Д.М.-К. и адвокат Т.Ж.Ч.; като „основание и предмет на договора“ е посочено: “оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се –да изготви, подпише и подаде от /името на клиента/отговор на исковата молба с вх. № 34672 19.06.2017г./, подадена от Е.М.К., с ЕГН **********, пред ПРС, и да осъществява процесуално представителство по гр.дело № 8993/2017г.,ІVгр.с., по описа на Пловдивски районен съд“. В договора е посочено, че е договорено възнаграждение от 600 лева, платено на 17.08.2017г., в брой. Текстът на съдържанието на договора за правна защита и съдействие, изцяло, съответства на този на правата по издаденото пълномощно, от същата дата 17.08.2017г., /лист 42 от делото/.
С определение от 28.08.2017г. на осн.чл. 140 от ГПК, районният съд след произнасяне по направените от страните доказателствени искания, насрочва делото в открито съдебно заседание на 03.10.2017г.-11.00 часа.
Постъпило е и становище от ищеца Е.М.К. чрез адв.Е. Ф. по изложените фактически твърдения в отговора на исковата молба,с която се правят и възражения по доклада на съда. В първото о.с.з. е докладван проекто –докладът,както и допълнителното становище на ищеца; като с определение от о.с.з. на трети октомври 2017г. районният съд одобрява изготвения проект за доклад като окончателен доклад по делото, като оставя бе уважение искането за промяна на правната квалификация; делото се отлага в о.с.з. за 30.10.2017г.-15.30 часа, като се уведомява ДСП към Община Родопи за изготвяне на социален доклад; като първоначално първоинстационното производство е приключило с това второ о.с.з. на 30.10.2017г., като са били изслушани и допуснатите от съда свидетели на страните.
С постановеното по гр.д.№8993/2017г. Решение № 4184/30.11.2017г. районният съд, произнасяйки се по иск по чл. 19 ал. 1 от ЗГР, отхвърля молбата на Е.М.К. за промяна на бащиното и фамилното име на децата му Р. Е.К. и Д. Е. К. на Е.К.; като осъжда Е.М.К. да заплати на С.Д.М.-К., сумата от 600 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение по делото. В мотивите на решението е посочено, че разноските се присъждат предвид изхода от спора, на основание чл. 78 от ГПК, като съдът има предвид представения списък и доказателства за осъществяването на разноските.
По подадена молба от Е.М.К. на осн.чл. 250 ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното по гр.д.№8993/2017г. Решение № 4184/30.11.2017г. по описа на ПдРС, ІVгр.с., /по която ответната страна с писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата по чл. 250 ал. 1 от ГПК/, е постановено от районния съд и последващо Решение № 320/25.01.2018г., с което се отхвърля искането на Е.М.К. за допълване на постановеното по делото Решение № 4184/30.11.2017г. с произнасяне по искане за промяна на бащиното и фамилното име на децата му Д. Е. К. и Р. Е. К.на основание чл. 19а ал. 3 от ЗГР.
По подадена въззивна жалба от Е.М.К. против Решение№ 320/25.01.2018г,по гр.д.№8993/2017г., по описа на ПдРС,ІVгр., състав, последно посоченото решение се отменя с Решение № 893/26.06.2018г. по в.гр.д.№ 931/2018г., по описа на ОС-Пловдив,Х гр.състав;като делото се връща на Пловдивския районен съд,ІVгр. състав, за разглеждане на иска с правна квалификация чл. 19а ал. 3 изр. трето от ЗГР.
След което, отново, се насрочва о.с.з. на 08.10.2018г., образуваното пред РС-Пловдив, ІVгр. състав, гр. дело № 8993/2017г., като, вече, се разглежда искът с правна квалификация чл.19а ал. 3 от ЗГР; като се постановява изискване от Община Нови пазар на копие от акта за раждане на ищеца Е.М.К., както и пълната преписка от постановеното решение на кмета на Нови пазар, както и приема представените доказателства – разпечатки от електронен сайт и рисунки, както и се уважава направено от страните искане за допускане на по един свидетел относно обстоятелството с какво име е бил известен ищецът, за което делото се отлага за 28.11.2018г.-11.00ч. Делото, отново, е било отложено за друга дата 29.01.2019г., тъй като от страна на адв. Ч., процесуален представител на С.Д.М.-К., е заявено, че от тяхна страна не е налице допуснатият им свидетел, тъй като били налице уважителни причини за неявяването му. Делото, отново, за втори път се отлага по същата причина, касаеща свидетеля на ответника, за о.с.з. на 20.03.2019г.-15.00 часа; на 20.03.2019г. е проведен разпит на свидетелите на страните, тъй като, вече,се е явил и свидетелят на ответната страна, Г. Д. М.; делото, отново, се отлага в о.с.з. на 15.05.2019г.-10.30 часа за вземане на становище на ответника по представени от страна на ищеца писмени доказателства – рисунки на детето на страните, споразумение по чл. 51от СК, ведно с решение,и др. п./вж.споразумение по чл. 51 от СК от 14.02.2018г., както и Решение № 671/26.02.2018г. по гр.д.№ 9129/2017г. по описа на РС-Пловдив, V бр. състав, постановено в производство по чл. 50 от СК ,приложени– лист 267-274 от първ.гр.д.№8993/17г./; с приемане от страна на съда на представените от страна на ищеца писмени доказателства /частни документи/ в о.с.з. на 15.05.2019г., се приключва съдебното дирене, както и се дава ход на устните състезания; претендират се разноски от адв. Ч., пълномощник на ответната страна.
С Решение №2537/17.06.2019г. по гр.д. № 8993/2017г. по описа на ПдРС,ІVгр.състав, районният съд отхвърля молба на Е.М.К., за промяна на бащиното и фамилното име на децата му Р. Е. К. и Д. Е.К. на Е.К., на основание чл.19а ал. 3 от ЗГР.
Двете горецитирани решения, постановени от ПдРС,ІVгр.с., по гр.д. № 8993/2017г. – Решение № 4184/30.11.2017г., както и Решение № 2537/17.06.2019г., са били обжалвани от страна на ищеца, като по двете въззивни жалби е било образувано в.гр.дело № 2117/2019г. по описа на ОС-Пловдив, ХІVгр.състав, по което е постановено и Решение №118/28.01.2020г., с което е оставено в сила Решение № 4184/30.11.2017г.; както и е обезсилено Решение № 2537/17.06.2019г., като е прекратено производството по делото; като Е.М.К. е осъден да заплати на С.Д.М., сумата от 600 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение по въззивното дело.
От гореизложените обстоятелства е видно, че първоначално производството пред районния съд е проведено в две съдебни заседания, а след връщане от въззивния съд –производството пред районния съд е проведено в, още, пет съдебни заседания; като броят на съдебните заседания се е увеличил поради уважаване от страна на съда на доказателствени искания, направени и от двете страни, в т.ч. не само от ответната страна, но и от страна на ищеца Е.К., чрез техните пълномощници. От друга страна, първоначалният договор за правна защита и съдействие между ответника и пълномощника адв.Ч. е бил сключен на дата 17.08.2017г. и е с посочен предмет:“ оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се –да изготви, подпише и подаде от /името на клиента/отговор на исковата молба с вх. № 34672 19.06.2017г./, подадена от Е.М.К., с ЕГН **********, пред ПРС, и да осъществява процесуално представителство по гр.дело № 8993/2017г.,ІVгр.с., по описа на Пловдивски районен съд“. Докато, вторият по ред договор между ответника и пълномощника адв. Ч. е представен след връщане на делото от въззивния съд, за разглеждане на първия от предявените искове, след почти година и седем месеца, след първия договор за правна защита и съдействие, а именно, Договор –от дата 20.03.2019г., като е посочено, вече, различно основание и предмет на договора:“оказване на правно съдействие,изразяващо се - да представлява по гр.д.8993/2017г.,ІVгр.с., по описа на Пловдивски районен съд, повторно върнато за ново разглеждане от Пловдивския окръжен съд“. В тази насока, видно от гореизложени обстоятелства, районният съд, разглежда неразгледания първоначално предявен иск, като изготвя съответен доклад, и разпределя доказателствена тежест, допуска доказателствени искания на страните; като отлагането на делото при новото разглеждане е извършвано поради уважени от съда, направени и от двете страни, искания за събиране на доказателства по делото.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд не намира основание за отмяна на обжалваното определение, с което се присъждат разноски от 600 лева, платени по втория договор за правна защита и съдействие, от ответника в полза на представляващия го адв. Ч.. С оглед решения правен спор, на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да понесе направените от ответника деловодни разноски, които са претендирани своевременно, като договорени и реално заплатени, както и в минимален размер предвид Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Поради което обжалваното определение като законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло от въззивния съд.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
на 23.08.2019г. Определение № 9488 на Пловдивския районен съд, ІV граждански
състав, по гр.дело №8993 по описана съда за 2017г., в обжалваната част, с която
осъжда Е.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***. ………….” № …, ет. .., ет. .., ап.
..., да заплати на С.Д.М., с ЕГН
**********, с адрес *** А, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) за разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Определението на въззивния
съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/