№ 280
гр. С.З., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000253 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 126/04.03.2022г., постановено по гр.д №
3769/2021г. на Районен съд – С.З., с което е обявена за нищожна по иск на П.
Й. Ч. против „Н.“ ООД клаузата за неустойка по чл.6 от договор за
потребителски кредит № 201812270207500059/27.12.2018 г. поради
накърняване на добрите нрави и „Н.“ ООД е осъдено да заплати на П. Й. Ч.
сумата 758 лв., представляваща разноски по делото.
Въззивникът „Н.“ ООД излага съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение и моли въззивният съд да отмени
същото и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от П. Й. Ч., с който се
взема становище по направените оплаквания с искане обжалваното решение
да бъде потвърдено. Няма искания за събиране на доказателства. Претендира
разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
1
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД, чл.22, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, и чл. 143, ал.1 от
ЗЗП.
Ищцата П. Й. Ч. моли съда да прогласи, че клаузата по чл.6 от договор
за потребителски кредит № 201812270207500059, сключен между нея и „Н.“
ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 4 800 лв. е
нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК,
както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск, като излага подробни
съображения. Претендира разноски.
По делото не е спорно, че страните са сключили договор за
потребителски кредит № 201812270207500059/27.12.2018 г., по силата на
който „Н.“ ООД се задължил да предостави на П. Й. Ч. потребителски
кредит под формата на заем в размер на 2 800 лв. Съгласно чл.11 от договора
ищцата е следвало да върне сумата по кредита в размер на 4 152 лв., при ГПР
- 49.80%, годишен лихвен процент - 41.10% и срок на кредита - 24 месеца.
В чл.6 от договор за потребителски кредит № 201812270207500059 е
уговорено задължение на ищцата да заплати неустойка в размер на 4 800 лв.,
в случай че не предостави на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от
договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в
общите условия на договора. Съгласно клаузата на чл. 4, ал.3 гаранцията в
размер 4 152 лв. следва да бъде предоставена до края на следващия ден от
сключване на договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да
2
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
като се отчита естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и видът на неизпълнението на задължението (съществено или за
незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
В настоящия случай в чл. 6 от договор за потребителски кредит №
201812270207500059 е посочено, че ищцата следва да заплати неустойка в
размер на 4 800 лв., в случай че не предостави на кредитора, гаранцията
уговорена в чл. 4, ал. 3 от договора в размер на 4 152 лв. до края на
следващия ден от сключване на договора.
Въззивният съд намира, че така уговорената неустойка е във вреда на
потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и
потребителя. В случая потребителят е задължен в необосновано кратък срок
да осигури обезпечение, което да отговаря на условия, изпълнението на които
изискват време и съдействие от трети лица, което прави обективно
невъзможно спазването на този срок. Освен това не само правно, но и
житейски нелогично е да се счита, че потребителят ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в по-висок размер /4 152 лв./ от
предоставената сума по договора за кредит /2 800 лв./. Така на ищцата
изначално са поставени изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
нея, поради което следва да се приеме, че основната цел на така уговорената
неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на „Н.“ ООД за сметка
на потребителя, тъй като това ще увеличи подлежащата на връщане сума.
С оглед на горното, съдът намира, че при съпоставка на процесната
неустоечна клауза по примерно посочените критерии в Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, се налага
извод, че е налице голяма диспропорция между размера на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойката и размерът й. Видът на
уговорената неустойка е изцяло наказателен, тъй като е уговорена огромна
неустойка за неизпълнение, като съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
3
очевидно не съответства на принципите за справедливост, добросъвестност и
недопускане на неоснователно обогатяване на участниците в търговския
оборот. Поради това съдът приема, че в случая уговорената неустойка излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
следователно противоречи на добрите нрави. Следователно предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 – 300
лв. +7 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищцата е в размер на 566 лв.
С оглед изхода на делото „Н.“ ООД следва да заплати на адв. М. М.
адвокатско възнаграждение в размер на 566 лв. за осъществената безплатна
адвокатска помощ на ищцата.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/04.03.2022г., постановено по гр.д №
4
3769/2021г. на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Н.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.** да заплати на адв. М. В. М. от АК- П., с адрес: гр. П., *** адвокатско
възнаграждение в размер на 566 лв. за осъществената безплатна адвокатска
помощ на ищцата във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5