Р Е
Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Плевен, 26.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми гр.състав в публично съдебно заседание на двадесети април две
хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Банкова гр.дело №1025 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.50 във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Пред Плевенски районен съд
е депозирана искова молба от Х.Ц.Г. и Д. А.Г. ***-Плевен, с правно основание на предявения
иск чл.50 от ЗЗД. Твърди се, че ищците са съпрузи и притежават лек автомобил
„Фиат Марея“, ДКН№***.Твърди се, че автомобила им е
бил паркиран на паркинга пред дома им на 16.01.2016г., близо до дърво-
орех.Твърди се, че е имало през нощта срещу 17.01.1016г. силен снеговалеж, като
в резултат на това е паднало дървото и причинило вреди на техния автомобил.Твърди
се, че вредите са: повреден преден капак, счупено предно обзорно стъкло, огънат
таван, повредена и огъната лява предна колона на автомобила и колоната между
предната лява и задна лава врата, в
коритото на автомобила повреден блока
с бушоните на ел. системата.Твърди се, че са звънели на тел.112 и на
РСПБЗН-Плевен, като е отстранено дървото.Твърди се, че тъй като дървото е
представлявало опасност за автомобилите и пешеходците, след проведено събрание на
ЕС, през ноември 2015г. домоуправителят е
уведомил Общината.Твърди се, че от Общината са получили отговор, че е взето
решение за отсичане на дървото и това действие ще бъде извършено от фирма „Паркстрой“ЕООД-Плевен.Считат, че отговорността е за Общината,
тъй като не е положила необходимите грижи за дърветата, нейна собственост и за тяхното обезопасяване.Молят да се постанови решение,
с което да се осъди Община-Плевен да заплати сумата 2500лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,причинени на л. а., собственост на ищците от вещ-паднало
дърво, собственост на ответника, ведно със законната лихва,
ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането
17.01.2016г.Претендират разноски.
За
ответника, процесуалния представител е взел становище, че искът е неоснователен
и недоказан и следва да се отхвърли .Направено е възражение за съпричиняване.
За
третото лице помагач на ответника- Паркстрой“ЕООД-Плевен,
представителят е взел становище, че предявеният иск следва да се отхвърли.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, че
ищците са собственици на л.автомобил ”Фиат Мареа“, с
рег. №***-видно от представения по делото регистрационен талон.Не се спори и че
на 17.01.2016г. върху автомобила е паднало дърво - орех, като са причинени
вреди. Не е спорно, че е оказана техническа помощ - отстраняване на паднало
дърво от процесния автомобил - видно от писмо изх.№947000-52/18.01.2016г. от РД
ПБЗН -Плевен.Не е спорно, че през
ноември домоуправителя на ЕС, където живеят ищците е бил уведомен от Община-Плевен, че след извършена проверка по
подаден сигнал от 05.11.2015г., на адрес ***, има изсъхнало дърво, което
застрашава сигурността на преминаващите пешеходци и паркиралите коли, както и
че е взето решение за отсичане на дървото , което ще се извърши от „Паркстрой“ЕООД-Плевен- писмо №ЕК-650/23.112015г..
Спорни по делото са
въпросите относно вида и размера на
вредите, на лице ли са обстоятелства изключващи или намаляващи отговорността на
на ответника.
По делото с оглед на
спорните въпроси са събрани гласни доказателства, допусната е САЕ.
От разпита на свидетелите Г.Д.
и З.Ц. , се установява, че са видели падналото върху автомобил на ищците.Свид.Д.
посочва, че е констатирал следните повреди: предно стъкло счупено, смачкан таван, предния капак, страничното огледало счупено и задният капак .Свид. Ц. посочва „…Относно това какви са били
повредите по автомобила на Х., тежестта на самото дърво
беше върху неговата кола най-много
и един от клоните беше се
врязал вътре, точно на мястото
на шофьора, тавана е…, имаше счупено стъкло, той клонът беше
вътре, за фар счупен не
съм гледала, капак, покрив, това съм видяла…“.
Въз основа
на събраните доказателства, съдът приема, следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени
вреди, причинени от дърво, представляващо
част от зелената
система на Община Плевен. Правната квалификация
на иска е чл.50 от ЗЗД. Съгласно законовата разпоредба
собственикът и лицето, под чийто надзор
се намира вещта отговарят за причинените от нея вреди.
Отговорността е безвиновна, солидарна
и не зависи от качествата на
вещта. За възникване на отговорността
е необходимо наличието на 1./ вреда,
2./ противоправното й причиняване
от вещ и 3./ причинна връзка между вредата и вредоносното действие на вещта. В настоящият правен спор съдът приема,
че е изпълнен фактическия състав на нормата на
чл.50 от ЗЗД за възмездяване на вреди от непозволено
увреждане от вещи от страна
лицето, което е собственик и осъществява надзор над тях.
По арг. от
чл.3 на Закона за общинската собственост
/ЗОС/ зелените площи за обществено ползване
са общинска собственост. Следователно Община Плевен е собственик и лице,
което осъществява непосредствен надзор над зелената система
в гр.Плевен.
Това обстоятелство се доказва и от
Наредба за изграждане и опазване на зелената система
на територията на Община Плевен. В този
смисъл ответната община следва да
отговаря за всички вреди, произлезли
от собствените й зелени системи /в частност дървета/. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че
падналото дърво е част от зелената
система на Община Плевен. От гласните доказателства които съдът кредитира като обективни и отразяващи непосредствени възприятия, както и подкрепящи се от останалия
доказателствен материал по делото, се
доказва,
че щетите на лекия автомобил,
собственост на ищците, са причинени от падането
на дървото.
Следователно доказано е по делото,
че е причинена вреда от падане на дърво, собственост на ответника, поради
което законосъобразно е да се ангажира
отговорността на ответника, като лице собственик и едновременно с това осъществяващо непосредствен надзор над зелената
система в гр.Плевен. Съгласно т.10 от ПВС№7/1959г., собственикът на вещта и
лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за
причинените от нея вреди, когато се установи , че вредите са в резултат на
непреодолима сила.За да се окачестви едно събитие като непреодолима сила,
необходимо е не само то да е настъпили, но неговото настъпване да не може да се
вмени във вина на длъжника.Природните бедствия са случайни по своя произход, за
чието настъпване ответникът не е в състояние нито да предвиди, нито да предотоврати.
От събраните по делото доказателства
не се установи
вредите да са причинени от
случайно събитие, непреодолима сила или от трети
лица. Съдът не счита, че
отговорността следва да се изключи,
тъй като дървото е паднало в резултат на силен снеговалеж. Действително силният
снеговалеж представлява форсмажорно събитие,
но това не
освобождава собственика на вещта от задължението на носене на отговорност
за вредите, причинени
от вещта поради
това, че той не е направил в продължение
на месеци всичко необходимо за обезопасяването и отстраняване на дървото.Вредоносния резултат
при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато
се предхожда, от виновно поведение.Налице е бездействие от ответника, който е
бил уведомена за дървото, но до датата
на инцидента не са били взети мерки за обезопасяването му и е неупражнен контрол върху фирмата-изпълнител.
Съдът, обаче приема, че
е основателно възражението за съпричиняване на вредата /чл.51 ал.2 от ЗЗД/ и допринасяне за настъпване на
вредоносния резултат от собственика на лекия автомобил. От изложеното ИМ , от
гласните и писмени доказателства, се установява, че ищците са знаели, че
дървото представлява опасност да пешеходците и паркиралите автомобили под него,
знаели са за влошеното време и е следвало да съобразят опасността от падане на
дървото и да не паркират колата си в близост до него.Като се има предвид това,
съдът приема, че е налице 30 % съпричиняване, като се
намали отговорността на Общината.
По отношение размера на имуществените
вреди, е допусната САЕ, като ВЛ е извършило оглед на автомобил
и е посочило, че наличните деформации могат да се отремонтират
в сервиз, като реалната стойност на щетата е 2259,07лв.
ВЛ посочва в с.з., че е формирало цената
по нормочасове на обикновените сервизи, които имат договори със застрахователните
фирми, и които работят с аналогични щети, Посачва, че числената стойност на щетата
е определена, чрез овехтяване, за съответните части, съобразно
с годината на въвеждане на експлоатация
на съответния автомобил. Посочена
е цената за
части , необходими за смяна,а не за възстановяване, като и че е дал най- малката числена стойност, която
е необходима за отстраняване на щетите.
При това положение и предвид, приетото възражение за съпричиняване, съдът приема, че искът се явява частично
основателен и доказан, като бъде осъден ответникът да заплати сумата 1581,35лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, резултат от непозволено увреждане - бездействието на ответника
и изразяващи се в причинени вреди на автомобила , собственост на ищите.Върху сумата от уважената част
от иска се
дължи законната лихва от деня
на увреждането – 17.01.2016г., тъй като
при непозволено увреждане ответникът се смята в забава
и без покана и дължи обезщетение в размер на законната
лихва от момента на увреждането.
За
разликата до претендираните 2500лв., следва да се
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Съдът
счита, че останалите доказателства и възражения не следва да обсъжда, като неотносими към спора.
При този изход на процеса и
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се осъди
ответникът да заплати на ищците сумата 393,38лв., представляваща направени
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.Не са претендирани разноски от ответника.Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, на третото лице- помагач, не се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.50
във вр. с чл.45 от ЗЗД Община- Плевен, Булстат
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.Г., ЕГН********** и Д. А.Г., ЕГН**********, сумата
от 1581,35лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
от вещ на 17.01.2016г., собственост на ответника , ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 17.01.2016г., до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
2500лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община-
Плевен, Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ц.Г., ЕГН********** и Д. А.Г., ЕГН**********, сумата от 393,38лв., представляваща направени
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач:“Паркстрой“ЕООД-Плевен,
ЕИК114089921, на страната на ответника.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че същото е обявено пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: